Рейчъл Гибсън
Истински признания (10)

10
Катеричката е доказан афродизиак

След откриването на ловния сезон празнуването на Четвърти юли беше най-същественото водещо събитие в Пърл каунти. Рожденият ден на нацията започна с парад по „Мейн стрийт“, който продължи край езерото до залата на фермерската асоциация. Полето около залата беше окосено. „Корвис Амюзмент“ превърнаха района на север от сградата в парад от движение и примамливи светлини. Бръмченето от лунапарка и от виенското колело се сблъскваше с пронизителните викове от въртележката и всички те бяха заглушавани от съблазнителните подвиквалия на мажоретките, убеждаващи гражданите да си опитат късмета на игри като уцелване на обръч, мятане на жаба и хвърляне на монета.

Редици от занаятчийски будки заемаха района на юг от карнавала, където занаятчиите от Маунтийн Мама гордо излагаха последните си постижения. Изкуството им се простираше от традиционните юргани и цветни венци до покривки от тоалетна хартия и налудничави, дългокоси, неонови бухали, залепени за парчета дърво. На никого не му даде сърце да каже на Мелба, че бухалите й са наистина отвратителни.

Миризмата на варена царевица, пържен лук, мазнина и бирена мая се носеше като смог в горещия летен въздух. Беше трийсет и шест градуса на сянка и сухата жега изсмукваше влагата от кожата и изпичаше незащитената плът. До сергиите с храната имаше палатка за първа помощ, където двама фелдшери бинтоваха рани, раздаваха лекарства за стомах и за облекчаване на изтощението от жегата. Помощник-шерифите Пламър и Уйлямс не отделяха очи от тълпата и наглеждаха пияните. В шест часа Хейдън Дийн беше припаднал зад павилиона „Хотдог за Иисус“, а в шест и пет едно от хлапетата на Холиър бе заловено докато се опитваше да му открадне портфейла.

От другата страна на полето, срещу палатката за първа помощ, Пол Абърдийн стоеше зад една линия, начертана с тебешир, с решителност върху зачервеното си лице и тоалетна чиния на рамо.

— Хайде, скъпи, ти можеш — извика му Шели. — Ти си една стройна, гадна машина за хвърляне на тоалетни!

Хоуп погледна през рамо към съседката си.

Машина за хвърляне на тоалетни? Шели бе вдигнала бинтованата си ръка към челото, за да се предпази от жестокото слънце. Луничките й изпъкваха върху светлата кожа, а бузите й горяха. Но това не беше нищо в сравнение с бузите на съпруга й. Лицето на Пол беше като домат.

Поради причини, които Хоуп никога нямаше да разбере, и въпреки горещината, Пол и Шели носеха еднакви дънки „Вранглер“, каубойски ботуши и набрани ризи с перлени копчета. Всъщност почти всички на панаира се бяха наконтили така, сякаш бяха бек вокали в някоя кънтри група.

Хоуп, от друга страна, за удобство бе облякла късата си каки пола, черна блуза и кожени сандали.

— Мислиш ли, че ще припадне? — попита тя.

Шели поклати глава.

— По-добре да не го прави. Трябва да спечели два инча в това хвърляне, за да излезе начело.

Зрителите се умълчаха, когато Пол се завъртя като гюлетласкач и метна тоалетната. Тя полетя на около десет фута, приземи се върху основата си, а после се претърколи настрани.

— Да! — Шели вдигна здравата си ръка във въздуха. — Големият телевизор е мой.

За нещастие еуфорията на Шели продължи само докато Бърли Мортън вдигна тоалетната на рамото си, придвижи се до линията и я хвърли на единайсет фута и четири инча. Тълпата подивя, Бърли се придвижи на първо място и бе поставен нов рекорд по хвърляне на тоалетни.

Пол завърши с панделка за второто място, ловджийски нож и болки в гърба.

— Свърши ли вече? — попита Уоли. — Искам да си боядисам лицето.

Шели не обръщаше внимание на сина си докато разтриваше гърба на Пол със здравата си ръка.

— Искаш ли една бира, бебчо?

— Мисля, че ми трябва малко обезболяващо — отговори Пол, докато се любуваше на новия си нож.

— Аз ще взема Уоли — предложи услугите си Хоуп, завиждайки му тайно за карнавалните играчки, които държеше в ръцете си. Тя прекара по-голямата част от деня да гони Уоли от един павилион до следващия. И докато той си имаше гумена змия, пластмасова томахавка с изкуствена коса, увиснала от нея, и крив молив, Хоуп нямаше какво да покаже срещу ужасната сума пари, която изтърси на мажоретките. Дори някой евтин пепелник. Винаги когато играеше се проваляше напълно, а след като случайно удари по главата един каубой с тежестта на въдицата си, я прогониха до живот от павилиона за хвърляне на блесни. — Ще се видим по-късно — обясни тя на Шели и тръгна с Уоли.

