Включено в книгата
Оригинално заглавие
Arrangement With a Rebel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 30 гласа)
Сканиране
helyg (2012)
Разпознаване и корекция
cveata (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Ан Мари Дюкет. Опасен полет

Английска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“ ЕООД, София, 1993

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954–11–0122–4


Първа глава

— Много съжалявам, госпожице Хенъли, но е невъзможно да ви пусна! Абсолютно невъзможно!

Поразена, Лиса Хенъли се втренчи в летеца, който я изпитваше.

— Но аз съм взела всички задължителни часове! Издържала съм успешно всички писмени тестове! Трябва да получа разрешителното!

Летецът съчувствено поклати глава.

— Вие сте ужасен пилот! Не се учудвам, че се провалихте на заключителния летателен тест. Съжалявам, госпожице Хенъли, но вие сте най-лошият ми курсист от двайсет години насам! — той замълча и сви рамене. — Може би някой друг ще успее да ви помогне!

Лиса долови категоричните нотки в гласа му и въздъхна отчаяно.

— Опитвала съм и с други! За четвърти път се явявам на изпит!

Очите на инструктора се разшириха от изненада.

— В такъв случай може би е добре да размислите и да се откажете от идеята за разрешително! Знаете, че летателното време е скъпо и след като не сте успели с четирима опитни преподаватели… — гласът му постепенно заглъхна.

Лиса се вбеси от мълчаливата му оценка. Вярно, не бе издържала заключителния изпит във въздуха, но това не означаваше, че не може да пилотира!

— Ще получа разрешително! Няма да се откажа, докато не го взема!

Летецът я изгледа продължително, сякаш преценяваше сиво-сините решително присвити очи и упоритата и, издадена брадичка.

— Е, виждам, че не се отказвате лесно! Струва ми се, има един човек, който би могъл да ви помогне…

— Кой? — нетърпеливо се вкопчи в думите му Лиса.

— Казва се Е. Дж. Корбет. Известен е с инициалите си — Ей Джей. Беше главен инструктор в армията, докато не го пенсионираха заради перфорация на тъпанчетата.

— Перфорация на тъпанчетата ли? — прехапа устни Лиса, като се помоли Ей Джей да е все още достатъчно здрав, за да я вземе за курсистка. Според закона, трябваше да завърши успешно един летателен курс с инструктор, след това да се яви на изпит пред представител на Федералната авиационна комисия за заключителния тест във въздуха.

— Именно! По време на спасителна операция. А след перфорация на тъпанчето, военните не те допускат до изтребителите. Предлагат ти административна работа или те пенсионират по болест — инструкторът поклати глава. — Но канцеларското бюро не му беше по сърце и сега Ей Джей лети на свои самолети. Не само че е най-добрият инструктор, когото познавам, но е и представител на Комисията. Обикновено личният инструктор не маже да провежда изпита, но тъй като вече сте взели всички часове, би могъл да ви помогне при полагането на теста… Ако изобщо се наеме!

— Познавате ли го? Наистина ли мислите, че може да ми помогне? — попита Лиса с надежда. Отвори чантата си и започна да търси химикалка и парче хартия. — Знаете ли адреса и телефонния му номер?

— Да, но… — летецът се колебаеше. — Има един малък проблем. Ей Джей не обучава по стандартния начин.

— Какво искате да кажете? — Лиса усети как крехките й надежди едва не се изпариха.

Мъжът сви рамене.

— Ей Джей обича живота на бързи обороти. Разбирате ли — бързи коли, бързи самолети, бързи… — той внезапно замълча и Лиса се запита дали не бе искал да каже „бързи жени“. — Той е въздушен акробат. Обучава курсисти само извън състезателния сезон.

— Господа! — отчаяно завъртя очи Лиса. Въздушните акробати се състезаваха като кръжаха със самолетите си около огромни пилони, също както пилотите във Формула-1 обикаляха по пистите в кръг. Винаги бе смятала този спорт за опасен, безразсъден и възмутително разточителен по отношение на горивото. Нима такъв първокласен пилот като Е. Дж. Корбет не мажеше да измисли по-добър начин за прекарване на времето си? — Само това ми липсва — луд въздушен акробат.

