Андрея Илиев
Идиот ли?!

Лейтенант Иванов бе лунен образ и служеше в малък южен гарнизон — нещо, което се различаваше по женската част от Сахара само по това, че имаше зима. След няколко месеца служба там божиите му дадености бидоха оформени съвсем естествено в нещо, което никой не би поканил на вечеря. Една от странностите му бяха автопоходите — съвсем неочаквано след работа, ударен от хормона, той отлепяше за родния си град в Северна България. На другия ден сутринта беше на развод — е, с час или два закъснение.

При едно от тези сафарита край Гурково му махат на стоп две чехкини.

— Бургас? — питат те.

— Естествено, че съм за там — усмихва се той.

Качва ги и потегля за своя мил далечен гарнизон…

Теменужена лятна вечер. Десетина лейтенанти чакат в гарнизонния стол да се опържат редовните яйца на очи и мечтаят с нега някоя бдителна майка да изпусне контрола над щерката си… В този момент нашият герой застава на вратата с два ангела.

— Спокойно, пичове — предупреждава той. — Ще направим график!

През следващите седем дни командирът на поделението успява да установи само, че двама от младите му офицери постоянно липсват…

Извод: не винаги идването на идиота на вечеря е гаф.