Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Spellweaver (2012)

Издание:

Карел Чапек. Девет приказки и две в повече

Преведе от чешки — Мария Беязова-Войтова

Илюстрации: Румен Скорчев

„Народна младеж“ — Издателство на ДКМС, София, 1972

История

  1. — Добавяне

1. Солиманската принцеса

Докато луничавият Винцек препускал към Хоржички, Упице и Костелец, за да доведе час по-скоро докторите, хроновският доктор седял при магьосника Магиаш и внимавал да не се удуши. За да мине по-лесно времето, запалил пура виржинка и мълчаливо запушил. Когато му омръзнало, изкашлял се и пак продължил да пафка. След туй, за да разсее скуката, се прозял и попремигнал няколко пъти. След известно време казал: „Хмда“. След около половин час се разкършил в кръста и изпъшкал: „Уффф“. След близо един час добавил: „Защо пък да не изиграем едни карти? Господин Магиаш, имате ли карти?“

Магьосникът Магиаш не можел да отговори, та само поклатил глава — нямал, с други думи.

— Нямате ли? — измърморил недоволно хроновският доктор. — Че какъв магьосник сте, като нямате карти?! На времето в нашта кръчма даде представление един магьосник — чакайте, как му беше името… май че Навратил или Дон Боско, или Магорело — нещо подобно, та той правеше такива вълшебни номера с карти, ум да ви зайде. То си е така, магьосникът трябва да си разбира от работата.

После докторът запалил още една виржинка и рекъл:

— Щом нямате карти, ще ви разправя за Солиманската принцеса, та да мине по-бързо времето. Ако случайно знаете тая приказка, кажете си и аз веднага ще спра. И така, внимание! Започваме!

Както е известно, зад Кавските планини и Саргасовото море се намират Даламанските острови, а още по-нататък е пустинята Шаривари, обрасла с гъсти лесове. Там се намира Елдорадо, главният град на циганите. След това, докъдето ти стига погледът, няма нищо друго освен един меридиан и един паралел и там, точно зад реката, като се тръгне по мостчето и после се свие по пътечката вляво, зад върбалаците и копривите, се простира голямото, и мощно Солиманско султанство. Ясно като бял ден, нали така?

Начело на Солиманското султанство, както показва самото му име, стоял султан Солиман. Тоя султан имал една-единствена дъщеря, Зубейда се казвала. По едно време, ни в клин, ни в ръкав, принцеса Зубейда взела да боледува и линее, да понакашлюва и крее, да вехне, чезне и гасне, да охка, пъшка и стене — сърцето да ти скъса. То се знае, султанът веднага повикал придворните вълшебници, магьосници, чародеи, чародейки, заклинатели, врачки, магове и астролози, лекари и природолечители, масажисти, фелдшери и знахари, но никой от тях не могъл да излекува принцесата. Ако това беше станало у нас, щях да кажа, че момичето е страдало от анемия, плеврит и бронхиален катар, но в Солиманската земя хората не са така образовани и медицината им не е толкова напреднала, че да се срещат и там болести с латински названия. Представяте ли си какво отчаяние обхванало стария султан? „Аллах ил аллах, викал си той, колко се надявах, че щерка ми ще наследи процъфтяващото султанство, а тя, горката, се топи и гасне като свещ пред очите ми и аз не мога да й помогна!“

Така султанският дворец и цялата солиманска земя потънали в дълбока тъга.

По това време пристигнал един търговски пътник от Яблонец, някой си господин Лустиг, и като чул за болната принцеса, рекъл:

— Защо султанът не повика лекар от Европа? У нас медицината е къде-къде по-напреднала! Тука имате само заклинатели, билкари, магьосници, баячки и врачки; истинските доктори с висше образование са у нас!

Стигнало това до ушите на султан Солиман, извикал той търговеца Лустиг, купил от него огърлица от стъклени перли за принцеса Зубейда и го попитал:

— Господин Лустиг, по какво се познава у вас истинският доктор с висше образование?