— Ей Джей е голям майстор — възторжено отвърна летецът. — Всъщност той е изключителен във всичко, свързано със самолетите. И е добър треньор. Успехите му с безнадеждни курсисти са легендарни, както в армията, така и извън нея. Ако някой може да ви подготви за окончателния летателен изпит, това е само той! Не зная обаче дали ще успеете да го убедите. Тъкмо се подготвя за състезанието на „Рено“ през септември.

— Ще си опитам късмета! — не отстъпи Лиса. — Къде мога да го намеря?

Инструкторът погледна през прозореца на кабинета си и посочи към небето.

— Виждате ли онази „Чесна“, която се готви да кацне?

Лиса натъпка химикалката и листа обратно в чантата си и забърза към прозореца, от който се откриваше гледка към Скалистите планини и летището на областта Джеферсън, известно още като Джеф-Ко. Погледът й се плъзна по познатите извивки на пейзажа, а после се зарея на север, към Голдън — най-близкия голям град, център на областта Джеферсън. Оттам приближаваше „Чесна“-та.

— Искате да кажете онзи „Аеробат-152“? — попита тя, без да прикрива нито завистта, нито възхищението си. „Аеробатът“ бе акробатичен самолет, проектиран и построен специално за резки завои, шеметни гмуркалия, лупинги и други рисковани въздушни маневри. Заинтригувана, Лиса откри, че с нетърпение очаква срещата със собственика на самолета.

— Да, именно! Ще си позволя да ви дам един съвет — додаде той, като видя, че Лиса се готви да тръгне. — Разбирам, че желанието ви да пилотирате, е много силно, но искам да ви предупредя, че ако Ей Джей каже „не“, решението му е окончателно и нищо не е в състояние да го промени — летецът изгледа Лиса така, че тя се почувства неудобно заради леко закръглената си фигура и лавината от непокорни светлокестеняви къдрици. — Това важи и за хубавите жени. В армията го наричаха Непокорника. Мисля, че прозвището му подхожда. Не е склонен да получава заповеди от никого, най-малко от някой закъсал курсист. Изградил е свои правила.

— Не ме е грижа за неговите правила! Ще се съглася на всякакво споразумение, дори с един непокорник! — заяви Лиса и тъй като самолетът се бе приземил, тя се втурна към вратата. — Благодаря за помощта!

— Стискам палци! Ще имате нужда! — подвикна летецът.

За миг тя се подвоуми дали събеседникът й имаше, предвид, че ще има нужда от късмет за изпита или за да ангажира Ей Джей за свой треньор, но не спря да попита. Вече беше навън под юлското слънце. Температурата се бе покачила до около двайсет и пет градуса — желано затопляне, толкова рядко за тази значителна надморска височина. Но Лиса не спря да се наслади на слънцето. Съзнанието й бе заето от много по-важни неща. Дядо й бе собственик на „Въздушен транспорт Хенъли“ — малка компания с два самолета, която щеше да фалира без втори пилот. Нямаше кой да заеме това място, освен нея… Ако изобщо успееше да получи разрешително.

„Чесна“-та съвсем бе намалила ход, за да паркира на указаното й място, и Лиса ускори крачка. Доближи самолета точно когато блестящата метална врата се отвори и пилотът понечи да слезе. Дългите мускулести крака, обути в прилепнали джинси, бяха последвани от високо, стройно тяло. Докато пилотът заключваше вратата, тя зърна в профил строгите волеви очертания на лицето му.

Прониза я типична женска тръпка. Този мъж излъчваше невероятна жизненост! Той ловко скочи на пистата, а слънцето проблесна в кестенявата му коса. Повдигна очилата и проницателните небесносини очи се впиха в нея.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

Лиса не пропусна бързия одобрителен поглед, който предшестваше усмивката му. Инстинктивно усети, че нищо не му убягва. И като се увери още веднъж, че това е същият самолет, който очакваше да се приземи, тя попита:

— Вие ли сте господин Корбет?

— Ако търсите Ендрю Джеймс Корбет, значи сте попаднали точно на място. С какво мога да ви помогна?

— Ако не сте зает, господин Корбет… — погледна Лиса крадешком към папката, стисната под мишницата му.

