Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Arrangement With a Rebel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2012)
Разпознаване и корекция
cveata (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Ан Мари Дюкет. Опасен полет

Английска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“ ЕООД, София, 1993

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954–11–0122–4

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

— Дядо, не мислиш ли, че трябва да престанем да летим с този стар самолет?

Всички бяха навън под яркото следобедно слънце, въоръжени с кофи, четки и препарати за излъскване на двата самолета. Лиса изчисти босия си крак от залепналата трева и продължи да търка металното крило с насапунисаната гъба.

— Нищо подобно! Хиляди пъти съм ти казвал, че е в отлична форма! — гласът на Уил бе прегракнал от раздразнение.

— Ей, Лиса, какъв е проблемът? — Тери избърсваше мястото, което Лео току-що бе изтъркал. — През целия уикенд слухтиш наоколо! Какво ти става?

— Просто се тревожа, това е всичко! Ей Джей каза…

Тери запокити гъбата в кофата с озлобление, което не остана незабелязано за никого.

— Уморих се до смърт да слушам какво е казал Ей Джей Корбет! Взе няколко урока с него и внезапно той се превърна в световен авторитет по всички въпроси!

— Може и да е добър пилот, Лиса, но нищо не разбира от нашата работа! — подкрепи го уверено Уил и се протегна за термоса с кафе, който Маргарет току-що бе донесла. — В старата машинка има още доста години живот!

— Може би Лиса е права — опита да се намеси Маргарет. — Какво мислиш, Лео?

Лео извърна набразденото си от дълбоки бръчки лице от Маргарет към Уил.

— Правя всичко възможно да го поддържам в добро състояние — отвърна той предпазливо.

— Ето, виждате ли? — обяви Уил. — Нито Лео, нито аз се тревожим!

— А може би трябва! — продължи Лиса. — Притеснявах се за стария самолет доста преди Ей Джей да каже мнението си — тя пое дълбоко въздух. — Ако взема разрешително, няма да го управлявам!

Тери за малко не изпусна четката, а лицето на Уил стана моравочервено.

— Какво каза, Лиса?

— Няма да управлявам стария самолет! — повтори тя. — Не мисля, че е безопасен!

— Достатъчно безопасен е за дядо ти, а също и за мен! — избухна Тери. — Какво става? Този самолет не ти допада откак се возиш в модерния модел на Ендрю Корбет, така ли?

Лиса го изгледа учудено. Беше очаквала съпротива от страна на дядо си, но не и от него!

— Струва ми се, че Лиса може би има право! — прекъсна ги тихо Маргарет. — И онзи самолет беше стар и синът ми никога не се завърна. Радвам се да чуя, че поне няма да се притеснявам за внучката си! — гласът й потрепери, тя се обърна рязко и забърза към къщата.

— Видя ли какво направи? — кресна разгневено Уил. После заобиколи самолета и продължи да търка от другата страна.

— Може би е добре да си намериш друг инструктор. Този Корбет твърде много ти влияе! — заключи Тери.

Лиса се почувства предадена. Познаваше Тери от седем години и никак не й хареса да го види в тази светлина. Дали приятното му и сговорчиво държане не се дължеше на онова нереалистично отношение, което Ей Джей толкова много критикуваше? А може би беше весел само когато не му се противоречи? Тази мисъл я накара да потръпне. Слава Богу, че не бе дала съгласието си за годеж!

— Лео? — промълви Лиса с треперещ глас. Лео й бе приятел, не би я излъгал.

— Предупредих дядо ти последния път, когато…

— Стига, Лео! — изръмжа Уил.

Лео отправи тъжен поглед към Лиса и мълчаливо продължи работата си.

— Иди виж баба си! — нареди Уил.

— Няма да променя мнението си! — бяха последните думи на Лиса, преди да затича към къщата.

Маргарет не се виждаше никъде, затова Лиса се качи на горния етаж да си вземе душ и да смени работните дрехи. Облече си блуза и чисти удобни панталони, грабна якето си и излезе на разходка. Може би чистият въздух ще успокои опънатите й нерви. През целия уикенд се бе надявала Ей Джей да не прекрати уроците, а освен това се безпокоеше заради самолета и упоритостта на дядо си. Все още не знаеше дали Ей Джей бе докладвал пред Комисията. Нямаше желание да се стига дотам и все пак… Не й се искаше да провали и бъдещето си на пилот, но един подличък глас й нашепваше, че ако все пак и това се случи, Ей Джей ще може съвсем спокойно да я кани на срещи! Лиса знаеше, че подобни мисли са опасни. Не можеше да си позволи да се откаже от пилотирането, поне не без борба! Семейството й разчиташе на нея!

