Недялко Йорданов
Страшни смешки, смешни страшки (13)

Глава дванадесета

Балканиада

 

— Уважаеми зрители и радиослушатели,

включете всички приематели.

Предаваме чрез специален теле-радиолокатор.

И както виждате, аз съм коментатор —

Мечо Мечев — от стария Балкан,

бивш балкански шампион —

понастоящем ветеран.

Нашата юбилейна балканиада

се провежда на Балканската ливада

и нейната цел е всеки честно да се състезава,

а не да лъже, да бие, да изтезава.

Балканиадата обединява и сплотява всички

състезатели, които са враждували,

и ги прави приятели, след като тук са общували,

на нашите площадки и писти.

Ето, пристигат и нови спортисти.

Вашето име?

 

— Ганчо.

 

— По какво желаете да се състезавате?

 

— Зависи каква награда давате.

 

— Наградата е еднаква за всяка дисциплина.

 

— Но каква е?

 

— Каква мислите?

 

— Екскурзия в чужбина.

 

— Не познахте.

 

— Тогава една лимузина.

 

— И това не.

 

— Двайсет килограма сланина.

 

— Не, не познахте. Наградите не са материални,

а идеални.

Ние се ръководим от други идеали

и награждаваме победителите с балкански медали.

 

— Медали?! Обаче какви медали?

Може би са от благородни метали?

От злато, сребро или платина?

 

— Не! Медалите са от дървесина.

Във вид на четирилистна детелина.

И освен това заедно с медала

се връчва писмена похвала.

Е, какво, подавате ли официална заявка?

 

— Да не съм луд. Това е жива минавка.

Това не е балканиада, а подигравка.

 

— Както искате. Има ли други кандидати?

Рогати, космати, крилати, опашати?

Имената ви?

 

— Хулиганчо и Хули.

 

— А защо не сте се обули?

 

— Нямаме кецове. Този мошеник ни изпревари.

А довчера бяхме с него другари.

 

— Ганчо мошеник! Много ми е приятно

да ви видя как ще се върнете обратно.

 

— Чу ли, Хули? Закъснели сме безвъзвратно.

 

— Не сте закъснели. Приемам вашата заявка.

Ганчо да седне в страничната канавка!

 

— Добре, ще седна да гледам тази минавка —

нещо избива ме на прозявка.

 

— И така, в коя дисциплина?

 

— Трепете се за една смачкана детелина.

 

— Моля, Ганчо да не повишава тон,

защото ще му покажа червен картон.

 

— Каква детелина?

 

— Това е медала,

плюс една писмена похвала.

 

— Само това ли?

 

— Само това.

 

— Че то… да си ходим.

 

— Умна глава.

 

— Обаче нали навред из гората

ще ни гръмнат имената.

 

— Разбира се! Всички зрители и радиослушатели

стоят пред своите предаватели.

 

— Хулиганчо, аз оставам да се състезавам.

 

— И аз оставам, Хули, тогава

стига ми една гола слава.

 

— Гледай ти какви мераци

имали тези глупаци.

 

— Вие в канавката да мълчите!

 

— Хайде сега медалите да ни закачите.

 

— Много бързате, първо трябва да победите.

 

— А кой ще ни бъде съперник?

 

— Един лъв от Перник.

Един крокодил от зеленото мочурище

край Панагюрище.

Една мечка с огромно туловище

от Търговище.

Един бик от Горен чифлик.

Един ягуар — от Нови пазар.

Един кит от Бургас,

но той имал ишиас

и не може да се състезава горкия.

И един носорог от Долна Митрополия.

Това е борба — тежка категория.

 

— Хули, не ми харесва тази история.

 

— Запишете се тогава в друга дисциплина.

 

— Може ли да се явим догодина?

 

— Както искате. Драги зрители и радиослушатели,

в момента работят всички предаватели.

Записването продължава,

побързайте, стартът наближава.

 

— Аз съм заекът Стоянчо.

Имам там далече ранчо.

Закъснях, едва се влача

и ми иде да заплача

зарад моето излагане.

Дадохте ли старт по бягане?

 

— Не. За тази дисциплина

са записани малцина.

