Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Titus Andronicus, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 3

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

Рим. Пред Титовия дом.

Влизат преоблечени Тамора, Деметрий и Хирон.

 

ТАМОРА

В туй странно и ужасно облекло

ще се явя пред Тит и ще му кажа,

че съм самата Мъст, дошла при него

да му помогне да си отмъсти.

Чукнете на работната му стая,

където казват — в самота обмислял

нечувани кроежи за разплата,

и му кажете, че Мъстта дошла е

със плач и смърт за всеки негов враг!

 

Чукат. Горе се появява Тит.

 

ТИТ

Кой там тревожи мойта самота?

Нарочно искате да ви отворя,

та плановете ми да излетят

и целият ми труд да се погуби!

Напразен опит — мислите ми тук са,

записал съм кроежа си със кръв

и всяка буква в него ще се сбъдне!

 

ТАМОРА

Дошла съм, Тит, за разговор със теб.

 

ТИТ

Не, нито дума! Аз съм еднорък —

не мога с жестове да си помагам.

С предимство ти си. Затова мълчи!

 

ТАМОРА

Би слязъл, ако знаеше коя съм.

 

ТИТ

Не съм побъркан. Зная те отлично.

Свидетел ми е таз ръка саката,

свидетел ми е туй писмо от кръв,

свидетел ми е туй чело във бръчки,

свидетели са ми тъгата нощна

и дневното страдание, че ти си

императрицата на Рим, Тамора!

Защо си тук? За другата ми китка?

 

ТАМОРА

Грешиш, нещастнико! Не съм Тамора.

Тя враг е твой, а аз съм твой приятел.

Мъстта съм аз, изпратена от ада,

за да наситя клюна на ума ти

със мръвките на грозната разправа.

Слез тук и дай ми прием на земята,

за кръв и смърт да поговорим с теб!

Знай, няма нийде пещера бездънна,

ни гола пустош, ни гора шумата,

тъй скришни, че ужасното Убийство

и грозното Насилие от мене

във тях да се укрият. Вред ги виждам

и те ме виждат също и треперят,

като им съсна името си: „Мъст!“

 

ТИТ

Наистина ли си Мъстта, дошла

да ми помогне срещу враговете?

 

ТАМОРА

Наистина. Слез тук и приеми ме!

 

ТИТ

Добре, но искам да те проверя;

Убийство и Насилие до теб са;

дай доказателства, че си Мъстта —

със колесницата си прегази ги

и твой колар ще стана и ще литна

със теб около земното кълбо!

Впрегни в колата си два врани коня,

които да я понесат така,

че във бърлогите им да застигнем

кръвниците и щом я натоварим

с главите им, от нея аз ще скоча

и пеш край колелата й ще припкам

от първия Хиперионов лъч[54]

до залеза на слънцето в морето,

и ден след ден ще върша тази служба,

ако убиеш тез двамина тук!

 

ТАМОРА

Не може. Те са мои помагачи.

 

ТИТ

Защо тогава се наричат тъй?

 

ТАМОРА

Защото имат служба да мъстят

на сторилите тези две злодейства.

 

ТИТ

О, Боже, колко много те напомнят

императрицините синове!

А ти — самата нея! Но аз зная,

на смъртните очите са неверни

и често лъжат ни. Аз ида, Мъст,

и моята прегръдка едноръка

ако ти стига, ще те взема в нея.

 

Скрива се.

 

ТАМОРА

Съгласие съгласно с лудостта му!

Сега, с каквото да река да храня

причудите на болния му мозък,

подкрепяйте ме вие в своите речи,

защото той ме смята за Мъстта

и аз, използвайки таз луда вяра,

ще го накарам да извика Луций;

а той щом дойде, ще го задържа

на пиршеството и ще изнамеря

в туй време някакъв нетруден способ

да пръсна лекомислените готи

или поне да ги смразя със него…

Пристига! Влизам в ролята на Мъст!

 

Влиза Тит.

 

ТИТ

Отдавна чакам те във самота.

Добре дошла във скръбния ми дом,

свирепа Фурио[55] и вие също,

Убийство и Насилие, здравейте!

Как силно ми напомня външността ви

царицата и двамата й сина!

Да имахте отнейде един мавър!

Нима не се намери в ада дявол,

подобен нему? Нашата царица

без своя черен бяс не прави крачка,

така ще щом си в ролята й, трябва

един придворен дявол и за теб.

Но може и така. Какво ще правим?

 

ТАМОРА

Какво от нас желаеш, Тит Андроник?

 

ДЕМЕТРИЙ

Убиец посочи ми, ще го смачкам!

 

ХИРОН

Насилник назови ми, ще го стрия!

 

ТАМОРА

Хиляда изброи ми, от които

си бил онеправдан кога да е,

и аз ще ги избия до последен!

 

ТИТ

Огледай се из тоз порочен град

и видиш ли свой двойник, порази го,

добро Убийство — той ще е убиец;

върви със него и съзреш ли също

човек да ти прилича — умъртви го,

добро Насилие — насилник той е;

върви и ти със тях и във двореца

царица щом съгледаш, придружена

от черен мавър — ще я разпознаеш

по туй, че е във всичко като теб —

добричка Мъст, безжалостно убий ги:

те жал не знаеха към мен и мойте!

 

ТАМОРА

Добре ни учиш и ще го направим.

Ала бъди добър, о, драги Тит,

прати писмо до своя храбър Луций,

повел към Рим войска от диви готи,

и покани го вкъщи си на пир!