Изчакаха на опашката, за да нарисуват футболна топка върху бузата на Уоли, а след известно уговаряне Хоуп се съгласи да й нарисуват една кама на рамото. Никога преди не беше се размотавала цял ден със седемгодишно хлапе и се изненада от това, че не се отегчи. Предположи, че това има нещо общо с внезапното й желание отново да бъде сред хора. Откри, че колкото по-дълго живееше в Госпъл, толкова по-малко й харесваше да живее сама.

Предаде втората си статия за извънземните и работеше върху трета. Първата й статия излезе тази сутрин и тя хукна към супермаркета да си купи вестника. Беше получила централно място, прогонвайки кравешките осакатявания на Клайв от първа страница.

После прекара доста време отсреща с Шели. Помогна на съседката си да почисти къщата, да изпере и да изреже петуниите в саксиите по прозорците. Говориха си много, за много различни неща, но Хоуп все още не можеше да разкаже на новата си приятелка за истински лошите моменти в живота си. Искаше, но не можеше.

Говориха си за Хайръм Донъли и за доклада на ФБР, пристигнал предишния ден. Част от текста беше заличена и тя не разбра много повече от преди. След като Хоуп се върнеше у дома си вечерта, тя планираше да прегледа информацията отново.

Говориха си и за Дилън. Никой нямаше вест от него откак заведе Адам на летището. Това стана преди четири дни, но изглежда никой не се тревожеше. Макар че Хоуп бе достатъчно разумна, за да не го очаква, понякога се хващаше, че отива до прозореца си, оглеждайки се за бяло-кафявия шерифски „Шевролет Блейзър“.

Последния път, когато го видя онзи ден в универсалния магазин на Хансен, погледът му я изгори навсякъде, където се докосна. Когато разговаря с нея, тя не забеляза, че гласът му е станал малко по-дълбок, по-дрезгав. Не можеше да си представи, че цялото това сексуално желание е насочено към нея.

Но може би си въобразяваше. Ако той наистина искаше да прекара известно време с нея, със сигурност я знаеше къде живее. Но той не направи опит да се свърже с нея и сега, докато тя и Уоли отиваха към павилионите за игра, тя се чудеше дали привличането между нея и Дилън не е само в главата й.

Или може би той бе от онези мъже, които си играеха с чувствата на жените. Може би тръпката за него беше в преследването и Бог знаеше, че тя не бягаше твърде бързо. Добре де, изобщо не бягаше. Всъщност тя си стоеше напълно неподвижна докато той вдигаше блузата й. Дори дръпна ръцете му към гърдите си.

Тя и Уоли си опитаха късмета в няколко игри и Хоуп най-накрая спечели розова пластмасова линийка, хвърляйки гривните върху бутилките от кола. Пусна наградата в несесера си и докато открие Пол и Шели да ядат хотдог и да пият бира, слънцето бе увиснало ниско в небето. Карнавалните светлини щракнаха и павилионите за храна светнаха като живи. Стомахът на Хоуп къркореше и двамата с Уоли грабнаха два сандвича с царевично масло и допълнителна горчица, преди да се присъединят към малката група, събрала се край масите за пикник зад павилионите за храна. Уоли я изостави, за да си хапне с другите деца, а Шели представи Хоуп на приятелите си. Всички те изглеждаха много приятни и докато тя си хапваше сандвича, собственикът на „Еленов рог“ я посвети в тайните за добро хвърляне на тоалетна.

— Трябват здрави мускули, за да хвърлиш тоалетната толкова далеч — обясни Бърли, когато познат смях наблизо привлече вниманието й над лявото му рамо. Като магнит, погледът й се залепи във висок, строен каубой с оръфана сламена шапка.

Дилън Тейбър бе облегнал рамо в караваната за пържени картофи, скръстил ръце на гърдите си, погълнат от разговора си с няколко жени, застанали пред него. Внезапната му поява на панаира беше толкова неочаквана, колкото топлия прилив на кръв, бликнал в стомаха и гърдите на Хоуп. Подивялото й сърце биеше в ушите и тя се престори, че слуша Бърли, но в действителност не чуваше и дума.

Дилън вдигна поглед и очите му срещнаха нейните. Погледна я отдалеч, а главата му клюмна на една страна докато слушаше какво му говорят жените. Зървайки го, стомахът на Хоуп се изпълни с горещо удоволствие и тя не можа да спре усмивката, която разтегна устните й. Изчака, но Дилън по никакъв начин не показа, че я е забелязал. По изражението му тя не можеше да разбере дали и той изпитва същото удоволствие от топлия прилив, дали изобщо чувства нещо. Той просто я гледаше, а красивото му лице оставаше непроницаемо. После той извърна поглед.

— Стенли ми каза, че пишеш статия за Хайръм Донъли.

Тя отново обърна внимание на мъжа, застанал пред нея.

— Да, така е — потвърди тя с разхвърляни мисли и хаотични емоции.

