Дона Карлайл
В ролята на съпруг (6)

Шеста глава

Следващата седмица последва низ от промени. Хубавото беше, че Майкъл замени млякото в хладилника с боровинков сладкиш и сутрините изглеждаха по-слънчеви. Беше оставил и кутия с някаква зеленчукова смес, на която имаше закрепена бележка:

„Това е нискокалорична храна. Вземи я със себе си в офиса. По-добре е, отколкото съвсем да не обядваш.“

Това накара Кендра да се усмихне и тя се подчини. За нейна голяма изненада храната наистина беше вкусна.

Вечерта тя му остави бележка:

„Майкъл, нискокалоричната храна ми харесва. Моля те, купи още.“

Той очевидно не смяташе да се предава по въпроса за бисквитите, но три вечери от общо пет Кендра откриваше по нещо сладко към вечерята си. Почувства, че е направила крачка напред.

Една вечер тя се прибра и откри кръгла маса, столове и шезлонги на розови и червени райета в градината. Прекара един спокоен час с чаша вино навън, като се любуваше на падащия здрач. Вечерта щеше да бъде още по-хубава, ако имаше някой до нея.

Пристигнаха и завесите за всекидневната. Първоначално тя ги хареса. После ги намрази. Струваха й се съвсем неподходящи. По-добре да беше избрала австрийски щори вместо тях. Кендра се отчая от мащабите на това, с което се беше заела. След два дни отново хареса завесите, но ужасът си остана.

Тя изобщо не видя Майкъл. Понякога се улавяше да се бави с кафето си сутрин или да се връща по-рано от работа, изпълнена с надеждата, че той ще бъде още там и се ядоса на себе си, когато си даде сметка какво прави. Какво ставаше с нея? Когато бяха заедно, битката беше неизбежна. Не искаше да усложнява допълнително и без това комплицираната ситуация, като прекарва времето си с него. Споменът от последната вечер беше още жив и непрестанно я измъчваше. Мислеше за Майкъл повече, отколкото би трябвало. Опитваше се да си внуши, че той я интересува само професионално. Тя отдавна беше стигнала до извода, че мъжете не заслужават внимание с грижите, които й създават.

Интимният й живот беше инцидентен, по-скоро аскетичен. Но дори и да очакваше романтична история, едва ли Майкъл Дрейк беше най-подходящият мъж за това. Не, тя не се интересуваше лично от него. Той просто беше интересен. Помисли си, че е малко странно той да изчезне след една цяла вечер, изпълнена с нещо повече от очакване.

В събота, както обикновено, тя отиде на работа. Майкъл предварително беше приготвил храната й за уикенда и съботната нощ беше дълга и скучна. В неделя се остави Пати да я уговори да отидат на едно шоу и когато се върна късно вечерта, включи телефонния секретар. Сърцето й подскочи, когато чу гласа му.

„Кендра, обажда се Майкъл Дрейк. Просто проверявам дали прекарваш разумно свободното си време. Надявам се, че си навън и правиш физически упражнения. Приятен ден.“

Сигналът показа, че съобщението е свършило. Кендра се запита какво ли би казал Майкъл, ако тя беше вдигнала слушалката.

Продължи да очаква да й се обади или да я посрещне, за да се посъветва относно проекта за обзавеждането. Но той удържа на думата си и не я занимаваше с това.

Пристигнаха новият диван и два фотьойла. Всеки ден, когато се връщаше вкъщи, откриваше по нещо ново. Един след друг капаните на постоянството щракваха около нея, объркваха живота й и здраво я привързваха към това място. Нетърпението й нарастваше с всеки нов килим и всяка малка масичка.

— За Бога! — каза й Пати. — Ако те дразни, просто откажи ангажимента. Ти плащаш сметките, нали? Сама ми каза, че ако прекратиш договора през първото тримесечие, няма да загубиш нито стотинка.

— Не искам да го прекратявам.

— Тогава защо всяка сутрин идваш тук и ме занимаваш с проблемите си? Освен това мисля, че получаваш само най-доброто.

