Ан Мари Дюкет
Опасен полет (9)

Девета глава

Тери се върна в Хенъли само с няколко драскотини. Уил му организира посрещане на герой, което вбеси Лиса.

— Ти се качи на самолет, който не беше безопасен, Тери! При това, без да знаеш, че си издържал медицинския тест! — обвини го тя веднага щом останаха сами.

— Но разрешителното ми пристигна по пощата! Така че всичко беше легално! — отвърна Тери самодоволно. — И тъкмо заради това компанията получава нов самолет!

— Не е там въпросът, Тери! Можеше да загинеш! Ами ако дядо беше на твое място? Ако той беше катастрофирал? Опитах се да го отклоня от този полет, а ти умишлено провали плана ми!

— Всичко свърши добре, нали? Защо се тревожиш? Знаеш ли, дядо ти като че ли е прав. Струва ми се, че не си много лоялна към компанията! — и като я погледна странно, промърмори: — Мислех, че те познавам, Лиса, но май съм се заблуждавал! Може би направихме добре, че не се оженихме! Трябва да тръгвам. Уил ме чака.

Лиса се ядоса, че Тери не изпитва никакви угризения заради „малкото“ си приключение. Гневът й нарасна още повече, когато разбра, че Уил е прехвърлил всички нейни полети на Тери. Изведнъж Тери и Уил се оказаха единствените летци — точно както преди уроците й с Ей Джей — и Лиса бе нарочно елиминирана. Но нищо не я измъчваше така, както пренебрежението им към усилията й да поддържа високо ниво на безопасност в бизнеса.

Откриването на лобното място на родителите й не промени с нищо ситуацията. Не каза на никого, дори на баба си, че Ей Джей й го е показал. Ако разследването установеше, че причината е била техническа повреда, това само щеше да опечали всички. Засега Лиса предпочиташе да не се докосва до миналото.

И тогава се случи нещо твърде неприятно. Докато търсеше една папка в офиса, тя откри, че баба й е ходила при адвокат.

— Не мога да повярвам, че си подала молба за развод! — С документите в ръце Лиса веднага отиде при Маргарет.

— Хайде, Лиса, ела да се поразходим! — баба й взе папката и я напъха в чантата си.

— Но, бабо…

— Вземи си якето, мила! Ще те изчакам навън! — Лиса я послуша и двете поеха по познатата пътека. — Какъв хубав ден, нали, скъпа? — говореше забързано, докато с лекота изкачваше скалистия склон.

— Как можеш да говориш за това! — възкликна Лиса. Чувстваше се много потисната. Ей Джей я бе напуснал, Тери и Уил се бяха отдръпнали, а сега и баба й я изоставяше.

— Когато остарееш, ще се научиш да цениш красотата, независимо от обстоятелствата! — усмихна се баба й. — Хайде, ела да седнем! — Маргарет се отпусна на любимия си дънер.

— Наистина ли напускаш дядо? — попита Лиса с изпълнено с мъка сърце.

Маргарет вдигна едно клонче и нежно го завъртя във въздуха, като наблюдаваше танца на единственото му листо под слънчевите лъчи.

— Напускам това място, Лиса! Ако дядо ти пожелае да дойде с мен, е добре дошъл. Но във всички случаи взех решение да замина. Подавам молба за развод, за да му покажа сериозните си намерения и за да съм обезпечена финансово.

— Но вие сте женени толкова отдавна! Как можа да го направиш? — изстена Лиса. Целият свят около нея се сгромолясваше.

— Трябва да ме разбереш! Тук съм прекарала целия си съпружески живот. Била съм сам-сама в тази пустош, заобиколена само от няколко близки същества. Когато Нейтън бе дете и докато ти растеше, не обръщах внимание. Но все повече остарявам, а не съм видяла нищо от този свят. Мъжът ми има два самолета и въпреки това не съм ходила никъде! — тя поклати глава — Толкова ти завиждах, когато разгледа Големия каньон! Дядо ти е бил винаги прекалено зает, за да ме заведе някъде. Време е да разгледам света сама. Бих се радвала Уил да ме придружи, но не мога да си позволя да го чакам. Не ми остава много време!

— Не говори така! — промълви Лиса, но дълбоко в себе си знаеше, че старата жена е права. — Може би ще тръгне с теб!

— С тези два отлични самолета и Тери, който го следва като вярно куче? Не ми се вярва! — устните й се извиха в горчива усмивка — Толкова се радвам, че никога не си се отнасяла сериозно към Тери! Той е работлив, но ти заслужаваш много повече, Лиса! — и като замълча, попита: — Господин Корбет обаждал ли се е напоследък?