— С Хайръм бяхме трети братовчеди — информира я Бърли. — Когато беше малък, баща му го прегази с трактор. И всички ние решихме, че е нещо повреден още от ранна възраст, но са му трябвали години, за да излезе на повърхността.

О, Боже, не отново! Преди няколко дни група приятелки на Мини я заклещиха в пощата. Искаха да я уверят, че Мини била богобоязлива християнка, която никога не би направила нещо незаконно. Когато Хоуп ги информира, че извратеният секс невинаги е незаконен и че дори християнките от време на време се наслаждават на малко перверзни, те я изгледаха така, сякаш говореше с езика на дявола.

— Както и да е, семейството му ще бъде благодарно ако споменеш, че всички останали сме нормални — заключи шампионът по хвърляне на тоалетни. Той подсмръкна и скръсти големите си ръце върху гърдите си с размерите на бъчва. — И никой от нас не си пада по никакво пляскане по задника.

— Ще го запомня — увери го Хоуп и се извини. Отиде до кошчето за боклук да изхвърли опаковката от хотдога си. Около нея хората говореха и се шегуваха, изпълвайки палатката с безгрижие и смях, идващи от това, че се познаваха цял живот.

Някой изстреля празна чаша в боклука и тя прекоси тълпата, отправяйки се към Шели. Почувства се много самотна, но със сигурност не се случваше за пръв път в живота й да се почувства самотна, стоейки сред тълпа от хора.

Една голяма, топла ръка я сграбчи отзад и тя погледна към силните пръсти, впили се в рамото й. Обърна се и вдигна поглед към лицето на Дилън. Все още не изглеждаше много щастлив от това, че я видя.

— Не очаквах да те видя тук — обясни тя.

— Аз не очаквах да дойда — той отпусна ръка и хладният въздух замести топлината на дланта му. — От няколко години не съм бил в града на Четвърти юли.

— Да не са ти са се обадили от работата? — попита тя и видя как устните му се оформят в думата не.

Като всички останали на панаира, и той бе облечен напълно като туземец, в синьо-бяла раирана риза с копчета отпред и с маншети. Вместо обичайните си „Ливайс“ носеше тъмносини „Вранглер“. Коланът му беше от обработена кожа, а сребърната тока си имаше две „Т“ в центъра и сигурно тежеше поне два килограма.

— Какво тогава те доведе в града? Да не би да изпитваш непреодолимо желание за хотдог?

— Изпитвам непреодолимо желание, но не за хотдог — отвърна той, а после я огледа от главата до петите. Започна от пръстите на краката, после погледът му се плъзна бавно нагоре по краката и бедрата и се закова върху предницата на черната й тениска, където логото „Bebe“ бе изписано в бяло. После очите им се срещнаха и това внезапно я сгорещи. Той вече не изглеждаше безразличен, а сякаш щеше да я изяде цялата още докато си стояха там.

Посочи към рамото й.

— Хубава татуировка.

— Благодаря. Помислих, че с нея може да заприличам на рокерска мацка.

Вдигнатата му вежда изчезна в сянката на шапката му.

— Изобщо не приличаш на рокерска мацка. Първо ти трябват кожени дрехи и враждебно поведение — той спря за момент, преди да допълни: — Но като се замисля, това с поведението може би го докарваш.

Хоуп не беше враждебна, просто не понасяше твърде много глупости.

— Ако беше рокерска мацка, трябваше да послушаш твоя стар рокер и да възсядаш мотора му — той наведе глава над нейната. — И съвсем честно, скъпа, приличаш ми на жена, която обича да язди — от десет фута някой извика името му и той отпусна ръка върху гърба й. — Хайде — подкани я с дебел, дрезгав глас, от който я побиха тръпки. — Хайде да постреляме малко катерички.

— Катерички?

Той я отведе от будките за храна и Хоуп знаеше, че в този момент би го последвала навсякъде.

— Искаш да стреляш по катерички?

— Да.

Тя би го последвала и до Луната, до края на света или да стреля по катерички, но трябваше да признае, че това беше странно, не като на типична среща.

— Предполагам, че и те имат вкус като на пиле — замисли се тя.

— Не знам.

Слязоха по пътеката, покрай препълнените будки за храна до сравнително опразнените игрални павилиони. Повечето хора си бяха взели почивка за хапване, а павилионът с играта „Уцели катеричката“ беше празен, с изключение на работника. Видя будката и преди, но беше забравила за нея, защото не само нямаше желание да стреля с въздушен пистолет, но и защото всяка игра бе на безбожната цена от два кинта.

Тя погледна към петте щастливи катерички, които бяха мишените, после вдигна очи към Дилън. Едната страна на лицето му бе осветена от светлината, изливаща се от павилиона; другата бе покрита в сянка.

