Уилям Шекспир
Тит Андроник ^[0] (5)

Трета сцена

 

АРОН

Разумният ще вземе за безумец

тоз, който златото си крий под храсти,

за да не го използва след това;

но нека знае, който луд ме смята,

че аз от тоз метал ще изкова

великолепен образец на подлост.

Спи, злато, в храста тук, до тази яма,

та сън за враговете ни да няма!

 

ТАМОРА

Защо си тъжен, сладки ми Ароне,

когато всичко — виж — се весели!

Звънливи птички пеят в храсталака,

змиите спят под ласкавото слънце,

листенца трепкат с хладния ветрец

и хвърлят по земята пъстра сянка.

Ароне сладки, да поседнем тук

и нека, чуй, със втори звънък звук

повтаря ехото звука на рога

и мами кучетата, сякаш в ход са

два успоредни лова, а ний двама

да се порадваме на таз измама

и след приятна схватка — като тази

между Дидона^[20] и Еней, когато

те скрили са се от добрата буря

във пазещата тайни пещера —

и ний, в прегръдките един на друг,

полека да потънем в златна дрямка,

докато птички, рогове и лай

ни галят като песен на бавачка,

приспиваща сънливото дете!

 

АРОН

Царице, под различни сме планети:

Венера управлява твойте чувства,

а властелин над мойте е Сатурн^[21].

Не се лъжи от мътния ми поглед,

от туй, че мълчалив съм и печален

или че къдравите ми коси

са се изпънали като змийчета

в мига, преди да клъвнат смъртоносно —

не, туй не са Венерините знаци!

Мъст имам аз в сърцето, смърт в юмрука,

разплата в слепоочията чука!

Тамора, блян на моята душа,

жадуваща теб само, знай, любима:

съдбовен ден е днес за Басиан —

на сладкогласната му Филомела^[22]

днес твойте синове със взлом ще вземат

езика и съпружеската чест

и в неговата кръв ще се измият

от нейната! Вземи това писмо

и го предай на царя!… Не, не питай!

Пристигат две от бъдните ни жертви,

незнаещи какво им се крои!

 

ТАМОРА

Богатство мое! Мавре мой безценни!

 

АРОН

Мълчи, царице! Басиан пристига.

Ти предизвикай го, пък аз ще пратя

Деметрий и Хирон да се намесят.

 

БАСИАН

Я, кой бил тук! Царицата без свита?

Или това Диана^[23] е, която,

облякла дрехите й, е излязла

от своето светилище зелено,

за да погледа земния ни лов?

 

ТАМОРА

Нахални съднико на мойте стъпки,

Дианината власт да притежавах,

аз бих те украсила както трябва

с клонатите рога на Актеон^[24]

и хрътките ти щяха да раздърпат

еленската ти козина, наглецо!

 

ЛАВИНИЯ

Прости, царице, но и тъй говорят,

че си умеела рога да слагаш

и май че готвеше със своя мавър

подобен опит. Юпитер да пази

съпруга ти от неговите псета!

Дано не го помислят за елен!

 

БАСИАН

Повярвай ми, царице, този твой

катранен кимериец^[25] ще изцапа

честта си със омразния си цвят!

Защо напуснала си свойта свита

и слязла от кобилата си снежна,

пеша дошла си в туй самотно място

съвсем сама със своя варвар мавър,

защо, ако не е за сласт и похот?

 

ЛАВИНИЯ

И тъй като попречихме ти, ясно,

че моят мъж ще бъде строго смъмрен

за дързост и нахалство!… Княже мой,

да я оставим с милия й гарван!

Добре избрали са си тук гнезденце.

 

БАСИАН

Мъжът ти ще узнае за това!

 

ЛАВИНИЯ

Което всички знаят освен него!

Горкият император! Как го мамят!

 

ТАМОРА

Какво? И аз понасям всичко туй?

 

ДЕМЕТРИЙ

Какво е станало, императрице?

Защо така си пребледняла, майко?

 

ТАМОРА

Вий мислите, че нямам за какво?

Тез двама ме примамиха във този

неприветлив, ужасен, мрачен дол.

Дърветата са — виждате ги — в него,

макар и да сме лято, сухи, грозни,

обвити в мъх и гибелен имел;

тук лъч не стига и прелитат само

жестоки гарвани и мрачни сови.

Подмамили ме в туй страхотно място,

те казаха ми, че в среднощна доба

тук духове и съскащи змии,

подути жаби, грозни таралежи

се сбирали и тъй врещели страшно,

че който смъртен чуел ги, умирал

или оставал луд за цял живот!

Налели тези ужаси в слуха ми,

заплашиха ме те, че ще ме вържат

за ствола на туй тисово дърво^[26]

и тъй ще ме оставят да умра;

и ме нарекоха „прелюбодейка“

и „готска блудница“ и още с други

обидни имена във този смисъл;

и ако вий не бяхте се явили,

те биха се разправили със мен.

