Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Histoire de l’œil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,6 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Оня с коня (2012 г.)

Издание:

Жорж Батай

История на окото

 

Френска. Първо издание

 

Georges Bataille

Histoire de l’œil

 

© Георги Н. Ангелов, превод от френски, 1992

© Петя Брайкова, художник, 1992

 

Издателска къща „Петриков“, 1992

 

Художник: Петя Брайкова

Коректор: Ваня Петрова

 

Предпечатна подготовка: ЕТ „Илко Ничовски“

Печат: ДФ „Абагар“ — В. Търново

История

  1. — Добавяне

Окото на Гранеро

На 7 май 1922 г., Ла Роса, Лаланда и Гранеро трябваше да се борят на арените в Мадрид. Големите матадори на Испания бяха Лаланда и Гранеро, тъй като Белмонте бе в Мексико, като най-добър обикновено сочеха Гранеро. Красив, висок, по детски непринуден — на двайсет години той вече бе любимец на публиката. Симон не бе безучастна към него; когато сър Едмонд й съобщи, че изтъкнатият убиец ще вечеря с нас след борбите, тя изпита истинска радост.

Гранеро се различаваше от другите матадори по това, че въобще нямаше вид на касапин, а по-скоро на чаровен принц — мъжествен и строен. В това отношение костюмът на матадора придава изправена, настръхнала линия, като излята (очертава идеално задника) всеки път, когато бикът се втурва покрай тялото. Яркочервеният плащ, проблясващата на слънцето сабя пред умиращия бик с димяща козина, потънал в пот и кръв, завършват метаморфозата и подчертават завладяващата страна на играта. Всичко ставаше под знойното испанско небе, лишено от цветове и твърдо, както си го представят, но слънчево и ослепително — вяло и мътно — понякога нереално, до такава степен блясъкът на светлината и силата на горещината напомнят свободата на чувствата, по-точно меката влажност на плътта.

Свързвам тази влажна нереалност на слънчевия блясък с коридата от 7 май. Единствените предмети, които старателно запазих, са ветрило в жълто и синьо и брошурата, посветена на смъртта на Гранеро. По време на плаване куфарът, съдържащ тези спомени падна в морето (някакъв арабин го извади с прът); сега са в твърде лошо състояние, но така зацапани, измачкани те свързват със земята, мястото и датата, които за мен са вече само разпадащо се видение.

Първият бик — истинско черно чудовище, чиито тестиси Симон очакваше — така бясно се втурна на арената, че въпреки усилията и виковете на хората изкорми три коня преди да е обявено началото на игрите. Дори един от конете изхвърли заедно с ездача, като че ли искаше да го предложи на слънцето; сгромолясаха се с трясък зад рогата му. В нужния момент Гранеро пристъпи напред; оплитайки бика в плаща си, той се подиграваше с яростта му. Сред буря от аплодисменти младият мъж завъртя бика в плаща; всеки път животното се хвърляше към него като снаряд, но той избягваше ужасния удар на милиметри. Смъртта на слънчевото чудовище настъпи без блясък. На фона на безкрайните аплодисменти жертвата с пиянска несигурност коленичи, след това се отпусна по гръб и издъхна.

Симон, права между нас двамата и не по-малко екзалтирана от мен, отказа да седне след овациите. Безмълвно ме хвана за ръката и ме отведе извън арената в някакъв двор, пропит с мириса на урина. Подхванах Симон за дупето докато тя яростно вадеше члена ми. Така влязохме във воняща тоалетна, където миниатюрни мушички мърсяха един слънчев лъч. Разсъблякох я и вкарах розовия си член в кървавочервената й лигава плът. Той проникна в тази любовна пещера, а аз яростно бръкнах в ануса й: едновременно с това се разрази и бурята на устните ни.

Оргазмът на бика не е по-силен от този, който ни разкъса, разбивайки слабините ни, без членът ми да отстъпи от разтворената потънала в сперма вулва.

Ударите на сърцата в гърдите ни — изгарящи от страст да бъдат голи — не стихваха. Върнахме се на първия ред, Симон с все още тръпнещо дупе, а аз с втвърден член. Но на мястото, където моята приятелка трябваше да седне беше поставена чиния с двата голи тестиса; тези жлези, с големината и формата на яйце, бяха седефенобели с розови кървави жилки, точно като очна ябълка.

— Това са суровите тестиси — каза сър Едмонд с лек английски акцент.

Симон бе коленичила пред чинията, която просто я смазваше. Знаеше какво иска, но не знаеше как да го направи и това я хвърляше в ожесточение. Вдигнах чинията, за да седне. Тя я изтръгна от ръцете ми и отново я сложи на седалката.

Двамата със сър Едмонд се страхувахме да не привлечем вниманието — борбата бе станала по-вяла. Наведох се над ухото на Симон и я попитах какво иска:

— Глупак — отговори ми тя — искам да седна гола върху чинията.

— Невъзможно. Сядай си на мястото.

Вдигнах чинията и я принудих да седне. Изгледах я продължително. Исках да види, че съм разбрал (имах предвид чинията с мляко). От този момент не можехме да стоим спокойни на местата си. Вълнението ни бе толкова силно, че дори спокойният сър Едмонд го усети. Борбата бе слаба, притеснени матадори противостояха на животни без хъс. Симон бе пожелала места на слънце; бяхме обхванати от снопове светлина и потни изпарения, които изсушаваха устните.

Симон продължаваше да държи чинията в ръце, тъй като по никакъв начин не можеше да повдигне роклята и да постави дупето си върху тестисите. Исках да я любя още, преди Гранеро да се появи отново, но тя отказа, защото изкормванията на коне последвани от, както се изразяваше, „пропадане и грохот“, тоест водопад от черва (тогава все още нямаше предпазни кори за конете) я опияняваха.

С часовете слънчевите лъчи ни разтвориха в някаква нереалност, съответствуваща на нервността ни, на неосъществимото желание да избухнем, да бъдем голи. Лицата ни бяха сгърчени от слънцето, жаждата и болезнено изострените сетива — изпитвахме онова трагично разпадане, когато елементите не могат вече да си взаимодействат. Завръщането на Гранеро не промени нищо. Бикът бе предпазлив, а борбата все така вяла.

Това, което последва стана без никакъв преход и дори без видима връзка, но не че нещата не бяха вързани, а аз ги наблюдавах като отсъстващ. В един момент видях как Симон, за мой ужас, захапва тестисите, Гранеро пристъпва напред, размахва пред бика червения плащ; след това Симон с пламнало лице и краен цинизъм разголва вулвата си, където потъва единият тестис; Гранеро пада, притиснат под перилата; върху тези перила рогата нанасят три светкавични удара: единият рог са забива в дясното око и пронизва главата. Спазъмът, който обхвана Симон съвпадна с вика на изненада от трибуните. Изхвърлена от седалката тя залитна и падна — слънцето я заслепяваше, носът й кървеше. Няколко души се втурнаха и подхванаха Гранеро.

По трибуните всички бяха скочили на крака. Дясното око на трупа висеше.