Греъм Макюън
Морски змейове, моряци и скептици (4)

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ДВАЙСТИ ВЕК

Едно от първите съобщения за среща с морски змей през XX век е от 1901 година, макар че събитието став известно едва в 1947 година, когато единият от очевидците, Чарлз Сийбърт, разказва за него в „Сатърди Ивнинг Поуст“. Неговото писмо било едно от многото, изпратени в отговор на статията „Не се надсмивайте над морските змейове!“ от Айвън Т. Сандерсън, публикувана във вестника. През май 1901 година параходът „Гранжанс“ пътувал от Ню Йорк за Белем и в едно хубаво утро дежурният офицер извикал: „Боже мой, вижте там!“

 

Ние погледнахме в указаната посока и видяхме някакво земноводно животно със сивокафяв цвят. Горната му част напомняше за чудовището, нарисувано в „Поуст“, макар че вратът му не беше нито толкова дебел, нито толкова дълъг.

Главата му бе малко по-удължена и приличаше на крокодилска глава. Когато то отвори устата си, ние можахме да видим редица от зъби с правилна форма, дълги по около 10–15 сантиметра. Изглежда то си играеше на повърхността, като продължаваше да се върти в кръг и извиваше шия, навярно за да погледне към опашката си, ако имаше опашка, разбира се. „Танцът“ му траеше около половин минута, след което то се гмурваше. Тази игра се повтори три пъти. Ние попитахме капитана дали ще отбележи срещата в корабния дневник. Отговорът му бе; „В никакъв случай. Те ще кажат, че всички сме били пияни и аз, господине, ще ви бъда много благодарен ако не споменавате за случая пред нашите представители в Пара или Манаус.“

 

Изглежда, това е бил гигантски крокодил, подобен на животното, забелязано от борда на „Сакраментоу“.

От 1903 година е останала една очевидна измислица. Нейният автор е Джоузеф Грей, втори помощник на борда на парахода „Трескоу“, който според него срещнал някакво страховито чудовище южно от нос Хатъръс. Ненужно е да се добавя, че целият екипаж изпаднал в неописуем страх.

 

Имаше нещо неописуемо отвратително в тази глава, която от носа до горния си край беше дълга метър и половина. Аз не съм виждал друг морски обитател с подобна глава. Под челюстта се виждаше нещо като торбичка или увиснала кожа. Носът бе крив и приличаше на навирена зурла… Не си спомням дали имаше ноздри или дихателни отвори. Долната челюст бе издадена напред, а долната устна бе полущръкнала-полувисяща. Видях, че нещо капе от грозната долна челюст. Взрях се и забелязах, че това бе мръсносива слюнка. Не се виждаха зъби, но животното имаше дълги и страховити кътници, подобни на бивните у моржовете… Очите му бяха с червеникава окраска… Те бяха отвесно удължени. В техните тъмни дълбини се криеше някакъв мрачен, зъл блясък, сякаш те бяха събрали в себе си целия страховит, заплашителен дух, който бушуваше в грамадата зад тях.

 

След като изплашило всички на борда, съществото се обърнало и отплувало — един наистина неочакван край.

От 1903 и 1904 година идват още съобщения за срещи в Индокитай. Първото от тях е от „Шарл Ардуен“, който пътувал от Нант за Хонг Конг през зимата на 1903 година. Един тайфун принудил кораба да потърси подслон в залива Туран, Виетнам, и там кормчията видял във водата огромен тъмен предмет.

 

Някакъв тъмен двоен предмет се появи на двайсетина метра от кораба; дължината на всяка от частите беше може би около 7,5 метра, а разстоянието между тях не надхвърляше 3,5 метра. Размерите на всяка от частите могат да се сравнят с размерите на голям варел; някакъв настръхнал от шипове израстък придаваше на извитите части доста необикновен вид.

Животното се извиваше змиевидно, а скоростта му се оказа значително по-висока от скоростта на кораба, която, доколкото мога да си спомня, беше около девет възла. Цветът беше мръсночерен. След няколко секунди животното потъна хоризонтално, при което водата закипя яростно.

 

След няколко месеца, на 12 февруари 1904 година лейтенант Перон от военния кораб „Шато-Рено“ видял отново морски змей в залива Алонг. Нея сутрин Перон измервал дълбочината от един парен катер и изведнъж:

 

Видях недалече пред мен голям сив предмет, като гръб на костенурка, който по обща преценка бе с диаметър над три метра; почти в същия миг той изчезна. Предполагах, че е бил кашалот. Катерът продължи да се движи към мястото, където забелязахме животното, и когато се приближихме, ние видяхме на повърхността на водата огромно маслено петно.

Продължихме да стоим на същото място и аз съм доволен, че постъпихме така, защото след малко откъм запад чухме силен шум във водата и видяхме как две огромни превити части от някакво тяло, за което предположихме, че принадлежи на някаква чудовищна змиорка около метър в диаметър, почти се докосват до брега малко по на юг от Рок Шанделие. За моя най-голяма изненада забелязах, че кожата на животното и скалите по брега имаха един и същ цвят — тъмносив с мръсножълти петна. От мястото, където се намирах, кожата изглеждаше гладка и равна. Животното се появи за малко и не след дълго двете извити части изчезнаха с познатия ни вече шум… Останах с впечатлението, че е било току-що залято от вълните и се движи с вертикални вълнообразни движения.

 

Перон разказал за тази случка на лейтенант Л’Ео от „Десиде“ и научил, че лейтенантът също е виждал животното. Постепенно се разчуло, че много хора са виждали чудовището от залива Алонг, чието название, преведено от местното наречие, е твърде показателно: Залива на Дракона. Офицерът Е. Плес’и, един от подчинените на Л’Ео, писал, че „всички офицери от военноморските сили в Индокитай вярват твърдо в неговото съществуване“.