Но не мислеше, че би могла да се откаже и от Ей Джей! Той вече заемаше важно място в живота й. Тери и Уил с право хранеха известни подозрения!

Когато стигна до началото на гората, слънчевите лъчи вече не топлеха. Наметна якето си и забързано продължи. Сенчестата пътека бе добре утъпкана. Околността не предлагаше много маршрути за разходка пеша.

Никак не й бе приятно да си спомни скептичното отношение на дядо си. Досега винаги бе успявал да се наложи, но напоследък Лиса не се подчиняваше. Откакто Ей Джей бе започнал да я обучава, тя поставяше неудобни въпроси на всички — дори на себе си. Оказа се, че подобно изживяване не е много приятно.

Някакъв заспал бухал, стреснат от появата й, разпери криле и напусна сенчестото си убежище в огромна ела. Лиса усети внезапния трепет на въздуха, раздвижен от безшумния му полет. Тя потръпна без причина и забърза към по-слънчево пространство. Животът й се бе преобърнал с главата надолу. Мразеше да бъде объркана и нещастна в даден момент и толкова щастлива и изпълнена с надежди — в следващия.

Ендрю Корбет й бе отворил очите, и то не само за проблема, свързан с отношението й към околния свят. Сега усещаше жената в себе си много по-осезателно от преди. Гореше от любопитство за бъдещето — бъдеще, в което не можеше да не присъства Ей Джей… Дори се обади на предишния си инструктор, за да му съобщи, че си е осигурила услугите на Ей Джей и след това най-безсрамно го разпита. Темата „Ендрю Корбет“ й се струваше невероятно вълнуваща! Той потвърди семейната история на Ей Джей, успешното му състезателно минало и стабилното финансово състояние. Добави, че не е женен и никога не е бил. Не бе осведомен дали има сериозна приятелка. Искаше й се да попита и за Алана, момичето от базата на рейнджърите, но не й достигна смелост.

Вместо това научи, че Ей Джей предпочитал случайните срещи пред обвързващите ангажименти и бил много внимателен и щедър към компаньонките си. Според инструктора дори бившите му приятелки продължавали да го преследват. Не се бил оженил, защото предпочитал въодушевлението от състезанията пред ограниченията на семейния живот. Доста жени опитвали да се доберат до годежния пръстен, но все безуспешно!

Лиса усети слаба тръпка на завист. Ей Джей посещаваше непознати места и срещаше нови хора, а всичко, което тя бе видяла през своите двайсет и пет години, бяха старите сгради в имението. А познатите й се брояха на пръсти. Чудно, че той изобщо й обръщаше внимание. Подвоуми се дали би я харесвал повече, ако тя водеше вълнуващ живот, а после се укори за безпокойството си. Достатъчно тревоги си имаше у дома — не трябваше да се увлича в мечти по невъзможни любовни авантюри. Но не успяваше да се успокои. Беше самотна, а Тери и семейството й не можеха да запълнят вътрешната празнота, която чувстваше.

Веднъж да си вземе разрешителното за професионалист и ще обърне внимание на личния си живот! Ако Ей Джей Корбет не е докладвал пред Комисията за състоянието на самолета! Лиса подритна едно малко клонче, паднало на пътеката, зави и изненадана спря.

— Бабо?

— Здравей, Лиса — Маргарет седеше мълчаливо на стар пън, обърнала лице към слънцето.

— Не сме се срещали тук — седна Лиса до баба си.

— О, идвам тук от време на време. Понякога се нуждая от смяна на обстановката.

— Това усещане ми е познато — Лиса се залюля на пъна и придърпа колене под брадичката си. — За разлика от теб аз поне се разхождам със самолетите.

— Никога не съм изпитвала желание да летя, след като Нейтън и Роуз изчезнаха! — Маргарет тръсна глава, а слънцето заблестя в сребристите й коси.

— Не искаш да стана пилот, нали? — погледна Лиса баба си с внезапно прозрение.

— Мисля, че си права — усмихна се тъжно Маргарет. — Тревожа се за теб, Лиса! Ти си толкова доверчиво крехко създание! Каквото и да ти кажеха родителите ти, винаги ги слушаше. Също и дядо си, и мен, а дори и Тери. Винаги ти се струва, че всички останали знаят какво е добре за теб.

