Катрин О’Нийл
Венчана за риска (16)

Петнадесета глава

Дагет си свърши работата добре. Когато пристигнаха обратно в хотела, охраната пред вратата на лорд Стенли бе още пияна и спеше на поста.

На връщане яздиха тихо. Графът, дълбоко трогнат от видяното, стоеше в каретата мълчалив. Тримата приятели го оставиха сам с мислите му, ала бяха изпълнени с чувство на триумф, което не бе лесно да сдържат. След като го настаниха в стаята му, те останаха в коридора, треперещи от вълнение. Спогледаха се и прочетоха по лицата си едни и същи мисли. След това чудесно дело, сън нямаше да има.

— Да отидем в „Смаглърс Хил“ — предложи Джони ниско, за да не чуе охраната.

Майлин го погледна и топлината в очите му я сгря цялата.

— Не знам — отвърна Дагет. — Късно е.

Другите двама си смигнаха.

— Ако си уморен, човече, лягай си. Ние отиваме сами.

Майлин затаи дъх. Ала Дагет ги познаваше добре и виждаше неизказаното желание в очите им.

— Леглото да върви по дяволите — заключи той. — Да вървим.

Измъкнаха се по коридора, но докато стигнаха стълбите, вече се кискаха като деца. Дързостта да се измъкват посред нощ ги завладя. На половината път се затичаха като един и излетяха през вратата на хотела, преди някой да ги забележи.

Смееха се на глас, докато оставяха величественото здание зад себе си. Ала скоро забавиха крачка и закръстосваха задните улички на града с незабравени инстинкти. Познаваха ги както никой друг. Докато вървяха, започнаха да си припомнят.

— Спомняте ли си, когато се преоблякохме като слуги и се промъкнахме в кухнята на лорд Тотингам да откраднем десертите, предназначени за неговите гости?

— А когато тупнахме кочияша по главата и взехме торфа, предназначен за камината на сър Родни?

Хиляди спомени за разни щури дела, които бяха вършили предрешени, за да запазят живота на сиропиталището.

— Страхотни времена бяха — извика Дагет, попил веселото настроение. — Ние тримата да си играем с британците. Нямахме равни. Помниш ли, Джони, когато двамата с теб свихме сьомгата от езерцето на оня франт? И онези негодници се опитаха да ни я вземат? Показахме им кой царува на улицата тогава.

— Вижте — посочи им Майлин, — това е старият Ангъс, фенерджията. Мислех, че е умрял.

Видяха как един стар човек угася лампите по улицата. Джони му извика. Той се обърна, примигна, а сетне се присви, като че щяха да го ударят. Когато обаче разгледа по-отблизо тройката, очите му светнаха.

— Свети боже! Не вярвам на очите си. Трите хали. Къде бяхте? Май, страхотна си!

Размениха си добродушни шеги, а после продължиха. Улиците преди зазоряване се изпълваха с работници, които се подготвяха за шумотевицата идната утрин. По-нататък видяха Мейв, краставичарката, която трупаше зеленчуците си на пазара на Хенри Стрийт. Когато я поздравиха, тя остави количката си и разтърка оцапано чело с пухкавата си ръка.

— Исусе и Света богородичке. Като че виждам духове. Ах, я се вижте. Малка Май, хубава жена си станала.

Дули, тораджията, товареше тор в една каруца, за да го продаде. Отдръпнаха се от ужасната миризма, но все пак го поздравиха.

— Хубаво — рече той и се облегна на лопатата си като на бастун. — Не ме изненадват дрехите ви. Винаги съм казвал, че един ден Дъблин ще бъде в краката ви. Ако някой се оправяше едно време, то бяхте точно вие. Или пък сте откраднали дрехите? Не е изключено, наистина.

Когато отминаха и него, Джони забеляза:

— Хубаво е да срещаш старите приятели. Да знаеш, че не са те забравили.

Останалите кимнаха и почувстваха как се сгряват.

Тръгнаха по течението на Дифи към предградията, минаха през тъмните поля и се насочиха към близките крепости — древни, отдавна изоставени каменни укрепления. Качиха се по хълма, който не бяха виждали от години.

— Като че ли някой я е открил и разрушил — рече Майлин, докато ровеха из храсталаците за тайната им пещера. Тя бе малко по-голяма от дупка в камънака, но въображението им я бе превърнало в разбойническа бърлога.

— Съмнявам се — рече Дагет. — Добре бяхме я скрили.