— Когато каза, че искаш да стреляш по катерички^[1], помислих…

— Знам какво си помисли — той си свали ръката от гърба й и извади портфейла от джоба си. Подаде десет долара на служителя на име Невил и получи два въздушни пистолета. — Ще си направим състезание — предложи Дилън и пъхна портфейла в задния си джоб. — Аз играя две игри и ти играеш две игри. Имаш и един безплатен рунд за упражнение.

Тя погледна пистолета и го задържа на една ръка разстояние.

— Какво те кара да мислиш, че се нуждая от упражнения?

— Просто предположих — той се усмихна с бавно и чувствено разтягане на устните си. — И ще заложим по нещо.

— Не мислиш, че имам шанс да спечеля от теб, нали?

— Не.

Той вероятно беше прав.

— Какъв ще е залогът?

Дилън облегна пистолета си в павилиона. После, без да каже и дума, той пристъпи зад нея и постави пистолета в ръката й. Постави топлата си ръка върху нейната и нагласи пръстите си на спусъка.

— Сега дръпни спусъка — прошепна той в ухото й. Тя го направи и сачмата улучи брезента зад първата катеричка. Той я обгърна в топлината на силните си гърди и косите на врата й пламнаха, когато тя стреля отново. Изстрелът улучи мишената с рунтава опашка, дъвчеща доволно един жълъд. — Тайната на точния изстрел е да знаеш как да боравиш със заредено оръжие — поясни той почти шепнешком и й зареди пистолета. — Трябва плавно движение на китката… и бавно, сигурно натискане на спусъка — третият изстрел улучи третата катеричка с шумно бръмчене, от което бръмнаха и нервите на Хоуп.

— Приличаш на момиче, което би било добро в хубавите, гладки удари и твърдото стискане — четвъртата мишена падна, а след нея и последната. — Нали, Хоуп?

Хоуп погледна към служителя, застанал на няколко метра от тях. Той ги гледаше, но не чуваше нищо. Тя реши да не обръща внимание на въпроса на Дилън, но това не попречи на вътрешностите й да пламнат и на нервите й да се опънат. Вдигна поглед към лицето на Дилън и попита:

— Какъв е облогът?

Той я погледна в очите за момент, а после наведе уста до ухото й.

— Когато спечеля — заяви непоколебимо той, — ще те оближа като сладолед.

Дъхът му в ухото й я стопли чак до гърлото.

— Ами ако аз спечеля?

Той не отговори веднага, сякаш обмисляше тази възможност.

— Няма.

— Ами ако?

— Каквото поискаш.

Тя се опита да измисли нещо, което да намали сексуалното напрежение, но думите й прозвучаха по-чувствено отколкото планираше.

— Например да дойдеш и да ми окосиш двора?

— Това ли е най-доброто, което можа да измислиш?

— Гол — допълни тя.

— Гол е добре. Махни косенето и може да те оставя да спечелиш — той я погали по ръката с горещата си длан и се замисли за момент. — Не, моето е по-добро. Може би още сега трябва да се признаеш за победена и да си спестиш неудобството.

— Имам ли избор?

Той отпусна ръце и отстъпи назад.

— Хоуп, винаги имаш избор. Никога няма да те накарам да правиш нещо, което не искаш. Нима това е забавно?

Тя му вярваше.

— Аз съм първа.

Той вдигна пистолета си и й го подаде. Тя изчака Невил да нагласи мишените. Под зорките очи на Дилън улучи две от петте катерички.

— Това беше много добре — отбеляза гордо тя.

Дилън се разсмя, три басови ха-ха-ха. После вдигна пистолета, присви око към мерника и събори всичките пет мишени за по-малко от пет секунди. Очевидно владееше това гладко стискане и бе безспорен експерт в боравенето със заредени оръжия.

— Мисля, че бях изиграна — обиди се тя.

— Ти изобщо нямаше шанс, градско момиче. Аз получих първия си въздушен пистолет, когато бях четиригодишен — той смъкна цевта. — Но ще ти кажа какво ще направя. Всичко или нищо и в следващия кръг ти ще трябва да уцелиш три, а аз ще трябва да улуча всичките, за да спечеля.

— Ти си — щом катеричките се изправиха отново, тя се прицели.

— Гледай основите долу — посъветва я Невил.

Дилън присви очи към служителя и Невил се върна на мястото си до павилиона. В мерника си тя забеляза за какво говори Невил. Прицели се в една катеричка със зелена папийонка.

— Дръж това — извика тя, когато мишената падна. Не улучи следващите две, но удари четвъртата. Прицели се в последната катеричка, накичена с чифт розови сърца. — Тази ще я закова.

— Е, имаш интересен речник.

Тя погледна към Дилън, после отново към катеричката.

— Не си мисли да ме разсейваш.

— Не, не го правя — той спря и снижи глас, — но ако се опитвах, вероятно направо щях да ти кажа, че се чудя какъв е цветът на гащичките ти.

Тя поклати глава.

— Дори хлапашкият ти опит да ме разсееш няма да ти помогне — тя улучи мишената, после издуха края на цевта сякаш от там излизаше дим. — Притеснен ли си, шерифе?