— Точно както в „Красавицата и Звярът“ — навъси се Кендра.

Пати я погледна подозрително.

— От това, което чувам, той съвсем не е звяр. А ти си глупачка.

— Да — въздъхна Кендра. — Навремето и аз си мислех, че Красавицата трябва да е била глупачка, за да избяга от замъка. Сега започвам да разбирам как се е чувствала. Животът ми положително беше по-прост, преди Майкъл Дрейк да се намеси в него и да започне да го облекчава.

— Ти просто не знаеш кога да спреш.

Кендра разбра, че вече не може да се надява на съчувствие от страна на Пати.

Тази вечер си легна и яростно заудря по възглавниците, приятно миришещи на прах за пране. Морис скочи в леглото и започна обичайното проучване за най-мекото място, на което да се установи за през нощта. Кендра го погледна:

— Защо не скиташ навън като всеки нормален котарак? Не можеш ли поне веднъж да си уредиш среща?

Морис я изгледа високомерно, сви се на кълбо върху възглавницата и доволно замърка. Кендра направи гримаса, отмести опашката му от лицето си и загаси лампата.

— Проблемът тук е, че всичко е толкова по домашному.

Посред нощ я събуди силен трясък. Тя лежеше и тревожно примигваше, докато една светкавица и нов гръм не я увериха, че навън се е разразила буря. Плясъкът на дъжда й напомни за развълнуван океан. Кендра изстена и хвърли поглед към часовника. Беше спрял.

Отново гръм. Тя се обърна в леглото, като направи опит да запуши уши с възглавницата. Нещо студено и мокро капна върху лицето й. Кендра се вцепени. Вече се беше разсънила изцяло. Нова капка падна върху ръката й. Тя разтревожено седна в леглото си. Покривът бе прокапал. Отметна завивките и понечи да стане от леглото. В същия момент една светкавица освети стаята и тя замръзна ужасена. До крака на леглото съгледа малка топка козина. Тя втренчено я гледаше с дребните си като мъниста очички. Кендра бързо придърпа завивките към брадичката си и като парализирана се втренчи в животинчето. Когато отново присветна, нещото все още беше там — малко сивкаво, с дълга опашка и лъщящи очи. Деляха ги само две стъпки.

— Морис! — опита се да извика тя, но от устата й се разнесе само хриптене. — Мишка!

Морис се прозя, протегна се и отново се сви на кълбо, покривайки с лапа глава. Кендра пипнешком затърси ключа на нощната лампа. Сърцето й бързо туптеше. Не беше ли чувала отнякъде, че мишките скачат невероятно високо и се провират през места, два пъти по-тесни от тях? Побиха я тръпки.

Представи си как стъпва с босия си крак на пода и настъпва малкото мъхесто тяло, как острите му нокти се впиват в стъпалото й. Пръстите й силно стиснаха завивката, а Морис сънливо измяука.

— Глупава котка! — просъска Кендра задъхано. — Ако си вършеше работата, сега нямаше да се притеснявам така. Всъщност, каква котка си ти?!

Една капка падна в косата й и тя разбра, че не може да остане в леглото. В същия момент нова светкавица разкъса тъмнината и освети мишката. Кендра изскочи от леглото и с писък се спусна към вратата, затръшна я зад гърба си и се облегна на нея. Гърдите й се повдигаха бързо, а Морис се гърчеше притиснат под едната й мишница. Внезапна мисъл я накара да отскочи от вратата. Мишката можеше да пропълзи под прага и освен това някой й беше казвал, че ако видиш една мишка, то това със сигурност означава, че още много други се крият в дупки в стените. Кендра потръпна. Тя стоеше боса в тъмнината, а наоколо беше пълно със стотици, може би с хиляди мишки.

Кендра се отправи към хола, където държеше зимните си дрехи, изрови от гардероба чифт високи ботуши и ги намъкна на краката си. Екипирана по този начин, понесе Морис към дневната.