Много от скептиците, между които и сър Ричърд Оуън, настоявали, че очевидците на набедените морски змейове са били във всички случаи пълни невежи по отношение принципите на зоологията, поради което не може да се разчита на точността на техните наблюдения. Предполага се, че следващото съобщение е добър отговор на такива критични забележки, тъй като то е изготвено от двама естествоизпитатели — господата Ж. Никол и Мийд-Уолдоу, членове на дружество на зоолози. И двамата представили доклади в дружеството, а господин Никол разказал подробно за случая в книгата „Три пътувания на един естественик“, публикувана през 1908 година.

 

В 10 ч. 15 мин. преди обед на 7 декември 1905 година, четвъртък, когато се намирахме на 7 градуса 14 минути южна ширина и 34 градуса 25 минути западна дължина, при дълбочина между 600 и 2200 метра, господин Мийд-Уолдоу и аз забелязахме едно изключително странно същество, което плуваше на стотина метра от нас и в същата посока, но много по-бавно от кораба. В първия миг видяхме само един гръбен плавник, дълъг около 1,2 метра, който стърчеше на половин метър от водата; този плавник бе с тъмнокафяв цвят и приличаше много на огромен куп морски водорасли. Под повърхността на водата се виждаше съвсем ясно огромно кафеникаво-черно петно, но бе невъзможно да се определи формата на животното. От време на време плавникът изчезваше напълно под водата. Изведнъж пред него се появи змиеподобна шия, дълга около два метра и с дебелина на човешко бедро, която завършваше с глава, оформена като главата на костенурка. Тази глава и шията, оцветени отгоре като плавника, отдолу бяха сребристобели и разпенваха водата със странно лъкатушно движение. След известно време животното остана толкова далече от нас, че не можехме да видим нищо повече.

 

Господин Мийд-Уолдоу е направил важна забележка, в която се казва: „След като отминахме напред, ние видяхме как то извива шията си наляво и надясно…“ Цветът, формата и шията, която се движела с хоризонтално лъкатушене, говорят, че животното е гигантска змиорка. Схемата на естественика подкрепя това предположение, тъй като на нея не се забелязва ясно изразена връзка между главата и врата, а това е типично за рибите. В същност дългият врат е удължено тяло.

Една година по-късно дошло съобщение от холандския параход „Ява“, намиращ се на 600 мили от Сомалия.

Според описанието, направено в корабния дневник от офицера Ж. Волеванс, животното било гигантски крокодил или нещо подобно.

 

На 15 октомври 1906 година на 10 градуса 7,5 минути северна ширина и 59 градуса 23 минути източна дължина морякът Ж.А. Спруйт видял, по негова преценка — на около 180 метра, главата на морско чудовище, вдигната на около 2 метра от водата; по форма тя приличала на главата на кайман, била кафява, с гладка кожа, а от нея направо започвало тяло със същия цвят.

 

Следващите три съобщения се отнасят до дълговратия морски змей, който, изглежда, преобладава през XX век.

През 1907 година за морски змей ни съобщава сър Артър Рострън, по това време старши-помощник на „Кампания“, която срещнала животното на 26 април недалеч от Корк, Ирландия. То се показало като тъмен предмет, щръкнал на 2,7 метра над водата и само на 45 метра от кораба. Смаяният Рострън описва случката по следния начин:

 

Животното бе толкова необикновено, че си спомням как извиках високо: „Но то е живо!“ Мнозина са слушали такива приказки за чудовища и са се отнасяли така недоверчиво, че аз исках, както никога досега, да имам фотоапарат в ръцете си. Тъй като нямах, направих възможно най-доброто и нахвърлях върху бялата стена на командния мостик скици на животното в профил и анфас; то се въртеше от една страна на друга, сякаш искаше всички да го видят, и приличаше на птица, която кълве на някоя поляна.

 

През 1910 година идва съобщение от северната част на Атлантика, направено от Ф.У. Ееп, трети помощник на парахода „Потсдам“. То се появило в холандския вестник „Недерландше Зеевезен“:

 

Отблизо ни се стори, че прилича на гигантска змия, дълга 36–39 метра и около шейсет сантиметра в диаметър. Движеше се много бързо. От време на време тя издигаше главата си почти перпендикулярно от водата на височина между 2,5 и 3 метра и оставаше в това положение няколко минути, след което изчезваше отново. Двете движения се придружаваха от мощно разплискване на водата, която се издигаше на почти триметрова височина; опашката, която бе плоска и с раздвоен край, вдигаше също така високи вълни. ВВиждаше се и една извивка на тялото. То беше тъмносиво отгоре и бяло отдолу; това се забелязваше съвсем ясно по главата. Ние наблюдавахме животното в продължение на три минути.

 

Това е едно от малкото съобщения за дълговрат морски змей с раздвоена опашка, за каквато споменава и капитан Сиймор от „Хауп он“. Навярно „опашката“ — това са две задни перки, които имат тюлените и морските лъвове.

На следващата година подобно същество било забелязано в същия район и от Ж.А. Либау от борда на холандския параход „Амсфелдийк“. Той записал в корабния дневник следното:

 

В 13 ч. 30 мин. на 19 август, събота, видяхме животно, което навярно беше морски змей. Нашето внимание бе привлечено внезапно от нечии мощни удари по водата; на около 18 метра от бакборда се виждаше голям куп пяна, а в средата му — някакво животно с тъмен цвят.

