Андрея Илиев
И „Радецки“ гордо плава…

На спирката се карат две циганки. Едната е дребна, сива и слаба като врабец през февруари. Другата — дебела като депутат на трети мандат и с лъскави бузи като министерски мерцедес.

Слабата изнася дълга тирада, изпъстрена с красиви думи като курва, уруспия и мастия, от която към края се разбира, че дебелата е съблазнила мъжа й.

Тя я изслушва със светещи от превъзходство очи и като млъква, хвърля в лицето й следните презрителни думи:

— Ай, виж са мъ! Съдя хохали. Мъж ти да не е куче, чи да яде хохали? Ша доди при мен, я! Щото като ми съ качи, плава ли, плава!…