— Добре — каза тя с надеждата звукът на собствения й глас да й вдъхне кураж, но опитът не успя. Очите й отчаяно пробягваха из тъмнината. — Мога да се справя с това. На кого ли трябва да се обади човек, ако открие, че в къщата му има мишки?

Отговорът се наложи от само себе си, но тя решително го отхвърли.

— Не! Аз съм достатъчно зряла, за да се справя сама. През ръцете ми минават стотици хиляди долари. Толкова важни личности идват при мен за съвет. Разбира се, че мога да се справя сама. Та това е просто една мишка!

Но тя мразеше мишките. Почти толкова, колкото и катериците.

Трябваше да открие електрическо фенерче. Не можеше цяла нощ да стои на тъмно. После щеше да реши какво да прави.

Кендра непохватно заслиза надолу по стълбите, като с едната си ръка здраво стискаше перилата, а с другата Морис. Той не обичаше да го носят и я одраска, но тя не го пусна.

Не можа да открие фенерче и дори не можа да се сети има ли въобще такова. Чудеше се дали спалнята няма да се наводни до сутринта. Дюшекът със сигурност нямаше да прилича на нищо. Кендра откри кутия кибрит, запали една свещ и неуверено я понесе. При всеки трясък навън тя трепваше и пламъкът на свещта замираше в ръката й. Кендра я закрепи върху масата за кафе, притисна недоволния Морис към гърдите си и се замисли.

— Мога да се справя с това — тя стисна зъби и затвори очи.

Навън отново изтрещя. Стъклата на прозорците иззвънтяха. Ярка синкава светлина обля стаята. Морис стреснато скочи от ръцете й. Кендра се втурна към бюрото и грабна портмонето си. Трескаво зарови из него. Портмонето беше единственото нещо, което Майкъл, за нейно най-голямо съжаление в момента, не беше в състояние да сложи в ред. Накрая с треперещи пръсти измъкна визитната му картичка с надраскания домашен телефонен номер на гърба. За момент я стисна здраво в ръка, твърдо решена да не я използва. Нали беше вече зряла независима жена! Не можеше всеки път да опира до Майкъл, когато нещо не вървеше. Освен това сигурно минаваше полунощ, не беше удобно да му звъни по това време.

Но Майкъл й беше дал номера за непредвидени ситуации и ако това не беше непредвидена ситуация, то здраве му кажи.

— Няма да направя това — неуверено измърмори Кендра. Вятърът запрати талазите дъжд по стъклото и водата изплющя. Колебанието й изчезна. Тя примъкна телефона до светлината на свещта и набра номера. Отсреща се чу сигнал. Кендра затаи дъх. Не искаше да го кара да си мисли, че е истеричка, която не може сама да се грижи за себе си.

Чу сънливия му глас и дълбоко си пое въздух.

— Майкъл? Обажда са Кендра Филипс.

Тя си го представи — гол до кръста, разрошен и сънен — и се запита дали е сам. И какво, ако не беше?

— Кендра? — в гласа му се прокраднаха остри нотки. — Кое време е! Добре ли си?

— Съжалявам, че ти се обаждам толкова късно — много добре! Идеалният делови тон. — Страхувам се, че не знам колко е часът. Токът спря. Искам да ти задам един въпрос.

— Въпрос? — нещо в слушалката изскърца. Сигурно Майкъл се надигаше от леглото. Тя долови раздразнение, объркване и подозрителност в гласа му. Помисли си, че сигурно не му се обаждат често в полунощ, просто за да му задават въпроси.

— Да — Кендра се почувства глупаво. Опита се да потисне нервността си и продължи. — Наистина не е нещо важно, само покривът ми тече и леглото ми е мокро, а в спалнята има мишка. Чудя се какво да правя.

Кендра се ядоса на безпомощния си глас.

— А котката? — попита Майкъл.

Самообладанието беше започнало да я напуска.

— Не искам котката ми да яде мишки.

— Колко силно тече?