След няколко секунди от водата внезапно се показа тяло, което се издигна на около 2,5 метра над повърхността; виждаше се гръб с дължина 9 метра. Животното остана в това положение цели десет секунди, след което падна със силен плясък във водата и изчезна в дълбочините. Диаметърът на онази част на колоса, която се виждаше над водата, бе около 75 сантиметра. По всяка вероятност голям дял от тази част съставляваше главата. Тя потъна постепенно заедно с тялото. Стори ни се, че диаметърът на главата е малко по-голям от останалия дял, който успяхме да видим. Гърбът бе тъмен, а коремната част имаше значително по-светла окраска. Животното се появи изведнъж, а и разстоянието не беше малко, така че не успяхме да го разгледаме по-подробно.

 

Двете съобщения от 1912 година се отнасят несъмнено за морски змейове от вида на гигантската змиорка. Първото от тях направил А.Ф. Роджър, трети помощник-капитан на „Куийн Елинър“; срещата със змиорката се състояла, когато минавали покрай нос Матапан (известен още като нос Тенарон. — Б. ред.) на гръцкото крайбрежие. Роджър разказал за случая много по-късно във връзка с едно предаване на Би Би Си от 1961 година за морските змейове. Той видял как животното плувало успоредно на кораба; според него то било дълго около 9 метра с диаметър 45 сантиметра; имало пъстра окраска и приличало на огромна змиорка. Второто съобщение, направено по-късно през същата година, идва от капитан Рузер и старши-помощника на „Императрица Аугуста Виктория“, които видели подобно същество недалеч от нос Прол, Южен Девън. То било по-малко от морския змей видян от „Куийн Елинър“ — дълго около шест метра, с диаметър 45 сантиметра; окраската му била като на змиорка — сивосинкав гръб и белезникав корем.

През 1913 година се появило едно изненадващо съобщение за същество, което навярно било млад морски змей, забелязан на брега! За него разказал Хартуел Кондор, минен инженер, който изследвал малко познатата територия между Макуане и Форт Дейви по южното крайбрежие на Тасмания. Двама от подчинените на Кондор му казали, че един ден видели в околността необикновено животно и той съобщил за случая на господин Уолъс, секретар по минното дело на Тасмания, който от своя страна го споделил с пресата:

 

Животното било видяно от Оскар Дейвис, старши ръководител на проучванията, и от неговия помощник У.Харис, които работят под мой надзор.

… Познавам и двамата от много години и вярвам напълно в тяхната сдържаност, интелигентност и точност, На 20 април те вървели по крайбрежието малко преди залез слънце. Денят бил спокоен и малки вълнички се плискали по брега, когато те забелязали на около осемстотин метра под дюните някакъв тъмен предмет, който за тяхна голяма изненада показвал признаци на живот. Приближили се до него на разстояние един пушечен изстрел. Когато дошли на около трийсет и пет метра, животното внезапно се надигнало и се втурнало към водата. След като отплувало на трийсетина метра от брега, спряло и се обърнало, подавайки само главата си в продължение на пет секунди, след което се гмурнало под водата и изчезнало.

Ето и характерните му белези: било дълго около 4,5 метра. Главата му била много малка, почти колкото главата на торбесто куче. Вратът му бил масивен, извит и плавно се сливал с туловището. Нямало ясно очертана опашка или перки. Имало козина, като грива на дорест кон с лъскав и добре пригладен косъм. Виждали се четири крака. Животното се придвижвало със скокове, като извивало гърба си и прибирало тялото си, така че отпечатъците на предните и задните крака почти се сливали. Следите по пясъка били съвсем ясни. Виждали се кръгообразни отпечатъци с диаметър около 22,5 сантиметра, разположени извън отпечатъка на тялото. Не е ясно дали има плавателна ципа. Животното се движело много бързо. Докато то тичало към водата, едно торбесто куче го следвало с мъка и било изпреварено с около 9 метра. Когато го изненадали, странното животно се изправило на задните си крака и се обърнало. След като застанало на четири крака, оказало се, че е високо между 1 и 1,2 метра.

 

Двамата очевидци познават добре тюлените и така наречените морски леопарди, които се срещат по това крайбрежие. Те са виждали както преди събитието, така и след него снимки на морски лъвове и други морски животни, но нито едно от тях не приличало на съществото, което срещнали.

По всяка вероятност животното трябва да се отнесе към някои членове на тюленовото семейство, макар че са налице и някои различия. Морските лъвове, влакнестите тюлени и моржовете, които могат да доближават задните и предните си крака и се придвижват с подскоци, не са характерни за Тасмания. По южното и по западното крайбрежие на Австралия се срещат два вида морски лъвове; възможно е те да са се отклонили към Тасмания, но тяхната дължина е едва 2,4 метра, вратовете им са къси и следите, които оставят, не са толкова големи, колкото отпечатъците, видени от хората на Кондор.

Напълно възможно е това животно да е било млад представител на дълговратите морски змейове, подобни на вида Megophias, предложен от Аудманс, но без дълга опашка.

Още в началото на Първата световна война корабите били принудени да се срещат с много по-ужасни подводни страшилища, отколкото са морските змейове.

От военните години са известни седем съобщения за срещи с чудовищата, едно от които било изпратено от спасения екипаж на бойния кораб „Хилъри“. Два дни преди да бъдат потопени от подводница, от кораба стреляли и по всяка вероятност убили някакво беззащитно същество с множество гърбици, срещната недалеч от ирландските брегове. Има и две недвусмислени донесения за крокодилообразни същества, забелязани от подводници. Първото от тях е направил през 1915 година капитан III ранг Фрайхер фон Форстнер, командир на подводница „U 28“.

