Недялко Йорданов
Страшни смешки, смешни страшки (3)

Глава втора

Ала ето че сред път

срещна заекът вълкът

 

Тъй в един прекрасен ден,

от живота отегчен,

уморен да вади лук

с друг подобен зеленчук

и след туй да го продава —

тръгна заекът Стоянчо

надалеч от свойто ранчо

към премеждия и слава.

Но да видиме тогава

как нататък продължава

таз история прекрасна,

много страшна и опасна.

 

Тръгна Зайо за награда

на балканиада.

Сложи кецове във сака,

засука мустака.

Но, не щеш ли, в храсталака

нещо мърда, нещо трака,

нещо глади си тумбака —

чака за атака.

 

— Стой!

 

— Кой?

 

— Свой!

 

— Ой!

 

Няма никаква надежда —

туй е май Вълкът, изглежда.

 

— Чий е този крак?

 

— Мой.

 

— Щом е твой, значи е мой.

Чий е този сак?

 

— Мой.

 

— Щом е твой, значи е мой.

Трам-тара-рам, трам-тара-рам,

ей сега ще те изям.

 

Сбогом, ранчо, сбогом, слава!

Няма никакво спасение!

Но от сака се подава

сгънатото обявление.

Взема го Вълкът обратно,

гледа, пули се: „Печатно!“

Неграмотността му пречи.

 

— Я! Какъв е този лист?

 

А пък заекът пелтечи:

 

— Аз съм спо-спо-спо-спортист…

 

Как така спо-спо-спортист?!

 

— Ей така — спо-спо-спо-спортист.

Ста-ста-ставам, ля-ля-лягам,

бър-бър-бързо бя-бя-бягам

и отивам за награда

на балка-балка-ниада.

 

— На какво? Не чух добре.

 

Как ли ще го разбере?

Трябва да му се подмазва,

като всичко му показва.

Кой ще смей да се опълчи

срещу зъбите му вълчи.

 

— Ей сега ще ви разкажа

и дори ще ви покажа.

Как се казвахте?

 

— Бай Коста.

 

(„Мутрата му доста проста,

ала аз съм сладкодумен.“)

 

— Вие сте, изглежда, умен.

 

— Умен ли? Каква обида!

 

— Ама аз ще си отида!

 

— Стой! Не мърдай! Ти си в плен.

Арестуван си от мен.

Бай ти Коста ще те схруска

утре заран на закуска,

че сега съм много жаден

и не съм чак толкоз гладен.

 

— Но това е възмутително —

да ме спират принудително.

Чака ме балканиада

на Балканската ливада.

 

— Хич не ме интересува!

 

— Чуйте! Той ме арестува!

Чуйте, лъвове и мечки,

гущери и буболечки!

Арестуват състезател!

Няма ли тук предавател?

Телевизията даже

трябва туй да го покаже.

Да не съм ви някой паяк!

Вий сте вълк, но аз съм заек.

Гледали ли сте преди

филмите „Ну, погоди“?

Там вълкът ми е приятел

и е също състезател.

Там те карат колелета.

 

— Глупости на търкалета!

Ти си заек, аз съм вълк —

туй е мой служебен дълг.

Никакво такова пускане —

утре заран следва хрускаме.

 

— Ала ще се предадете ли,

ако призова свидетели?

 

— Как свидетели? Къде са?

Туй не ми е в интереса.

 

— Ето този шарен кос —

да му зададем въпрос!

Гледал ли си ти преди

филмите „Ну, погоди“?

 

— Гледал съм ги — казва Косът, —

продължавай със въпросът!

 

— Марш оттук! — Вълкът ръмжи. —

Няма той да продължи.

На въпросите му — край!

Ще го схрускам, то се знай!

Пей предсмъртната си песен,

че да те излапам пресен.

 

Краят е дошъл, изглежда —

няма никаква надежда.

Сбогом, почести и слава!

Тихо заекът запява:

Песничка за изкуството

Ако ти си много тъжен, много зъл и много сам —

няма почести и слава — малка книжка ще ти дам,

песничка ще ти изпея със един мотив любим,

ще ти нарисувам слънце, ще ти прожектирам филм,

ако искаш — дискотека и класически балет,

може на една пиеса в театъра на първи ред —

и ще се почувстваш весел и добър, и справедлив,

и ще разбереш, че има смисъл да останеш жив.

И ще разбереш, че няма смисъл да пестиш пари,

да препъваш своя ближен и приятеля дори,

да ядеш за чужда сметка и да се стремиш към власт,

и да слагаш зад решетка тихия човешки глас.

Затова, ако си тъжен, лош, обиден, зъл и сам —

няма почести и слава, а изкуство ще ти дам.

Само в неговото царство ти ще се почувстваш цар.

То е сигурно лекарство, то е сигурен другар.

Затова, ако си тъжен, лош, обиден, зъл и сам —

няма почести и слава, а изкуство ще ти дам.

 

Заекът Стоянчо свърши,

а бай Коста сълзи бърши:

 

— Тази песничка е страшна!

Леле-е, Зайо, ти ме шашна.

В мене се събужда чувството!

 

— Превъзпита те изкуството.

Същността му е такава:

вълци да превъзпитава.

 

— Пускам те на свобода!

Твой приятел съм в беда.

С теб във рая, с теб във ада!

 

— Тръгвам, братко! Давай сака!

Много слава там ни чака!