Навън отново просветна. Беше чувала за хора, убити от токов удар, докато говореха по телефона.

— Много! — изкрещя обхваната от ужас тя.

— Идвам веднага!

Кендра знаеше, че трябва да протестира, но Майкъл вече беше затворил и тя остана доволна.

Кендра откри Морис, взе го на ръце и прекоси етажа. Малко по-късно светкавиците отново заблестяха в прозорците й. Тя изтича към вратата, отвори я и настойчиво загледа в тъмнината, докато Майкъл не прескочи локвата пред прага й. Косата му беше мокра, по лицето му се стичаха дъждовни капки и целият беше прогизнал. Той хвърли поглед към Кендра, облечена в късата си нощница и в ботуши до коленете, здраво стиснала котката в ръце и избухна в смях. Тя стоически понесе атаката и когато смехът му се ограничи до кратко хихикане, студено каза:

— Не съм те викала да идваш.

Майкъл се насили да изглежда сериозен, макар че очите му все още весело проблясваха.

— Наистина не си — призна той. — Може ли да вляза?

Кендра се поколеба дали да не затръшне вратата под носа му и гордо да се оттегли, но разбра, че няма да го направи, затова отстъпи назад и го пусна да влезе. Все още запазвайки достойнството, тя го уведоми:

— Искам да знаеш, че не съм някоя истеричка. Много години съм се грижила сама за себе си и никога не съм досаждала някому, когато съм имала проблеми. Докато живеех в апартамента си, такова нещо не ми се е случвало. И сега съм в състояние да се погрижа за себе си.

— Разбира се — равнодушно каза Майкъл.

Кендра забеляза, че той полага неимоверни усилия да остане сериозен. Извади едно фенерче от джоба си и го включи.

— Ти имаш фенерче — започна обвинително тя, като хвърляше злобни погледи към фенерчето, като че то беше виновно за всичките й нещастия, — а аз стоя тук без ток и едва успях да открия една свещ!

— Оставил съм ти две фенерчета — уведоми я той.

— И ми го казваш едва сега!

Майкъл свали шлифера си и погледна към стълбите.

— Мишката още ли е в спалнята?

Кендра потръпна от ужас и притисна силно Морис към себе си.

— Откъде да знам! Да дойда ли с теб? — колебливо предложи тя.

Майкъл замислено я погледна.

— Мисля, че ще мога и сам да я уловя — храбро рече той, — но ако се затрудня, ще те извикам.

Кендра се извърна сърдито, а Майкъл тръгна нагоре. Дъждът не успя да заглуши веселия му смях.

Морис отново избяга и тя остана сама. Зловещият блясък на светкавиците я осветяваше, докато сновеше напред-назад из стаята. Тя чуваше как Майкъл размества мебелите на горния етаж и стъпките му проскърцват. Веднъж дори събра кураж и тръгна нагоре, но се отказа от намерението си. Отиде във всекидневната, където беше свещта, седна на дивана и нетърпеливо зачака. Стори й се, че е минала цяла вечност, преди Майкъл да слезе отново долу.

— Трябва да изчакаме до сутринта, за да се справим с теча, но леглото ти е преместено и със сменени чаршафи. Ще можеш да прекараш в него остатъка от нощта, ако се примириш с капенето на водата в кофата. А между другото… — той извади нещо от джоба си и насочи светлината на фенерчето към него. — Ето я твоята мишка.

Кендра запуши уста с ръка, но не успя да задържи писъка си. Между пръстите на Майкъл се полюшваше малкото животинче.

— Кендра — започна той, като приближи към нея. Тя ужасено извика и се покатери върху дивана, като махаше с ръце. Той се засмя: — Кендра, това е играчка! — Майкъл седна до нея и размаха изкуствената мишка пред очите й. — Играчка за котки. Вчера я купих за Морис.

Няколко секунди тя го гледа с широко отворени очи. После с гневен вик се нахвърли върху него, изтръгна мишката от ръката му и го заудря с юмруци по гърдите.