— Скъпа — отвърна провлечено той, когато стреля и улучи първата катеричка, — направо ми треперят гащите.

Хоуп реши, че е време да го поразсее. Опря задник в ръба на павилиона и кръстоса крака. Бежовата й пола се вдигна над бедрата и тя плъзна поглед от токата на колана му нагоре към гърдите и лицето.

— Защо не ми кажеш пак как да боравя със заредено оръжие? — тя облиза устни и снижи гласа си в прелъстителен шепот. — Кажи ми за онзи гладък удар и нежното стискане.

Той стреля и втората мишена падна.

— Това беше твърдо стискане — третата катеричка падна и Хоуп се поизправи. — Има разлика.

— Розови — каза той, достатъчно силно, но така че да го чуе само той.

Той зареди пистолета и погледна през рамо към нея.

— Розови?

— Гащичките ми са розови — тя вдигна вежди прелъстително. — Копринено розово с малко червени чушлета и думите „Предупреждение: Горещо“, бродирани отпред.

Погледът му се стрелна към чатала й.

— Наистина?

Не, не наистина.

— Да.

Чук. Чук. Чук. Останалите мишени паднаха и Дилън опря пистолета си в стойката на павилиона.

— Е, виж това. Май че спечелих.

Невил предложи на Дилън да си избере между гумено пиле, подбрана селекция от изкуствено повръщано, огледало за „Корвет“ или пластмасова твърда шапка с по една бира от двете страни. Дилън взе шапката и я сложи на главата й.

— За следващата ти пиянска вечер — усмихна се той.

За пръв в живота на Хоуп някой мъж й даваше евтина карнавална награда. Жестът я трогна повече отколкото трябваше, което вероятно бе просто още едно размишление върху живота й. Много тъжно е когато една бирена каска може да разплаче някоя жена.

— Време за избор — заяви той и преметна ръка през врата й. Те излязоха от светлината на павилиона и бяха обвити от бързо спускащия се мрак. — Никакви игри повече, Хоуп — продължи той докато се отдалечаваха от карнавалните павилиони. — Или ще те закарам у вас, или ще те взема у дома с мен. Ако те взема у дома, ще те вкарам в леглото си — те тръгнаха в обратна посока на двойките, насочили се към брега на езерото, където общината щеше да изстрелва фойерверки. — Съмнявам се, че ще успееш да се наспиш — допълни той.

— Дойдох тук с Пол и Шели.

— Знам — той спря до входа на паркинга, давайки й време да реши. — Вече им казах, че ще те водя у дома.

— Кога го направи?

— Когато дойдох.

Тя погледна към тъмното лице на Дилън. Можеше ли да се справи с това? Можеше ли да прекара нощта с него и на сутринта да се погледне в огледалото с чиста съвест?

— Толкова сигурен ли беше?

Той поклати глава.

— Не. Надявах се да те уговоря сладкодумно да си свалиш дрехите, но не бях сигурен в нищо. Все още не съм — ръката му се плъзна от врата й към голото й рамо. — Днес не планирах да идвам тук. Не планирах да се връщам в града поне две седмици.

Можеше ли? Можеше ли да надмогне всички емоции и да се отнася към една връзка така, както го правеха мъжете? Можеше ли да бъде мъж?

— Помниш ли като ме попита дали изпитвам непреодолимо желание? — попита той, плъзна длан по рамото й и стисна ръката й. — Да, изпитвам. Изпитвам непреодолимо желание към теб.

Да, можеше, а последните остатъци от жалкото й въздържание се стопиха точно там, насред пущинаците на Айдахо. Точно там, във фалшивата й татуировка и в бирената каска.

— Добре — прошепна тя. — Искам да се прибера с теб.

— Слава Богу — прошепна й в отговор.

Тя си помисли, че може да я целуне. Малка романтична целувка под луната и звездите, но той не го направи. Вместо това тя за малко не си изгуби сандалите заради него. Вървяха през редици коли, комбита и джипове. Той я дърпаше след себе си докато стигнаха до дясната страна на тъмносиния пикап. Отваряйки вратата, буквално я набута вътре. За по-малко от минута запали мотора, включи пикапа на скорост и излязоха от паркинга. Кабината се изпълни с абсолютен мрак и само мъждукащите светлини на таблото осветяваха долната половина от лицето на Дилън. Хоуп погледна към профила му през седалката. Той се взираше право напред, адски сериозен, замислен за нещо. Държеше волана в смъртоносна хватка и тя се учуди, да не би да е размислил.

— Дилън, какво не е наред?

— Нищо.

— Тогава защо си се втренчил право напред?

— Просто си седя тук и се опитвам да следя пътя, но е адски трудно, защото постоянно си мисля как да плъзна ръка под гащичките ти — той я погледна, после отново насочи вниманието си към черната магистрала. — Не ми се иска да спра и да ти скоча, преди да сме се прибрали.