— Не. Сигурна съм, че се интересува повече от състезанията, отколкото от… старите си ученици.

— Не ставай смешна, мила! Господин Корбет иска да се увери, че можеш да стоиш на собствените си крака. Не е от мъжете, които се впечатляват само от хубави личица.

— Бабо, струва ми се, че ти ставаш смешна! — отвърна Лиса раздразнено. Беше очаквала Маргарет да прояви разбиране, а не да я поучава.

— Зная какво говоря! Ти не искаш Тери за съпруг, нали? Е, господин Корбет не желае една женска версия на Тери за съпруга!

— Искаш да кажеш, че проявявам слабост, така ли?

— Понякога — да! — отвърна без заобикалки Маргарет. — Е, от време на време си показваш ноктите, но не за дълго. А като стоиш у дома и се самосъжаляваш, няма да направиш впечатление на господин Корбет. Но вероятно мнението му не е особено важно за теб!

— Не е вярно! Как можа да го кажеш! — избухна Лиса, после замълча смутено.

— Така си и мислех — изпитателно присви очи баба и. — Обичаш ли го?

Лиса си спомни за времето, което бяха прекарали заедно, за всички онези мигове, когато се нуждаеше от подкрепа и той бе до нея. И най-после изрече признанието, което отдавна терзаеше душата й:

— Обичам го повече от всичко на света, бабо! Искам да изживея живота си с него. Но как да му го докажа?

— Като убедиш дядо си да спре да лети!

— Аз… Не разбирам.

— Господин Корбет държи повече на истината, отколкото на мнението на хората. Може би очаква същото и от теб.

— Права си — бавно кимна Лиса — Ей Джей винаги защитава принципите си.

— Така трябва да постъпваш и ти, Лиса! Дядо ти е прекалено стар, за да ръководи компанията. Дори с новия самолет рефлексите и преценките му не са това, което бяха. Искам да ми помогнеш да го убедим, че трябва да се оттегли!

— Но как?

— Искам разследване на катастрофата, отнела живота на родителите ти и се надявам, че ще ме подкрепиш!

— Мисля, че имат право да почиват в мир — за миг пред очите й изплува самотния белоснежен връх.

— Не, Лиса! Те загинаха, защото дядо ти не искаше да приеме истината за сигурността на своето оборудване. Остави баща ти да се качи на онзи съсипан, стар самолет, а после повтори същата грешка с Тери. Обичам го, но когато стане въпрос за бизнес, Уил е непоносимо твърдоглав. Не мога да наблюдавам отстрани как допуска едни и същи грешки. Веднъж го направих и това костваше живота на Нейтън и Роуз. Вторият път за малко да заплатим с живота на Тери. Не мога повече да живея в постоянен страх! — мъката в гласа на старата жена подсказваше, че е платила прескъпо за пасивността си. — Не бъди като мен, Лиса!

— Но сега дядо разполага с два чудесни самолета, при това получени от застраховка. Би трябвало да си вземе поука!

— Нищо подобно, скъпа! Познавам Уил. Винаги поема прекалено големи рискове.

Мисълта за родителите й отново я прониза и тя потръпна.

— Не искам да зная как са загинали! Не и след толкова много време! Ако разследването установи, че повредата е била техническа, дядо ще бъде съсипан. Това ли искаш, бабо? Отмъщение?

Маргарет притвори очи и отметна глава, сякаш да се наслади на ранното есенно слънце.

— Не, Лиса. Искам истината! През последните седем години живеех в лъжа, като се преструвах, че всичко е наред. А сега ти продължаваш по същия начин. Не искам да причинявам мъка на дядо ти. Аз го обичам. Искам да го запазя жив. Защо според теб, той продължаваше да лети на онзи стар самолет?

— Ами… — Лиса погледна баба си в очите и не можа да продължи. Отчаяно й се прииска да е сгрешила.

— Би предпочел да се разбие със самолета, отколкото да се изправи срещу истината. Уил обичаше много Нейтън, но по-скоро би умрял, отколкото да признае справедливостта на някое обвинение срещу себе си. И ти не си по-различна, мила. Откак престана да се виждаш с господин Корбет, душата ти сякаш бавно умира. Ала ти предпочиташ да се откажеш от любовта му, отколкото да приемеш, че дядо ти е виновен за смъртта на твоите родители!

— Но той не е виновен! — възкликна Лиса с ужас, като скочи от пъна и отстъпи назад. — Било е нещастен случай!