Щом дойде тук, ще ти докарам царя,

царицата със двамата й сина

и всички твои кръвни врагове

в нозете ти да хленчат за пощада

и ти над тях гнева си ще излееш.

Харесва ли ти планът ми, Андроник?

 

ТИТ

Марк, идвай! Тит, нещастникът, те вика!

 

Влиза Марк.

 

Към Луций, своя племенник лети,

добри ми Марк. При готите е той.

Кажи му, че го викам. Нека дойде

с най-първите им вождове, оставил

войските си на лагер, дето са.

Кажи му, че в семейния ни дом

ще бъде императорската двойка

и той е канен да пирува с тях.

Стори го ти за брат си, а пък той

от обич към баща си да го стори!

 

МАРК

Отивам и веднага ще се върна!

 

Излиза.

 

ТАМОРА

Аз трябва да вървя по твойто дело.

Убийство и Насилие, след мен!

 

ТИТ

Не, искам ги при мен! Ако си тръгнат,

ще върна брат си Марк и ще разчитам

за мъст единствено на своя син!

 

ТАМОРА (тихо към синовете си)

Какво ще кажете за туй, момчета?

Ще ме почакате ли да отида

при императора и да му кажа

как хубаво играта ни сполучи?

Ласкайте го, угаждайте му хитро

и стойте тук, додето се завърна!

 

ТИТ (настрани)

Те мислят ме за луд, но аз познах ги.

Ще хлътнат в собствената си измама

таз адска кучка с адските й псета!

 

ДЕМЕТРИЙ

Отивай, майко! Ще останем тук.

 

ТАМОРА

Прощавай, Тит! Мъстта немилостива

да мами враговете ти отива!

 

ТИТ

На теб разчитам. Сбогом, сладка Мъст!

 

Тамора излиза.

 

ХИРОН

Е, казвай, старче, как ще ни използваш?

 

ТИТ

Търпение! Ще видите след малко…

Кай! Публий! Валентин! Елате тук!

 

Влизат Публий и други.

 

ПУБЛИЙ

Кажи, о, господарю!

 

ТИТ

Познаваш ли тез гости?

 

ПУБЛИЙ

Приличат на Деметрий и Хирон,

момчетата на нашата царица.

 

ТИТ

Пфу, Публий, пфу! Така да се излъжеш!

Убийство и Насилие са туй

и ти затуй вържи ги бързо, Публий!…

Хвани го, Кай!… Не пускай, Валентине!…

Вий знаете как чаках този час

и ето го! Добре ги затегнете

и запушете им устата здраво!

 

Излиза.

 

ХИРОН

Не ни докосвайте, простаци! Ний сме

децата на царицата! Не пипай!

 

ПУБЛИЙ

А ние изпълняваме повеля!

Вържете им устата, да не кряскат!

Добре ли са? Така! Стегни по-здраво!

 

Влиза отново Тит, с нож в ръка, следван от Лавиния, носеща тас.

 

ТИТ

Ела, ела, Лавиния, не бой се!

Виж, вързани са твойте врагове…

Устата им по-плътно затъкнете,

за да мълчат и чуят по-добре

това, което имам да им кажа:

Деметрий и Хирон, убийци мерзки,

тоз извор чист замътихте вий с тиня,

таз пролет вий смразихте с леден дъх,

убихте й мъжа (и край това

загинаха двамина нейни братя,

а аз загубих своята ръка),

а на самата нея вий злодейски

освен ръцете и езика сладък

отнехте нещо, сто пъти по-ценно —

неопетнената й чистота!

Какво ми бихте казали, да бях ви

оставил да говорите? Срамът

не би ви дал да просите за милост!

Треперещи мизерници, узнайте

каква ужасна смърт съм ви измислил:

със таз ръка, която ми остана,

главите ви ще срежа, а пък таса

за кучата ви кръв с ръце сакати

Лавиния ще подържи под вас!

Вий чухте тук, че майка ви ще дойде

на пир в тоз дом (тя смята ме за луд

и ме залъгва, че била Мъстта);

за този пир, негодници, узнайте,

аз костите ви на брашно ще смеля

и на тесто омесил ги с кръвта ви,

главите ви ще опека във него

и тази двойна баница с месо

ще поднеса на мръсната ви майка

и ще я гледам как — като земята —

поглъща туй, което е родила.

На пир такъв поканена е тя!

С храна такава ще я нагостя!

Измъчихте по-зле от Филомела

детето ми — по-тъпкано от Прокна

ще ви го върна! Давайте гърлата!

Лавиния, кръвта им приеми,

та после да я сипеш във брашното

от костите им и да опечем

главите им във тяхното тесто!

Помагай, хайде! Да се готвим всички

за пиршество тъй кърваво и грозно,

че и кентаврите да ни завидят![56]

Заколва двамата.

Така! Ще готвя сам. Тела и съд

веднага във дома да се внесат!

 

Излизат.

Бележки

[54] „… Хиперионов лъч…“ (мит.) — „Хиперион“ е едно от названията на Слънцето у древните гърци.

[55] Фурия (мит.) — фуриите били римски божества на отмъщението.

[56] „… че и кентаврите да ни завидят…“ (мит.) — Кентаврите били легендарни същества, полухора-полуконе, които обитавали Тесалия. На сватбения пир на царя на лапитите Пирифой поканените кентаври се напили и опитали да отвлекат невестата, но били избити.