Дона Карлайл
В ролята на съпруг (4)

Четвърта глава

До края на деня Кендра непрекъснато сменяше настроението си. Тя ту се поздравяваше за важната стъпка, която щеше да промени живота й, ту се укоряваше за ужасната грешка, която беше направила. Денят й бе изцяло провален, поне по отношение на работата. Независимо от това остана в офиса си до пет и половина, като с ужас мислеше за това, което щеше да завари вкъщи.

Още щом пристъпи във фоайето, долови учудващо познат аромат. Лимонова вакса, досети се Кендра и мислите й я върнаха към далечните дни на детството й. Тя любопитно се озърна наоколо. Всичко блестеше от чистота.

— Добре! — със задоволство измърмори тя и влезе във всекидневната.

Това, което видя там, я хвърли в паника. Черните следи по стените бяха изчезнали, дървените подове светеха като полирани, вратичките на камината бяха изчистени. При вида на бюрото сърцето й подскочи. Върху него нямаше почти нищо. Чекмеджетата, препълнени с боклуци, сега бяха прилежно затворени. Къде ли бяха папките й? Може би никога нямаше да може да открие това, което търсеше.

След това прецени ефекта от работата му по-внимателно. Изпита бавно, почти неосъзнато облекчение.

Върху бюрото имаше една-единствена папка с надпис „Домакински разходи“. Изглежда всичко беше вътре. До папката лежаха прихванати с ластик неплатени сметки. Кендра ги прелисти и откри, че всяка от тях беше придружена с чек, който чакаше само подписа й. Очевидно Майкъл беше открил и чековата й книжка. Добре. След като беше поверила дома си в ръцете на този човек, можеше да му остави и чековата си книжка. В друга купчина бяха отделени данъчни формуляри. Върху тях Майкъл беше оставил написана с едър почерк бележка:

„Защо формулярите все още не са попълнени?“

Тя не обърна внимание. Когато й останеше време, щеше да помоли счетоводителя си да ги попълни. Винаги правеше така.

Кендра нетърпеливо се отправи към кухнята и включи осветлението.

Всичко блестеше от чистота. Даже кафеварката светеше. На хладилника беше забодена друга бележка:

„Вечерята е вътре. Затопли я в микровълновата фурна за четири минути.“

Кендра надникна в хладилника. Той беше пълен с яйца, мляко, голямо количество разнообразни плодове, а също и салата, пресни картофи с масло, аспержи и пиле със сос.

— Истинска храна! — възкликна тя.

Не знаеше какво ще прави с толкова много мляко, но все пак то си беше истинска храна. На горната скара на хладилника имаше плоска бяла кутия с етикет „Храна за котки“. Кендра я отвори и сбърчи нос. Независимо от противната миризма, храната явно беше направила чудо. Морис беше напуснал скривалището си и за това свидетелстваше празната му чиния.

Тя с нарастващо удивление отвори вратата на шкафа. На рафтовете бяха подредени неподлежащи на разваляне хранителни продукти. Не откри никакви бисквити.

Тя изтърча към горния етаж. Подовете и тук бяха излъскани, а прозорците измити. Нищо чудно, че Майкъл бе казал, че ще докара цял екип, всичко това не беше по силите на един човек.

Леглото й беше оправено — нещо, което не бе правила, откакто бе дошла тук. Прахът от тоалетната масичка беше избърсан, а тоалетните принадлежности подредени. Чаршафът на прозореца бе заменен с щори. Най-после щеше да се наспи!

Морис посрещна Кендра с жално мяукане. Тя се засмя и със замах го вдигна от пода.

— Е, мое старо момче — зарови Кендра лице в пухкавата му козина. — Това наричам аз живот!

Тя отвори вратите на гардероба и очите й плувнаха в сълзи. Дрехите й бяха изпрани, изгладени и подредени. Майкъл беше монтирал пералнята. И беше изпрал!

— О, Господи! — възкликна тя. — Мисля, че се побърквам… от любов!