— Това е много лесно — рекъл господин Лустиг. — Ще го познаете по това, че пред името му има едно „д-р“. Например д-р Ман, д-р Пелнарж, д-р Новак и тъй нататък. Ако няма никакво „д-р“, значи не е доктор с висше образование, разбирате ли?

— Аха! — рекъл султанът и му показал султанката в знак на благодарност. После изпратил пратеници в Европа да търсят доктор.

— Да не забравите — напомнил им при сбогуването, — че истински доктор с висше образование е само този, който започва със сричката „дър“! Да не ми доведете някой друг, че ще ви отрежа ушите заедно с главите! Ха със здраве сега!

Ако трябва да ви разправя всичко, което видели и патили пратениците по дългия път до Европа, господин Магиаш, приказката ще стане много дълга. След много и много мъки и теглила пратениците пристигнали в Европа и започнали да търсят доктор за принцеса Зубейда.

Случило се тъй, че делегацията от солимански пратеници, такива едни грамадни башибозуци с чалми на главите и с мустаци, дебели и дълги като конски опашки, попаднала в една гъста, черна гора. Вървели, вървели, докато срещнали един чичо с брадва и трион на рамо.

— Добра среща! — поздравил ги селянинът.

— Добра стига! — отвърнали пратениците. — Кой си ти, байно?

— Абе — казал селянинът, — аз, такова, съм дървар.

Поганците наострили уши и рекли:

— А, това е друго нещо, ваша милост! Щом вие сте д-р Вар, молим ви да тръгнете с нас веднага, моментално и незабавно за солиманската земя. Султан Солиман ви изпраща своите почитания и ви кани най-учтиво в двореца си. В случай на колебание, нежелание или отказ от ваша страна ще бъдем принудени да ви откараме насила. Но тая работа, ваше благородие, не е за предпочитане.

— Глей ти, глей кво нещо — учудил се дърварят. — Че за какво съм му потрябвал на султана!

— Той има за вас някаква работа — рекли пратениците.

— Ами да дойда тогава — съгласил се дърварят, — тъкмо си търся работа. Трябва да ви кажа, че мога да работя и като дърводелец.

Пратениците се спогледали и казали:

— Толкова по-добре за нас, ваша светлост!

— Чакайте — рекъл дърварят. — Най-напред ми кажете колко ще ми плати султанът за работата. Вярно е, че не съм някой дърляга, дето се пазари за стотинката, ама той пък да не излезе някой стиснат държавник.

Пратениците на султан Солиман отговорили любезно:

— Няма значение, че не сте д-р Ляга, ваша милост. И на д-р Вар ще бъде оказано нужното уважение. Колкото до султан Солиман, уверяваме ви, че той не е никакъв д-р Жавник, а най-обикновен владетел и тиранин.

— Добре — казал дърварят. — Колкото пък за яденето, аз, кога работя, се тъпча като дървоядец и смуча като дървеница. Ясно?

— Ще направим всичко възможно, уважаеми господине — успокоили го солиманците, — за да останете доволен и в това отношение.

След това с големи церемонии и с необходимото внимание завели дърваря на кораба и отплували за солиманската земя. Когато пристигнали, султан Солиман седнал на трона и наредил веднага да ги заведат при него. Пратениците коленичили в краката му и най-старият от тях, който имал и най-големи мустаци, започнал да докладва:

— Най-милостиви господарю и владетелю, повелителю на всички верующи, велики султан Солимане! В изпълнение на височайшата ти заповед, ние отидохме чак на оня остров, който наричат Европа, за да намерим там, най-учения, най-прославения и най-прочутия доктор за принцеса Зубейда. Ето го, господин султане! Това е знаменитият и световноизвестен д-р Вар. За да знаеш какъв лекар е той, трябва, да ти кажа, че може да работи и като д-р Воделец. Тъпче се като д-р Воядец и смуче като д-р Веница, а това са също истински доктори с висше образование. От всичко това става ясно, височайши султане, че сме ударили с един куршум няколко заека. Хм, хм. Общо взето, това е всичко.