— Ти си побъркан! Мислиш, че всичко това е забавно! Сега ще разбереш кое е забавно! Как смееш да ме будиш посред нощ и да ме плашиш до смърт! — това нямаше нищо общо с истината и Кендра добре го знаеше, но беше твърде ядосана, за да се овладее. — Как смееш!

Майкъл със смях отблъскваше ударите й, докато накрая остави фенерчето и я хвана за китките:

— Успокой се! Забрави ли, че аз съм от добрите момчета?

Кендра спря. Гърдите й бързо се надигаха, а китките й бяха хванати като в клещи. Искаше да издърпа ръцете си и да го засипе с обидни епитети, макар ясно да съзнаваше, че за тази вечер беше прекалила с глупостите. Майкъл беше толкова близо, че тя виждаше как капчиците от мократа му коса се стичаха по врата му и как весело проблясваха очите му.

Лицето й пламна. Сърцето й биеше предупредително, но накрая емоциите взеха връх.

Кендра присви очи и настоятелно попита:

— Не си го направил нарочно, така ли?

— Честна дума! — увери я той.

Тя леко издърпа ръцете си и Майкъл бавно охлаби пръсти.

— Предполагам, че ако мишката беше истинска…

— Щях да те защитя с цената на живота си!

Тя му отправи поглед, пълен с подозрение. Майкъл се усмихваше. Кендра облекчено си отдъхна и също се засмя.

— Сигурно ме мислиш за глупачка.

— Мисля да се въздържа от коментар.

Тя искаше да се ядоса, но не успя. Затова каза сухо:

— Трябва да си избършеш косата.

— Ще я избърша — Майкъл стана и взе фенерчето. Насочи светлината към краката й. — Не мислиш ли, че е крайно време да свалиш „командирските“ ботуши?

Тя се намръщи, изчака го да излезе от стаята и чак тогава ги събу.

След малко Майкъл се върна. В ръката си държеше свещник. Беше избърсал косата си. Небрежното облекло му отиваше. Беше в избелели джинси и синя фланелка. Кендра си го представи как се измъква от леглото, навлича дрехите си и се втурва да я спасява. Усети как гневът й се изпарява.

— Нещо ми подсказва, че няма да си легнеш веднага — каза Майкъл. — Така че няма причини да стоим на тъмно.

— Благодаря ти, че дойде — тонът й беше по-спокоен. — Съжалявам, че те накарах да станеш посред нощ и да излезеш навън в този дъжд.

— Няма нищо.

— Надявам се, че не си бил зает — преглътна тя.

Той я изгледа скептично.

— В два и половина сутринта?

Тя отново изпита неудобство.

— Исках да кажа… Ако си бил с някой…

Майкъл запали клечка кибрит и я допря до една свещ. Жълтият пламък освети лицето му.

— Щеше ли да се притесниш, ако не бях сам?

Дали наистина щеше да се притесни? Въпросът я свари неподготвена и Кендра се почувства глупаво. Тя заекна.

— Не. Разбира се, че не… Искам да кажа — да. Аз… Аз ще съжалявам, ако съм те притеснила. Но в края на краищата това не е моя работа — завърши твърдо тя. — Просто съм ти благодарна, че дойде. Това е всичко.

— Върша си работата — нехайно отвърна той и запали последната свещ. Меката светлина прогони тъмнината към ъглите. — Така!

Майкъл тръгна към вратата. Кендра разочаровано го попита:

— Отиваш ли си вече?

— Всъщност бих искал да изчакам, докато дъждът спре, ако нямаш нищо против. Не можеш да си представиш какъв порой беше, когато идвах насам.

— Разбира се, че нямам нищо против! Това е най-малкото, което мога да направя за теб — облекчението й беше огромно, но тя умело го прикри.

— Какво ще кажеш да пийнем по нещо?

— Топло мляко ли? — без ентусиазъм попита Кендра.

— Мисля, че можем да измислим нещо по-добро.