Даже още никой няма.

 

Хулиганчо:

— Аз.

 

Стоянчо:

— И аз.

 

— Записвам и двама.

Името ви?

 

— Хулиганчо.

 

— Вашето беше как?

 

— Стоянчо.

 

— Ето пристигат и други!

На вашите услуги.

 

— Паркирах си под оня дъб каручката

и ви водя този вълк и внучката.

Брей, Стоянчо, ти кога пристигна?

Не можах да те настигна.

Я! Кого виждам! Влязохте ли ми в капана!

Горе ръцете, разбойници. Сега ще ви хвана.

 

— Моля, моля. Тука не се позволява саморазправа.

Тука всеки честно и почтено се състезава.

 

— Нима няма да има наказание?

 

— Разрешава се само състезание.

Иска ли питане?

 

Бай Коста:

— Затова са така окопитени.

Тези бандити — непревъзпитани.

 

Лили:

— Готова съм да се състезавам с тях.

 

Ганчо:

— От тези хич не ме е страх.

Какви дисциплини има свободни?

 

— За тях не знам дали сте годни.

Волейбол, баскетбол, тенис на маса,

това са

дисциплини мрежести

(значи със мрежа).

Има още вдигане тежести.

 

Лили:

— Отбележете ме.

 

— Ще ви отбележа.

От вдигане тежести всеки се дърпа.

 

Ганчо:

— Победата ми е вързана в кърпа.

 

— Как се казвате?

 

Ганчо:

— Ганчо.

 

Бай Коста:

— Това е сака на Стоянчо.

 

Ганчо:

— Не е вярно. Това си е мойта торбичка.

 

— Вашето име?

 

Лили:

— Лили Късата поличка.

 

— Има ли други? Прекратявам.

 

Хули:

— И аз искам да се състезавам.

 

— Какво предпочитате? Какъв спорт?

 

Хули:

— Някой спорт за деца — нямам още паспорт.

 

— Тука разлика няма голяма.

Какво тренирате?

 

Хули:

— Как го каза?

 

— Нима не разбирате?

Има разни видове тренировка.

Тренировка по плуване,

тренировка по фехтовка,

тренировка по ски

на две дъски,

тренировка по бокс, тренировка по джудо.

 

Хули:

— Голямо чудо!

 

А има ли тренировка по ритане?

 

— Има по футбол. Иска ли питане?

 

Хули:

— Тогава аз тренирам —

много силно мога да шутирам.

 

Стоянчо:

— Това го разбрах от личен опит:

без малко щях да му опитам шута

ей тука — по бута.

 

Бай Коста:

— Така ли, приятелю?

Дай да те прегърна.

Тъпкано ще му го върна.

 

— Моля, моля, това не се разрешава.

Отварям скобка —

разрешавам състезание по ритане на топка.

 

Хули:

— Готово! Ще му набутам веднага голчето.

 

Бай Коста:

— Първо си избърши сополчето.

 

— Достатъчно! Записвам ви имената.

 

Хули:

— Хули!

 

Бай Коста:

— Бай Коста!

 

— А сега подредете се на тревата —

двама по двама, двама по двама.

Да видим каква е нашата програма.

 

Дядо Борко:

— А аз какво ще правя примерно?

 

Водещ:

— Ще следите дали се състезават почтено и примерно.

Ще изпълнявате ролята на съдията

по спазване на правилата.

 

Ганчо:

— Той няма да бъде обективен.

Да извикаме някой съдия от Сливен.

 

Хулиганчо:

— Защо от Сливен? По-добре от Силистра.

Там на Дунав водата е бистра.

 

Тримата:

— От София в никакъв случай обаче —

майката ще ни разплаче.

 

Ганчо:

— Много сме патили от подобни съдийства,

които ни приписват различни убийства.

 

Хули:

— А пък ние изобщо не можем да убием.

 

Ганчо:

— Най-много в джоба нещичко да скрием.

 

Хулиганчо:

— Ние сме честни хулигани.

 

Тримата:

— Крием се, крадем, гладуваме,

но на страшни се преструваме.

 

— Дядо Борко в гората е като у дома си.