— Но не и напоследък — промълви Лиса.

Маргарет кимна и двете замълчаха, за да се насладят на последните слънчеви лъчи.

— Аз не съм ти майка, Лиса. Но зная, че тя би искала да изживееш пълноценно живота си. Време е да имаш собствени планове и мечти. Днес за първи път отстоя своето мнение. Не зная каква е причината, но се зарадвах. Може би не е трябвало да се притеснявам толкова за теб!

Лиса отпусна крака на мекия мъх и прегърна нежно баба си.

— Не искам да се безпокоиш за мен!

— Не зависи от волята ми! — въздъхна Маргарет. — Време е да се връщам да приготвя вечерята. Познаваш дядо си. Обича да му се сервира точно навреме.

— Аз ще я направя, ако искаш още малко да останеш сама — предложи Лиса и бързо се изправи, за да не даде възможност на баба си да откаже. — Всичко ще е съвсем навреме. Ще се видим на масата! — наведе се и я целуна по бузата. Вече бе тръгнала, когато гласът на Маргарет я спря:

— Лиса, наистина ли си решена да го направиш?

— Да приготвя вечерята ли? — попита тя учудено.

— Не, да не се качваш на стария самолет!

— Разбира се!

Маргарет помълча, после промълви:

— Може би ако и баща ти бе постъпил така, сега щеше да е жив!

— Какво говориш, бабо? — ужасена се взря в старицата Лиса.

— Старото си е старо, Лиса. С времето всичко се износва — и хора, и самолети. Трябваше да го разбера по-рано! — тя отчаяно извърна лице.

Лиса постоя за миг шокирана, после потегли.

Наистина ли баба й мислеше, че причина за смъртта на родителите й бе механична повреда? Лиса не искаше отново да отваря раната. Но внезапно я прониза мисълта за Ей Джей и розовите очила. Вече бе избрала своя път — не заради него, а заради себе си. Не можеше да отстъпи.

Когато се върна у дома, намери съобщение от Ей Джей на телефонния секретар. Трябваше да бъде на Джеф-Ко утре в седем. Той обещаваше да не докладва на Авиационната комисия, ако старият самолет бъде спрян от полети. Съобщавате, че е решил да не прекъсва уроците й. В края на записа Лиса усети как коленете й омекват от облекчение.

— Благодаря — рече тя, докато пренавиваше лентата.

Приготви вечерята в добро настроение.

На следната сутрин Лиса стана рано, нетърпелива да пристигне навреме за урока. Лео трябваше да я откара с новия самолет. Искаше да е сигурна, ще пристигне преди седем, но за своя голяма изненада видя, че самолетът на ЕЙ Джей бе паркиран на пистата. Затича се да го посрещне и видя, че Корбет вече разговаря с баба й. При появата й разговорът неочаквано секна.

— Добро утро, Лиса.

— Здрасти, бабо! Добро утро, Ей Джей! Какво правиш тук? Тъкмо щях да потегля с Лео за Джеф-Ко!

— Реших да дойда да те взема. Исках да се срещна лично с госпожа Хенъли. Оня ден не успях.

— О! — Лиса погледна баба си с любопитство, но Маргарет извърна глава. — Добре ли си, бабо?

— Да, да, всичко е наред, Лиса! — гласът й бе странно прегракнал, като че ли прикриваше някаква мъка. — Трябва да тръгвам! — и старицата забърза към къщата.

— Какво се е случило? — попита веднага Лиса. — Какво й каза?

— Нищо. Просто поговорихме за родителите ти.

— О! — това обясняваше всичко. — За в бъдеще, моля те, не повдигай този въпрос пред баба! Изживява го много мъчително!

— Както всички, предполагам! — кимна той.

— Е, да… Но за нея е най-тежко! Децата приемат смъртта на родителите си, но обратното е твърде тежко.

Настъпи неловка тишина, нарушена от забележката на Ей Джей.

— Надявам се, че си топло облечена! — Той бе с обичайните си дрехи, дебели ботуши и кожено авиаторско яке. — Искам да отидем до базата на рейнджърите.

Заля я вълна на неочаквана ревност. Още в самото начало й бе казал, че ще я обучава заради Алана. Е, нямаше много опит в тези взаимоотношения, но реши да участва по свой начин в необявеното състезание.