 

На 30 юли нашата подводница торпилира английския параход „Айбиъриън“ (5223 тона), който пренасяше богат товар през северната част на Атлантика. Параходът, дълъг 180 метра, потъна бързо, като носът му стърчеше почти отвесно във въздуха; на това място дъното е дълбоко около 2000 метра. Двайсет и пет секунди след потъването на парахода стана страшна експлозия. Не знаем точно каква е била дълбочината, но няма да сгрешим много, ако я приемем за около 900 метра. Малко по-късно от водата излетяха останки от разбития кораб и някакво гигантско морско животно, което се гърчеше мъчително; те се издигнаха на височина между 18 и 30 метра. По това време на командния пост бяхме аз и дежурните офицери — главният механик, навигаторът и кормчията. Всички видяхме едновременно това чудо на моретата. Ние не можахме да определим вида му, тъй като, за съжаление, не го намерихме нито в „Брокхауз“, нито в „Брем“ (известни енциклопедични помагала на немски език. — Б.пр.). Не успяхме да направим снимка, защото животното потъна само за 10–15 секунди… То беше дълго около 18 метра, приличаше на крокодил и имаше четири крайника с мощни стъпала и плавателна ципа, а опашката му беше заострена. За мен няма нищо странно във факта, че животното е било изхвърлено от голяма дълбочина. След експлозията „подводният крокодил“, както нарекохме животното, е бил изтласкан нагоре от ужасното налягане, за да изскочи от водата поразен и с широко раззината уста.

 

Тъй като не е възможно торпилираният кораб да потъне на 900 метра дълбочина само за 25 секунди, навярно животното се е намирало някъде близо до повърхността, когато взривът го е изхвърлил във въздуха. Съобщението на Форстнер излиза в „Дойче Алгемайне Цайтунг“ през 1933 година, а скоро след това друг командир на подводница, Вернер Ловиш, разказва за среща с подобно животно в Северно море през 1918 година. Вечерта на 28 юли той и един от членовете на екипажа на подводница „U 109“ видели огромно животно с дълга глава, крокодилоподобни челюсти и крака с ясно очертани стъпала.

През 1919 година Ж.Макинтош Бея, адвокат в Шотландия, прекарвал почивката си в риболов на Оркнейските острови и там видял морски змей, за който местните рибари разказвали често. На 5 август той излязъл със свои приятели и местни жители, за да претърсят капани за раци между Бримс Нес и Тор Нес, Към 9 ч. 30 мин. един от рибарите привлякъл вниманието на всички към някакво същество, което се появило съвсем спокойно на повърхността недалеч от тях. Бел направил малка скица и я придружил със следното описание на случая:

 

Аз погледнах и наистина видях на трийсетина метра от лодката някакъв изпъкнал врат, дебел колкото преден крак на слон, покрит със същата груба кожа, каквато има слонът. На върха му се виждаше глава, която пропорционално беше много по-малка; но имаше същия цвят. Тя приличаше на кучешка глава и се изостряше към носа. Очите бяха малки и черни; с такъв цвят бяха и мустаците. Според мен вратът стърчеше на близо 1,8 метра, а може би и повече, над водата. Тялото, потопено във водата, изглеждаше тъмнокафяво; към краищата то ставаше по-светло, а в самия край бе почти сиво. В средата на тялото се виждаха две перки или плавници, а в края имаше още две. Според моите приятели то тежеше 2–3 тона, а някои твърдяха, че е между 4 и 6 тона. То се скри, след което заплува покрай лодката на около три метра дълбочина; така постъпвало винаги. Всички го видяха съвсем ясно, а приятелите ми казаха, че са го срещали много пъти и то винаги плувало по един и същ начин, след като се покажело на повърхността. Те ми казаха още, че предната година го срещнали почти на същото място. Според тях това било обичайно. През тази година (1919) то се показало за последен път според „графика“ си напоследък. Животното не се появило през следващите 2–3 години, а след това било забелязано само веднъж.

 

Това съобщение, както и случаят в Тасмания, изглежда, се отнася за дълговратия морски змей, който няма опашка, а чифт задни перки, подобни на тюлена и на морския лъв.

Навярно топлите води покрай бреговете на Калифорния са любимо убежище на морските змейове; жителите по западното крайбрежие се гордеят много със своите местни чудовища — „Бобо“ от нос Сан Мартин, „Стареца“ от залива Монтерей и „Чудовището“ от Сан Клементе, за което са събрани най-много данни. Навярно всички тези животни са гривести морски змейове с големи очи. Ето едно подробно описание на Чудовището от Сан Клементе, направено от Ралф Бандини, секретар на Клуба за риболов на риба-тон, който през септември 1920 година ловял риба близо до Сан Клементе заедно със своя приятел Смит Уорън. Към осем часа сутринта се случило следното:

 

Внезапно аз забелязах как над повърхността се показа нещо голямо и тъмно. Взех далекогледа и видях гледка, която ме накара да подскоча! На цели три метра над водата се издигаше голяма стълбовидна шия с глава… Навярно дебелината й беше между 1,5 и 1,8 метра. По нея висеше нещо влажно, подобно на грива от груби косми или кичури фини водорасли. А очите — именно те приковаха вниманието ми. Бяха огромни, подчертано изпъкнали и кръгли. Диаметърът им бе не по-малко от трийсет сантиметра!

Отправихме се натам и аз видях през далекогледа как животното се скрива. Без бързане… спокойно и величествено… то потъна и изчезна на около четвърт миля от нас.

 

Бандини, който описва случая в своята книга „Сбити редове“, видял животното още два пъти в същите води, но разстоянието било по-голямо, отколкото при първата среща. Имало още много други очевидци, между които и Джордж Фарнсуърт, председател на Клуба за риболов на риба-тон, който дава следното описание:

 

Диаметърът на очите му беше трийсет сантиметра и те не бяха разположени отстрани, както при рибите, а по-напред. То имаше голяма грива от косми с дължина почти шейсет сантиметра. Ние бяхме на по-малко от трийсет метра от него, когато то потъна. Това не беше морски слон, а някакъв бозайник, защото в противен случай не би останал на повърхността толкова продължително време.

