Уилям Шекспир
Тимон Атински ^[0] (2)

Първа сцена

 

ПОЕТЪТ

Здравейте, уважаеми!

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

                Щастлив съм!

 

ПОЕТЪТ

Забравихме се. Как върви светът?

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Расте и се хаби.

 

ПОЕТЪТ

                Познато нещо.

А някакво събитие? Такова,

че да не сме го срещали стократно

във летописите?… О, щедрост, виж

как много духове е призовала

тук силата на твоята магия!…

Познавам тоз търговец.

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

                        И аз също.

А оня е златар.

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

                … Така е, да,

Тимон е рядък домакин!

 

ЗЛАТАРЯТ

                        Спор няма!

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

Не зная като него друг, способен

да върши тъй без отдих добрини.

Чудесен е!

 

ЗЛАТАРЯТ

        Аз имам един накит…

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

О, нека да го видя! За Тимон ли?

 

ЗЛАТАРЯТ

Ако даде цената му. Той впрочем…

 

ПОЕТЪТ

„За корист низкото когато славим,

високия си стих ний низък правим,

защото негов дълг е да възпява

възвишеното…“

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

        Хубава шлифовка!

 

ЗЛАТАРЯТ

А камъкът? Я вижте какъв блясък!

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Творите май че нещо посветено

на домакина ни?

 

ПОЕТЪТ

                О, дребно стихче!

Поезията сцежда се неволно

от нас като смолата от стъблото,

което храни я. Искра не скоква

от кремъка, ако не го ударим,

а нашият лиричен пламък лумва

от само себе си и се разраства

като поток от пречките, които

преграждат пътя му!… Какво е туй?

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Една картина. А кога ще види

бял свят поемата ви?

 

ПОЕТЪТ

                След като

я поднеса на славния Тимон^[1].

Ще мога ли да хвърля един поглед?

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Аз мисля, че е станала.

 

ПОЕТЪТ

                        Безспорно.

А тази част е просто съвършена!

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Донякъде.

 

ПОЕТЪТ

        Чудесно! Колко прелест

във позата! Каква мисловна мощ

излъчва този поглед! Тези устни

ще заговорят сякаш! А пък жестът

приказва и без думи!

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

                Да, стремих се

към жизнената правда. Това тука

добре ли е?

 

ПОЕТЪТ

        Изкуството ви с него

предава на природата уроци

по безизкуственост и ражда плод,

по-жив дори от живия живот!

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Какви известни хора му гостуват!

 

ПОЕТЪТ

Старейшините на града!

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

                        И още!

 

ПОЕТЪТ

Вий виждате какъв потоп от гости!

Във скромния си труд разказвам аз

за едного, когото този свят

тъй ласкаво прегръща… В своя полет

свободният ми дар не се докосва

до личности и частности и, чужд

на мисълта да уязвява волно,

се носи над морето си от восък,

безстрашно не оставяйки следа

подире си!

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

        Как трябва да ви схващам?

 

ПОЕТЪТ

Ще ви разкрия как. Свидетел сам сте

на туй как хора най-разнообразни —

по сан и нрав — повърхностни и тежки —

тълпят се да предлагат на Тимон

услугите си. Плащът от богатство,

във който благородният му дух

наметнат е, привлича към дома му

какви ли не сърца! Да, тук ще видиш

хитреца с огледален лик наред

с киника^[2] Апемант, комуто малко

занятия са тъй обични, както

да мрази себе си; защото даже

и той коляно свива пред Тимон

щастлив, ако Тимон му отговори

със кимване.

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

        Видях ги да беседват.

 

ПОЕТЪТ

И затова аз в стихове описах

как в трон върху красив, но стръмен хълм

е седнала Фортуна^[3]. А по склона —

различни по характер и заслуги —

катерят се безбройните, които

върху гръдта на земното кълбо

стремят се към успех със поглед, вперен

в богинята. И едного от тях

аз обрисувал съм като Тимон

и него тя с ръка слоновокостна

зове към себе си и с този жест

съперниците му превръща мигом

във негови слуги.

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

                Чудесен образ!