Тя се разсмя и поклати глава.

— Не е смешно — предупреди я той.

— Може би трябва да си изрецитираш нещо на ум.

— Опитвал съм. Никога не помага.

— Аз ще ти помогна — Хоуп захвърли каската си на пода и се плъзна през седалката. — Хайде да опитаме с нещо, което не е сексуално — тя застана на колене до него. — Като Преди осемдесети седем години нашите бащи създали нова нация на този континент — тя хвърли каубойската му шапка до каската си, после дръпна предницата на ризата му, изпуквайки с копчетата. Плъзна ръката си вътре и той остана без дъх. Мускулите му се стегнаха и станаха твърди под докосването й. — Зачената в свобода. Предана на идеята, че всички хора са равни — тя прокара пръст по късите косми на гърдите му. Ейбрахам Линкълн не е бил прав. Не всички хора са създадени равни. Някои просто притежаваха повече. Повече от чар и красота, те имаха нещо неуловимо. Каквото и да беше то, Дилън имаше доста от него.

Той посегна към ръката й, притискайки я в гърдите си така, че да не може да я помръдне. Тя го целуна по врата и плъзна отворената си уста към кухината на гърлото му, вкусвайки одеколона му и топлата му кожа.

— Хоуп, не виждам почти нищо.

— Не е нужно да виждаш — тя отмести ръката му от своята и постави дланта му върху гърдите си. — Ти си голямо момче, намери пътя — задъха се тя точно преди да осмуче врата му.

— Иисусе… — пръстите му се затвориха върху нея и сгъстеният въздух, който задържаше, изфуча от дробовете му.

Гърдите на Хоуп се стегнаха, зърната й щръкнаха и тя издърпа края на ризата му от дънките. Погледна надолу към космите на гърдите му, а златистата светлина от таблото улови къси къдрици, блеснали по стегнатата му кожа. Докато пикапът се движеше по магистралата, тя зарови пръсти в космите върху плоския му корем.

— Помагам ли? — тя премести ръка към ципа му и през дебелия плат, притисна длан във внушителната дължина на твърдата му като камък ерекция. — Не отговори на въпроса ми — прошепна тя и цялата се втечни отвътре, реагирайки на възбудата му.

— Когато ме докосваш така, не мога да се сетя какво си ме питала.

С целувки тя си проправи до ключицата му.

— Все още ли имаш проблеми със следенето на пътя?

— По дяволите, да.

Тя усети смътно, че пикапът завива. После усети, че спират и се озова легнала по гръб върху седалката, втренчена нагоре в лицето на Дилън. И той я целуна.

Дълъг и твърд, езикът му се мушна в устата й. Полата й бе вдигната на кръста и той коленичи между краката й. Сгуши таза си в чатала й и можеше да я нарани ако тя не го желаеше толкова силно. Тя обви крака около кръста му и хвана главата му с две ръце, целувайки го както той я целуваше, сякаш никога нямаше да им е достатъчно. Достатъчно уста или езици, или горещите сокове, течащи в телата им.

Дилън удари клаксона с крак и се дръпна задъхан. Ризата му висеше разкопчана, очите му оглеждаха диво тъмната кабина.

— Да излезем от тук — предложи той и някак си успя да измъкне и двамата от пикапа. Грабна кутийка презервативи от жабката, преди да тръгне по пътеката към задната врата.

Хоуп погледна през рамо към пикапа, паркиран настрани, сякаш се беше подхлъзнал. Не си спомняше дали се бяха подхлъзнали или не. Не си спомняше нищо друго, освен вкуса на кожата на Дилън под езика си.

Докато влизаха в кухнята, Дилън включи осветлението до задната врата, а ключовете и кутията с презервативи се плъзнаха по плота. Хоуп присви очи от светлината, зървайки сини стени, бял под и кухненски уреди. Мраморни плотове и дървена стена насред стаята. Бялата торта с парченца захаросани праскови на масата я изненада, но после Дилън дръпна ризата си и тя забрави за тортата. Той смачка ризата си на кълбо и я хвърли върху електрическата печка. Без да каже и дума, дръпна Хоуп към себе си. Ръцете й се отпуснаха върху голите му гърди, дланите й покриха зърната му. Тя вдигна поглед от златистокестенявите му косми, навили се около пръстите й чак до гърлото му. Целуна белега, който му бе оставила по-рано, и спусна ръце към голямата му тока.

— С това можеш да убиеш някого — отбеляза тя докато я разкопчаваше и измъкваше колана от гайките. Вдигна поглед към него и допълни: — В някои щати това се смята за смъртоносно оръжие.

Зелените му очи я погледнаха изпод клепачите, натежали от желание. Нахална сексуална усмивка повдигна ъгълчетата на устатата му.

— Правилно — отговори провлечено той и тя остана с впечатлението, че говори за токата си. Коланът се изплъзна от пръстите й и тупна на пода.

Дилън посегна към кръста й и сграбчи края на блузката й.