— Наричай ме Ей Джей. А ти си…

— Лиса — без фамилия, защото се страхуваше, че репутацията й на кандидат-летец ще сложи край на разговора, преди дори да е започнал. — Мога ли да ви отнема няколко минути?

— Добре, Лиса — кимна Ей Джей и погледна часовника си. — Вече приключих за днес, но мислех да похапна в закусвалнята. Обядвала ли си? Аз умирам от глад. Да поговорим там!

Лиса не успя да отвърне. С длан, опряна на гърба й, той я поведе към струпаните около пистата сгради, между които бе и закусвалнята. Лиса трепна, изненадана от докосването му, но се подчини.

Той наистина налага свои правила, помисли си тя с горчивина. Движението и шумът около тях се бяха засилили и едва като влязоха вътре, стана възможно да разговарят. След десет минути се бяха настанили в компанията на хамбургери, чипс и кафе.

— Какво мога да направя за теб, Лиса? — попита Ей Джей с явен интерес.

— Искам да ме научите да летя!

За жалост интересът на Ей Джей мигновено се изпари. Преди да отговори, той отхапа от хамбургера и отпи глътка кафе.

— Съжалявам, но е състезателен сезон! Нямам време за курсисти точно сега!

Лиса бе подготвена за такъв отговор.

— Състезанията на „Рено“ са чак през септември. Сега сме юли!

Веждата му се повдигна едва забележимо.

— Краят на юли, но трябва да тренирам и да подготвя самолетите.

— Зная, но няма да ви отнемам много време! Остана ми само окончателният летателен тест! Моят… предишен инструктор ви препоръча.

Атаката срещу хамбургера моментално замря.

— Значи вече си била обучавана?

— Да, взела съм всички часове по теория и практика за любител-илот.

— И не успя да се справиш?

— Не — стомахът й се сви мъчително, но нямаше как да избегне истината. — Четири пъти се явявах на изпит. Смених четирима инструктори. За съжаление без резултат! — завърши тя смело.

— Мога ли да науча имената им? — Ей Джей остави недовършения сандвич в чинията и съсредоточи цялото си внимание върху Лиса. Тя ги изброи и мъжът тихо подсвирна. — Те са едни от най-добрите!

— Зная — съгласи се Лиса неловко. — Но никой не бе склонен да ме пусне на изпита. Казаха ми, че единственият, който би могъл да ми помогне, сте вие!

— Съжалявам! — Ей Джей отново посегна към хамбургера. — Казах ти, не обучавам през състезателния сезон.

— Но аз ще си платя! Каквото пожелаете, само ме вземете! Сигурна съм, че парите няма да са ви излишни! Въздушната акробатика е скъп спорт. Не е възможно винаги да печелите награди!

Ей Джей приключи със сандвича и разсеяно избърса пръсти в салфетката.

— Не се състезавам заради парите, а заради емоцията. Не ме разбирай неправилно, харесва ми да преподавам, но първата ми любов са въздушните състезания. Давам уроци само извън сезона — Лиса не успя да прикрие разочарованието си и той запита с любопитство: — Защо толкова много искаш да се научиш да летиш? След като няколко пъти си се провалила, мисля, че е съвсем логично да се откажеш!

— Но вие не разбирате! Дядо ми има малка транспортна компания — два самолета, а доскоро и двама пилоти.

— Доскоро?

— Да, дядо летеше на единия самолет, а помощникът му — на другия.

— И какво се случи? — Ей Джей хвърли кос поглед към недокоснатия й хамбургер и Лиса побутна чинията към него.

— Вземете го! Не съм гладна — рече тя раздразнено. Ей Джей като че ли се интересувате повече от обяда, отколкото от историята й, но тя бе решила да продължи: — На Тери Мартин, нашия помощник, му забраниха да лети. Никога не е следил теглото си и получи високо кръвно налягане. Взеха му разрешителното, след като не успя да премине медицинския преглед.

Ей Джей се намръщи, като че ли не уважаваше хората, които не се грижеха за себе си.

— Но какъв е проблемът? Защо не наемете друг пилот?

— Не можем да си го позволим — въздъхна Лиса. — В нашето положение едва се справям с таксата за уроците. В момента сме доста притиснати финансово, защото по-старият ни самолет се нуждае от ремонт. Тери е съгласен да работи за ниска заплата, защото… — тя се поколеба — е, просто така.