Имам доверие на белите му власи.

 

И така: започваме с бягане — крос.

 

Стоянчо:

— Може ли един въпрос:

разрешено ли е да бягам бос?

Нямам кецове, нямам екип.

 

Бай Коста:

— Открадна му ги ей този тип.

 

Ганчо:

— Какво говориш? Аз не съм егоист,

давам ги на Хулиганчо. И съм си чист.

 

— Драги зрители и радиослушатели,

които сте включили свойте предаватели,

старт на бягане крос.

Състезатели:

Хулиганчо с кецове

и Стоянчо — бос.

Кросът е без спирка.

Дядо Борко, вземи тази свирка!

Старт!

 

Дядо Борко:

— Стоп!

Стоянчо наруши правилата.

 

— Фалстарт! Поздравявам за честността съдията.

Втори старт!

Двамата тръгнаха заедно!

 

Лили:

— Заеко, бягай! Бягай, заеко!

 

Бай Коста:

— Дръж се, Стоянчо! Сега си напред.

 

Стоянчо:

— Напред, обаче нещо не е в ред.

Много съм уморен —

днес съм препускал целия ден.

 

Бай Коста:

— Не се разсейвай! Той те задмина!

 

Лили:

— Задмина го с обиколка и половина.

 

— Хулиганчо бързо скорост набира

и тръгва да обикаля баира.

 

Хули и Ганчо:

— Ура! Ура! Цял свят ни гледа!

Близко е вече нашата победа.

 

— Ето, Стоянчо на баира излиза,

но явно има някаква криза.

А сега да оставим радиотелефона

да предава развоя по микрофона

и да призовем следващите спортисти.

Това са двамата щангисти: Ганчо и Лили Късата поличка.

За нея разбрахме, че дори не е ученичка.

 

Лили:

— Обаче, както виждате, съм вече голяма.

 

— Тежест на щангата 5 килограма.

Да ги поставят двамата асистенти.

 

Бай Коста:

— Ще внимавам да не те изменти.

Ето, поставих два и половина отляво.

 

Хули:

— И аз два и половина отдясно.

 

Бай Коста:

— Вдигай здраво!

 

Лили:

— Ясно!

 

Дядо Борко:

— Аз ще гледам точно в средата

дали се спазват правилата!

 

— Лили ги вдигна. Опит успешен!

Ганчо също е безпогрешен!

Какво чуваме по радиотелефона?

Хулиганчо вече се изкачва по склона.

Стоянчо е изостанал доста.

 

Лили:

— Ще загубим бягането, бай Коста!

 

Ганчо:

— Това ми дава нови сили.

 

Бай Коста:

— Спокойно, Лили! Спокойно, Лили!

 

— А сега превключваме на нашата програма.

Тежест на щангата 50 килограма.

 

Ганчо:

— Не е ли твърде голяма?

 

Хули:

— Искай сега ти да си отпред.

Отдясно ще сложа само 5.

 

Ганчо:

— Може ли аз да бъда напред?

 

— В нашето състезание редът е по желание.

 

Бай Коста:

— Слагам отляво 25.

 

Хули:

— И аз слагам толкова отдясно.

 

— Ганчо ги вдигна. Прекрасно! Прекрасно!

Нов рекорд за нашия спорт! Поздравления за рекордьора!

Драги зрители и радиослушатели, продължава спора!

Продължава спора.

 

Хули:

— Бъди спокоен, всичко е наред —

вече й сложих 25.

На съдията

нали му свих очилата

и сега е с кьорави очи.

 

— Моля, публиката да мълчи!

Лили се приближава.

Вдига щангата… Но се залюлява!

Дали това е по правилата,

ще реши единствено съдията.

 

Дядо Борко:

— Този опит е неуспешен.

 

— Както виждате, съдията е безпогрешен.

Следва втори опит на Лили.

 

Лили:

— Бай Коста, усещам, че нямам сили.

 

Бай Коста:

— Но имаш воля. А волята здрава

силите винаги удвоява.

 

— Ето, първият състезател се задава.

Призовавам публиката да не вдига врява.