Майкъл излезе и тя сви крака на дивана под себе си, като придърпа края на нощницата, за да скрие коленете си. Съжали, че не си беше облякла халат, тънката памучна нощница едва покриваше бедрата й, а дълбокото деколте и бухналите ръкави само подчертаваха голотата й. Оставаше й да се надява, че в полумрака той не е успял да забележи това.

Майкъл се върна с чаша бренди за нея и с кафе за себе си.

— Чудесно! — възкликна Кендра, когато усети мириса на питието. Очите й го стрелнаха над ръба на чашата.

— Няма ли да пийнеш и ти?

— Ти трябва да се отпуснеш, а аз да бъда бодър, за да мога да шофирам.

Той потъна в мекия стол срещу нея и вдигна чаша.

— Наздраве!

Внезапен гръм накара Морис да изскочи отнякъде и да се настани в скута на Кендра. Тя неволно подскочи и разля малко от брендито. За да прикрие объркването си, бързо отпи от чашата.

— О! — дрезгаво възкликна тя и погледна към чашата си. — Обикновено не пия такова нещо без разредител.

— Брендито се пие бавно и на малки глътки — каза Майкъл.

— Ще го запомня.

Кендра отмести Морис, който беше започнал да я дращи. Нов гръм я накара да потръпне.

— Мразя бурите и гръмотевиците. Катериците също нямат никаква работа в къщите на хората. Можеш ли да се досетиш от какво още ме е страх? От зимата. Глупаво е, нали? Все си мисля, че ще замръзна или пък, че снегът ще затрупа вратата ми и ще умра от глад, преди някой да ме е открил. Това едва ли би могло да се случи. Наистина мразя, когато започва да става студено. Аз май се разприказвах. Трябваше да ме спреш.

— Защо? Ако продължиш да пиеш, ще успея да се добера до всичките ти тайни, преди нощта да е свършила. Ела тук, Морис — той протегна ръце към котката, която в този момент се опитваше да съдере нощницата на Кендра.

Морис внимателно обърна глава и след миг се намери върху стола на Майкъл.

— Мисля, че харесва повече теб, отколкото мен — каза Кендра.

— Аз просто съм този, който го храни.

Дъждът се усили и тя обезпокоена вдигна очи към тавана.

— Мислиш ли, че покривът може да се срути? Тази вода…

— Само леко е прокапало — увери я той. — Ако бурята беше по-лека изобщо нямаше да го забележиш. Разкажи ми нещо за семейството си.

Кендра беше благодарна, че смени темата и дори не възрази срещу личния характер на въпроса му.

— Нямам никакви тайни. Само двете с мама сме. Баща ми ни напусна, когато бях на десет години. Негодник.

Майкъл я гледаше със съчувствие.

— Това е много деликатна възраст за децата.

— Наистина. Едно малко момиче трудно го понася. От много рано свикнах да разчитам единствено на себе си. Може би това беше първият тласък към самостоятелното поведение и свободата.

— Затова ли не си се омъжила? Заради баща си?

Тя замислено го погледна и бавно каза:

— Не. Ако открия мъж, който да е по-умен и по-силен от мен мога да размисля.

На бузата му се появи весела трапчинка.

— И това ако не е предизвикателство!

Сърцето й развълнувано затуптя и Кендра отпи от брендито.

— Откъде знаеш, че не съм се омъжвала? Не съм ти казвала.

— Направих проучване — намигна й той и вдигна чашата.

Кендра се запита дали това проучване е стандартна практика, или засяга само нейния случай.

— Всъщност никой не ми е предлагал — добави тя.

— Защото никого не си допускала достатъчно близо до себе си.

Тя застана нащрек при мисълта, че вероятно е допуснала него твърде близо.

— Зная какво правиш. Опитваш се да ме разсейваш, като ме разпитваш за неща, които съвсем не те интересуват, и това е чудесно! — тя се усмихна. — Само не ми казвай, че и това влиза в задълженията ти.