Хълмът бе обрасъл с гъсталак. Джони запали клечка, за да виждат по-добре, докато Дагет ръчкаше из храстите. Накрая нададе победоносен вик, а клечката опари пръстите на Джони и той я загаси, проклинайки.

— Тук е, тук е.

Направи пътека и един по един се промъкнаха вътре. Едва намериха място да седнат удобно.

— Едно време като че ли беше по-голяма — каза Майлин.

— Ние бяхме по-малки.

— Мислите ли, че още е тук? — попита Майлин.

— Кое? — заинтересува се Дагет.

— Куфарът. Спомняш ли си нашия куфар?

— Как мога да го забравя!

Джони запали друга клечка. В центъра на малка вдлъбнатина се виждаха останките на отдавнашен огън.

— Вижте. Никой не е палил огън тук от години. Ние като че бяхме последните.

Дагет посегна, взе малко съчки и тримата се заеха да накладат малък огън. Джони опипа земята, като търсеше мястото, и младите мъже започнаха да копаят. Скоро усилията им се увенчаха с успех. Бръкнаха в дупката, която бяха направили, и извадиха малък куфар — прашен и ръждясал, но пълен с куп спомени.

— Отвори го — рече Майлин със страхопочитание.

Джони вдигна капака и извади нещата отвътре едно по едно. Стара кутия с гримове, която бяха откраднали от един театър и бяха използвали при дегизировките си. Куп мустаци, бради и перуки в разни цветове. Майлин посегна към един костюм, изгнил от времето.

— О, спомняте ли си, когато носех това? — тя го притисна до себе си. — Съмнявам се, че ще се побера сега.

— Добрата английска храна — подразни я Дагет.

Тя го изгледа и му се оплези. Хубаво бе да са отново близки, а годините да се губят в сладките спомени, които изпълваха с живот старата пещера.

— О, вижте — рече Джони, като бръкна вътре. — Намерихме този пръстен пред една бална зала. Нали си спомняте? — той вдигна един потъмнял калаен пръстен със стъклен камък.

Майлин го взе.

— Аз си спомням! Мислехме, че е диамант. Криех го, нали помните? И ви карах да го откривате. Първият, който го донесеше, печелеше ръката ми. Боже, колко сме били млади и невинни.

В пещерата внезапно се възцари тишина. Майлин погледна Джони. Той се взираше в нея тъжно. Когато отправи поглед към Дагет, тя видя, че и той гледа Джони тъжно.

— Млади, да — отбеляза Дагет. — Но невинни?

Майлин сложи пръстена обратно в куфара.

— Мислите ли, че е възможно? Това наистина ли се случва? Лорд Стенли да се срещне с Шеймъс Флин?

Джони се облегна и се опита да протегне крак.

— Изглежда твърде просто.

— Най-добрите неща често са прости — припомни му Дагет. Ала спомените от щастливите времена бяха променили тона му. Сега звучеше глухо.

— Лорд Стенли ще се срещне с Шеймъс Флин — каза Майлин, — но ще седне ли Шеймъс Флин да преговаря с лорд Стенли?

— Да, ще го стори — отговори Дагет кратко.

Замълчаха за момент, докато обмисляха мащабите на нещата, както никога преди. Джони бръкна в куфара и извади пръстена. Погледна го и се усмихна тъжно:

— Страшно ми става, като си помисля колко красиво ни изглеждаше това едно време — очите му се повдигнаха и стрелнаха Майлин. — Не съм ти давал годежен пръстен, нали?

— Не си, сега ли се сети? — извика тя, престорено сърдита.

— Истински пропуск. Ще приемеш ли това като заместител, докато оправя нещата?

Той протегна напред стария пръстен. Майлин си спомни за времето, когато бе бягал по хълма без дъх и бе държал тържествуващо същия пръстен, докато обявяваше дамата за своя. И сега го правеше — завинаги.

— За мен ще бъде чест — отвърна му тя искрено.

Той пое лявата й ръка и надяна пръстена с подобаващо почитание. Сетне положи устни върху дланта й в гореща целувка. Езикът му прекоси връхчетата на пръстите, но погледът му бе прикован върху лицето й. Тя се стресна, като че ли от очите му бе изсвистяла светкавица, която се заби право в сърцето й.

Не можеше да откъсне поглед. Пламъкът в очите му й казваше всичко, което искаше да знае. Пръстите й трепереха под устните му. Топлината и копнежът накараха лицето й да се зачерви. Нещо в нея като че избухна и тя усети неутолима нужда да го прегърне, за да отпразнуват победата, близостта си, новата надежда и всеки да усети вкуса на другия върху езика си.