Заради майка си им отмъстете

или от днес аз нямам синове!

 

ДЕМЕТРИЙ

Това свидетелства, че имаш син!

 

ХИРОН

А туй — че имаш двама, не един!

 

ЛАВИНИЯ

О, зла Семирамида! Не — Тамора!

За твоя нрав е слабо друго име!

 

ТАМОРА

Кинжал! Кинжал! Самичка ще изправя

неправдата, изречена за мен!

 

ДЕМЕТРИЙ

Царице, стой! За нея има още!

Зърното извършей, а след това

изгаряй сламата! Това девойче

се перчеше със честност, клетва, вярност

пред твоето величие. Със тях ли

ще го оставим да си иде в гроба?

 

ХИРОН

Скопец да бъда, ако го допусна!

Влачи съпруга й във някой ров,

трупа му ще ни служи за възглавка!

 

ТАМОРА

Но след като й вкусите меда,

осата умъртвете, да не жили!

 

ХИРОН

Бъди спокойна за това, царице!…

Е, тръгвай, мила, да се насладим

на честността, която толкоз пазиш!

 

ЛАВИНИЯ

Тамора, твоят лик е на жена!…

 

ТАМОРА

Водете я! Не искам да я чувам!

 

ЛАВИНИЯ

О, помолете я да ме изслуша!

 

ДЕМЕТРИЙ

Послушай я, за да се хвалиш после

със сълзите й, но към тях духът ти

да бъде както кремък към дъжда!

 

ЛАВИНИЯ

Как? Тигърчето учи свойта майка?

На нея ти не преподавай стръв!

Със млякото си тя ти я е дала,

от мъничък свирепост си бозал!…

Но някои чада не носят нрава

на своите родители.

                Кажи й

да прояви към мене женска милост!

 

ХИРОН

Как? Искаш да не бъда неин син?

 

ЛАВИНИЯ (към Тамора)

Да, вярно. Врана славей не измътва.

Но чула съм — дано се потвърди! —

че и лъвът, смилил се, нявга давал

да му изрежат царствените нокти;

а гарванът сирачета изхранвал,

като оставял свойте да гладуват.

Макар срещу сърцето си, бъди —

ако не можеш като него блага —

със капка милосърдие все пак!

 

ТАМОРА

Не знам таз дума! Тръгвайте със нея!

 

ЛАВИНИЯ

О, позволи ми да ти кажа нещо!

Зарад баща ми, който пощади те,

когато можеше да те убие,

недей затулва своите уши!

 

ТАМОРА

От тебе лично да не знаех зло,

зарад баща ти щях да съм без жалост!

Спомнете си, момчета, как за брат ви

в краката му горчиви сълзи лях,

а злият Тит не щя да се смили!

Водете я! От двама ви ще бъде

по-мил за мен по-злобният към нея!

 

ЛАВИНИЯ

Убий ме тук с ръцете си, Тамора,

и Милосърдната ще те зоват —

защото не живот от тебе прося:

със своя Басиан и аз умрях!

 

ТАМОРА

Какво тогава искаш? Остави ме!

 

ЛАВИНИЯ

Аз искам бърза смърт. И още нещо,

което ме е свян да изрека:

спаси ме от сластта на тези двама,

далече по-противни от смъртта,

тласни ме, моля те, в бездънна дупка,

където мъжки взор не ще ме види —

направиш ли това със мен, Тамора,

ще бъдеш ти убийца милостива!

 

ТАМОРА

Чадата ми да бъдат без награда?

Не, нека им плати плътта ти млада!

 

ДЕМЕТРИЙ

Върви! Поемай! Много ни забави!

 

ЛАВИНИЯ

Ни капка женственост? Ни капка милост?

Чудовищно създание! Зъл звяр!

Противнице на женския ни род,

проклета да…

 

ХИРОН

Аз твоята уста

ще я запуша!… Ти вдигни мъжа й —

в тоз трап Арон ни каза да го скрием!

 

ТАМОРА

Вървете и недейте й прощава!

Сърцето ми да не намери радост,

преди родът Андроников да свърши!

Ще ида да подиря где е маврът,

додето те над стървата се гаврят!

 

АРОН

Ловци безстрашни, ускорете крачки!

Не сме далеч от грозната бърлога,

в която зърнах спящата пантера.

 

КВИНТ

Не знам какво ми е, но трудно виждам!

 

МАРЦИЙ

И аз, ей Богу! Да не се срамувах,

зарязал бих лова, за да си дремна.

 

КВИНТ

Къде изчезна? О, коварна яма,

прикрита с тръне, по чиито листи

алеят капчици от кръв, по-свежа

от утринна роса по цъфнал цвят!

Ужасен трап! Ранен ли си, о, братко?

 

МАРЦИЙ

Не аз, а погледът ми е ранен

от най-смразяваща сърцето гледка!

 

АРОН (настрани)

Сега ще доведа и Сатурнин,

та щом ги види тука, да помисли,

че двамата са умъртвили брат му!