— Готова съм за всякакви планове! — заяви тя с привидно спокойствие. — Но преди това искам да ти благодаря, че не ме изостави! И не съобщи за самолета!

— Още е рано да ми благодариш! Ще бъда принуден да взема мерки, ако някой от вас не спазва условията! Тръгваме ли?

Издигнаха се във въздуха и Лиса внимателно проследи уредите. Масленият индикатор бе поправен. Но, доколкото познаваше Ей Джей, трябваше да очаква всякакви изненади и бе решила непрестанно да бъде нащрек. Всъщност поредното изпитание щеше да бъде добре дошло — ако се справеше, той щеше да бъде доволен от отношението й, а следователно и от нея…

— Днес си необичайно мълчалива — отбеляза Ей Джей, докато летяха над планините. — Съсредоточаваш ли се?

Тя го стрелна с поглед и отвърна троснато:

— Нали точно това искаш?

— Това, което искам, е приятна компания — облегна се той на седалката — Ако не ти пречи на управлението!

Лиса прегледа уредите, надзърна през прозореца и подхвърли:

— Няма да позволя да ми попречи! Как прекара уикенда?

— Добре. Намерих спонсори за предстоящото състезание. Направих им няколко скоростни лупинга, от които останаха доста доволни. А ти как прекара?

— Би могло да бъде и по-добре! Чудех се къде ли ще намеря друг инструктор и се опитвах да събера смелост да кажа на дядо, защо трябва да търся нов. Какво те накара да промениш мнението си?

— Най-вече промяната, леката промяна на отношението ти — сви рамене той. — Може би все още има надежда!

— А пък ти ще виждаш по-често Алана! — изрече тя на един дъх. Ей Джей повдигна вежда и на Лиса й се прииска да си отхапе езика. — Но щом не си се отказал от мен, мотивите ти не ме интересуват! — добави тя бързо. Не трябваше той да помисли, че го ревнува.

След малко тя реши да се издигне на още триста метра. Върховете в далечината бяха обвити в облаци и въпреки че височините им бяха отбелязани на картата, допълнителните мерки не бяха излишни. Ей Джей забеляза и предложи:

— Аз ще го направя. Поемам управлението!

Плавното елегантно издигане на Лиса се превърна в рязко, притаяващо дъха усещане. Маневрата привърши за миг и самолетът бе установен в хоризонтално положение за спокоен равномерен полет.

— Ето че сме готови за следващото упражнение! — той намали скоростта и рязко дръпна лоста назад, като вдигна носа нагоре. Машината потрепери. Вече не се движеше плавно.

— Но… но ти го блокира! — възкликна Лиса, като имаше предвид липсата на подемна сила под крилата, въпреки че моторът все още работеше.

— Точно това направих! Хайде, извади го от блокажа! — нареди Ей Джей. — Губим височина твърде бързо!

Лиса му хвърли мълниеносен изпълнен с агония поглед и грабна лостовете. Какво казваха учебниците? О, да, трябва да увеличи скоростта, за да набере височина. А за да успее, трябва да остави самолета да прави точно това, което правеше в момента — да пада. Бутна лоста напред и насочи носа още по-надолу. Падаха с главоломна скорост.

При мисълта за назъбените върхове под тях, по горната й устна избиха капчици пот, но въпроси това остави самолета да пада, докато не усети промяна във въздушната тяга. Ето я подемната сила! Тя внимателно натисна лоста, като съвсем леко подаде газ. Ако се забързаше, нямаше да успее. При тази скорост само щеше ненужно да увеличи налягането върху метала. А можеше дори да го блокира отново!

Подръпна леко, после още малко и накрая самолетът застана хоризонтално. Провери бързо показанията на уредите, отвори въздушния клапан и вдигна носа. Най-после самолетът се устреми нагоре, далеч от гранитните зъбери.

Изминаха още няколко мига, преди да успее да си поеме дъх. С пресъхнала уста, тя се обърна разгневено към Ей Джей:

— Предишните ми инструктори винаги правеха това упражнение далеч от планините и при много по-голяма височина!

Очевидно Ей Джей не бе засегнат от възмущението й.

— В реалния живот много рядко двигателят блокира над равни места и на достатъчно голяма височина!

— Но върховете бяха толкова близо! Какво щеше да стане, ако не бях успяла да се справя?

— Бях убеден, че разстоянието е достатъчно! — бе спокойният отговор. — И бях готов да те заместя, ако се гипсираш. Освен това Скалистите планини са доста добър стимул!