 

Дж.Чарлз Дейвис, автор на мнотобройни трудове по риболов, разговарял с всички очевидци, до които успял да се добере, и казва: „Имах едва ли не чувството, че са направили запис и всеки един от тях го пуска… Разговарях с всеки от тези хора поотделно и никой от тях не знаеше, че съм разпитвал някого за Чудовището от Сан Клементе!“

През 1923 година идва съобщение за среща с чудовище в устието на Темза, на място, известно като „Блек Дийп“ („Черната дълбочина“ (от английски). — Б.пр.), което било затворено за корабоплаване в продължение на осем години след този случай. Очевидци били капитанът и екипажът на военния кораб „Келит“, който правел наблюдения към девет часа сутринта в едно лятно утро. Капиан Хейзърфут и капитан III ранг Садърн забелязали някакъв дълъг врат, който се показал на около 180 метра от кораба. Той се издигнал на 2 метра височина, след което потънал; малко по-късно се появил отново и останал над повърхността на водата в продължение на няколко секунди. Капитан Хейзълфут направил груба скица на животното.

През 1934 година някакъв морски змей бил наблюдаван отново на сушата, този път в безинтересните околности на Файлей в Йоркшър. На 1 март съобщението се появило във в. „Дейли Телеграф“.

 

Господин Уйлкинсън Хърбърт, пазач по крайбрежието на Файлей, казва, че през миналата нощ, която била безлунна, видял някакво странно същество на брега. Той се движел покрай Файлей Бриг — дълга редица скали, когато: „Внезапно чух ръмжене, сякаш пред мен имаше много кучета. Приближих се, запалих фенерчето и на по-малко от два метра пред мен се изпречи огромен врат, щръкнал на 2,5 метра във въздуха!

Главата му беше направо смайваща — с огромни, втренчени в мен костенуркови очи и с уста, широка цели трийсет сантиметра. Обиколката на врата навярно беше около метър. Изглежда и чудовището бе изненадано не по-малко от мен. Осветих земята с фенерчето и видях тяло, дълго почти девет метра. Помислих си: «Това място не е за мен» и започнах да хвърлям по него камъни. То се отдалечи, като ръмжеше много силно, а аз успях да видя, че голямото черно тяло има две гърбици и четири къси крака с огромни перки. Опашка не забелязах. То се движеше бързо, като се поклащаше встрани и изчезна в морето. Погледнах надолу от върха на крайбрежната скала и видях на около триста метра в морето две очи, които светеха като факли.“

 

Този разказ се отнася за дълговратия тип морски змейове, който по външност прилича почти напълно на животното, срещнато на тасманийския бряг през 1913 година. То подскачало, като извивало гърба си, а животното от Файлей се движело с поклащане. И двете съобщения биха могли да се отнесат към тромавия вървеж извън водата на членовете на тюленовото семейство, така че по всяка вероятност този вид морски змейове е свързан с перконогите.

По-голямата част от морските змейове, за които стана дума дотук, се разграничават съвсем лесно по категории, но се срещат и изключения — когато животното е описано доста неясно. Ето един подобен случай от 1972 година, за който господин А.К,Енкъл от Есекс разказва в писмото си до Тим Динсдейл:

 

През август 1936 година обикаляхме с колата и този път вкарахме фургона в едно място за паркиране в Мъндсли по норфъкското крайбрежие.

Групата ни се състоеше от господин и госпожа Савидж, моята съпруга Марджори и мен. След вечерята Леели (Савидж) предложи да направим една последна обиколка по брега, докато съпругите ни подредят нещата. Слязохме от скалите долу на брега. Изведнъж Леели каза: „Алек, гледай там!“ Онова, което той ми сочеше, бе далеч, а и вечерта се спускаше вече, така че ми трябваха три-четири секунди, преди да го видя, но контурите му се очертаваха съвсем ясно. Виждаха се пет закръглени гърбици, дълъг врат и глава, която сочеше право напред под прав ъгъл спрямо врата и бе като глава на голяма змия; животното се движеше със страшна скорост, отдалечавайки се от нас на югоизток.

 

Според господин Енкъл гърбиците не се движели и не променяли формата си, а цветът им бил тъмнокафяв, почти черен. Той направил скица.

Гърбиците изглеждат прекалено големи и многобройни в сравнение с гърбиците на морския змей от американските води. Съществото не прилича и на скандинавския вид змейове — различни са цветът и дължината на врата; към това трябва да се добави и фактът, че гърбиците не се извивали вълнообразно както става при животните с гъвкав гръбначен стълб; от друга страна, тези гърбици са прекалено остри, за да се свържат с гръбначния стълб. Според мен най-важните отличителни белези са дългият врат, малката глава и „страшната скорост“. Вече стана дума, че дълговратият тип морски змейове би могъл да бъде причислен код перконогите, а тези животни се движат много бързо във водата. При движение с голяма скорост е напълно възможно да се появят мними гърбици по тялото им, покрито с пласт тлъстина. В същност тези гърбици са вихрови вълни, причинени от повърхностното триене на водата в тлъстините по тялото. И така, по всяка вероятност морският змей на господин Енкъл е бил представител на чудовищата с дълъг врат.

През 1937 година идва съобщение от Шотландия, и по-точно, от Петлънд Скерис — малка група островчета, недалеч от Оркнейските острови. Съобщението е направено от господин Джон Р.Браун и се появява в „Оркейдиън“.

 

Снощи господин Скот ни разказа за някакво чудовище, забелязано около остров Феър. Самата истина е, че аз никога не съм вярвал в чудовища, но днес видях нещо, което не съм срещал никога досега.