— Вдигни си ръцете — нареди й той и дръпна бавно дрехата над корема й. Мекият памук се закачи в гърдите й, а той смачка плата и го дръпна над главата й. Усети хладните крайчета на косата й върху раменете си и тя отпусна ръце отстрани. Дилън хвърли блузата й при своята, а Хоуп застана пред него по черния си ластичен сутиен и каки полата си.

Внезапно тя почувства, че не знае дали иска да стигне докрай. Не и така. Не под ярката светлина в кухнята, където всичките й недостатъци щяха да са като под лупа. Когато си свалеше бикините, той щеше да види тънкия сребрист белег на корема й. Щеше да види белега и да попита за него.

Тя вдигна поглед към него, нагоре през съвършенството на вълнистия му корем и широките гърди с кичурчета фини косми и твърди мускули. Нагоре към силния стълб на врата му, към брадичката и фино извитите линии на чувствените му устни. Той беше съвършен, застанал там под ярката светлина, само по дънки и ботуши. Абсолютно съвършен, докато тя си имаше стар белег.

Той посегна към копчето на полата й и тя го сграбчи за китката. Може би нямаше да забележи белега, но щеше да забележи, че не е с розови копринени гащички. За няколко секунди тя не можа да се сети дали е облечена с хубаво бельо или с някое, което вече плаче за пране. После си спомни и се поотпусна. Бяло. Чисто бели бикини. Бяха нови, но не подхождаха на сутиена й. Трябваше да планира нещата по-добре. Трябваше да облече нещо копринено. Можеше да си сложи нещо, което да го порази, но тя дори не знаеше, че той е в града.

— Може би трябва да изгасим осветлението — предложи тя.

— Защо?

Скоро щеше да разбере.

— Бикините ми не са в тон.

Той я изгледа така, сякаш говореше на някакъв непонятен език.

— С какво не са в тон?

— Със сутиена.

Той премигна и свъси вежди.

— Майтапиш се.

— Не, бикините ми са бели, а…

Дилън сведе уста към нейната.

— Хич не ми пука за бельото ти — прошепна над устните й. — Повече ме интересува какво има вътре — той прокара топла диря от целувки по бузата й чак до ухото. — Вътре, където си мека и топла — влажното връхче на езика му докосна шията й и той плъзна пръсти между гърдите й към черната роза, задържаща чашките на сутиена. — Ще ти кажа какво ще направя — изви китката и копчето се освободи, а той дръпна презрамките от раменете й. Сутиенът падна на пода. — Проблемът е решен — горещите му ръце се сключиха върху голите й гърди и устата му отново се притисна в нейната.

И изведнъж Хоуп забрави всичко, освен докосването на грубите му длани, плъзгащи се напред-назад по твърдите й, чувствителни зърна. Тя вкара език в устата му докато той отстъпваше назад, притискайки я в кухненския плот. Желанието се сви на кълбо в корема й, потече между бедрата й и стегна гърдите й. Усещанията бяха почти болезнени, толкова силни бяха. Чудесно и зашеметяващо. Тя изстена дълбоко, дълбоко в гърлото и прокара ръце по него. По косата му, по лицето, надолу по врата и по раменете. Докосваше го навсякъде докъдето можеше да стигне, по гърба, по хълбоците и по корема.

Алчната му уста се притисна в устните й и той я дари със страстни, всепоглъщащи целувки. Имаше вкус на възбуден мъж. Като при секс. Тя се изви в него, в топлата стена на гърдите му, в масажиращите ръце, в ерекцията му. Той бе напълно възбуден под корема й, твърд като камък, а тя желаеше още, нуждаеше се от по-близък контакт. Искаше единственото нещо, което той имаше, единственото нещо, което само той можеше да й даде, и плъзна ръце към предницата на панталона му. Разкопча го на кръста, а после смъкна ципа и го откри гол под дънките. Плътта му щръкна напред в дланта й и тя стисна юмрук около горещата му ерекция.

От гърдите на Дилън се изтръгна стон и Хоуп се дръпна назад да го погледне в лицето. Очите му приличаха на зелени цепки, а дишането му беше неравно. Тя сведе поглед към ръката си, към тъмните срамни къдрици, които се виждаха през краищата на ципа му и към огромния му пенис. Плъзна ръка нагоре по гладкия ствол и погали с палец кадифената главичка. Намаза месестата цепнатина с бистра слюнка, изучавайки тежестта и плътността му.

— Хоуп — прошепна той с болезнен глас, сякаш тя го измъчваше. Дръпна ръката й от тялото си и я постави на рамото си. После сграбчи задните части на бедрата й и я вдигна докато тя седне на плота. Отстъпи крачка назад и след по-малко от минута застана пред нея чисто гол. Тя би предпочела да има момент-два, за да го огледа, да се наслади на красотата на тялото му, но той не й даде такава възможност. Пристъпи между краката й и я целуна нежно по шията.