— Как се осмеляваш? — тя вече трепереше и не можеше да се овладее.

— Имах си причини. Кажи ми, с колко блокировки си се справила досега? — Лиса замълча, защото отговорът бе твърде смущаващ. — Струва ми се, с нито една! Прав ли съм? — настоя той. Лиса стисна зъби. — Чакам отговор!

— Да, прав си! Е, сега доволен ли си? — сопна се тя.

— Определено, да! Въпреки всичко, станах свидетел на едно добро изпълнение!

— Значи си доволен от пилотирането ми? — гневът й мигновено се изпари пред комплимента. Напрегнатостта й намаля.

— Този път — да!

Усмивката му я накара да изпита ново странно усещане. Напълно непознато и различно, но изключително прекрасно. Тъкмо се опитваше да го анализира, когато той каза:

— Добре ли си, Лиса? Изглеждаш странно!

— Просто се възстановявам от шока! — засмя се тя нервно. — Наистина ме изправи на нокти!

— Точно затова съм тук! Поеми си дъх! Аз ще поема управлението и ще приземя самолета.

— Не, добре съм! — отвърна тя, но не настоя да задържи управлението. — Не зная дали ще ми повярваш, но съм щастлива, че не прекрати уроците! — допълни тя, когато сърцето й спря да подскача.

— Все още не ти се е разминало. Всеки момент мога да те отпратя! — предупреди Ей Джей, но гласът му прозвуча нежно.

— Не и без разрешителното! — мигновено реагира тя.

— Моите уважения, Лиса. Като че ли нямаш навик да се отказваш лесно, нали?! — Ей Джей протегна ръка и внимателно я постави на рамото й.

Лиса гореше от желание да го докосне, но успя да се овладее. Въпреки физическата, а нерядко и духовната им близост, тя бе длъжна да спазва професионална дистанция по време на уроците. Ето защо ръцете й не помръднаха, когато промълви:

— Мога да се боря за това, което наистина желая!

— И какво е то, Лиса?

ТЕБ! Думата избликна от дълбините на душата й. Тя преглътна и игриво подхвърли:

— Ще останеш изненадан!

Отговор не последва и останалата част от полета премина спокойно. Скоро се озоваха на миниатюрното летище на рейнджърите — неравна мръсна писта, приклещена между планинските склонове. Приземиха се без произшествия благодарение на разрешителното на името на „Въздушен транспорт Хенъли“.

Ей Джей излезе и за пръв път откак се познаваха й подаде ръка. Но радостта на Лиса бе твърде краткотрайна, защото забеляза, че вниманието му веднага бе привлечено от една жена, която приближаваше на кон.

Бе висока и стройна и Лиса се почувства неудобно заради дребната си закръглена фигура.

— Хей, здравейте! — извиха жената и махна с ръка, докато с другата ловко държеше юздата на галопиращия кон.

Ей Джей се затича към края на импровизираната писта и направо от седлото грабна младата жена в прегръдките си.

— Здравей, Алана! — той я повдигна във въздуха, въпреки юздите и нервния кон и я целуна по бузата.

— Ендрю Джеймс, причиняваш ми болка! Изобщо не знаех, че пристигаш! Защо не се обади?

Ей Джей остави Алана на земята и обви ръка около кръста й с фамилиарност, която се стори на Лиса доста смущаваща.

— Не бях сигурен до последния момент! Пътувам по работа. Всъщност обучавам Лиса! — той помаха на Лиса, застанала до самолета.

— О! — Алана се вгледа внимателно в Лиса, после отметна кичур блестяща коса от лицето си. — Не сме ли се срещали вече?

— Умно момиче! — възкликна Ей Джей и приятелски потупа Алана по рамото. — Да, това е Лиса Хенъли. От транспортната компания.

— А, да, спомних си! Виждала съм ви да идвате с доставките — и като се усмихна приветливо подаде ръка: — Радвам се да се запознаем! Аз съм Алана Стивънс.

— Здравейте! — Лиса кимна и отвърна на поздрава с доста по-малко ентусиазъм.

Алана целуна Ей Джей по лицето, а след това отново хвана юздите.

— Трябва да върна коня! Нека се срещнем в кафенето? Ще ви черпя по едно кафе! — предложи тя.

— Чудесно! Ще те чакаме там! — кимна Ей Джей.

