Недялко Йорданов
Страшни смешки, смешни страшки (4)

Глава трета

Приключения злощастни

със разбойници опасни

 

А сега да оставим тези двама приятели верни

да вървят в своя път за ръка под звездите вечерни

и да видим нататък какво със кого ще се случи,

кой къде ще се скрие, кой кого ще набие, кой какво ще научи.

Ето, вече сюжетът в романа ни как се завърза,

но читателят бърза и авторът трябва да бърза.

Много трудно се пишат, деца, тези детски романи

без царе и принцеси, без джуджета и зли великани,

без магьосници страшни, без замъци, кули и бойници,

но, разбира се, винаги трябва да има разбойници.

Ако няма разбойници — няма да има интрига.

Ако има разбойници — трябва луна да намига,

трябва бухал да буха и вятър да духа зловещо —

въобще трябва страшно да бъде. И още нещо!

Но какво е това? Под дървото и старо, и криво —

ми-фа-сол-до-ре-ми — някой пее ужасно фалшиво:

Песен на глиганите — хулиганите

Ний сме тримата глигани,

трима честни хулигани.

Трябва нещо да откраднем,

трябва някой да нападнем,

трябва някой да смаризиме,

трябва да се омангизиме.

 

Стоп!

Хоп!

Троп!

Бъркай в своя джоб!

 

Ний сме тримата глигани.

Трима умни хулигани —

много кротки и послушни,

весели и добродушни.

На луната се приличаме

и планетите кибичаме.

Стоп!

Хоп!

Троп!

Хайде във галоп!

 

Ний сме тримата глигани,

трима бедни хулигани.

Из горите само бродим,

на училище не ходим,

крием се, крадем, гладуваме,

но на страшни се преструваме.

Стоп!

Хоп!

Троп!

Хайде, хвърляй чоп!

 

Ний сме тримата глигани,

трима страшни хулигани.

Някой в тъмното се мушва,

някой май че ни надушва,

някой май че ни подслушва —

трябва да се изтърбушва.

Стоп!

Хоп!

Троп!

Ням съм като гроб!

 

— Аз съм Хули!

 

— Аз съм Ганчо!

 

— А пък аз съм Хулиганчо.

 

— Трай бе, Ганчо. Слушай, Хули

Нещо в тъмното не чу ли?

 

— Хулиганчо, виждам в здрача

нещо страшно да подскача.

 

— Май че има и мустаци.

 

— Вие сте едни глупаци!

Все Вълкът ви се привижда.

— Този Ганчо ни обижда.

 

— Хули!

 

— Казвай, Хулиганчо.

 

— Я натупай тоя Ганчо.

 

— Хулиганчо, тая работа

трябва да я свършим двамата.

 

— По-добре свърши я сам.

 

— Я ела, ела насам!

Ще те закача на клона!

 

— Хули, смачкай му фасона!

 

— Хулиганчо, тая работа

трябва да я свършим двамата.

Ти отляво, аз отдясно

ще го хванеме натясно.

 

— Дадено!

След теб напред!

 

— Стойте! Нещо не е в ред! —

крясва главатарят Ганчо. —

Скрий се бързо, Хулиганчо!

Нещо в мрака караули.

Заобиколи го, Хули!

 

— Да, обаче то се пули!

Виж очите му — две нули.

 

— Тишина! — командва Ганчо.

Мирно, Хули! Хулиганчо!

Тръгвайте напред! Спокойно!

Ще го обкръжиме тройно.

Ето, крие се в трапчинките.

 

— Ох, треперят ни мартинките!

Ако е въоръжен?

 

— Той е вече обкръжен!

Я го гледай как кибича.

Май на заек ми прилича.

Виж, подскача като жабче!

Ще го смеля на кебапче.

 

— Как кебапче, моля, моля!

 

— Ей сега ще те заколя.

 

— Ний ще го заколим двамата.

Хули, хващай се за работа.

 

— Ей сега ще хвърли топа.

 

— Печен заек ми се кльопа.

 

— Стой! Не мърдай! Нито крачка!

Заекът е моя плячка.

 

Тъй отляво и отдясно

спипаха Стоян натясно.

 

Но защо е тука сам?

Туй дори и аз не знам.

… Ето краят наближава.

Сбогом, ранчо, сбогом, слава!

Сбогом, зеленчук чудесен!

Пее Зайо тъжна песен:

 

— Льох мър, мамо, хопа-тропа

Ходили ли сте в Европа?

Там, в Европа, за минута

готвят всякакви менюта:

печен заек със пълнеж,

пържен заек, ако щеш,

супа-крем от зайчи палци

със пюрета и със салци,

заек алангле на скара,

френска заешка попара,

боб със задушени зайци!

