Ръдиард Киплинг
Книга за джунглата (6)

Песента на Маугли

(която той изпя на Скалата на съвета, когато танцуваше върху кожата на Шир Хан)

— Аз, Маугли, пея. Нека джунглата слуша за това, което направих.

Шир Хан каза, че ще ме убие — ще ме убие! При портите в здрач каза, че ще убие Маугли Жабата!

Той преяде и препи. Пийни си на воля, Шир Хан, защото кога ще можеш да пиеш пак? Спи и сънувай убийството.

Аз съм сам на пасището. Сиви братко, ела при мен! Ела и ти, Единак, защото ни предстои една голяма игра.

Докарайте едрите биволи и биковете черни с гневни очи. Подкарайте ги натам, където ви заповядам. Още ли спиш, Шир Хан? Събуди се, о, събуди! Ето ме, идвам, а биволите са зад мен.

Рама, водачът на биволите, ядно тъпче с крака. Води на Уайнгунга, накъде отиде Шир Хан?

Той не е Ики да се скрие в земята, нито Мао Пауна, за да отлети. Той не е Манг Прилепа, за да увисне на клоните. Млади бамбукови стъбла, кажете ми с вашето шумолене къде избяга тигърът.

О! Той е тук. Ахуу! Той е там. Под краката на Рама лежи Куция! Ставай, Шир Хан! Ставай и убивай! Тук е месото, строши вратовете на биковете!

Шшт! Той спи. Няма да го будим, защото силата му е много голяма. Лешоядите кръжат над него. Черните мравки прииждат на тълпи да го видят. Събрало се е голямо множество в негова чест.

Алала! Аз нямам дреха да се покрия. Лешоядите ще видят, че съм гол. Срам ме е да се срещна с всички тях.

Дай ми твоята дреха, Шир Хан. Дай ми твоята пъстра ивичеста кожа, за да мога да отида при Скалата на съвета.

Кълна се в бивола, с който съм откупен, че обещах — обещах нещо малко. Само твоята дреха липсва за изпълнението на дадената дума.

С ножа — с ножа, който употребяват хората, — с ловния си нож ще се наведа, за да взема подаръка си.

Води на Уайнгунга, бъдете свидетели, че Шир Хан ми дава дрехата си заради обичта, която изпитва към мен. Дърпай, Сиви братко! Дърпай, Акела! Тежка е кожата на Шир Хан.

Човешката глутница е разгневена. Тя хвърля камъни по мен и ме хули. Устата ми кърви. Нека избягаме.

В нощта, в горещата нощ тичайте бързо с мен, мои братя! Ще изоставим светлините на селото и ще използваме слабата луна.

Води на Уайнгунга, човешката глутница ме прогони. Аз не й сторих нищо лошо, но тя се изплаши от мен. Защо?

Вълчата глутница също ме изгони. Джунглата е затворена за мен, и селските порти са затворени. Защо?

Както Манг лети сред зверове и птици, така и аз се лутам между селото и джунглата. Защо?

Аз танцувам върху кожата на Шир Хан, но сърцето ми е много тъжно. Устата ми кърви, наранена от камъните на селяните, но на сърцето ми е много леко, понеже се върнах в джунглата. Защо?

Тези две чувства се борят в мен, както змиите през пролетта.

Вода тече от очите ми, но аз въпреки всичко се смея. Защо?

В мен живеят двама Маугли, но кожата на Шир Хан е под краката ми.

Цялата джунгла знае, че аз убих Шир Хан. Гледайте… гледайте добре, о, вълци!

Ахай! На сърцето ми е тежко от нещата, които не разбирам.