— Задълженията ми са да ти давам онова, от което се нуждаеш, а в момента имаш нужда от някой, който да седи тук и да разговаря с теб. Не е толкова сложно за разбиране.

Кендра не му повярва и леко го подразни.

— Винаги професионализмът на първо място! Защо тогава не говорим за мебели, диети или за ваната в банята?

— Защото това са твои проблеми и между другото, доста досадни. Предпочитам да чуя още някои от тайните ти.

— Не съм убедена, че искам да ти ги разкрия — каза с тон на превъзходство тя. — Не си струва човек да се сближава твърде много с персонала, нали така?

— Приеми, че съм доверен човек на семейството или изповедник. Можеш да ми се довериш — очите му заблестяха. — Например как върви сексуалният ти живот.

Кендра се престори, че приема въпроса му насериозно. Накрая, след дълго мислене, каза:

— Отчайващо непълноценен. Какво мислиш по въпроса?

Веждите на Майкъл трепнаха.

— Не знам.

— Не, по принцип — настоя тя. — Цялото това голямо очакване, невероятно вълнение, обещанията на тъмно и после — край. Много изгубена енергия за няколко минути удоволствие. Разочароващо наистина.

Той замислено я погледна.

— Ти наистина си пълна с предизвикателства тази нощ.

Обзе я предателско вълнение. Кендра се изплаши да не долови състоянието й и бързо рече:

— Говоря по принцип.

— Освен това ти не говореше за секса, а за връзките — отбеляза той. — Това е показателно.

Майкъл остави чашата си и небрежно подхвърли:

— Какво ще кажеш за един уикенд извън града?

Кендра заекна:

— Имаш предвид ти и аз? Сами?

— Ако не се страхувах, че отговорът ти ще бъде отрицателен, щях да те оставя да помислиш малко. Но за да спестя неудобството и на двама ни, ще те уверя, че това ще бъде просто делово пътуване. По работа.

— Каква работа?

— Мисля си, че ще бъде добре да отидем в някое от онези планински градчета, които са известни със своите антикварни магазини за старинни вещи. Беше ми споменала, че ти харесва да пазаруваш от подобни места. За къщата ти са необходими още доста работи. Освен това дърводелците и бояджиите ще работят тук следващия уикенд и няма да ти бъде приятно да си останеш у дома. Доброволно предлагам услугите си на шофьор, консултант и момче за всичко.

Идеална логика, безупречно планирано, напълно делово, както винаги. Кендра не можа да разбере дали това, което я изпълни, беше облекчение, или разочарование. Тя колебливо отговори:

— Ами аз…

Оглушителен гръм прекъсна думите й. Стаята изведнъж стана светла като ден. Кендра изпищя и скочи. Чашата й със звън се разби на пода. Морис се стрелна из краката им и изчезна нанякъде. Майкъл се приближи до прозореца.

— Беше дърво! — ужасено извика Кендра. — Сигурна съм, че върху покрива падна дърво!

— Не мога да видя нищо оттук.

Той се върна при нея, хвана я за раменете и я подкани:

— Седни, ще се порежеш. Сега ще проверя какво става.

Кендра чу как външната врата се захлопна, зарови лице в коленете си и изстена. Нима нямаше да има край всичко това! Стори й се, че времето е спряло, че стои безкрайно дълго сгушена на дивана, докато Майкъл се бори храбро със стихията навън. Тя вече беше решила да го последва, когато чу вратата да хлопва повторно.

Той изтръска коса и съобщи:

— Само един клон. Не изглежда да е причинил сериозни повреди. Ще накарам майсторите да го махнат, когато утре дойдат да оправят покрива.

Кендра отново скри лице в коленете си. Майкъл отиде до нея, обгърна раменете й и попита загрижено:

— Какво става? Независима жена като теб губи самообладание от такова дребно нещо като счупен клон? Не мога да повярвам!

Тя вдигна засрамена пълните си със сълзи очи.

— Не зная дали да плача, или да се смея. Майкъл! Защо всичко изведнъж се обърква? Защо животът не е по-лесен?