— Желая те, Хоуп — промълви той и прокара пътечка от целувки по ключицата й. — Влудяваш ме от желание — той я целуна по гърдите. Тя изви гръб. — Полудявам като си мисля за това.

Целуна самото връхче на зърното й, после го завъртя под езика си. Очите на Хоуп се затвориха и по гърба й премина тръпка. Дилън я облиза като сладоледа, за който говореше по-рано; после засмука стегнатата й плът в горещата си, влажна уста. Качи се върху нея, а ръката му се плъзна под полата и между бедрата й. Там я сграбчи, притисна длан в слабините й и натисна леко. Премести се към другата й гърда и лапна зърното й. Ръката му се плъзна към вътрешността на бедрото и той мушна пръсти под ръба на гащичките й.

— Влажна си — прошепна той докато я докосваше между краката, опипвайки я там, където тя искаше най-много, където беше хлъзгава и където докосването я караше да изгаря от алчно желание за повече. — Искам да вляза в теб — с всяка ласка, с всяко погалване на ръката му, той я приближаваше до оргазъм. Дръпна бикините й надолу. — Ти си влажна, а аз съм изключително твърд — пусна смачкания памук на пода. — Мисля, че е време.

Докато Хоуп се измъкне от полата си, Дилън грабна един презерватив от кутията на плота зад нея. Тя изрита полата от краката си и го видя как нанизва гумата по дължината на дебелия си ствол.

— Ела тук — извика я той и тя обви ръце около врата му, а краката си — около кръста му. Той я плъзна от плота върху топлата главичка на пениса си. Промъкна се в отвора й и мушна нагоре докато дърпаше бедрата й надолу. Не стигна далеч преди остър бодеж да прободе сладострастния копнеж на Хоуп и тя изкрещя от болка.

— Шшшт, всичко е наред — прошепна той, притисна я силно в себе си и се премести на кухненската маса. — Ще го направя добре. Ще те накарам да се почувстваш добре — той я положи върху хладната дървена маса и главата й пльосна в бялата торта. Тортата се плъзна към другия край на масата, но на тях не им пукаше. Той се наведе над нея и я зацелува по шията и по гърдите докато тя вдигне крака на масата и разтвори широко бедрата си. Той залюля ханша й, влизайки бавно в нея, прокарвайки си път все по-навътре и по-навътре докато хлътна докрай. Стенанието й бе дълбоко боботене, идващо чак от дъното на душата й.

— По дяволите — изруга той и сплете пръсти в косата й. — Добре ли си?

Хоуп можеше да отговори честно, че не знае. Никога не беше изпитвала нещо подобно като секса с Дилън Тейбър, а и той се движеше така, сякаш нажежена до бяло светкавица танцуваше по тялото й. Пъшкането й премина в стон, когато той се дръпна назад и се заби дълбоко. Горещината, събрала се между краката й, се разпростря по корема и гърдите й като светкавичен огън. Той я изпълни докрай, докосвайки я толкова дълбоко, че тя се почувства напълно погълната от него.

Тя вдигна ръце към главата му, намазвайки брадичката и косата му с глазура. Наведе лицето му към своето.

— Много съм добре — прошепна тя и го целуна по устните.

Той я целуна продължително и дълбоко докато се движеше над нея, плъзгайки се навън и навътре в бавен ритъм, който постепенно се ускоряваше докато и двамата останаха без дъх. Той се отдръпна, за да я погледне в очите и дишането му стана накъсано, в ритъм с отсечените движения на ханша му. Всяко нервно окончание в тялото й оживя и пламна от топло, плавно удоволствие, издигащо я нагоре, нагоре, към кулминацията. Ставаше все по-силно, по-горещо, удоволствие, което свиваше пръстите на краката й. Вълна след вълна я пронизваха от главата до краката и тя изкрещя името му.

Той сграбчи голите й рамене и я залепи в себе си докато стените на тялото й пулсираха около него. Това продължаваше и продължаваше, нещо, което не бе изпитвала никога в живота си. Той започна да се движи по-бързо, по-силно, прониквайки в нея отново и отново докато въздухът изсвистя от дробовете му, сякаш някой го бе ударил в гърдите и мускулите му под ръцете й се вкамениха.

Накрая се чуваше само тежко, изтощено дишане. Телата им залепнаха едно в друго и сякаш никой нямаше сили да се вдигне от масата. Челото на Дилън се отпусна до дясното ухо на Хоуп, а пръстите му си останаха вплетени в косата й. Тялото й се обля с топла, пулсираща възбуда и тя обърна глава да целуне слепоочието му.

— Мили Боже — изстена той. — Това беше удивително.

Хоуп се усмихна. И тя мислеше така. Той просто я дари с най-удивителния секс в живота й. Това не беше любов. Хоуп знаеше разликата между секса и правенето на любов. Онова, което той й даде, беше най-невероятният оргазъм в живота й. Не, това не беше любов, но беше чудесно.

И той беше чудесен.