Фортуна, хълмът и човекът, който —

избран сред толкоз други, се изкачва,

глава навел, по стръмния му склон

към щастието си — това е само

за нашето изкуство!

 

ПОЕТЪТ

                Потърпете!…

И всички тез, които преди малко

били са нему равни и дори

във някой случай с повече заслуги,

сега го следват по петите, пълнят

с поклони къщата му и го ръсят

с благоговеен шепот, Бог си правят

от неговото стреме, дишат сякаш

чрез него въздуха си!…

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

                Е? И после!

 

ПОЕТЪТ

Но ето че в нечакана прищявка

капризната Фортуна в миг отритва

любимеца си; и от всички тези,

които лазели са покрай него

на лакти и колене, ни един

сега не иска да го придружи

в падението му!

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

                Позната тема!

Безбройни поучителни картини

показват ударите на Фортуна

по-ярко от словата. Но добре е,

че сте показал за Тимон как често

народът е съглеждал големците

с краката им по-горе от главите!

 

ТИМОН

В затвора, казваш?

 

ПРАТЕНИКЪТ

                Да, за пет таланта^[4].

Ищците са без жал, а той без средства;

и моли те да пишеш до онези,

които са го тикнали в затвора;

защото инак всякоя надежда

за него е загубена!

 

ТИМОН

                Вентидий?

Не съм от тез, които изоставят

приятеля си в нужда. Помощта ми

той заслужава и ще я получи.

Дълга му ще внеса и той ще бъде

от днес свободен.

 

ПРАТЕНИКЪТ

                И навек обвързан

към тебе, господарю!

 

ТИМОН

                        Аз веднага

ще пратя откупа, а ти предай му

да се яви при мене, щом го пуснат:

да вдигнеш слабия, не стига — трябва

да го подкрепяш след това. Върви!

 

ПРАТЕНИКЪТ

Желая щастие на твоя милост!

 

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

Изслушай ме, о, доблестни Тимоне!

 

ТИМОН

Приказвай старче!

 

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

                Има в твоя дом

един слуга Луцилий.

 

ТИМОН

                Има. Слушам.

 

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

Извикай го да се яви пред теб!

 

ТИМОН

Извикайте Луцилий! Де е той?

 

ЛУЦИЛИЙ

На вашите услуги, господарю!

 

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

Тоз твой слуга, Тимоне, посещава

дома ми всяка вечер. Цял живот

аз трудил съм се и това, което

създал съм, заслужава по-издигнат

наследник от един, чиято служба

е да разнася гозби!

 

ТИМОН

                Продължавай!

 

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

Една-едничка дъщеря аз имам

и никой друг, комуто да оставя

имота си. Девойката е мила,

едва узряла за венчално було,

възпитана без оглед на разноски;

а този твой прислужник се домогва

до нейната любов. Бъди добър

и забрани му да се среща с нея!

Мен той не чува!

 

ТИМОН

                Той е честен момък.

 

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

Тогаз да го докаже! Честността му

сама се награждава и не бива

да ми отнема рожбата!

 

ТИМОН

                        А тя

дали го люби?

 

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

                Тя е още млада

и е наклонна. Личният ни опит

ни е научил колко неразумна

е младостта!

 

ТИМОН (към Луцилий)

        Обичаш ли я ти?

 

ЛУЦИЛИЙ

Обичам, господарю! И тя също

съгласна е!

 

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

                Кълна се в боговете,

че ако тя омъжи се без мойто

съгласие, ще я лиша от зестра

и за наследник ще си избера

най-долния от просяците!

 

ТИМОН

                        Колко

ти би й дал, ако се би венчала

за равен ней?

 

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

                Веднага три таланта,

а после всичко свое.

 

ТИМОН

                Този момък

ми служи от години. Ще направя

едно усилие, за да помогна

на щастието му — нали сме хора!

Каквото даваш ти на дъщеря си,

ще дам и аз на него, та да стане

по тежест равен с нея.

 

СТАРИЯТ АТИНЯНИН

                О, Тимоне,

кажи ми само, че ще го направиш,

и тя е негова!