Липсваше десерт, но иначе вечерята беше вкусна. Когато Кендра се пъхна в чистите чаршафи и затвори очи, за пръв път от две седмици насам Морис скочи в леглото й и заспа до нея.

 

 

— Знаеш ли какво е предимството на това да имаш съпруг? — замечтано каза Пати седмица по-късно. — Ако имах съпруг, той щеше да вземе нежно ръката ми и да каже: „Пати, скъпа, не си длъжна да ходиш на срещата в онази асоциация, нито да подготвяш реч за случая, след като не желаеш да го правиш. Просто ще им се обадя, че няма да отидеш. Не тревожи повече хубавата си главица с това.“ Дори и да пропусне да ми го каже, поне ще усетя моралната му подкрепа.

Кендра вдигна очи от дъската си за чертане.

— Все пак е по-добре да отидеш ти, отколкото аз — това беше цялото съчувствие, което можа да изрази.

Пати не понасяше публични изяви, но пък и Кендра за нищо на света не би излязла да говори пред множество.

— Дали Тед няма да се ожени за теб? — попита Кендра.

— О… Тед? — Пати се отпусна в креслото и подгъна крака под себе си. — Кой знае? Той толкова държи на свободата си. Освен това няма да е същото — тя намести една възглавница под главата си и погледна изпитателно Кендра. — Как вървят нещата при теб?

Кендра посочи пръснатите върху бюрото си скици.

— Наистина чудесно. От много време не съм била толкова увлечена от някоя идея. Няма да имаме никакви проблеми с намирането на желаещи да я закупят. Всъщност…

— Не те питах за работата, скъпа ми приятелко, а за къщата. Как е „съпругът“ ти?

Кендра се поколеба.

— Всъщност и вкъщи всичко върви чудесно — тя седна срещу Пати. Думите й прозвучаха ентусиазирано. — Когато след работа се прибирам вкъщи, навсякъде е почистено, в стаите винаги има свежи цветя, а в кухнята ме чака чудесна вечеря. Знаеш ли, той купи дори нови хавлии! Големи и пухкави. Също и бродирани чаршафи. Даже не съм му споменавала за това, той просто го направи. А на вратите постави секретни брави. Даже не е необходимо да се срещам с него. И Морис стана нова котка. Дворът изглежда великолепно. Майкъл полива всеки ден. Знаеш ли какво си мисля? — тя потърси подходящо сравнение. — Струва ми се, че е точно както в онази приказка, „Красавицата и Звярът“. Тя попадна в онзи замък и всички нейни желания се сбъдват, преди още да е поискала. А най-хубавото е, че никога не вижда Звяра — Кендра доволно кимна. — Аз също никога не го виждам.

Очите на Пати блестяха.

— Звучи направо фантастично! Никога не съм предполагала, че може да има нещо подобно.

— Нито пък аз. Той плаща всичките ми сметки, ходи до пощата, пазарува. Дори подреди нещата, които бях натрупала в шкафовете след преместването. И това, което каза в началото, е вярно — сега, когато не се занимавам с всички тези досадни неща, наистина отдавам най-доброто от себе си на проектирането.

Всъщност вкъщи не всичко вървеше гладко, но като цяло беше направила добра инвестиция и не искаше да признае за проблемите, които изникваха от време на време. Беше неудобно да има мъж в къщата, независимо от това, че не го виждаше. Кендра откри, че губи много повече време отпреди, за да прибира след себе си. Не искаше той да си мисли, че е глезла. Макар че беше заредил бара й с отбрани ликьори и вина, тя се страхуваше да пие от тях, за да не си помисли Майкъл, че е алкохоличка. Накрая си внуши, че той очаква тя да закусва с мляко, затова всяка сутрин изсипваше в канала по една чаша и си купуваше сладкиши на път за офиса. Всичко това я изпълваше с гузно озлобление. Кого се опитваше да впечатли? Защо просто не му кажеше, че мрази мляко?

