Карел Чапек
Голяма докторска приказка (4)

3. Случаят с водния дух от Хавловице

— Аз също имах един интересен случай — обадил се докторът от Упице. — В нашия край, в реката Упа, зад хавловицкия мост, в коренищата на върбите и елите, живееше стар воден дух, Йоудал се казваше. Беше такъв един кисел, вечно намусен и голям мърморко. От време на време правеше наводнения, а понякога давеше и децата, които се къпеха. С две думи: на хората никак не им беше приятно неговото присъствие в реката.

Една есен идва при мен в амбулаторията някакъв дядо със зелена дреха и червен шал около врата и пъшка, кашля, киха, охка, въздиша, подсмърча и гъгне: — Господин дофтуре, нещо тряба да съм се простудил или настинал, щото ей тукана ме боли, сякаш е гнило, а пък ей тука ме пробожда, в кръста ме ръга, ставите ме въртят, пък една кашлица ме е задрала, ще си изповръщам червата, че на всичкото отгоре и хрема, носът ми тече кат чешма. Та много ви моля да ми дадете някакъв илач.

Прегледах го аз и му викам:

— Ревматизъм, дядо. Ще ти дам нещо за мазане, линиментум се казва, ама това не е всичко. Трябва да стоиш на сухо и топло, разбра ли? Това е най-важното.

— Разбрах — измънка старецът. — Само че това, дето казваш да стоя на топло и на сухо, дофтуре, от това май нищо няма да излезе.

— Защо? — попитах го.

— Ами защото — каза дядото, — защото аз съм хавловицкият воден дух, господин дофтуре. Къде ще я взема аз тая сушина и тая топлина във водата?! Че аз и носа си бърша с водната повърхност, във водата спя, с вода се завивам! Едва напоследък, откак взех да остарявам, постлах одъра си с мека вода вместо с твърда, че да не ме убива. Та това, дето казваш да стоя на сухо и на топло, май няма да го бъде.

— Ама не може иначе, бе дядо — казах му аз. — В тая студена вода ревматизмът само ще се влоши. Нали знаеш — старите кости искат топло. На колко години си?

— Ехеее — избоботи той, — господин дофтуре, аз съм тука още от езически времена — трябва да има хиляда години, че и повече. Стар съм вече, стаар!

— Виждаш ли? — рекох. — На тая възраст, дядо, трябва да си седиш до печката. Я чакай, сетих се нещо? Ти чувал ли си за горещите извори?

— Как да не съм чувал? — отговори старият воден дух. — Само че тук няма такива.

— Тук няма — казах, — но има в Теплице, и в Пиещяни, и къде ли не още, само че са дълбоко под земята. И тия горещи извори, ако искаш да знаеш, са създадени именно за такива стари водни духове, които страдат от ревматизъм. Ти чисто и просто ще се настаниш в някой от тия горещи извори като топловоден дух и покрай другото ще си лекуваш ревматизма.

— Хм, хм — подвоуми се старият, — а каква им е работата на топловодните духове?

— Не е кой знай каква — отговорих му аз. — Само дето непрекъснато теглят горещата вода от земните недра и непрекъснато изливат излишната вода на повърхността на земята. Това е всичко.

— Виж, това не е лошо — смънка хавловицкият воден дух. Трябва да потърся някой такъв горещ извор. Много благодаря, господин дофтуре.

И се измъкна от амбулаторията. След него остана само една локва на пода.

И да ви кажа, колега, тоя хавловицки воден дух излезе разбран, послуша ме и се установи в един горещ извор в Словакия. Сега той извлича от дълбините на земята толкова вряща вода, че на това място има непресъхващ горещ извор. Хората се къпят в него и на тях това също много им помага на ревматизма. От цял свят се стичат там да се лекуват. Вземете пример от това, господин Магиаш, и ни послушайте. Нйе, докторите, не ви мислим злото.