 

ТИМОН

                Вземи в залог

ръката ми и честното ми слово!

 

ЛУЦИЛИЙ

Признателен съм ви от дън душа,

о, господарю мой! От днес каквото —

в пари, в земи — съдбата ми даде,

мой дълг ще е към вас!

 

ПОЕТЪТ

Достойни господарю, приеми

плода на моя труд!

 

ТИМОН

                Благодаря ти.

В най-скоро време ще ти се обадя.

Бъди ми гост!… А туй у теб какво е,

приятелю?

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

        Картина, господарю.

Благоволи да я приемеш!

 

ТИМОН

                        С радост.

Една рисунка на човек е днес

той целия или почти, защото,

откак безчестието плъзна вред,

човек е само външност; тез лица

поне са туй, което ни показват…

Харесва ми трудът ти и след малко

ще ти докажа колко ми харесва.

Почакай ме! Ще те подиря скоро.

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Небето да е с тебе, господарю!

 

ТИМОН

Добре дошли! Удостоете, моля,

трапезата ми!… Твоят накит, драги,

пострада от оценките.

 

ЗЛАТАРЯТ

                        Защо?

Нима не го харесаха?

 

ТИМОН

                Напротив,

измъчи се под тежките похвали.

Ако поискаш да ти го платя

според възторзите, ще оголея!

 

ЗЛАТАРЯТ

За него ще ти искам, господарю,

действителната му цена, но знаеш,

че вещи със еднаква стойност биват

по разному ценени, според туй

кому принадлежат, и моят накит

поскъпва от това, че ти го носиш!

 

ТИМОН

Шегуваш се!

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

                Повярвай, господарю,

той казва туй, което казват всички!

 

ТИМОН

Я, кой пристига! Всеки да се готви

за неговата злъч!

 

ЗЛАТАРЯТ

                Ще я изтраем

наравно с вас.

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

        Да, той е зъл към всички.

 

ТИМОН

Добре дошъл, любезни Апеманте!

 

АПЕМАНТ

Добре ще съм дошъл, като ме видиш

любезен с теб, а то ще е, Тимоне,

когато ти превърнеш се в свой пес,

а тез мошеници — във честни хора!

 

ТИМОН

Мошеници? Та ти не ги познаваш?

 

АПЕМАНТ

Нали са атиняни?

 

ТИМОН

                Да.

 

АПЕМАНТ

                        Тогава

държа на казаното.

 

ЗЛАТАРЯТ

А мене знаеш ли ме, Апеманте?

 

АПЕМАНТ

Сам знаеш, че те зная, щом на име

нарекох те!

 

ТИМОН

Много си горд, Апеманте!

 

АПЕМАНТ

Най-много с това, че не приличам на Тимон.

 

ТИМОН

Къде си тръгнал?

 

АПЕМАНТ

Търся един честен атинянин, за да му пръсна мозъка.

 

ТИМОН

За такова дело ще умреш.

 

АПЕМАНТ

Вярно, ако за неизвършено наказват със смърт.

 

ТИМОН

Харесва ли ти тази картина?

 

АПЕМАНТ

Много, защото хората на нея са безвредни!

 

ТИМОН

А не е ли бил майстор художникът, който я е направил?

 

АПЕМАНТ

По е бил майстор, който е направил художника, но и неговата работа е една мръсотия!

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

А ти си куче!

 

АПЕМАНТ

С майка ти сме от една порода. Тя какво ще е тогава?

 

ТИМОН

Добре, добре. Ще обядваш ли с мене, Апеманте?

 

АПЕМАНТ

Не, мъже не ям.

 

ТИМОН

И добре правиш, че инак би огорчил жените.

 

АПЕМАНТ

Да, на тях дай им да ядат мъже, дорде им се подуят коремите.

 

ТИМОН

Ти взе думите ми в нечистия им смисъл.

 

АПЕМАНТ

А ти искаш да запазиш всичко нечисто за себе си. Добре, задръж си ги за труда!

 

ТИМОН

Харесва ли ти този ценен накит, Апеманте?

 

АПЕМАНТ

По-малко от честността, която не струва на човека петак!