Това е Хулиганчо, който ще направи три обиколки около баира,

след което ще финишира.

 

Хулиганчо излиза.

А Стоянчо все още е в криза

и никакъв го няма.

Тежест на щангата 50 килограма.

Ето, Лили се навежда…

Както изглежда — няма надежда.

О! Какво виждаме! Сензация! Сензация!

За младата състезателка — акламация!

Изравнен рекорд за нашия спорт!

Да поздравим втория рекордьор

и да продължим интересния спор.

Но ето на ливадата пристига Стоянчо —

твърде назад от Хулиганчо.

 

Бай Коста:

— Дръж се, Стоянчо.

 

Стоянчо:

— Положението е тревожно!

 

Бай Коста:

— Ще го стигнеш. Няма нищо невъзможно.

 

Стоянчо:

— Да, но ми влезе трън в петата.

 

Бай Коста:

— Сега ще го извадя със иглата.

 

— Стоянчо май че излиза от временната криза.

Преодолява физическата болка

и се устремява към последната обиколка.

Тежест на щангата 100 килограма!!!

Конкуренцията е голяма.

 

Бай Коста:

— Слагам 50 кг отляво.

 

Хули:

— Слагам 50 кг отдясно.

(Слага 50 — обаче без нулата.)

 

— Нещо ново от радиокулата?

От радиокулата ново нещо!

Състезанието става горещо!

Стоянчо намалява дистанцията…

Брррррр… Какво става? Повредата е в станцията!

Да преминем на другата програма.

Тежест на щангата 100 килограма.

Първи опит ще направи Лили.

 

Ганчо:

— Хули, май са те открили.

Може ли първи аз да вдигна?

 

Бай Коста:

— Ей, хулиган, защо му намигна?

 

Ганчо:

— Кой, аз ли? Влезе ми муха в окото.

 

Бай Коста:

— Внимавай, защото…

 

— Внимание — 100 килограма — това е недостижим рекорд

за балканския спорт.

Рекордьорът Ганчо се навежда.

И ще успее, изглежда.

От него лъха бодрост и свежест.

Той пристъпва към рекордната тежест…

Първи опит!…

Неуспешен!… Втори опит!… Направо смешен!

Какво става с героя днешен?

Последен опит! Щангата е до коленете!

Клякане! Сега е на раменете.

А сега Ганчо трябва да се изправи.

Дали ще успее да го направи?

Ето, Ганчо на земята се пльосва!

Моля, публиката да не го ядосва

и да не създава излишно напрежение.

Все пак Ганчо завърши с великолепно постижение

това състезание оспорвано и славно

и засега е с Лили наравно.

Внимание! Лили ще вдига!

 

Бай Коста:

— Ей, хулигане, стига намига!

 

Хули:

— Кой, аз ли? Влезе ми муха в окото.

 

Бай Коста:

— Внимавай, защото…

 

Ганчо:

— Много мухи се навъдиха тука.

 

Бай Коста:

— Лили, наслука!

 

Хули:

— Сложих й още 50 килограма.

 

Ганчо:

— Сега не могат да ги вдигнат даже двама.

 

— Моля, състезателите да застанат настрана.

Призовавам публиката за тишина.

Браво! Щангата е вдигната от земята!

Внимание! Сега е до рамената!

А сега Лили трябва да се изправи,

но това е трудно да се направи.

Какво виждаме!! Невероятно!!

Щангата е вдигната, макар еднократно.

Дали опитът е успешен,

ще каже съдията безпогрешен.

 

Дядо Борко:

— Състезателката не можа да я задържи.

 

Бай Коста:

— Според мене можа!

 

Дядо Борко:

— Не обичам лъжи.

Може състезателката да ми е близка,

но да лъжа, не ми се иска.

 

— И все пак жалко! И все пак жалко!

Щангата се заклати, но съвсем малко.

Втори опит! Внимание! Внимание!

Продължава напрегнатото състезание.

Асистентите да застанат настрана.

И моля за абсолютна тишина.

Какво виждаме, драги приятели!

Драги зрители, драги радиослушатели!

Свидетели сме на нов световен рекорд

за чест и слава на балканския спорт.

