Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сергей Дубина (10 октомври 2006)
Източник: http://dubina.dir.bg
Издание:
Илия Ангелов — Магистър ИЛМА. Тъжният клоун
Българска. Първо издание
Редактор: Светлана Желева
Компютърен набор: Виктор Вълков
Предпечатна подготовка: Драгомир Янков
София, 1999 г.
Илюстрациите към книгата са в отделен файл.
История
- — Добавяне
ПАРЦАЛЕВ НА ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ
Ето, че дойде и годишнината, когато Парцалев навърши кръгли 50 години. Имах за задача да избера мястото на честването. На него, от една страна му се искаше това да стане много тържествено, а от друга, имаше скрупули как ще го изтълкуват хората. Спряхме се на Плевен, където той беше завършил средното си образование. Кмет на града по това време бе Стефан Нинов, известен на съгражданите си като „Къртицата“, защото за кратко време беше разкопал и оправил центъра и улиците на Плевен. По-късно Нинов стана и кмет на Столична голяма община. Тържеството беше организирано четири дни след рождената дата на Парцалев 16 юни. Това бе много мило тържество, наситено с много поздравления, подаръци и богата програма. Усмивката не слизаше от лицето на Парцалев. Със специално внимание беше оградено и семейство Парцалеви, заедно със зетя и сестрата на Георги. Сред телеграмите с поздравления отсъстваха задължителните в такива случаи приветствия от Тодор Живков и тогавашния Комитет за култура. Плевенският кмет Нинов зачете Парцалев и лично го поздрави. Актьорът получи толкова много цветя, че нямахме възможност да вземем всички букети и да ги отнесем в град Левски, въпреки че пътувахме с четири коли. Към единайсет и половина през нощта, след края на тържеството, Парцалев покани много от гостите си на малък коктейл в залата на читалището.
Около един часа през нощта тръгнахме за град Левски, изпратени от шпалир почитатели, които скандираха: „Парцалев, Парцалев“. През следващите три дни Парцалев бе център на вниманието тук. Съгражданите му не спираха да говорят за него, чакаха да го видят и поздравят. Някои се тълпяха пред дома му. От всички най-притеснена беше леля Веска.
— Ще чакат, ще чакат и ще си отидат — казваше под мустак бай Кольо, с чувство на гордост от популярността на сина им.
Когато се прибирахме към София, в колата Парцалев ми каза:
— Бате, благодаря ти за помощта. В тези дни усетих отново колко много хората ме обичат. Знаеш ли, не е лесно да си на петдесет години!