А пък вий — като китайци —

все една и съща манджа!

Ще се смее цяла Странджа —

все кебапче, та кебапче.

Аз съм заек, а не хапче.

Може ли такваз халтура.

Яжте ме, ала е култура.

Ще ви дам литература

как се прави гарнитура.

Имам пресен зеленчук —

праз, домати, чушки, лук.

Няма никаква измама —

лев и трийсет килограма.

Тръгвайте към мойто ранчо!

 

— А? Какво ще кажеш, Ганчо?

 

— Нивга в бурите житейски

не съм ял по европейски.

Ние, Ганчовци, сме прости.

 

— Щом ни кани пък на гости…

 

— Щом ще се патиш сам…

 

— Всякакъв ще го изям.

И ще ми предлага книга!

Туй мирише на интрига.

Трябва да сме много бдителни

всички книги са съмнителни,

пълни със опасни басни

от писачи тревопасни.

На такива съм обръгнал.

Казвай закъде си тръгнал?

Какво търсиш тука в мрака?

Я отваряй бързо сака!

 

— Ние в кражбата сме спецове.

 

— Казвай туй какво е!

 

Стоянчо:

— Кецове.

 

Хули и Хулиганчо:

— Мецове?!

 

Хули:

— Какво е туй?

 

Хулиганчо:

— Хули, бързо ги обуй!

 

Хули:

— Давай тук и двата меца!

 

Стоянчо:

— Мецовете са на Меца —

първи мец и втори мец.

Аз по мечките съм спец.

 

Хули:

— Мецовете са чудесни,

само че и двата — десни.

 

Стоянчо:

— Онзи ден одрах със ножа

двайстата си меча кожа.

 

Хули:

— Как?

 

Хулиганчо:

— Какво?

 

Хули:

— Кога?

 

Хулиганчо:

— Къде?

 

Хули:

— Тоя мечки ли яде?

 

Стоянчо:

— Пет-шест ми стоят от лани,

консервирани в буркани.

 

Хули:

— Тоя може би се храни

тайно вкъщи със глигани.

 

Хулиганчо:

— Хайде да не прекаляваме,

ами да се изпаряваме.

 

Хули:

— Извинете…

 

Хулиганчо:

— Стана грешка…

 

Стоянчо:

— Тоз път само забележка

с мъмрене за назидание.

Друг път — следва наказание.

 

Ганчо:

— Ах, глупаци със глупаци!

Вижте ги какви „юнаци“.

Сълзи леят цели литри —

заекът ще ги надхитри.

Вижте колко е уплашен,

а пък прави се на страшен.

Казвай кой си?!

 

Стоянчо:

— Състезател.

И вълкът ми е приятел.

 

Ганчо:

— Кой?!

 

Стоянчо:

— Как кой? Вълкът бай Коста.

Ей го там, клечи под моста.

Хей, бай Коста, чиба! Чиба!

Стига вече с тая риба.

Идвай бързо! Закъсняваме!

Трябва да се състезаваме.

 

Хулиганчо:

— Думите му — доста дръзки.

 

Хули:

— Тоя заек има връзки.

 

Хулиганчо:

— Заек, заек — а пък клечка!

 

Хули:

— Непреодолима пречка.

 

Хулиганчо:

— Хайде, Хули, закъсняваме.

 

Хули:

— Трябва да се изпаряваме.

 

Ганчо:

— Този заек е мошеник!

Вземаме го с нас за пленник.

Лъже колкото си иска!

Викай де, ако ти стиска!

 

Стоянчо:

— Хей, бай Коста, чиба! Чиба!

Стига вече с тая риба.

Тръгвай бързо! Закъсняваме.

Трябва да се състезаваме!

 

Ганчо:

— Както виждаш, никой няма.

Бай ти Коста е измама.

 

Стоянчо:

— Ей сега ще се обади,

рибата като извади.

Хей, бай Коста, чиба! Чиба!

Стига вече с тая риба.

 

Изведнъж в далечината

глас се чува от реката:

 

„Хей, Стоянчо, чакай малко-о!

Няма-а риба! Няма-а. Жалко-о!“

 

— Чухте ли!

 

— Вълкът!

 

— Пристига!

 

— Помощ!

 

— Строй се във верига!

 

— Пом…

 

— Запушвам му устата.

Ти го хващаш за краката,

ти с въжето връзваш здраво.

Ти надясно, ти наляво!

Накъде бе, тъпа главо!

Аз със плячката — направо.

Този заек е мошеник —

ще го вземеме за пленник.