— Просто не е — успокои я той. — Ела тук.

Той нежно я придърпа към себе си.

— Престани да се държиш истерично, ще ти разкрия една тайна.

— Аз не съм истеричка! — Кендра усети внезапен трепет, намерила се в ръцете му. Гърдите му бяха широки и силни. Когато опря лице в тях, тя чу тупкането на сърцето му. Майкъл миришеше на дъжд и на чисто и Кендра се почувства по-добре. Затоплена, защитена и много по-добре.

Тя вдигна лице, за да може да го вижда.

— Каква тайна? — запита след малко.

— Отговорът на въпроса ти защо приех тази работа.

Кендра подсмръкна и отново склони глава.

— Мислила съм за това — моята безпомощност е причината.

— Не само — той нежно хвана брадичката й и я повдигна. Усмивката му я стопли. — Приех работата, защото имаш най-големите и дълбоки очи, които някога съм виждал, защото харесвам начина, по който отмяташ назад коса, защото не мога да спра да мисля за теб, дори когато съм далеч оттук. И винаги, когато си мисля за теб, се усмихвам.

Дъхът на Кендра секна. Тя не можеше да отмести очи от неговите. Изпита несигурност и прошепна смутено:

— Това съвсем не звучи професионално.

— Нито пък това — той бавно целуна устните й. Нещо сякаш се отприщи у нея. Във вените й се разля топлина. Тялото й потръпна и главата й леко се замая. Изпита потребност от близостта му. Не беше го очаквала. Не беше подготвена за това! Даже когато целувката свърши, Кендра все още усещаше устните му върху своите, нежни и топли. Пръстите й конвулсивно се впиха в ризата му и тя усети, че единственото нещо, което имаше значение за нея в този миг, бе Майкъл. Отвори очи и видя лицето му като през мъгла: възбудено, влажно и съвсем близо до нейното. Кендра прошепна:

— Чувствам се леко замаяна.

Той се усмихна и докосна лицето й с върховете на пръстите си. Докосването му я накара да потръпне и всяка нейна клетка се пробуди за живот.

— Лошо ли е това?

— Не съм сигурна, но така ми се струва.

— Тогава няма да го правя отново.

Устните му галеха тила й, пръстите му се плъзнаха към рамото й и го оголиха. Една целувка опари кожата й и Кендра безпомощно прошепна:

— Не знам, може би сгреших.

Устните му отново се сляха с нейните и тя се предаде под напора на страстта. Майкъл обви талията й с ръка и леко погали кожата й през тънката материя на дрехата. После внезапно потръпна и я притисна още по-плътно към себе си. Тя усети с гърдите си как сърцето му бие в ритъм с нейното. Ръката му се плъзна по бедрото й, погали коляното й и отново се върна нагоре. Цялото й тяло болезнено го желаеше.

И тогава всичко свърши. Майкъл откъсна устни от нейните и тя почувства горещия му дъх върху лицето си. Кендра не можеше да види ясно лицето му, но съзря очите му. Те горяха предупредително: тъмни, живи, бляскави. Не бе в състояние да се откъсне от тях, неспособна да говори, да се движи. Притисна се по-силно към него и зачака слабостта й да отмине. Ръката му неуверено докосна лицето й и се плъзна по шията. Очите му следваха движението й и по кожата на Кендра премина тръпка на удоволствие.

Майкъл дрезгаво прошепна:

— Кендра! Ще си вървя.

Той се надигна и тя изпита почти физическа болка, лишена от допира му, но знаеше, че не може да го спре. Просто потърси очите му и тихо попита:

— Защо?

Той мрачно се усмихна.

— Задай си този въпрос отново в девет сутринта на дневна светлина — усмивката му се стопи и той добави: — Наистина го направи.

— Майкъл! — това беше всичко, което Кендра успя да каже.

Майкъл се обърна и леко я целуна по челото.

— Лека нощ, Кендра — каза той и си тръгна.