 

МАРЦИЙ

Къде си, братко мой? Защо мълчиш?

По-бързо помогни ми да изляза

от тази зла, пропита с кърви дупка!

 

КВИНТ

Прости! Внезапен страх ме вцепени!

От хладна пот съм целият раздрусан!

Сърцето ми предчувства нещо страшно!

 

МАРЦИЙ

Тогава убеди се, че не лъже:

вий в трапа погледнете със Арон

и страшното ще ви смрази до кости!

 

КВИНТ

Арон изчезна, а сърцето в мене

не смее да погледне със очи

към своята догадка? Какво има?

Като дете не съм се плашил тъй

от неизвестното!

 

МАРЦИЙ

Тогава чувай:

добрият Басиан, насечен зверски,

като заклано агне е захвърлен

в тоз тъмен ров, прогизнал от кръвта му!

 

КВИНТ

Щом тъмен е, отде позна трупа?

 

МАРЦИЙ

На пръста си той носи камък, който —

подобно факел в гробница — огрява

землистия му образ и стените

на този трап, във който сме и двама;

тъй блед под лунния светлик лежал е

покритият с моминска кръв Пирам^[27]!

Отслабнала ръка подай ми, братко —

защото сигурно и ти слабееш, —

да се измъкна жив от тази яма,

по-зла от устието на Коцит^[28]!

 

КВИНТ

Подай ми свойта, за да те изтегля,

или мощта ако не ми достигне,

да те последвам в лакомото лоно,

погълнало злочестия ни княз.

Не, не, не мога да те извлека!

 

МАРЦИЙ

Пък аз не мога да се изкатеря!

 

КВИНТ

Дай пак, и този път не ще я пусна:

или ти — долу, или горе — аз!…

Не щеш да дойдеш? Ето ме при теб!

 

САТУРНИН

Ела със мен, да видя тази дупка

и кой във нея скочи преди малко!…

Ей, кой си ти? Кои сте вие там

във зиналата земна празнина?

 

МАРЦИЙ

Децата на Андроник — Квинт и Марций, —

доведени във час нещастен тука,

за да открият мъртвия ти брат!

 

САТУРНИН

Как брат ми? Басиан? Не е възможно!

Оставих го с жена му преди час

във ловния заслон, далеч на север!

 

МАРЦИЙ

Не знам къде оставил си го жив,

но тук, царю, намерихме го мъртъв!

 

ТАМОРА

Къде е царят?

 

САТУРНИН

        Тука съм, Тамора,

душевно наранен от смърт на близък!

 

ТАМОРА

Къде е брат ти?

 

САТУРНИН

        С тоз въпрос ти бръкна

дълбоко в раната ми! Там е — мъртъв!

 

ТАМОРА

Тогаз пристига късно туй писмо,

разбулващо коварния кроеж!

Не вярвах, че любезните усмивки

могли да крият тъй жестока подлост!

 

САТУРНИН (чете)

„Ако не срещнем на удобно място

въпросния (разбирай: Басиан),

ловецо, ти за него погрижи се

(разбираш какво искаме да кажем)!

За своята награда разрови

копривата под бъзовия храст,

надвесващ се над трапа, в който с тебе

решихме да заровим Басиан.

Свърши това и ще ни имаш двама

приятели навеки!“

                О, Тамора,

ти чувала ли си подобно нещо?

Това е дупката! Това е храстът!

Я вижте да откриете ловеца,

подкупен да убие моя брат!

 

АРОН

Открих торба със злато, господарю!

 

САТУРНИН (към Тит)

Две кръвожадни палета от твойте —

порода куча! — умъртвиха брат ми…

От този трап да се измъкнат бързо

и да се хвърлят тутакси в затвора!

Ще чакат там, додето им измисля

възмездие, нечувано до днес!

 

ТАМОРА

Нима са в трапа? Чудно, колко лесно

разкривали се тайните злодейства!

 

ТИТ

На колене те моля, господарю,

с очи в сълзи, за мене непривични,

вината на убийците… убийци,

ако докаже се, че са виновни…

 

САТУРНИН

Какво ще се доказва? То е явно!

Писмото кой откри? Тамора, ти ли?

 

ТАМОРА

Андроник сам го вдигна от земята.

 

ТИТ

Да, сам, царю! Но позволи поне

да поръчителствам за тях пред теб!

Заклевам се във гроба на баща си,

че щом повикаш ги, ще предоставя

главите им на царския ти съд!

 

САТУРНИН

Не позволявам. Тръгвай подир мен!

Едни да отнесат трупа, а други

да отведат убийците в затвора!

Без приказки! Вината им е ясна!

Да имаше по-страшно от смъртта,

и туй по-страшно бих им отредил!

 

ТАМОРА

Андроник, аз за тях ще се застъпя.

Не се страхувай — няма да пострадат!

 

ТИТ

С мен, Луций! Тук! Недей говори с тях.