Карел Чапек
Голяма докторска приказка (3)

2. Случаят с Ревун

Преди години в гората на Кракорка се подвизаваше Ревун. Той, знаете ли, беше един от най-отвратителните таласъми, които изобщо са съществували някога. Върви човек през гората нощем и изведнъж зад него нещо започва да реве, да цвили, мучи, сумти, скимти, вие или пък да се кикоти ужасяващо. Разбира се човекът си глътва езика, обзема го ужас и, смъртно уплашен, хуква да бяга, пада, става, отново се затичва и за едното чудо не умира от страх. Ето значи с какво се занимаваше Ревун и дълги, години безчинствуваше из Кракорка тъй, че хората, вече се бояха да ходят там нощно време.

И представете си, веднъж идва при мен в кабинета такова една странно човече, което сякаш няма друго освен уста, по-право — устище, разчекната от едното ухо до другото; вратът му завързан с някакъв парцал и гъгне, съска, сумти, хърка, хрипти, грухти и грачи тъй, че нищо не му се разбира.

— Е, какво има? — викам аз.

— Господин докторе — изхриптява оня, — аз май съм прегракнал.

— Това е ясно като две и две — казвам, — но кой сте вие?

Пациентът взе да го усуква нещо, но накрая изтърси:

— Аз съм Ревун от Кракорка, сигур сте чувал за мене.

— Аха — казвам, — значи вие сте тоя мръсник, тоя проклетник, дето плаши хората в гората! Тъй ви се пада! Много добре е станало, че сте си загубил гласа! Да не съм луд да ви лекувам фарингита или гатара на кръкляна, искам да кажа катара на гръкляна, че да тръгнете пак да плашите хората из гората и да ги карате да припадат! Не, не! Вървете си и продължавайте да хриптите, поне да мирясат хората от вас!

Тогава Ревун го удари на молба:

— Много ви се моля, докторе, излекувайте ми гърлото и аз вече няма да правя така, няма вече да плаша хората!

— Точно това ви съветвам и да направите — викам му аз. Прекалил сте с викането и затова сте си загубил гласа, разбирате ли? Тая работа, драги, не е за вас. В гората е влажно и хладно, а вие имате доста чувствителни дихателни пътища. Де да знам — може пък вашият катар да се поддаде на лекуване, но в такъв случай ще трябва веднъж завинаги да се откажете от занаята си и да се изселите от гората. Иначе нищо няма да ви помогне.

Ревун се навъси и се почеса зад ухото.

— То лесно се казва, ама с какво ще си изкарвам прехраната, като престана да плаша хората? Че аз нищо друго не умея, освен да рева и да муча — когато не съм пресипнал, разбира се.

— Какви ми ги разправяте? — рекох. — Да имах такъв необикновен гласов орган като вас, веднага щях да стана оперен певец, продавач или конферансие в някой цирк. Не е ли жалко да се губите на село с тоя прекрасен и мощен глас? Как мислите? В града може да намерите по-добро приложение на възможностите си.

— И аз тъй мисля понякога — призна Ревун. — Няма как, ще си опитам късмета на друго място, само да ми се върне гласът.

И тъй, господа, намазах му гърлото с йод, предписах му гаргара с калиев хлорат и хиперманганат и му препоръчах да гълта ангинол и да си прави компреси. Оттогава не му се е чул гласът в Кракорка. Той наистина се изсели и престана да плаши хората.