Тери се бе надявал на някакви допълнителни компенсации от страна на Лиса, но тя категорично му бе отказала. Дори й бе предложил женитба. Тя го харесваше, но все пак не бе успяла да се реши на тази крайна стъпка.

— Ясно — чертите му се изопнаха и тя се изчерви.

— О, не е това! — възкликна Лиса ядосано. — Тери иска да се ожени за мен! Затова все още работи за такава ниска заплата. Аз му отказах, но той не напусна. Лоялен е към компанията. Сега помага на механика. Не заради… заради…

— Специални услуги? — студенината по лицето му бе изместена от широка одобрителна усмивка. — Е, честно казано, не мога да го обвиня за опита! — и той й отдаде цялото си внимание, окупирано до преди миг от хамбургера.

Лиса не одобри насладата, която изпита в резултат на очевидната му преценка. Изглежда, господинът проявяваше апетит и към други неща, освен към храната — но това не я засягаше! След доскорошната му пълна липса на интерес, тя заподозря, че внезапната му любезност е средство за омекотяване на отказа му. Почувства лека обида, но сериозният й проблем не й позволяваше да се разсейва.

— Сключихме договор, който изисква два самолета, господин Корбет. Веднъж да взема разрешително и ще работя без заплата, докато не стегнем другия самолет. Издържах теоретичния тест, положих всички задължителни летателни часове. Но не успях да се справя с окончателния изпит във въздуха. Имам нужда от малко помощ, за да натрупам опит!

— Разбирам проблемите ти, Лиса — поклати глава Ей Джей, — но както вече ти казах, не мога да отделя време за курсисти през състезателния сезон!

— Аз схващам бързо! Няма да ви отнема много време! — тя се вгледа в мъжа пред себе си, привлечена от непринудената му увереност… И от още нещо, което не можеше да определи. — Моля ви, няма ли да размислите? — настоя тя.

— Не, съжалявам — заля я вълна на отчаяние. Няма да бъде курсистка на Ей Джей — беше първата й мисъл, която така и не успя да анализира, защото той продължи: — Ако наистина е толкова важно за теб, мога да ти препоръчам и други инструктори.

— Благодаря, но може би ще стане прекалено късно, за да спася договора на дядо с базата на рейнджърите в Гънисън — отвърна Лиса, дълбоко разочарована. Как ще съобщя на баба и дядо, че отново съм се провалила на изпита, мина й през ума. Вгледа се през прозореца във въздушния трафик, като се чудеше коя ли нещастна звезда тегне с проклятието си над главата й.

— Базата на рейнджърите ли? — вкамени се Ей Джей. — Да не би фамилията ти да е Хенъли?

— Да. Чували ли сте за нас? „Въздушен транспорт Хенъли“ е превозвач на базата на рейнджърите в Гънисън.

— Зная. Да, добре.

Лиса веднага забеляза внезапния интерес на Ендрю Корбет. Обърна се и го изгледа.

— Нима има някакво значение?

Ей Джей замълча. Бе вглъбен в разбъркването на кафето си, но Лиса умееше да изчаква, когато се налагаше. Не й се вярваше, че той ще промени мнението си. Тя никога нямаше да стане пилот! Щеше да се наложи дядо й отново да подаде документи за заем от банката. Първият път молбата му бе отхвърлена, но сега, може би…

— Съгласен съм — прониза я гласът на Ей Джей.

Лиса рязко вдигна глава и късите й кестеняви къдрици подскочиха.

— Наистина ли? — гласът й потрепери от радост. И като пое дъх добави: — Но защо?

— Какво защо? — допи кафето си Ей Джей.

— Тази неочаквана промяна. Отказахте ми категорично и изведнъж този внезапен обрат… Защо?

— Нека приемем, че обичам предизвикателствата! — отвърна Ей Джей с подозрително безизразна физиономия.

Лиса набързо прехвърли разговора наум.

— Промяната настъпи, когато споменах, че обслужваме базата на рейнджърите — добави тя уверено. — Нима това ви накара да се откажете от тренировките си?

— Съобразително момиче! — в очите му проблесна уважение. — Е, щом е наложително да знаеш, в базата има една жена, с която се срещам от време на време. Казва се Алана и напоследък съм я пренебрегнал непростимо. Нямам официално разрешение за кацане в базата и затова не мога да я посещавам често. Твоите транспортни права ще ме улеснят значително.