— Добре дошел, уважаеми д-р Вар — рекъл султан Солиман. — Моля ви да видите дъщеря ми, принцеса Зубейда.

„Амче защо да не я видя?“ — рекъл си дърварят. Сам султанът го завел в една мрачна, сенчеста стая, постлана с най-хубави килими и възглавници, на които почивала принцеса Зубейда, бледа като восък, и дремела.

— Бре — промълвил съчувствено дърварят. — Тя вашта мома много зеленикава, бе султане!

— Такава е! — въздъхнал султанът.

— Нещо хилава ми се вижда — казал дърварят. — Трябва да е кекава, а?

— Точно така! — съгласил се тъжно султанът. — Нищо не ми яде!

— Суха като чироз — рекъл дърварят, — кльощава като кука. Пък и боята й хич я няма. Ако питаш мене, болно трябва да е момичето.

— Разбира се, че е болна — казал угрижено султанът. — Нали затуй съм ви извикал — да я излекувате, щом сте д-р Вар!

— Аз ли? — учудил се дърварят. — Че как да я излекувам?!

— Това вече е ваша работа! — рекъл мрачно султан Солиман. — Затова сте тук и толкоз! Само трябва да ви кажа, че ако не я оправите, ще заповядам да ви отсекат главата и край!

— Ама не може тъй, бе холан! — опитал се да протестира уплашеният дървар, но султан Солиман дори не го оставил да се доизкаже.

— Никакви усуквания! — отсякъл. — Нямам време за такива работи. Трябва да ида да управлявам. Заловете се на работа и покажете на какво сте способен! — и седнал на трона да управлява.

— „И таз добра! — рекъл си дърварят, когато останал сам. — Хубаво се наредих! Как можа да ми дойде това чудо на главата — да лекувам някаква си принцеса?! Че знам ли аз как се прави тая работа?! Леле, какво ми дойде на главата! Какво да правя сега, да му се не види макар?! Ако не я излекувам, ще ми отрежат главата! Ако не беше приказка, щях да река: не може току-така за нищо и никакво да отсекат тиквата на някой човек. Кой дявол ме караше да влизам в тая приказка?! В обикновения живот такова нещо не може да стане! Ха да видим сега как ще се измъкна от тая каша!“

С такива и още по-черни мисли в главата седнал горкият дървар на прага на султановия замък и продължил да се вайка. „Хай да се не види! — рекъл си той. — Какво им скимна на тия хора да ме правят доктор?! Ако ми бяха рекли да отсека ето това или е онова дърво, щяха да видят кой съм аз! Като си плюя на ръцете, ще хвръкнат трески до небесата! Я какъв е гъсталак около къщата! Всичко обрасло и буренясало като в стар лес, слънчице не може да влезе в стаите. Че то в тоя палат трябва да е голяма влага и плесен, па може да има и гъби, и стоножки. Чакай да им покажа аз на какво съм способен!“

Едва си помислил това и ето че съблякъл палтото, плюл си на ръцете, взел брадвата и триона и започнал да сече дърветата, които растели около двореца на султана. А пък те не били круши, нито ябълки, нито орехи, както по нас, а палми и олеандри, кокосови и драконови дървета, латании и фикуси, махагонови дървета и дървета, които стигат до небесата, и различна друга екзотична зеленина. Да бяхте видял отнякъде как тоя дървар се нахвърлил върху тях, господин Магиаш! Към пладне около двореца имало вече доста голяма поляна. Дърварят изтрил с ръкав потта от челото си, извадил от джоба комат чер хляб и парче сирене и започнал да яде.

До тоя момент принцеса Зубейда спала в своята здрачна стая. Докато траял шумът, който вдигал дърварят със секирата и триона си долу пред двореца, тя спяла сладко, както никога дотогава. Събудила се едва от тишината, когато дърварят престанал да сече дърветата и се разположил върху камарата трупи, за да изяде хляба със сиренето.