 

ТИМОН

А колко мислиш струва той?

 

АПЕМАНТ

Не си струва да мисля за него!… Здравей, поете!

 

ПОЕТЪТ

Здравей, философе!

 

АПЕМАНТ

Лъжец!

 

ПОЕТЪТ

Защо, не си ли философ?

 

АПЕМАНТ

Философ съм.

 

ПОЕТЪТ

Значи не съм лъжец!

 

АПЕМАНТ

Нали си поет?

 

ПОЕТЪТ

Поет съм.

 

АПЕМАНТ

Значи си лъжец! Я надникни в последната си творба, дето представяш този човек за достоен!

 

ПОЕТЪТ

Това не е лъжа. Той е наистина достоен.

 

АПЕМАНТ

Достоен за теб и за това да ти заплаща старанията. Който обича да го ласкаят, си заслужава ласкателя. О, небеса, ако бях знатен!

 

ТИМОН

Какво би направил, Апеманте?

 

АПЕМАНТ

Същото, което Апемант прави сега: бих намразил от все сърце още един знатен!

 

ТИМОН

Себе си?

 

АПЕМАНТ

Да.

 

ТИМОН

Защо?

 

АПЕМАНТ

Защото ще съм загубил злобния си ум дотам, че да стана знатен!… Ти не си ли търговец?

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

Търговец съм, Апеманте.

 

АПЕМАНТ

Търговията да те съсипе, ако ти простят боговете!

 

ТЪРГОВЕЦЪТ

Ако тя го направи, боговете ще са го искали.

 

АПЕМАНТ

Търговията е твоят бог и дано тя те съсипе!

 

ТИМОН

Чий тръбен знак бе тоз?

 

СЛУГАТА

                        Алкивиад

пристигнал е със двайсетина свои

привърженици на коне!

 

ТИМОН

                        Бъдете

така добри, срещнете го любезно

и доведете тука!

                Всички вие

ще хапнете със мен!… Недейте тръгва,

преди да ви се отплатя!… Следобед

ще чуя твоя труд… Благодаря ви!

Добре дошли в дома ми, драги войни!

 

АПЕМАНТ

Дано от срамна болест се сковат

подвижните им сгъвки! Като гледам

как без ни капка обич се разливат

в любезности! Човешката порода

е слязла до маймунската!

 

АЛКИВИАД

Любезни домакине, огладнял

отдавна да те видя, с радост вкусвам

достойния ти лик!

 

ТИМОН

                Алкивиаде,

добре дошъл! Аз няма да те пусна,

преди да сме прекарали в забава

приятни часове… Да влезем, моля!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Кой час удари, Апеманте?

 

АПЕМАНТ

Часът да бъдем честни!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Човек може да бъде честен всеки час.

 

АПЕМАНТ

Толкоз по-зле за тебе, че не си използвал нито един досега!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

На Тимоновия пир ли отиваш?

 

АПЕМАНТ

Да, за да погледам как гозбите хранят мошеници, а напитките сгряват наивници!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Бъди здрав! Бъди здрав!

 

АПЕМАНТ

Сглупи, че ми пожела два пъти здраве!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Защо?

 

АПЕМАНТ

Едното здраве трябваше да го запазиш за себе си, защото от мен поздравление няма да дочакаш!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Върви да се обесиш!

 

АПЕМАНТ

Не, никога няма да изпълня твое желание! Помоли приятеля си да го направи!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Махай се оттука, куче бясно, докато не съм те изритал!

 

АПЕМАНТ

Бягам като куче от магарешко копито!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Той мрази целия човешки род!

Не се гневи! Да влезем и да вкусим

Тимоновата щедрост! О, Тимон е

гостоприемството в човешки образ!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Да, той излива го, като че ли

сам богът на съкровищата Плутос

му е домоуправител! Отвръща

за всякоя услуга седмократно;

за всеки дар дарителя дарява

със баснословна лихва!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                        Да, това е

най-щедрият човек на тоя свят!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Дано живее дълго във охолство!

Да влезем ли, приятелю?

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                        Да влезем!