Погледът на Джони подсказваше, че и той си мисли за същото. Копнежът и страстта се усещаха осезаемо в пещерата. Въздухът изведнъж се насити с топлина и желание. В него като че ли присветваше електричество, което не можеше да не се забележи. Дагет съзря всичко в очите им — любов и желание без граници и задръжки.

Джони се обърна към него, който изглеждаше сякаш го изгаряха жив:

— Дагет, защо не тръгнеш напред? Прикрий ни, ако някой надуши нещо.

Въпреки обичайния си финес, в този миг той прозвуча абсурдно и неловко. Не успя даже да измисли по-благоприлично извинение.

— А кой би могъл да надуши нещо в този час? — попита Дагет.

Тонът на Джони се смекчи измамно.

— Бъди добър камериер и върви.

Това не беше молба. Брадичката на Дагет се изпъна напред, като че щеше да откаже. Той обаче веднага сви рамене и ги отпусна.

— Утре, значи. Всичко ще се нареди утре.

— Да… утре…

И двамата с Джони се спогледаха с безмълвно обещание, преди Джони отново да впери взор в Майлин.

 

 

— Мислех, че никога няма да си тръгне — рече той, докато отриваше устни в нейните. — Понякога трима наистина са много.

Тя се усмихна.

— Мисля, че в края на краищата ни приема. Само си помисли, Джони, ако можеше той да отпразнува заедно с нас любовта ни. Ако можеше да дойде на сватбата и да сподели нашата радост. Щеше да значи всичко за мен.

— И за мен. Той ще дойде. Знам по-добре от всеки, какво би означавала мисълта да те загуби, за душата на един мъж. Но той не е човек за теб. И мисля, че сега вече го знае. Обича ни и двамата, и с времето ще сподели щастието ни.

— О, Джони. Ние сме такива късметлии. Колко хора познават любов като нашата? Никога не съм си мислила, че ще доживея този ден. Но сега чувствам, че сърцата ни бият в едно. Никога не съм знаела, че ще се почувствам толкова близка с някого. Обичам те, както не съм и сънувала, че ще мога.

Той сложи ръка на сърцето й. Сетне пое нейната длан и я постави върху гърдите си. Постояха така, за да усетят пулса под пръстите си.

— Означаваш повече за мен от целия ми живот — рече той.

И я целуна — поглъщаща целувка, която сякаш размекна костите й, докато тя усети как се разтапя и тялото й се съединява с неговото. Той изучаваше бавно вкуса и аромата й, притискаше устни към нейните и обхождаше вътрешността на устата й. После се отдръпна, прокара върха на езика си по върха на нейния и така, докато тя не можеше да издържа повече, устреми се към него, прегърна го и впи устни в неговите.

Майлин обичаше Джони да я целува — проникващо и разтреперващо — и така да показва обичта си, нежно и много властно. Чувстваше как той потръпва и се извива с невероятно желание, усещаше как в докосването на устните им се срещат самите им същности. Сливаха се по непознат досега начин. Сетивата й ликуваха и тя вече не мислеше, а се мяташе под тежестта на една емоция, която ги поглъщаше целите. Обещанието на нощта се смесваше с физическото желание и тя почувства как тялото й оживява и отвръща с трепетна жажда. Като че ли в тази единствена завладяваща целувка душите им бяха станали едно — неотделими една от друга, без начало и край, вихър на съзнанието, нито нейн, нито негов, а общ.

В този момент усети дима. Дръпна се и се закашля, ядосана на това препятствие. Малката пещера се изпълваше с пушека от огъня и потъваше в мъгла.

— Да излезем навън — предложи тя.

Джони поклати глава.

— Искам да те любя тук, на най-свещеното за нас място, тайния кът на нашата младост.

Грабна един от старите костюми и бързо и ловко загаси огъня.

Изведнъж в пещерата стана тъмно като в рог. Мракът бе пълен, наоколо се стелеше поле, а светлините на града бяха далеч отвъд. Майлин се почувства объркана. Тишината на това място я оглушаваше. Малкото пространство се изпълваше с пресекливия им дъх.

И в тази тъмнина тя отново почувства духовете на всички ирландци, които бяха минавали оттук векове наред. Почувства се част от тях, като че чуваше древните мелодии на бардовете, разказвали историята на земята им в изящните си песни. Полето сякаш отекваше със звуците на арфите, които разнасяха легендите през вековете.