— О! — значи Ей Джей си имаше приятелка! Е, можеше да се очаква! Беше интелигентен и привлекателен — ако се интересуваш от мъже — дяволи, които фучат около пилони и се премятат с „Акробати“. Внезапно Лиса се почуди как ли би се чувствала в изтребителя до него по време на състезание, но бързо пропъди тази мисъл от главата си. Тя имаше нужда от инструктор и нищо повече!

— Интересуват ли те и други подробности или името на дамата е достатъчно? — прозвуча хладно гласът му.

— Любовният ви живот не ме интересува! — бе троснатият и неискрен отговор. Имаше по-съществени проблеми и не можеше да си губи времето в догадки, какъв тип жена би се харесала на Ей Джей.

— Добре. А сега нека се спрем на основните точки от нашето споразумение. Ще те обучавам при две условия.

— Съгласна съм на всичко! — Ей Джей повдигна леко вежда и Лиса си заповяда да не се изчервява. Най-лошото бе, че чувственото му излъчване като че ли не бе преднамерено. То нямаше нищо общо с модните одеколони или плътно прилепнали дрехи. Но витаеше около нето като ореол. — Е, почти всичко — уточни тя, притеснена от плъзналата червенина. Дори многозначителните забележки на Тери не я бяха смущавали така.

— Първо — няма да ми плащаш! Уроците са безплатни.

Лиса примига от учудване. Дядо й със сигурност не би имал нищо против, но тя трябваше да попита.

— Сигурен ли сте? Мога да си платя!

Ей Джей махна пренебрежително с ръка:

— Ако съдя от разговора ни, въпросът е доста спорен. Нямам нужда от парите ти. Да изпитам треньорските си способности в такъв предизвикателен случай и да успея, е достатъчна награда.

Лиса не знаеше да се обиди ли или да се зарадва. След миг колебание тя каза:

— Щом настоявате… — „На харизан кон зъбите не се броят!“ — А второто условие?

— Обучил съм доста хора през живота си и слабостите на всички се дължаха на една-единствена причина — лошо отношение.

— Нима?

— Да, лошо отношение — подчерта Ей Джет. — Ти си достатъчно млада, за да имаш бързи рефлекси и предполагам, си достатъчно интелигентна, за да схванеш летателната техника. Бих заложил и последния си долар, че са те скъсали на изпита само заради неправилно отношение!

Лиса понечи да отговори, но после премисли и преглътна раздразнението си. Трябваше да бъде честна към себе си. Напоследък я притесняваше не само бизнесът, но и собствените й умения и способности — с всеки неуспех губеше все повече от увереността си. Нещо в нея не бе наред, затова непрекъснато се проваляше!

— Продължавайте — каза тя глухо.

— Обикновено лошото отношение у пилотите е резултат от слаба подготовка. Не очакваш най-лошото, затова не си подготвен да се справиш с екстремните ситуации. Слабите пилоти носят пословичните „розови очила“. Те са уверени, че всичко ще върви по мед и масло. Винаги трябва да бъдеш нащрек при излитане, въпреки че си го правил стотици пъти! Не можеш да очакваш винаги слънчево време. Накратко, във всеки миг трябва да си готов за най-лошото.

— Винаги съм много внимателна — в гласа й се прокрадваха дръзки нотки. — Притеснява ме песимизмът ви. Като че ли не е съвсем типичен за един инструктор.

— Грешиш. Има разлика между песимизъм и мерки за безопасност. Умея да ги разгранича. А ти? — и като се подпря на лакти на масата, той се наведе напред и прикова Лиса с поглед. — Обзалагам се, че си ужасен шофьор — продължи той уверено. — Сигурен съм, че са те глобявали, защото, отдадена на мечти, не си забелязвала пътните знаци. Хващам се на бас, че си се забъркала и в някои автопроизшествия.

Бе напълно прав. Лиса имаше зад гърба си няколко дребни пътни злополуки. Винаги караше внимателно, но проблемите като че ли изскачаха изневиделица. Докато разбере какво става и вече бе късно. Изражението й очевидно я издаде.