Първата сутрин тя остави плаха бележка върху хладилника:

„Майкъл, моля те, купи бисквити.“

Когато се върна вкъщи, вечеря печена писия и задушени зеленчуци.

Същата вечер Кендра остави нова бележка:

„Моля те, купи бисквити и ванилов сладолед.“

На следващата вечер върху хладилника се мъдреше бележка:

„За десерт има пресни ягоди.“

Сутринта тя взе лист и написа:

„Списък за пазаруване: шоколадови бисквити, ванилов сладолед, течен шоколад, сметанов крем, пияни вишни, кейк със сирене, десетина сладки кексчета, един бостънски пай.“

Вечерята й беше плодова салата. Тя си купи бисквити и не стана, докато не изяде и последната.

Имаше проблеми и с данъчните формуляри. Всяка вечер намираше бележки върху бюрото си: „Какво ще правиш с това?“; „Остават четири дни до крайния срок“; „Обади ми се вкъщи по този въпрос“. Последната бележка беше изписана с големи черни букви и подчертана: „Утре е четиринадесети април!“

Тя все се заричаше да се обади на счетоводителя си и все забравяше. Струваше й се, че в бележките му беше започнало да се прокрадва раздразнение.

Мислите на Кендра бяха изписани върху лицето й и Пати попита:

— И?

Кендра се отърси от мислите си.

— Какво „и“?

— Не може всичко да бъде идеално. Не може нещо да не те смути или подразни. Какво? Признай си!

Кендра сви рамене.

— Нищо. Всичко е чудесно.

— Хайде, хайде! Познавам те по-добре, отколкото предполагаш.

Пати се изправи, развълнувана от мисълта, че вероятно се очертава скандал.

— Какво не е наред? Да не би да надписва сметките? Или пие по време на работа?

— Не, разбира се! — намръщи се Кендра.

Пати продължи с предположенията.

— Пуска ти ръка? Краде ти бельото?

— Как можеш да си помислиш такова нещо!

— Какво тогава? — настоя Пати. — Какво не е наред?

Кендра разсеяно почукваше с молив върху чертожната дъска. Щеше да отговори, стига да можеше. След малко каза:

— Не знам. Мисля, че щеше да бъде по-лесно, ако беше някой своенравен старец или тийнейджър, който няма с какво друго да се занимава. Но да имам в къщата си мъж на моята възраст: здрав, находчив и дяволски интелигентен, и този мъж да се грижи за дома ми, да ми готви и пере. Това ме кара да се чувствам някак странно.

В очите на Пати се появи нов, по-различен блясък.

— Значи изглежда добре, а?

Кендра почувства неудобство.

— Е, не е Адонис на двайсети век, но… Да, той изглежда добре. Дори повече от добре. Може би даже малко секси.

Пати избухна в смях.

— Това ми харесва! Кендра Филипс слага край на моминството си!

— Не слагам! Престани да се смееш! Ти нямаше ли да се чувстваш странно, ако един повече или по-малко привлекателен представител на другия пол живее в къщата ти, грижи се за котката ти и се занимава с всичките ти лични неща?

— Щях да се чувствам като принцеса! — въздъхна Пати и артистично изви очи към тавана.

— Може би точно в това е проблемът. Някои искат да се чувстват като принцеси, а аз бих предпочела да бъда жабата.

 

 

Имаше нещо особено в това всичко да бъде прекалено идеално и докато идеалните дни се нижеха един след друг, Кендра усещаше, че все повече и повече затъва.

Същият следобед, когато се върна вкъщи, видя една синя каравана, паркирана пред входната врата. Тя можеше да бъде само на Майкъл. Кендра изпита смесица от вълнение и нетърпение. Тя забърза към къщата. Докато изкачваше стълбите, вратата се отвори и на прага се появи той. За пръв път го виждаше без костюм и вратовръзка. Беше облечен в сив пуловер, избелели отрязани джинси, обул спортни обувки направо на бос крак. Навитите над лактите ръкави разкриваха силните му ръце. Косата му беше леко разрошена, дори голите му мускулести крака й се сториха привлекателни. Ако не се държеше така свободно и небрежно в собствения й дом, Кендра щеше да се чувства по-спокойна. Изражението му не беше приветливо.

