Уилям Шекспир
Тимон Атински ^[0] (4)

Първа сцена

СЕНАТОРЪТ

Пет хиляди през този месец; девет

дължи на Изидор и на Варон;

със мойте стават двадесет и пет.

И продължава да се разорява!

Не, тъй не може дълго да върви.

Ако ми трябва злато, грабвам песа

на първия бедняк и му го пращам

и той започва да сече монети

като бълхи! Дощат ми се коне —

във дар изпращам му един от свойте

и той жреби ми много и далеч

по-хубави! Вратарят му не пази,

а сам с усмивка вика който мине,

да заповяда! Не, така не може

да продължава дълго — туй е явно

за всеки здравомислещ!… Кафис! Хей!

Хей, Кафис, где си?

КАФИС

                Слушам, господарю!

СЕНАТОРЪТ

Сложи си наметалото, върви

в Тимоновия дом и му поискай

парите ми! Недей да се предаваш

при първия му отказ и не млъквай,

като ти каже да ме поздравиш

и ето тъй със шапката помаха,

за да приключи; а кажи му твърдо,

че крайно се нуждая от парите,

че срокът му отдавна е изтекъл,

че зарад неговата нередовност

останал съм без кредит. „Господарят

кажи му — ви обича, но не може

да си троши врата, за да цери

кутрето ви. Той има спешна нужда,

която само спешният платеж

могъл би да запълни, тъй че вече

не иска голословия!“ Пътувай!

И говори му със неотстъпчив

и нагъл израз — много ме е страх,

че ако всички негови пера

се върнат към крилата, от които

са взети в заем, Фениксът^[9] Тимон

ще се окаже изведнъж по-гол

от пиле-голишарче! Тръгвай, казах!

КАФИС

Отивам, господарю!

СЕНАТОРЪТ

                А къде

без полиците? И впиши във всички

деня, във който им е минал срокът!

КАФИС

Разбрано, господарю!

СЕНАТОРЪТ

                Заминавай!