— Аха! — Ей Джей се нахвърли отгоре й като котка върху мишка. — Знаех си! Бог да ни е на помощ, когато си в небето!

Лиса посегна към чантата си с намерение да си тръгне, но внезапно спря. Нямаше избор! Къде щеше да намери инструктор, съгласен да работи с нея? Освен това като че ли нещо й подсказваше, че е възможно Ей Джей да е прав!

Той с интерес наблюдаваше плетеницата от чувства, изписана на лицето й.

— Ще се заема с теб, само ако ми позволиш да променя летателните ти навици!

— Добре! — въздъхна Лиса. — И без това досега не ми провървя!

— Искам да промениш изцяло отношението си към живота — така както аз го разбирам! Трябва да захвърлиш розовите очила!

— Мисля, че малко прекалихте, господин Корбет! Личният ми живот не ви интересува!

— Отново грешите, госпожице Хенъли! Когато се заема с някого, аз го притежавам телом и духом до края на курса!

За свое най-голямо учудване Лиса забеляза, че той говори съвсем сериозно.

— Прекалено сте млад, за да нареждате на другите как да живеят живота си! — възкликна тя.

— А вие на колко години сте, госпожице Хенъли?

— На двайсет и пет.

— А аз съм на трийсет и две. На двайсет и пет вече бях старши пилот на изтребител. Обучавах стотици мъже на този занаят. Подготвях се за следващото стъпало — командир на ескадрон — и го постигнах след две години. А какво си постигнала ти в летателната си кариера? Като изключим незаангажиращите разходки с дядо ти или приятеля ти — гласът му бе заблуждаващо мек, но Лиса усети жилото му. Непринудената му чувственост бе отстъпила място на непоколебима твърдост. Лиса не можа да не изпита уважение. — Е?

Тя преглътна с мъка. Ей Джей се бе прицелил добре.

— Почти нищо.

— Ясно! В такъв случай смея да твърдя, че зная повече за летенето от теб! И ще рискувам времето, самолета и най-вече — живота си, като седна до жена, преминала през четирима инструктори… — веждата му се повдигна многозначително. Бузите на Лиса горяха от срам. Очите й не можеха да срещнат неговите. — Мисля, че е най-добре да приемеш условията ми!

Лиса трепереше. Сега бе мигът да се откаже. Да постъпи разумно както винаги досега. Ей Джей й поставяше изпитание, което не бе по силите й. Но нима ситуацията в дома й позволяваше да го стори? Повдигна брадичка и се опита да говори със спокоен глас:

— Ако промяната на навиците ми наистина ще ми бъде от полза… — тя пое дълбоко дъх. — Е, добре, съгласна съм! А Тери не ми е приятел — добави бързо. Ей Джей кимна, привидно доволен. — Но първо трябва да ме убедите, че е в мой интерес!

— О, разбира се, Лиса! Ни най-малко не се съмнявай!

Този мъж е много повече от професионално предизвикателство, помисли си Лиса. По някакъв необясним начин той отправяше предизвикателство към личните й качества. Тя твърдо срещна погледа му.

— Обичате да налагате своето мнение, нали?

— Когато става въпрос за оцеляване в самолет — да, наистина!

— Ще изпълнявам всяко ваше желание — само ми помогнете!

— Чакам те тук утре сутринта, готова за работа. Точно в десет! По военному, а не като свободния график на транспортните услуги.

— Винаги съм точна за срещите си! — раздразнено рече Лиса — Не е необходимо да бъдете толкова саркастичен!

— О, възнамерявам да отида и по-далече! Или ще издържиш изпита триумфално, или ще съжаляваш, че изобщо си се издигнала над земята!

— И какво означава това?

— Знай, че не само за теб този въпрос е жизненоважен!

— Да спасиш прехраната на семейството си едва ли би могло да се сравни с посещения при някоя приятелка!

За миг в очите му проблесна студенина.

— Не е само тава! — изненаданото лице на младата жена го накара да замълчи. — До утре, Лиса. Точно в десет!

— Но… — Лиса го проследи с поглед, докато той излезе от закусвалнята. Би трябвало да се радва на изключителния си късмет, а не да се чувства неловко. Но не казаното от Непокорника Корбет я тревожеше.

Безпокоеше я по-скоро онова, което бе премълчал.