— Закъсня — каза той вместо поздрав и затвори вратата след нея.

Кендра реши да се държи учтиво.

— Винаги се прибирам вкъщи по това време — рече тя и захвърли папката си на пода.

Майкъл веднага я вдигна и я постави върху шкафа.

— Защо си тук?

— Чакахте.

Кендра взе Морис и зарови лице в козината му, за да прикрие тревогата си.

— Защо?

— Исках да си поприказваме, а единственият начин да го направим, е като се видим.

Тя разтревожено го погледна. За какво ли искаше да говори с нея? Със сигурност нямаше да е за нещо приятно, ако можеше да се съди по изражението на лицето му.

Морис започна да се извива в ръцете й и се наложи да го пусне. Почувства се беззащитна, но успя да си придаде безразличен вид.

— За какво искаш да разговаряме?

— За това! — той измъкна купчина листове и навъсено ги приглади с опакото на ръката си. Кендра разпозна данъчните формуляри.

— Ти пренебрегна всичките ми напомняния! Крайният срок изтича след по-малко от тридесет и шест часа. Освен това днес се обади счетоводителят ти и уговорихме среща за утре.

— Не трябваше да правиш това. Аз винаги плащам с отсрочка.

— Не и сега — решително отговори той, — никой от клиентите ми не плаща с отсрочка. Получи редица предупреждения, но не се съобрази с тях. Ще сложиш ред в документите си, дори ако се наложи да не мигнеш цяла вечер.

Кендра ядосано присви очи.

— Аз винаги плащам със закъснение. Вече сме на ти с местния ревизор, защото винаги плащам след определения срок. Ако сега платя навреме, това ще наруши равновесието в цялата данъчна система, а аз не искам да поемам отговорността за това. Освен това — завърши тържествуващо тя — нямам време да присъствам на утрешната среща, така че можеш да се обадиш на счетоводителя ми и да я отмениш.

— Не е необходимо твоето присъствие. Ще отида аз — хладно съобщи той.

— Нямаш разрешението ми да го правиш!

— Да, но ще го направя. От теб се иска само да дадеш информацията и да сложиш подписа си. За останалото ще се погрижа аз.

Раздразнението на Кендра растеше с всяка негова дума. Морис се заумилква около краката на Майкъл. Тя гневно си помисли: „Какъв предател!“, но на глас каза:

— Ако дори за момент си помислил, че ще прекарам цялата си вечер в търсене на дребни хартийки из къщата…

— Точно това ще направиш — прекъсна я рязко той и в очите му светнаха опасни искрици. — Предполагам разбираш, че не мога да правя всичко и не смятам, че искам прекалено много, когато в случай като този се обърна към теб за съдействие.

— Съдействие! — Кендра рязко се облегна назад. — Същото бих желала да получа и аз.

— Какво искаш да кажеш? — присви очи той.

Тя напълно изостави усилията си да запази самообладание и изля цялото озлобление, което се беше трупало в нея в продължение на седмица. Очите й светнаха гневно.

— Всеки ден оставям списък за пазаруване и ти всеки ден го пренебрегваш. Мислех, че да пазаруваш, е твое задължение.

— Задължението ми е да се погрижа да получаваш всичко, от което имаш нужда. Храната ти е идеално балансирана и здравословна, поне тази, която аз ти приготвям.

— О, да! — саркастично отговори тя. — Имам цял хладилник мляко! А запитвал ли си се дали обичам мляко? Няма значение, аз ще ти отговоря. Мразя млякото!

— Значи не обръщаш внимание на моите бележки за данъците, за да се реваншираш. Чудесна логика, няма що!

— Не искам да говоря за данъци! Това не е толкова важно. Важното е друго, че ти работиш за мен! Или може би си забравил това? Ако е така, ще ти припомня. От теб се очаква да изпълняваш каквото ти кажа.