Браво на младата спортистка!

Тя е вече първата медалистка

и е в прегръдките на своя асистент.

Един момент! Един момент!

Какво чувам от другата програма!

Сензация голяма!

Какво става! Какво става?!

Стоянчо съперника си надминава.

Ето, вече излиза на ливадата —

три обиколки остават до наградата.

Дали ще успее

да преодолее

и трите?

Хулиганчо му е по петите.

 

Хули:

— Ганчо, Стоянчо ще бъде пръв.

 

Ганчо:

— Я да опънем тази връв.

 

— Драги зрители, неочаквана развръзка!

Стоянчо се спъна във някаква връзка!

Хулиганчо вече е напред! Последна обиколка!

Стоянчо продължава, но явно има болка.

Дали ще успее? Не виждам как!

Той бяга на куцкрак!

Невероятно! Невероятно! Ето финала!

Заекът Стоянчо печели медала.

Драги зрители и радиослушатели,

победителят е в прегръдките на своите приятели.

А сега третата дисциплина.

Първият състезател — в лявата половина.

Вторият състезател да застане на вратата.

Как ви бяха имената?

 

— Бай Коста.

 

— Хули.

 

— Бай Коста ще бъде вратар.

 

Хули:

— Ще го надупча този звяр.

 

Бай Коста:

— Не се знае кой кого ще надупчи.

 

— Моля, публиката настрана да се скупчи.

Включваме предавателната кула!

Хули шутира! Един на нула!

А сега състезателите да си разменят местата.

Бай Коста бие! Хули е на вратата!

Удар!… И равенство в резултата.

Един на един. Втора смяна.

Удар!… И в резултата — нова промяна!

Хули е вкарал вече два гола.

Моля, всеки зрител да си седне на стола.

Състезателят Коста е нещо смутен.

Удар! И резултатът е изравнен.

Смутен, несмутен — какво от това:

резултатът е вече два на два.

А сега моля за малко внимание,

за да видим края на това състезание.

Моля публиката да не кряска,

а мълчаливо да ръкопляска,

защото ударът е решителен.

Съдията също да бъде бдителен.

 

Ганчо:

— Хули, бий във ъгъла ниско!

 

Дядо Борко:

— Момент! Топката е поставена близко.

Трябва да се постави тука.

 

Лили:

— Бай Коста, наслука!

 

Стоянчо:

— Бай Коста, сполука.

 

— Хули към топката се приближава.

Удар!… Драги зрители, какво става?

Вратарят Коста спасява,

като прави плонж на зелената трева!

Резултатът си остава два на два,

но Коста има последен думата.

 

Хулиганчо:

— Ганчо, я да побегнем в шумата.

 

Ганчо:

— Хули, щом бие, хвърли се надясно!

 

Хули:

— Ясно, Ганчо, ясно!

 

— Драги зрители и радиослушатели,

които ни гледате и слушате от своите приематели,

необикновено напрежение! Изключително напрежение!

Присъстваме на голямо спортно сражение.

Състезателят се засилва от голямо разстояние.

Призовавам за тишина! Внимание! Внимание!

Удар!… И гол!!! Прекрасно! Прекрасно!

Топката — наляво, вратарят — надясно!

Удар, от който ще види зор

и вратарят на националния ни отбор.

Победителят е в приятелските прегръдки.

Победеният пие вода на големи глътки.

Да благодарим на съдията

за стриктното спазване на правилата

и да връчим тържествено балканските медали,

придружени с писмени похвали.

Моля, победените също да останат.

 

Хулиганчо:

— Бягайте да бягаме, защото ще ни хванат!

 

Ганчо:

— Ние си тръгваме! Тук не е интересно!

 

— Вие се състезавахте упорито и честно,

затова — като награда

за достойно участие в нашата балканиада,

всеки, който не е станал шампион,

ще получи по един специален бонбон,

производство на нашата фабрика „Балканка“.

 

Ганчо:

— По-добре беше по една луканка.

 

Хули:

— Аз и на бонбон съм съгласен.

 

Хулиганчо:

— Ганчо, бонбонът е прекрасен.