Алана се метна на седлото и изчезна сред облак прах.

— Каква жена! — промълви Ей Джей с обич.

— Винаги ли е толкова… енергична? — попита Лиса, като вътрешно ненавиждаше непринудената интимност между двамата.

— За нея не съществува спокойствие.

— Как се запознахте?

— Дъщеря е на стар приятел от армията — Уейн Стивънс. Някога служехме заедно във военновъздушните сили. Сега е пенсионер и се грижи за хеликоптерите тук. Жена му почина, когато Алана бе още ученичка, затова когато го назначиха преди шест години, тя пристигна с него.

— Учудвам се, че е останала! — Особено след като ти си толкова далеч в Голдън, добави наум тя.

— Тя обича това място. Хайде, да тръгваме!

В кафенето имаше доста хора. Алана вече бе седнала и махна на Лиса и Ей Джей.

— Тя не е ли рейнджър? — попита с любопитство Лиса, тъй като Алана не бе облечена в зелена униформа.

— Не, грижи се за конете. Бяха в ужасна форма, докато не се зае с тях. Рядко ги яздеха през зимата и бяха загубили издръжливостта си. Ала в резултат на усилията й, всички коне са първокласни бегачи!

— О! — звучеше доста впечатляващо, особено като се сравнеше с временната работа на Лиса във фирмата на дядо й.

Присъединиха се към Алана, която несъмнено грееше от щастие заради присъствието на Ей Джей.

— Отдавна не съм те виждала, Ендрю Джеймс — каза тя.

— Доста отдавна, Алана — усмихна се той, очевидно също толкова очарован — Заради състезателния сезон съм доста зает по това време на годината!

— Да, зная! И твърде рядко даваш уроци! — Тя огледа Лиса с интерес. — Трябва да сте нещо много специално, госпожице Хенъли!

— О, не — Лиса усети, че по бузите й пропълзява червенина. — Не оставайте с погрешно впечатление! Ей Джей се съгласи да ме обучава само защото това му дава възможност да ви вижда по-често!

Алана избухна в смях.

— Едва ли Ендрю би се отказал от тренировките само за да вижда дъщерята на стария си приятел! Вероятно се подценявате!

Лиса премести сконфузено поглед от Алана към Ей Джей.

— Но нали ми каза, че ти трябва разрешение за кацане тук?

— Ей Джей и баща ми са били заедно в армията. Татко е бил първият му инструктор. Той му разрешава да каца винаги, когато поиска! — обясни Алана — Няма не ти е казал?

— Но… — беше твърде странно! Лиса бе убедена, че тъкмо разрешителното за кацане го бе накарало да се съгласи!

— Лиса, нали ти обясних, че си предизвикателство за инструкторските ми способности? — намеси се Ей Джей, забелязал смущението й. — Е, естествено, мога само да се радвам на допълнителните облаги, като срещи с приятели, например!

— Спомените ми не са точно такива! — не отстъпваше Лиса.

— Очевидно паметта ти изневерява — повдигна рамене той. — Алана, как е баща ти? — на Лиса й се стори, че той умишлено смени темата.

— Не е много добре — на бузите й се образуваха трапчинки. — Срещнах човека, за когото искам да се омъжа, а татко като че ли още не може да свикне с тази мисъл!

— Поздравления! Поканен ли съм на сватбата?

— Разбира се! И двамата с Лиса сте поканени!

Облекчението, заляло Лиса като приливна вълна, й попречи да проследи реакцията на Ей Джей. Ревността й бе съвсем неоснователна. Алана бе само добра приятелка, при това сгодена за друг.

— И тъй, Ей Джей, кога най-после ще проумееш, че жените са по-привлекателни от самолетите? — Алана многозначително погледна Лиса.

— Трудно е да се каже! Досега не съм срещнал жена, която да не поиска да се откажа от състезанията, щом бъде обхваната от сватбената треска!

— Вярно е — обърна се Алана към Лиса. — Жените се стичат около него на тълпи, но всеки път, когато започне нещо сериозно, краят е един и същ. Изглежда, всички се тревожат, че Ендрю ще се разбие на милион парчета!

— А това е ужасно! — раздразнено добави Ей Джей. — Достатъчно неприятно е, че родителите ми се тревожат. Откак съм се заел с тренировките, всяка жена, с която се запозная, като че ли очаква погребението ми.

— Всички искат да си намери някоя работа от девет до пет — като търговец на прахосмукачки например — пошегува се Алана.