Когато димът започна бавно да се разнася, тя стоеше омагьосана, а енергията минаваше през нея, както когато беше дете. Дошли бяха на това място, защото само тук можеха да усетят душите на онези, които бяха воювали преди тях за славната кауза. Защото тук, на хълма, над града от едната страна и цялата Ирландия от другата, те се чувстваха способни да осъществят мечтите си.

И ето ги пак, след години, на път да направят от мечтата си реалност.

Когато Майлин проговори, гласът й прозвуча като шепот в тъмнината:

— Отново чувствам себе си, Джони. Усещам, че съм намерила нещо загубено. Нещо, за което не знаех, че ми липсва.

Тя не го виждаше. Чувстваше само ръцете му, който посягаха към нея в мрака, привличането му и целувката, както никоя досега — средоточие на цялата му любов, гордост и смирено преклонение.

Ръцете му започнаха да разкопчават копчетата на корсажа й, бавно, едно по едно, пръстите му опитваха влагата на гърдите й и се наслаждаваха на всяка ласка. Той действаше в тъмното, воден от инстинкт, силен като възбудата му — смъкна роклята от раменете й, докосна копринената кожа и последва следата на пръстите си с топла и влажна уста. Целуваше раменете й, докосваше с устни шията, прокара върха на езика си под брадичката. Насочваше се с наслада, като магнит, към трапчинката между гърдите й. Тя притисна главата му до себе си, свря чело в косите му, за да усети с цялото си същество как той се опиянява от зърната й — целият в ръцете й — той, нейната съдба.

Чу стенание на покорство от горящите дълбини на гърлото си. Майлин изви гръб и поднесе гърди към устата му, докато зърната й се втвърдяваха, потръпваха и изпращаха поток невероятни импулси на сласт — копнеж отвъд разума. Джони смучеше гърдите й с твърд и плосък език, бързо и рязко, като завоевател. Колко бе хубаво да чувства как устата му пробива всичките й защитни обвивки, как кръвта пулсира в главата й, да чува нежните му звуци, докато я призовава като свое спасение. Майлин почувства неподозиран копнеж с цялото си същество, разтърсена от желание, от нужда да го приеме в себе си и да се слеят в едно.

Устните му изследваха тялото й, сякаш търсеха невъзможни отговори. Езикът му остави огнена следа надолу по ребрата й и изпълни пъпа, както бе изпълнил устата й. Стомахът й се сви и запремята, а кожата й настръхна в невероятна наслада. Това искаше всъщност! Просто да чувства. Дръзка страст я завладя, пресече тъмната пещера на утробата й като изгарящ слънчев лъч, оставяйки я гореща и влажна, даже преди той да разхлаби роклята й и да потърси извора на нейното желание. Устата му, мокра и гореща, преброждаше кожата й с чувствена бързина, караше я да се чувства лека и безгрижна, като че нямаше какво да губи и можеше да се предаде напълно на ръцете му. Желаеше го толкова безнадеждно, че почувства как цялата потръпва, как крайниците й се извиват извън контрол от някакво удоволствие отвъд болката, отвъд насладата, отвъд всяко познато чувство.

Не виждаше. И точно затова чувстваше всичко като за първи път. Когато той се наведе да я целуне, краищата на косата му докоснаха голото й рамо. Беше странно вълнуващо, като че носеше превръзка на очите и бе изцяло в негови ръце. Хриптящият му дъх, ръцете и устата му бяха всичко, което ги свързваше и което й подсказваше, че не е сама в тъмната пещера. Звукът на пресекливия му дъх я възбуди страхотно — доказателство, че и той се чувства така, че я иска също толкова, че всички сблъсъци от миналото са забравени във фаталното привличане на телата им. Ръката му властно посегна към роклята й, като че ли вече искаше да я усети гола под себе си и да притисне мекия овал на гърдите й към своите, да почувства как копринените й бедра се разтварят под мускулестите му крака, а триъгълникът влажни къдрици да усети твърдостта на мъжествеността му. Да преодолее последната бариера, която ги разделяше. Ала разкошните поли се оплетоха около краката й и не можеха да се освободят.

Раздразнена от забавянето, Майлин се изправи и с неохотно стенание се опита да му помогне. Трепереше толкова много, че ръцете не й се подчиняваха. Викът й бе агонизиращ, вик на дълго отхвърляна любима. Тя се изправи трепереща и бързо свали омачканата рокля.