— Да, така беше. Но нещастен случай, който би могъл да се избегне! И който почти се повтори с Тери! Трябва да ми помогнеш да го докажа пред дядо ти — заради него, заради мен и най-вече заради себе си, Лиса! Защото ако сега избягаш от отговорност, чувствата на господин Корбет към теб вероятно ще се променят!

— Ако Ей Джей наистина държи на мен, би ме приел такава, каквато съм! Нима съм длъжна да се подчинявам на неговите етични норми? — възпротиви се Лиса, здраво стиснала юмруци.

— Той с нищо не те принуждава! Оставя те сама да направиш своя избор. А после той ще направи своя.

— Искам родителите ми да почиват в мир! — тя затвори очи и силно ги стисна, за да не вижда очертанието на самолетната опашка в снега.

— Но какво ще струва това на всички нас? — попита Маргарет. Изправи се и протегна ръка към внучка си, но младата жена се отдръпна. — Лиса, ти забравяш, че аз също ги обичам! Нейтън бе единственият ми син, а Роуз бе дъщерята, която не можах да имам. Мислиш ли, че биха желали да пожертваш щастието си? А моето щастие? Или на Уил? Ами господин Корбет? Той те обича. И също страда! — от очите на Лиса бликнаха сълзи. — Те са мъртви, Лиса! И последните останки от любов в семейството също умират. Все още има надежда да си помогнем. И твоят господин Корбет го знае!

— Не е мой и не знае нищо! — отвърна яростно тя. — Нищо!

— Грешиш! Знае, че си приклещена и ти дава възможност за избор. Не ми е съобщил къде е лобното им място. Само ми каза, че ги е намерил. Но предполагам, ти знаеш къде са, нали?

— Да, показа ми — призна тя и си припомни потискащата самота на покрития със сняг гранит.

— А защо мислиш, че те е завел, Лиса? При това само теб?

— Защото… — знаеше отговора. — Защото иска решението за разкритието да бъде мое.

— Да, твое и само твое! Дава ти възможност най-после да се разделиш с миналото и ужасния му отпечатък. — Маргарет обви раменете си с ръце. Изглеждаше много стара и крехка. — От теб зависи, Лиса! Каквото и да решиш, ще трябва да го приемем и да живеем с него до последните си дни — тя си тръгна и Лиса остана сама в гората.

Този ден тя пропусна обеда. Вместо това си набеляза маршрут и ангажира току-що пристигналия нов самолет за следобеда. Каза на Уил, че иска да свикне с машината, но всъщност изпитваше остра нужда да остане сама.

Самолетът летеше фантастично. Опънатите й нерви и претовареното й съзнание бяха полуспокоени от равномерния шум на двигателя и необикновената маневреност на самолета. Лиса обиколи всичките си любими кътчета, като вдъхваше обаянието на неподправената им красота и покоряващото им величие. Най-после се отправи към каньона Анимас и установи, че отново преживява полета с Ей Джей до Големия каньон.

Позволи си да мисли за него и честно си призна какво всъщност представлява той за нея. Беше мъж, достоен за възхищение, мъж, когото всяка жена би се гордяла да обича! А какво се бе случило с нея? Все още ли бе онова безгрижно момиченце с розовите очила? Надяваше се, че не! Ей Джей не би се оженил за такава жена! Баба й бе казала, че той търси съпруга, която да споделя възгледите му и Лиса инстинктивно усети, че Маргарет е права.

Видя, че се отклонява на запад и реши да се отдаде на интуицията си. Насочи се към лобното място на родителите си.

Снегът по околните върхове не се бе стопил. Тук лятото никога не идваше. Дори слънцето, толкова оскъдно за тази височина, рядко стопяваше целогодишната ледена покривка. Лиса се втренчи в самотните борове, извисили се над гранита. Колко ли дълго бе обикалял Ей Джей, за да открие самолета! Тя виждаше единствено неясни сенки!

Постепенно, както правеше кръгове из въздуха, започна да я изпълва някаква убеденост, че родителите й наистина са там. Ей Джей, а също и Маргарет, се надяваха, че тя ще принуди дядо си да се пенсионира. И внезапно Лиса разбра, че е длъжна да опита. Въпреки че родителите й бяха лежали скрити цели седем години, истината за смъртта им трябваше да излезе наяве! Налагаше се да внесе смут в усамотеното им кътче за вечен покой.

— Надявам се, че нямате нищо против! — помоли тя изпъстреният със сенки сняг. — Баба смята, че е така. Дано е права! — тя обиколи мястото още няколко пъти, а в съзнанието й бушуваха спомени за детството и родителите й. После неохотно насочи самолета на изток. Погледна за последен път надолу, притисна длан към прозореца и прошепна: — Липсвате ми!

