Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (10 октомври 2006)

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

Илия Ангелов — Магистър ИЛМА. Тъжният клоун

Българска. Първо издание

Редактор: Светлана Желева

Компютърен набор: Виктор Вълков

Предпечатна подготовка: Драгомир Янков

София, 1999 г.

Илюстрациите към книгата са в отделен файл.

История

  1. — Добавяне

ПАРЦАЛЕВ В КИНОТО

Парцалев не обичаше пред него да се говори за смърт, гробища, болести и отказване на цигарите. Той имаше и страх от бързото шофиране, особено след катастрофата през 1963 година, при която загина Багаров.

В един филм с работно заглавие „Вилата“, който така и не видя бял свят, Парцалев играеше ролята на измамен съпруг, който разбира за изневерите на жена си. Става голям скандал, след което Парцалев се качва в колата си и разстроен шофира. В епизода трябваше да се заснеме и момента, в който актьорът едва не прави катастрофа и не убива човек с автомобила си.

Парцалев можеше да шофира, но много се страхуваше. Въпреки това, вечери наред преди снимките около 22.30 той се качваше в моята кола и тренирахме в локалното платно на бул. „Ленин“. Наблюдавах го с какво желание се опитваше да кара бързо, стиснал здраво волана на колата. Гледах го как подтиска чувството си на страх в името на ролята. Но стана така, че усилията на Парцалев останаха напразни.

Той живееше с героя, който пресъздаваше. Така например във филма „Роялът“ изпълняваше ролята на Виделото. Отличителна черта за героя беше, че обича да си попийва и не може да си спести пари за обувки. Затова той ходи с едни скъсани обувки и си влачи краката. Месец преди снимките Парцалев разкъса едни свои стари обувки и започна да щъка с тях из къщи, като по този начин репетираше.

Не мога да отмина неговите запомнящи се герои от филмите „Петимата от Моби Дик“, „Два диоптъра далекогледство“, „Кит“, „Балонът“, „Тримата от запаса“ и „С деца на море“. И днес тези филми продължават да бъдат завладяващи и актуални и това до голяма степен се дължи на играта на Парцалев.

Търсеха го и за телевизионни участия, в постановки и забавни предавания. Зрителите по онова време не можеха да си представят новогодишна програма без участието на Парцалев. Той направи и силни телевизионни роли, една от които бе в „Криворазбрана цивилизация“ с участието на голямата наша актриса Ружа Делчева. И до днес много хора си тананикат популярната песничка на Вили Казасян из сериала „Детство мое“.

Голямата мечта на Парцалев беше някой от изтъкнатите ни режисьори да направи филм по книгата на Сервантес „Дон Кихот“. И в този филм Парцалев да играе самия Дон Кихот. Той копнееше за тази роля, считаше я за ролята на живота си. Една вечер Парцалев беше в приповдигнато настроение и сподели с мен, че се подготвя снимането на такъв филм в киноцентъра „Бояна“. Тъй като никога не се предлагаше на режисьорите, той ми каза, че искрено се надява да бъде избран за ролята на Дон Кихот. Това, което го успокояваше беше, че той отговаря на много от характеристиките на героя — висок, слаб, по своему чаровен и леко грозноват. Парцалев се подготвяше с години за тази роля, препрочиташе книгата и запаметяваше фрази от нея. Той имаше изключителна памет. Дори през 1977 година, при едно посещение в Испания, се беше снимал със статуите на Дон Кихот и Санчо Панса. Но въпреки всичко, той не бе предпочетен, филмът се засне, но без негово участие.

След години се появи и мюзикъла на Сатиричния театър „Човекът от Ламанша“ с режисьор Уляна Матева. Наистина му дадоха ролята, но с осакатен текст. Колкото и да се опитваше да направи образа по-жив и интересен, Парцалев нямаше успех, защото и музиката, макар и на композитора Димитър Вълчев, не бе добра. Така неговата голяма мечта, още от детските му години, не можа да се осъществи с този несполучлив спектакъл. Една зимна вечер Парцалев взе книгата на Сервантес, целуна я и я затвори. Сълзи пробляснаха в очите му. Повече никога не видях книгата нито в ръцете му, нито в дома му. Такъв беше този „Дон Кихот“.