Уилям Шекспир
Тимон Атински ^[0] (6)

Първа сцена

 

СЛУГАТА

Съобщих на господаря за тебе. Сега ще слезе.

 

ФЛАМИНИЙ

Благодаря ти.

 

СЛУГАТА

Ето го и него!

 

ЛУКУЛ (настрани)

Един от слугите на Тимон? Подарък ще е, сигурен съм! Всичко се сбъдва. Тази нощ сънувах сребърни леген и кана… Честни Фламиний, приветствам те от все сърце!

Донес вино!

Как е почитаемият безукорен великодушен атинянин, на когото имаш щастието да служиш?

 

ФЛАМИНИЙ

Със здравето добре, господарю.

 

ЛУКУЛ

Много се радвам. А какво имаш там под наметалото си, мили ми Фламиний?

 

ФЛАМИНИЙ

Само едно празно ковчеже, господарю, което от името на своя господар ще помоля ваша чест да напълни. Почувствал голяма и неотложна нужда от петдесет таланта, той ме прати да поискам в заем от ваша милост тази сума, уверен, че няма да му откажете незабавната си помощ.

 

ЛУКУЛ

Тъй, тъй, тъй. Уверен, казваш? Такъв добър човек! Жалко, той би бил един от най-почитаните мъже на града ни, ако не живееше така нашироко. Колко пъти, когато съм обядвал в дома му, съм му го казвал! Понякога дори и на вечеря съм оставал у него, за да го убеждавам да харчи по-малко, но той така и не пощя да чуе съветите ми, не си взе ни веднъж урок, колкото и често да го посещавах. Няма човек без недостатък и щедростта е неговият. Не веднъж и дваж съм му говорил за това, но не можах да го отуча от нея и това си е!

 

СЛУГАТА

Виното, ваша милост.

 

ЛУКУЛ

Винаги съм те считал умен човек, Фламиний. За твое здраве!

 

ФЛАМИНИЙ

Ваша милост се шегува…

 

ЛУКУЛ

Не, не, много често съм забелязвал, че умът ти сече, което е право — право. Ти бързо схващаш и знаеш да се възползваш от случая, когато той ти падне. А това е отлично качество… (Към Слугата) Излез.

Ела насам, драги Фламиний! Твоят господар е щедър благородник, но ти си разумен човек и сам виждаш — макар да си дошъл тук — че сега изобщо не са времена за даване на заеми, камо ли на такива, приятелски, без гаранции. Ето ти три солидара^[12]. Бъди добро момче, затвори си очите и кажи на господаря си, че не си ме намерил. Сбогом!

 

ФЛАМИНИЙ

Възможно ли е този свят тъй много

да се е изменил, а ний да бъдем

все още живи? Низко божество,

лети към който кланя се пред тебе!

 

ЛУКУЛ

А, така ли? Виждам, и ти си един глупак, достоен за господаря си!

 

ФЛАМИНИЙ

И тези да се слеят със онези,

които ще те греят! Дано бъдат

стопените монети твоя казън,

ти, не приятел, а отблъскващ налеп

върху приятеля си! Нима може

да има дружбата сърце тъй млечно,

та да се вкисне в толкоз кратко време?

О, богове! Представям си как тежко

ще го почувства господарят! Този

почтен негодник още не е смлял

до края гозбите му — нима бива

те здраве да му дават, щом отрова

е станал сам? Дано се разболее

така, че това здраве да не стигне

да го спаси докрай от болестта му,

а да проточи мъките му само!