— Възхитително, няма що! — отбеляза сухо той.

— Някой ден ще намериш идеалната жена. Може и да си я намерил вече! — усмихна се закачливо Алана на Лиса. И с откровеност, която говореше за стара дружба, тя продължи: — Както вече казах, Ей Джей никога не дава уроци през състезателния сезон. Вероятно притежаваш нещо, което другите нямат. Може би възнамеряваш да се състезаваш?

— О, не! — Лиса бе изумена. — Но за него съм сигурна, че е превъзходен състезател, също както и инструктор!

— И е още по-прекрасен приятел! — усмихна се отново Алана. — Познавам го откак бях кльощаво тийнейджърче с тиранти. Не оставяй тази грубовата външност да те заблуди! — и като намигна на Ей Джей: — Може да станете и повече от приятели! С татко много ще се радваме да видим Ей Джей като глава на семейство!

По вените на Лиса се разля приятна топлина. Не за пръв път се виждаше в ролята на последното романтично увлечение на Ей Джей. Само да издържи изпита, и ще могат да се срещат! Въпреки че се възхищаваше на морала му, изключителната му педантичност й се струваше нечовешка.

— Като че ли малко се увличаш, Алана! — поде Ей Джей. — Дойдохме тук по работа — гласът му бе необичайно рязък. — Лиса, искаш ли още кафе?

Лиса усети невидимите флуиди между двамата приятели и веднага поде намека.

— Ще бъде чудесно, благодаря!

Ей Джей се изправи и добави:

— Алана, защо не ми правиш компания?

Алана се почувства неловко, заради нетактичността на Ей Джей, но го последва. Лиса остана сама и ги проследи с поглед. Наистина са стари приятели, помисли тя с облекчение. Но изведнъж се намръщи заради изражението на Ей Джей. О, но те спореха! Алана като че ли не се съгласяваше с мнението му и недоволството й бе очевидно.

Е, поне не беше любовна кавга! Лиса напълно осъзнаваше собственическото си мислене. Вярно, че сега й бе само инструктор, но все повече й се искаше взаимоотношенията им да се променят. След изпита възнамеряваше да пресече границата, очертана от него.

Внезапно тя се ококори изумена. Алана излезе с гръм и трясък от кафенето! Ей Джей мрачно се върна на масата.

— Тя има неотложна работа — обясни той кратко. — А ние трябва да тръгваме!

— Но нали току-що пристигнахме? Няма ли да видиш Уейн?

— Ако случайно не си забелязала, Алана сложи край на посещението ни!

— Но… Нали не е заради мен? — гласът й потрепери, докато събираше чашата и салфетката.

— Не й харесва нещо, което правя — бе неразгадаемият отговор. — Но то си е неин проблем! Да тръгваме! Ще прекараме останалата част от деня във въздуха. Така ще научиш повече, отколкото като седиш тук пред чашата с кафе.

Лиса го изгледа, удивена от ненадейното му лошо настроение. Какво ли се бе случило?

След около три часа недоумението и не бе ни най-малко намаляло. Ей Джей критикуваше всяко нейно действие. В края на урока бе напълно изтощена и с благодарност кацна на Джеф-Ко.

— Ще летим ли утре? — попита тя по пътя към паркинга.

— Какво? — въпросът като че ли го стресна и се наложи да му го повтори. Е, толкова за дарбите й да прикове вниманието на един мъж!

— Не зная. Ще ти се обадя — обеща той, преди да слезе.

Тя затича след него.

— Може да имам и по-сериозни занимания, отколкото да седя и да чакам телефона да звънне! — гласът й прозвуча решително.

Ей Джей рязко спря.

— Моля?

Не, няма да му позволи да я уплаши!

— Чу ме добре! Откак Алана си тръгна, си дяволски ядосан! Вероятно трябва да се съобразявам с настроенията ти, докато ме обучаваш, но отказвам да го правя в останалото време! — брадичката й се повдигна предизвикателно. — Ако ме искаш утре на урок, по-добре го кажи сега!

— Е, добре, искам те! — лицето му бе неразгадаемо и също както в базата Лиса усети леки заплашителни нотки.

— В колко часа? — попита тя, като се опитваше да пренебрегне разсейващите я недомлъвки.

— Ще те взема от Хенъли точно след изгрев-слънце. Бъди готова!

— Ще бъда — обеща Лиса.

Но за какво?