Беше по обед и ние работехме на кея при Ийст Енд, когато погледнах случайно към морето и видях, че на едно място то е побеляло така, както става около подводните скали. Знаех, че точно там няма никакви скали и затова продължих да гледам. Тогава видях как от водата се издига под ъгъл от почти 45 градуса някакъв голям предмет, дълъг между 6 и 9 метра. Той имаше кръгла форма и нещо като глава отгоре, но разстоянието беше почти половин миля и аз не съм напълно сигурен. Извиках към другите двама мъже, но още преди да го забележат, то изчезна внезапно; все пак те видяха пяната на същото място. Продължихме да се взираме още дълго време, но то не се появи отново.

 

Макар че разстоянието попречило на господин Браун да забележи подробности от главата и врата на животното, по всяка вероятност това е бил дълговратият тип морски змей.

През 1938 година недалече от брега на Саутуолд, Съфък, се появил морски змей, за който се споменава във в. „Дейли Мейл“ и в. „Дейли Мирър“. Сутринта на 21 октомври Ърнест Уотсън и Уйлям Херингтън излезли с лодка, за да заложат мрежите си близо до буя при Саут Еърнард. На връщане забелязали с изненада някакво огромно животно, показало врата си над водата на по-малко от четиридесет метра от лодката. След малко то се втурнало напред със скорост от 30 възла и скоро потънало сред облак от кипнала пяна. Според тях животното било дълго около 18 метра, а окраската му била тъмносива.

Известни са много сензационни истории за кораби, потопени от морски змейове, но от 1947 година има едно подробно съобщение за среща, при която жертва станало животното. На 30 декември параходът „Санта Клара“ се намирал при спокойно море недалеч от Северна Каролина, когато третият помощник Йон Акселсон привлякъл вниманието на старши-помощника Уйлям Хъмфрис и навигатора Джон Ригни върху някаква глава, подобна на змийска, която се появила на около 9 метра от дясната страна на кораба. Капитан Джон Фордън дал за публикуване следното подробно съобщение:

 

Тримата наблюдавали животното, без да могат да повярват на очите си, а в това време то се изравнило с мостика, на който се намирали те, и останало зад кърмата. Лицевата част на главата му била 75 по 60 сантиметра, а профилът й бил около 1,5 метра. Тялото имало цилиндрична форма с дебелина около 90 сантиметра, а диаметърът на шията бил приблизително четиридесет и пет сантиметра. Когато чудовището се изравнило с мостика, те видели как около тях водата се обагрила в червено. Видимата дължина на тялото била почти 10,5 метра. Предположихме, че водата се е оцветила от кръвта на животното, разрязано от носа на кораба на две части, но тъй като на срещуположния борд нямало човек, никой не могъл да каже каква част се е намирала от другата страна. Чудовището се разтърсвало, сякаш било обхванато от предсмъртни гърчове, още от мига, когато било забелязано, чак докато изчезнало в далечината зад кърмата. Кожата на животното била тъмнокафява, мазна и гладка. Не се виждали плавници, козини или издутини по главата, врата и видимата част от тялото.

 

Тъмната гладка кожа и отсъствието на плавници подсказват, че нещастното същество е морски змей от вида на гигантските змиорки.

Годините са ни оставили няколко съобщения за морски змейове покрай бреговете на Британска Колумбия. В тях се говори за морски змей с грива и големи очи; най-типично в този смисъл е съобщението на Джордж Ггагърс от остров Ванкувър, който видял животното през 1947 година по време на риболов.

 

На около 45 метра от лявата ми страна забелязах глава и врат, стърчащи на 1,2 метра над водата; от главата в мен се взираха две смолисточерни очи, широки около 8 сантиметра. Животното направо ми се стори нереално. Не бях виждал никога нещо подобно. Главата му изглеждаше толкова широка. колкото и вратът — почти 45 сантиметра и нашарена от сиви и светлокафяви петна…

След като ме гледа почти цяла минута, то се обърна, при което можах да видя темето и врата му. Изглежда имаше нещо като грива — по-скоро кичури от израстъци, отколкото истински косми. Напомняше дюшек, разперен по средата, от който се показват валма памучна вата. Гривата бе тъмнокафява.

 

Горе-долу по същото време подобно животно било забелязано недалеч от полуостров Гауър в Уелс от господин А.Г.Томпсън от Суонси, който описва случая в своята книга „Пътуване из Гауър“, публикувана през 1950 година. В първия миг той помислил, че предметът, забелязан от него от върха на висока крайбрежна скала, бил дънер, когато:

 

Изведнъж единият край се помръдна и стана ясно, че това бе глава с грива, също като конска глава, която се бе изправила над водата и гледаше към големите камъни в подножието на скалата. Колко невероятно!!! Чудовището остана в това положение няколко минути, а след като гледката навярно го задоволи, то се гмурна във водата с две отчетливи вълнообразни движения на задната част на тялото си. Какво наистина непознато усещане!

 

През 1956 година екипажът на товарния параход „Рапсъди“ съобщил за среща с огромна костенурка с бяла черупка на юг от Нова Шотландия, където подобно животно се било появявало още през 1883 година. Чудовището, видяно от борда на „Рапсъди“, било дълго 13,5 метра, а плавниците му — 4,5 метра. За подобни същества се споменава само четири пъти; това е недостатъчно, за да се признаят те за реалност, макар и да се знае, че някога наистина да са живели гигантски костенурки. Днес най-едрият жив вид е така наречената „голяма костенурка“, максималната дължина на която е 2,7 метра, но през Кредния период, завършил преди около 70 милиона години, живял един вид костенурки, чиято дължина била в границите между 6 и 7,5 метра, а може би и повече. Това е видът, известен като Archelon (Archelon — гигантска древна костенурка. — Б.пр.), вкаменени остатъци от който били намерени в Канзас. Напълно възможно е тези костенурки да са оцелели в моретата, така както е станало с техните по-дребни роднини, още повече, че и различни естествоизпитатели от по-ранно време споменават за гигантски костенурки. През третото столетие Елиан пише за костенурки в Индийския океан, чиито черупки били с диаметър 7,3 метра. Използвали тези черупки за покриви на малки жилища. В IX век Ал Идриси (арабски географ и пътешественик. — Б.пр.) пише за костенурки с дължина 9 метра, които обитавали водите около Цейлон. Наистина, това не са доказателства, а и срещите с тях са малобройни, но не трябва да се изключва напълно възможността за съществуването на такива животни в днешния океан.