Джони сграбчи бедрата й изотзад в непреодолимо желание, привлече я грубо към себе си и постави устни върху сочно заобленото й задниче, за да опита и неговия вкус. Когато усети топлите му устни да изследват плътта й, тя почувства такъв прилив на страст, че загуби опора и падна, като протегна ръце напред да омекоти удара. Когато дланите й срещнаха пода, тя усети как гладкият сатен съска и гори сред въглените. Но сега нямаше никакво значение. Стискайки задните й части, той я положи на колене и я разтвори, докато мръсният под бодеше под лактите й. Повдигна бедрата й и, като я притисна нетърпеливо, прилепи устни до парещата точка на нейното желание.

Езикът му намери клитора й, засмука влажните гънки около него и го зашиба с нежна и силна настойчивост. Сякаш пиеше от извора на живота, като че соковете на тялото й попълваха всички загуби в душата му. Тя изкрещя, викът й отекна в пещерата и нещо в нея се скъса — коленете й се разтвориха още повече и тя се придвижи към него, безпомощна пред ненаситния му език. Пръстите й се впиха в дрехите му и започнаха да ги разкъсват — да усеща устните му бе твърде хубаво, трябваше да намери някакъв отдушник. Ръцете му, като я разтвориха още, пращаха тръпки на върховно удоволствие, реки от пламнала кръв като барут, който се потушаваше в собствения си пламък. Караше я да се чувства разтворена и открита даже в дълбоката тъмнина, която му отнемаше удоволствието да гледа. Тя трепереше пред устните му и се разтваряше все повече и повече като дар, който той трябва да вземе.

Сетне почувства пръстите му да се промъкват вътре и ръката му да я изпълва и да се движи в ритъм, който премахваше всичките й задръжки срещу невероятните усещания. Пръстите му се движеха и трептяха сами, пулсираха като в ерекция и се движеха бързо — изучаваха я, така че тя ги чувстваше навсякъде, да галят стените й, да я дразнят, измъчват и запращат в някакво безумно състояние на чувствена наслада. Ръката му се въртеше, а езикът му продължаваше да шиба неспирно, тя се издигаше все повече и накрая избухна като някаква звезда. Достигна върха със стенания и хрипове, а той поднесе дрехата си към устата й и тя захапа здраво.

Когато той се отдалечи, тя изкрещя: „Не, о, не!“. Обърна се и потърси в тъмнината топлината на тялото му, а пръстите й обхванаха косматите му гърди. Докато той бързо изхлузваше панталоните си, тя намери зърната му и ги засмука с жажда, още по-силна след оргазма.

— Какво, мила? Какво искаш? — попита той.

— Искам те вътре в мен. Сега. Веднага. Бързо, Джони, иначе ще полудея!

Той я блъсна върху смачканите дрехи и раменете й тъпо се удариха в пода. Сетне легна върху нея, а тялото му бе горещо, тежко и влажно. Пое коленете й в ръцете си и ги разтвори широко.

Чувстваше го, огромен и пулсиращ, докосващ влагата й с главичката на твърдия си жезъл, как я възбужда безмилостно, докато накрая тя викаше за пощада.

И точно когато си помисли, че не би могла да издържи повече, той проникна в нея с единствен, жесток тласък, който изкара дъха й в удивен, щастлив вик. Докато се движеше в нея, изпълваше я цялата и я пращаше в бездиханна забрава, той я държеше с ръце върху гърдите й, стискаше, мачкаше и теглеше зърната й, а болката се превръщаше в неподозирано удоволствие.

— Обичам те, Джони — извика тя. — Толкова те обичам.

Той се наведе и запуши устата й със своята. Сетне взе ръцете й и двамата сплетоха пръсти. Целуваше я бясно, отнемаше дъха й и тласкаше с подновени сили. Тя чувстваше как мъжът у него обявява с крясък превъзходството си. Сълзите се стичаха по бузите й. Красотата на техния съюз бе дълбока и истинска, и задоволяваше не само тялото й — носеше удовлетворение и изпълване, невъобразими в размерите си. В този момент тя осъзна, че на света няма нищо по-свято, никаква по-цялостна връзка от мига, когато жената и мъжът, които се обичат, се отдават един другиму — телом и духом. Чувстваше как всички странстващи души на бардове я окуражават и участват посвоему в този свещен ритуал: най-светлия от ритуалите между мъжа и жената. И докато усещаше как те двамата стават едно — без граници и задръжки — тя изплака радостта си между топлите му устни.

— Нека това ме погълне — промълви той. Но го направи толкова леко, че тя се чудеше по-късно, дали не си е въобразила.