И се отправи към дома.

 

 

Скоро след самотната си разходка Лиса реши да съобщи на Федералната авиационна комисия координатите на катастрофата. Първо каза на баба си, за да не остане шокирана, когато получат съобщение за резултатите от разследването. Маргарет прие новината спокойно, качи се в своята стая и започна да опакова багажа си.

— Не искам да съм тук, когато дядо ти научи — обясни тя на Лиса.

— Наистина ли трябва да заминеш, бабо? Къде ще отидеш?

— При сестра ми във Флорида. Не сме се виждали от години. Винаги е искала да ми покаже океана.

Лиса знаеше, че не би могла да разубеди баба са, затова попита тихо:

— Искаш ли да те изпратя със самолета?

— Благодаря, но планирах пътуването от доста време и помолих Лео да ме закара до Денвър. Оттам ще хвана полета до Маями. Не искам да участваш в това. Оставила съм на дядо ти бележка, в която му обяснявам причините за решението си. Написала съм също адреса и телефона на сестра ми.

— Не би ли искала да останеш за панихидата?

— Не, Лиса! Казах своето „сбогом“ преди седем години. Но ти постъпи както смяташ за добре, мила!

Маргарет продължаваше трескаво да събира багажа си, въпреки издайническата влага в очите й.

— Ще ми се обадиш ли? — Лиса не можа да сдържи трепета на гласа си.

— Не. Ще трябва да наваксам твърде много неизживени мигове със сестра ми. Може би ще си пишем след известно време!

Лиса не можеше да повярва на ушите си. Като че ли баба й искаше да пререже изведнъж всички връзки! Вероятно Маргарет прочете мъката, изписана на лицето й, защото продължи нежно:

— Имам нужда от време за размисъл, Лиса! Липсвало ми е през последните седем години. Ще остана във Флорида, докато дядо ти дойде да ме вземе. Ако изобщо го стори! — добави тя. После взе старата си кутия за бижута и я подаде на Лиса: — Тук има някои мои неща, както и всичко, което принадлежеше на майка ти. Те са за теб!

— Лиса постави кутията внимателно в скута си, без да откъсва очи от Маргарет, която вече обличаше палтото си. — Как изглеждам?

Но Лиса не чу въпроса.

— Ще се видим ли отново? — попита отчаяно младата жена.

Маргарет я прегърна силно и вдигна двата куфара, като не позволи на Лиса да й помогне.

— Надявам се, но ако все пак не успеем, смятам, че това няма да ни попречи да се обичаме! — всеки миг щеше да се разплаче, но все пак намери сили да се усмихне широко. — Ако решиш да се ожениш, непременно ще дойда за сватбата ти!

На вратата се почука и двете чуха гласа на Лео:

— Готова ли си, Маргарет? Време е да тръгваме!

— Бабо… — прошепна Лиса.

— Грижи се за себе си, Лиса! Сега вече си напълно самостоятелна! — Маргарет огледа за последен път внучката си, сякаш искаше да запечата образа й в сърцето си, и излезе.

Лиса не разбра как успя да изживее дните след отпътуването на баба си. Обади се на Авиационната комисия и в резултат на новите данни, случаят бе изваден от архива. Следователите пристигнаха с хеликоптер, за да разровят слоевете лед и сняг. Когато приключиха със задълженията си, останките на родителите й бяха пренесени в Гънисън и присъдата — произнесена.

Катастрофата бе резултат на техническа повреда, а не на пилотска грешка!

Историята изпълни местните вестници. Последваха я съобщения за погребението и траурната церемония. Лиса трябваше да се справи с всичко сама, тъй като дядо й рухна. Той остаря пред очите й за броени дни — първият удар бе заминаването на Маргарет, последва намирането на телата на Нейтън и Роуз, а след това на съобщението за заключението на Авиационната комисия.

Внезапно транспортният бизнес се стоваря на плещите на Лиса и Тери. По цели дни Уил седеше безмълвно в дневната. Дори в деня на погребението се наложи Лео да го качи в стаята му и да го облече.

На този ден Лиса бе готова отрано. Двамата с Тери не бяха предвидили никакви курсове до базата, затова шумът на самолетен мотор я изненада. След няколко минути Тери троснато й съобщи, че Е. Дж. Корбет е поискал разрешение за кацане.

— Ще му кажа да си върви, Лиса! Не мисля, че присъствието му тук е желано, и то точно днес! — Тери като че ли бе настроен за бой, въпреки мрачната тържественост на деня.

— Остави го да се приземи, Тери! И се опитай да бъдеш любезен! — помоли го тя. — Нали той откри родителите ми! А не забравяй, че спаси и теб!