През юни 1961 година господин О.Д.Расмусен от Тонбридж, Кент, пише до в. „Дейли телеграф“, за да разкаже за морски змей, забелязан от него, семейството му, екипажът и останалите пътници от парахода „Таюен“ южно от Филипините.

 

Животното имаше тъмна кожа; пропорционално главата му напомняше главата на змия, а конусовидната шия се разширяваше надолу до водата почти един и половина пъти в сравнение с дебелината на врата зад самата глава.

Когато вратът изчезна под водата, появиха се две гърбици, а след тях се очерта нещо като „килватер“, дължината на който бе почти колкото разстоянието между вратите в игрище за крикет (около 70–80 метра. — Б.ред.).

Това същество плува успоредно с нас в продължение на половин час, след което се заотклонява постепенно наляво в западна посока и изчезна от погледите ни след още толкова време. „Тайюен“ се движеше със скорост от десет възла, следователно и животното плуваше със същата скорост.

 

За жалост господин Расмусен не сложил дата на своето съобщение, но добавил към него една превъзходна скица.

Следващото съобщение направила госпожа Лилиън Лоу от Харборн, Бирмингам, която разказва в писмо до Том Динсдейл за следната случка, станала на 21 юни 1965 година по западното крайбрежие на Шотландия.

 

Тримата със съпруга ми и моята братовчедка бяхме застанали на края на вълнолома в Мингън, Кипчуън, и гледахме морето, което беше като огледало, без ни най-малка бръчица на повърхността на замъка Мингън.

Аз видях как на около деветдесет метра от брега във водата се появи нещо, което взех за тюлен. Но ето, че на метър зад първия предмет се появи втори. Докато те се движеха, аз разбрах, че са част от един и същ обект. Запитах; „Какво е това?“ Съпругът ми забеляза веднага животното, но не каза нищо. По-късно той призна, че бил толкова слисан, та чак не можел да говори. Видял под водата огромно тяло с дължина около 12 метра. След известно време той каза, че това навярно е подводница. Но тогава забеляза нещо като крака или перки отстрани на тялото, които раздвижваха водата под повърхността. Аз и моята братовчедка виждахме само две гърбици, които се движеха с постоянна скорост. Чакахме да чуем мнението му, но моят съпруг не можа да каже нищо повече, освен че през целия си живот не е виждал нещо подобно. Двете тъмни и блестящи гърбици не изменяха формата си, а кожата напомняше козина. Бях нетърпелива да го видя през бинокъла, но в мига, когато го зърнах, то се потопи.

Трябва да отбележа, че съпругът ми успя да го разгледа много добре. Освен това той бе виждал гигантски акули около корнуолското крайбрежие и бе твърдо убеден, че животното е нещо, което не бе срещал никога дотогава.

 

Изглежда, това същество е някой от дълговратите морски змейове, чийто гръб е покрит с тлъстина, от която се образуват гърбиците, показали се над водата.

През октомври 1966 година Джордж Аштън от Шефийлд бил на почивка със съпругата си на нос Сейнт Леонардс, близо до Скегнес. Двамата вървели покрай брега, когато зърнали само на деветдесет метра във водата морски змей, за който се разказва в съобщението, отпечатано в „Скегнес Стандърт“:

 

Главата му беше като на змия, а зад него се влачеха шест или седем заострени гърбици. Отначало помислих, че е дънер, но то се движеше с около осем мили в час успоредно на брега, Гледахме го как идва откъм нос Сейнт Леонардс, докато изчезна в посока към Ингоулдмелс.

Лично аз не вярвах на тези неща и се опитвах да убедя самия себе си, че съм видял ято птици над водата. Бях готов да го сметна дори за малка подводница, но след като го наблюдавах известно време, реших, че е невъзможно.

 

Последните съобщения за срещи с морски змейове от Корнуол — земя на много легенди за необикновени същества, едно от които е дълговратото чудовище от залива Фалмът. Местните жители го наричат „Моргар“ което значи „Морски гигант“. От нашия век са известни няколко неясни и изолирани съобщения за това същество, но през последните няколко години се появи серия от достоверни разкази на очевидци, подробности от които намериха място в местния вестник „Фалмът Пакит“.

В една слънчева септемврийска вечер на 1975 година госпожа Скот и господин Райли забелязали някакво огромно животно недалеч от нос Пенденис. Според тях то имало малка глава с два къси рога и дълъг врат, по който се виждало нещо като груба козина или израстъци. Докато го гледали, животното се потопило за няколко секунди, след което се появило отново, захапало нещо, подобно на змиорка.

През януари 1976 година господин Дънкън Вайнър, зъботехник от Труъроу, видял някакъв предмет, който се носел на няколкостотин метра от нос Роузмълиън. Отначало той забелязал някаква тъмна гърбица, която взел за гръб на кит, но след малко от водата се изправил дълъг врат. Според господин Вайнър дължината на животното била между 9 и 12 метра.