Принцесата отворила очи и се зачудила: каква е тая небивала светлина в стаята? За пръв път в живота й слънцето влязло там свободно и изпълнило тъмната стая с небесен блясък. Това море от светлина просто заслепило принцесата. В същото време откъм прозореца нахлула миризма на нацепени дърва, а тя била толкова силна и толкова приятна, че принцесата вдъхнала дълбоко и с наслада. Към аромата на смолата се прибавило още нещо, което принцесата не познавала дотогава. Какво ли е това?! Тя станала и отишла да погледне през прозореца. Какво да види — вместо усойната сянка — поляна, огряна от обедното слънце, на която седи един човек като планина и яде сладко-сладко нещо черно и нещо бяло — тъкмо това и замирисало толкова приятно на принцесата. Нали знаете: чуждата кокошка — патка.

Принцесата не могла да издържи повече — ароматът я теглел надолу, пред двореца, все по-близо и по-близо до тоя чичо, за да види какво е това вкусно нещо, което той яде.

— А, принцесата! — рекъл дърварят с пълна уста. — Искате ли малко хляб и сиренце?

Принцесата се изчервила и се заусуквала; срамувала се да признае, че страшно много й се иска да опита това нещо.

— Ей сегичка — продължил дърварят и отрязал с ножа си една дебела филия. — На.

Принцесата се поогледала — дали няма да я види някой.

— Мерси — промълвила в знак на благодарност, захапала хляба и рекла: — Ммм, колко е вкусно!

Представете си — принцесата видяла тогава хляб и сирене за пръв път в живота си!

По това време от прозореца надникнал самият султан Солиман. Не можел да повярва на очите си — вместо влажната сянка — поляна, огряна от обедното слънце, и там, върху една купчина дърва, седи принцесата с пълна уста и се храни с такъв апетит, както никога дотогава.

— Най-сетне! — отдъхнал си султан Солиман. — Значи все пак са ми довели истински доктор с висше образование!

Оттогава нататък, господин Магиаш, принцесата все повече и повече укрепвала, бузките й поруменели и ядяла като вълче. Такова е въздействието на чистия въздух и слънцето — това да го знаете от мен. Не ви го казвам случайно — вие тука също сте се затворил в тая пещера, дето ни слънце влиза, ни вятър подухва, а това не е здравословно, господин Магиаш! Ето това значи исках да ви кажа.

Когато хроновският доктор свършил приказката за солиманската принцеса, дотърчал луничавият Винцек и довел със себе си доктора от Хоржички, доктора от Упице и доктора от Костелец.

— Ето, доведох ги — извикал той отдалече. — Ама душа не ми остана, тъй да знайте!

— Заповядайте, господа колеги — казал хроновският доктор. — Представям ви нашия пациент, майстора на черната магия — Магиаш. Както виждате от пръв поглед, положението му е твърде сериозно. Пациентът ми даде да разбера, че е глътнал синя слива, джанка или костилка. Според моето скромно мнение, касае се за остър синьосливит.

— Хм, хм… — рекъл докторът от Хоржички. — Според мен, пациентът има по-скоро задушлив джанкит.

— Не бих желал да противореча на уважаемите си колеги — казал костелецкият доктор, — но според мен, в случая се касае, за гръклянов костилкит.

— Господа — обадил се докторът от Упице, — предлагам да се обединим около диагнозата остър синьосливогръклянов костилкоджанкит.

— О, поздравлявам ви, господин Магиаш — рекъл докторът от Хоржички. — Това е много рядко и тежко заболяване.

— Интересен случай! — добавил докторът от Упице.

— Е, колега — обадил се костелецкият доктор, — аз съм имал къде-къде по-хубави и по-интересни медицински случаи. Чували ли сте как излекувах Ревун от Кракорка? Щом не сте, ще ви разправя.