Тери не се постара да прикрие гнева си, въпреки че изпълни молбата й.

Лиса не излезе да посрещне Ей Джей, а го изчака вътре. Нищо не бе в състояние да пробие леденото вцепенение, обхванало тялото и душата й. Нищо! Дори присъствието на Ей Джей! Чу затихващия шум на мотора и след малко на вратата се почука. Не намери сили да стане от дивана. Само приглади гънките на черната си рокля и тихо каза:

— Влез!

— Здравей, Лиса! — той бе облечен също в тъмни дрехи. Затвори вратата зад гърба си и я погледна. В очите му се четеше дълбоко съчувствие. — Научих за церемонията от вестника. Мога ли да помогна с нещо?

— Не, вече всичко е готово! — тя леко сви рамене. — Знаехме, че са мърт… — не можа да произнесе думата и започна отново. — Минаха седем години. Нямаше надежда да са оцелели.

Ей Джей огледа бледото лице, зачервените очи, умората — все признаци на безсънни нощи.

— Церемонията ще бъде тежко изпитание за теб, Лиса. Искам да дойда на погребението, ако нямаш нищо против. Нека ви откарам до Гънисън! Прекалено е тъмно, а мисля, че и никой от вас не е в състояние да пилотира.

— Благодаря ти, но Тери ще ни закара. Не съм убедена, че той или дядо ще… оценят твоята компания.

— А ти, Лиса? Би ли искала да дойдеш с мен? — по лицето му се четеше нещо повече от съчувствие.

— Как можеш да задаваш такъв въпрос? — нетактичното му предложение я измъкна от летаргията. — Някой трябва да бъде до дядо!

— Но нали баба ти ще бъде там? — зачуди се искрено Ей Джей на непонятната й реакция. — Лиса, какво ти става?

Мъжът се наведе напред и тя усети, че ако му даде и най-малкия знак, веднага ще се озове до нея. Но не помръдна.

— Баба замина — бе неочакваният отговор.

— Замина?! — Ей Джей се вцепени.

— Да, замина! Подаде молба за официален развод и отиде да живее при сестра си във Флорида.

— Значи е напуснала Уил?

— А ти какво очакваше, Ей Джей? Синът й е станал жертва на нехайството на съпруга й и вече целият свят го знае!

— Аз… Не предполагах, че ще реагира така. Кой би си го помислил? — лицето му се изопна — Изглеждаха толкова привързани един към друг!

— Вината е моя — унило рече Лиса, като се взираше през прозореца в далечните планински върхове. — Аз съобщих за мястото на катастрофата. Съсипах живота на баба, а също и на дядо. Сега Уил е само старец, будещ съжаление. Никога няма да възстанови предишната си енергичност!

Ей Джей седна до нея, хвана ръцете й и я погледна в очите.

— Всичко това е резултат от тяхното поведение, Лиса! Дядо ти не е сторил нищо, за да предотврати гибелта на родителите ти, а баба ти се е уплашила, че прави прекалено много. Не можеш да допуснеш това да засегне твоя живот!

— Да не допусна да ме засегне ли? — Лиса мигновено издърпа ръцете си. — Как ти дава сърце да го кажеш? Бизнесът ни е направо съсипан, въпреки че имаме два хубави самолета. Дори комисията да ни даде добра оценка, договорът ще бъде прекратен заради разгласяването на историята. Баба си отиде, а ние няма да можем да си изкарваме прехраната. Загубих приятелството на Тери и уважението на дядо — тя здраво стискаше ръце в скута си, за да спре треперенето им. — А сега трябва да се сбогувам с родителите си! Отново! Кажи ми, Ей Джей, защо бе необходимо всичко това?

— Ти постъпи правилно, Лиса! Каквото и да се случи, ще можеш да живееш с чиста съвест!

— Твърде незначително утешение, Ей Джей! — изплака тя. — Загубих всичко! Цената бе прекалено висока!

Той потръпна от агонията в гласа й.

— Не всичко, Лиса! Можеш да разчиташ на мен! — ръцете му се протегнаха към нея и Лиса разбра, че той й предлага всичко, което притежава.

Гледаше го, а през съзнанието й прелитаха миговете, които бяха преживели заедно. Нима би могла да прекара живота си с човек, който непрестанно щеше да й напомня за семейството, което бе разрушила?

— Струва ми се — започна тя бавно, — че и твоята цена е прекалено висока.

Тялото му се разтърси, сякаш в агония. Лиса се изправи и приближи до прозореца с непроницаем, зареян в далечината, поглед. Когато се обърна отново, в стаята нямаше никой.