От същия месец има още две съобщения. Първото направила госпожица Амелия Джонсън. Тя се разхождала по нос Роузмълиън, когато видяла как някакво огромно животно се появило на повърхността на водата в залива Фалмът. То имало две гърбици и приличало на „някакъв праисторически динозавър с шия — дълга колкото стълб за улично осветление“. Тони Док Шиилс, ревностен изследовател на подобни явления, направил скица на животното по указания на госпожица Джонсън.

От месец януари е и съобщението на господин Джерълд Бенет от Севорган, който видял един следобед необикновено същество, плуващо в река Хелфърд, Той казал, че над водата се виждала част от животното, която била „около 3,5 метра, с дълга шия“.

Към края на януари някакъв странен труп бил изхвърлен на Дъргьн Бийч. Открила го госпожа Пейн от Фалмът; тя и останалите очевидци били смаяни от вида му. За съжаление вълните го отвлекли обратно в морето, преди да бъде организирана официална експертиза.

През месец март „Фалмът Пакит“ поместил снимка на „Моргар“, направена от някаква жена, която се представила като Мери Ф. Тя заявила, че е видяла чудовището около нос Трефъсис; според нея дължината му била най-малко 5,5 метра; то било с извит гръб, дълга шия, малка глава и черно-кафеникава окраска. Снимката отговаря на описанията на очевидците и изглежда достоверна, но Мери Ф. не изпратила негативите и не пожелала да посочи фамилното си име и адрес. Всички усилия да я открият останали напразни Нейната сдържаност е обяснима донякъде, особено като си спомним подигравките, с които били посрещани разказите на повечето очевидци, но за жалост първата снимка на морски змей не се намира извън всяко подозрение.

Следващото съобщение е от месец май. Негови автори са Тони Роджърс и Джон Чамбърс, двама лондонски банкери, които били на почивка във Фалмът. Те публикували съобщението във „Фалмът Пакит“. Те ловели риба от скалите при Парсънс Бийч в устието на река Хелфърд, когато: „Внезапно нещо се появи във водата на около 130–180 метра. На цвят беше сиво-зелено и ни се стори, че има големи гърбици. Появи се и друго животно, по-малко от първото. Наблюдавахме ги в продължение на десетина секунди, а и те гледаха право към нас.“

По време на горещините през август 1976 година господин Джордж Виникомб, рибар от Фалмът, срещнал морски змей и разказал за случая на Дейвид Кларк, редактор на списанието „Корниш Лаиф“.

 

Ловяхме риба в канала около мястото, където са потънали кораби по време на войната. Беше хубав ден, ясен и спокоен. Аз погледнах през десния борд и видях онова нещо във водата. Помислих, че е обърната лодка. След като го разгледахме, заприлича ни на гърба на мъртъв кит, само че имаше три гърбици; беше дълго между 5,5 и 6 метра. Тялото му беше черно, но малко по-светло под повърхността. Внезапно главата му се появи над водата на около един метър от тялото. То ни гледаше; спогледахме се и ние с моя помощник. Той каза: „По дяволите, какво е пък това?“ В този миг главата изчезна и тялото потъна. Аз съм рибар от четиридесет години, но никога не съм виждал подобно нещо.

 

През ноември самият Дейвид Кларк видял „Моргар“ в устието на Хелфърд. С него бил и Тони Док Шийлс, който настоявал, че може да установява телепатична връзка с морските змейове! Кларк пише:

 

След като разговарях с Док Шийлс за Моргар, той се съгласи да го снимам на река Хелфърд, когато „вика“ чудовището по магичен път! В ранното утро на 17 ноември, сряда, миналата година, ние отидохме с кола до село Монън и се спуснахме с мъка по скалите до каменистия бряг под черквата. Прилежно заснех Док, който размахваше вълшебната си пръчица към вълните, а освен това улових няколко пъти в кадър и реката, по която поемаха рибарски лодки, изчакващи прилива. И Док направи няколко цветни снимки на местата, където бе виждал Моргар по-рано, Докато го чаках, аз хвърлях във водата камъни, за да се загрея, и в един миг Док ми показа някакъв предмет в средата на реката. Това беше малка глава, която надзърташе над водата. Изкачихме се на големите камъни, за да виждаме по-добре, и аз поставих телеобектив на моята камера. Предметът се приближи бавно и аз се уверих, че това е глава, навярно на тюлен. Животното се приближи на 20–25 метра, плувайки зигзагообразно из реката. Едва когато го видях отстрани, аз забелязах, че неговата зеленикавочерна глава се намира на дълъг извит врат, който беше по-тънък от шия на тюлен. Сред вълните се виждаше част от него, дълга около 1,5 метра. След това на около три метра зад главата и врата водата се раздвижи бавно и изведнъж на повърхността изскочи леко закръглено, блестящо тяло. (По-късно Док каза. че е виждал две гърбици.) Главата беше заоблена и завършваше с „тъп“ нос, а на върха й се виждаха две малки кръгли „пъпки“. Док и аз снимахме и си крещяхме един на друг, но трябва да си призная, че изпитвах страх, като гледах ках животното се стрелка насам-натам. Очевидно то ни беше видяло. В този миг моето куче започна да лае, защото искаше аз да хвърлям още камъни. Чудовището обърна главата си към нас, разтвори уста и изчезна в бързо въртящата се около него вода. Ние стояхме още половин час. но не видяхме нищо повече.

За съжаление задвижващият механизъм на камерата на Кларк превъртял многократно, така че всички негативи били повредени. Снимките на Шийлс били нормални, но животното е заснето отдалече и подробностите не личат. При голямо увеличение на снимките се вижда малка глава и врат, по-голямата част от който се намира под водата. Снимките са интересни като доказателство, но са неубедителни, макар и Кларк да настоява, че са на видяното от него животно.

Дейвид Кларк е бил винаги скептик по отношение на морските змейове. Той все още продължава да не вярва, но признава, че вече не е така сигурен в своите възгледи.