— Не — отсече спокойно той, но погледът му проблесна гневно. — От мен се иска да правя най-доброто за теб. Ако търсиш някой, който сляпо да ти се подчинява, вземи си куче или робот.

— Изглежда най-добре ще бъде да приключа с цялата тази работа!

— Знаеш ли какво те притеснява? — предизвика я Майкъл. — Чувстваш се застрашена от мен.

Кендра беше прекалено изумена, за да може да отговори.

— Познавам този тип поведение — увери я той. — То е характерно за преуспяващите, но несигурни в себе си жени. Точно като теб. Ти не можеш да се примириш с факта, че един мъж може да свърши домакинската работа по-добре от теб и затова правиш всичко възможно да ми пречиш.

— Не искам да ти преча. Ти сам го правиш.

— Непоносима си!

— Ти също! Надявах се да облекчиш живота ми, а ти ми причиняваш само главоболия!

— Сама си ги причиняваш — той сърдито размаха формулярите пред лицето й. — Ако се беше погрижила, сега нямаше да водим този разговор!

Кендра гневно отблъсна ръката му.

— Когато се прибирам у дома след напрегнат ден, последното нещо, за което искам да чуя, са данъчните формуляри. След като си решил да ме занимаваш с тези проблеми, не можеш ли да изчакаш първо да си пийна нещо? Освен това… — тя дълбоко си пое въздух и го погледна. — Мразя да водя битки у дома!

Те стояха един срещу друг, настръхнали, с гневно присвити очи и стиснати юмруци. И тогава, почти едновременно двамата осъзнаха комичното в ситуацията и избухнаха в смях. Приличаха на типична семейна двойка, която води поредната кавга за поредната досадна история.

Изглежда прекалено секси, когато е ядосан, реши Кендра.

— Май приключихме нашата първа битка, а? — развеселено го погледна тя.

Той също се усмихна.

— Страхувам се, че е така. Искаш ли да започнем отново?

Кендра даде воля на смеха си, но бързо се стегна и сериозно рече:

— Здравей, скъпи. Вече съм вкъщи.

Майкъл се захили и леко обгърна раменете й с ръка.

— Как мина денят ти, скъпа?

— О, както обикновено. А ти какво прави цял ден?

— Готвих, чистих, пазарувах — както обикновено.

Кендра се изкикоти.

— Направо идеална семейна двойка! Чудя се за какво ли си говорят женените хора.

Той многозначително я погледна.

— За данъчни формуляри, например — тя свъси вежди. — Просто ти отговорих — побърза да уточни той и добави — Какво ще кажеш за един компромис? Аз ще направя шоколадов крем, а ти ще потърсиш разписките от миналата година.

Кендра нямаше представа къде може да са, но заради шоколадовия крем си заслужаваше да потърси.

— Може би са някъде из бюрото ми — предположи тя.

Майкъл поклати отрицателно глава и се запъти към кухнята.

— Няма ги там.

— Тогава сигурно са в кутиите в шкафа на горния етаж.

— Вече съм ги разопаковал. Вътре няма нищо.

— Може би… — започна тя, но Майкъл вече беше в кухнята и тя наистина трябваше да се справи сама.

Той не се изненада, когато след двадесет минути Кендра откри разписките в една кутия за обувки. Беше пъхната между един счупен велосипед и кашон с празни буркани, които използваше понякога за разбъркване на бои. Тя тържествуващо постави кутията върху бюрото и подписа всички формуляри, които Майкъл беше оставил. После изтупа ръце и намръщено огледа дрехите си.

— Ще си взема един душ — провикна се тя към кухнята.

Чу се гласът му:

— Вечерята е след половин час.

Кендра жизнерадостно се засмя:

— Това е начинът, по който винаги трябва да ме посрещаш след тежък работен ден.

Тя чу смеха му и се почувства абсурдно щастлива, докато се изкачваше по стълбите.