Индийски приказки (5) (Подбрани случки из старинния индийски епос Махабхарата)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Contes indiens, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2007)
Сканиране и корекция
Стоян Димитров (28 май 2006 година)
Допълнително корекция
Сергей Дубина
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2021)
Източник
dubina.dir.bg

Сканиране и редакция: Стоян Димитров, 28 май 2006 година (без първите три приказки)

Допълнително редактиране: Сергей Дубина

Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007 (приказките „Градът на слоновете“, „Учителят Дрона“, „Нал и Дамайанти“, „Къщата на щастието“)

 

Издание:

ИНДИЙСКИ ПРИКАЗКИ

преведе от френски Надя Трендафилова

Редактор Людмила Харманджиева

Художник Серджо Ридзато

Художествен редактор Иван Стоилов

Коректор Елеонора Христова

Френска. Литературна група VI. Дадена за печат на 15. IV. 1978. Излязла от печат на 25. V. 1978 г. Формат 1/8 70×100

Печатни коли 11. Издателски коли 13. 69 Цена на книжното тяло 1,29 лв. Цена 1,41 лв.

Издателство на ЦК на ДКМС — „Народна младеж“

Държавна печатница „Балкан“

София — 1978

История

  1. — Корекция
  2. — Ново цифровизиране

Новият цар

Една сутрин Дритаращра свика своя таен съвет. Сановниците се събраха в тронната зала. След като засвидетелстваха на царя най-дълбокото си уважение, те насядаха мълчаливо върху разкошните възглавници, наслагани по земята. Дритаращра бе заобиколен от шестима мъдреци. Между тях и учителят Дрона седеше безучастен.

Дритаращра изглеждаше загрижен и се взираше в празното пространство с изгасналите си очи.

— Верни приятели — каза той, — свиках би, за да ви уведомя за решенията, които взех, след като дълго размислях и се молих. Вие знаете, че заставен да се възкача на трона след смъртта на моя брат, аз имах едно-единствено желание: да се откажа от царуването, щом като моите деца и моите племенници достигнат пълнолетие. Мисля, че е дошло време да определим кой ще ме замести… Винаги съм се надявал, че моят избор ще се осъществи в мир и съгласие. Уви, добре виждам, че надеждата ми е пропаднала. Случилото се между принцовете Дурьодан и Бхимасена по време на турнира дълбоко ме нарани и ме кара незабавно да избера наследника си. Искам да избегна опасността стремежът за властване да изкопае още една злина, а да дам на моя народ един цар силен и с ваше съгласие, реших да отстъпя короната на принц Юдищира.

izbor.jpg

Гласът на клетия цар издаваше цялата му мъка. От дълги години той се бе надявал, че ще може да посочи своя син Дурьодан като най-достоен да получи короната. Сега разумът и честността го задължаваха да избере своя племенник: бащиното му сърце страдаше жестоко.

Верните съветници размениха погледи на разбирателство. От името на всички Дрона взе думата:

— Велики и мъдри Дритаращра, ние поддържаме решението ти и споделяме твоята мъка. Даваме обет, щото твоята жертва, направена в името на справедливостта, да възвърне съгласието между принцовете и да ги възроди.

* * *

Като стана цар, Юдищира се показа достоен за доверието на Дритаращра и тайния съвет. Той пристъпи към задачата си сърцато, заемайки се преди всичко с преобразованията и сигурността на своите владения.

car.jpg

През царуването на Дритаращра съседни народи бяха нахлули в земите край границите и бяха изпокрали добитъка. Те бяха прогонени и сурово наказани.

Походът срещу Друпада, цар на Кампилия, който беше заграбил една плодородна и залесена равнина, се увенча с успех.

* * *

Юдищира беше изпратил при царя трима пратеници: един стар красноречив брамин и двама от най-смелите си войни. Те поискаха от Друпада да изтегли войските си от завзетите земи и му дадоха да разбере, че Юдищира в името на старото приятелство, което свързва двете царства, искрено желае мира, но не ще се поколебае да хване оръжието, ако правата му не бъдат зачетени.

Мисията не излезе на добър край. Друпада беше много внимателен с пратениците, но не се съгласи да върне завзетите земи.

Юдищира, макар и неохотно се зае да защити правата си чрез сила. Той имаше обаче лични съображения да избегне обявяването на война на царя на Кампилия. Друпада беше ученик на Дрона, когато последният преподаваше в Училището на училищата. Противно беше на Юдищира да се сражава с един ученик на своя високо почитан учител.

Все пак той се постара да разработи военен план, който би му позволил вероятно да възвърне земите си при възможно най-малко кръвопролитие. Трябваше да завладее града с изненада и да застави Друпада да ги върне.

Той избра най-силните и най-сигурните от своите воини и накара да приготвят колесниците. Отказа се от слоновете: те щяха да бъдат много бавни за светкавичната скорост, каквато изискваше това начинание. Когато всичко беше готово, малочислената армия се понесе с все сила по неприятелската земя. Няколко чети, срещнати по пътя, бяха незабавно разпръснати и противниците избити: трябваше на всяка цена да се попречи да бъде вдигната тревога.

На седлата от зори до мрак, откъсвайки по малко време за смяна на конете и да подремнат няколко часа през нощта, непрекъснато измъчвани от глад и жажда, Юдищира и неговите воини пристигнаха за три дни пред Кампилия.

Недалеч се издигаше един зелен хълм. Юдищира събра там войниците си и им нареди да си отпочинат и да оставят конете да се освежат пред решителния щурм.

Градът спеше под ослепяващото обедно слънце, без да подозира какво му се готви. Дърветата и лианите скриваха шепата смелчаци, които очакваха часа на битката.

Когато конете и хората изглеждаха достатъчно отпочинали, Юдищира извика при себе си Арджуна и Бхимасена, разположи в боен ред колесниците и даде сигнал за атака.

Конете, шибани до кръв, се спуснаха напред и се понесоха по склона към градската порта. Конските копита и колелата на колесниците вдигаха оглушителен шум като от лавина. Главините на колелата скриптяха застрашително, сякаш щяха да се строшат, катранът, с който бяха смазани, димеше от триенето.

Стражите по крепостните стени на града се стреснаха, чувайки този невероятен шум и обхванати от непосилна паника, напуснаха поста си, без да затворят крилата на портата.

Конниците се втурнаха в Кампилия с ужасяващ боен вик и попаднаха сред голям площад, на който се бяха разположили търговци с конете си, слоновете си и своите стоки. Те събаряха шатрите, хората бягаха, крещейки. Конете и слоновете, вързани покрай площада, се изплашиха от виковете, скъсаха въжетата си и се разбягаха, увеличавайки безредицата. Мъжете и жените се препъваха в панерите и изсипаните кошници или обхванати от страх, припадаха и бяха стъпквани от животните. От всички страни се носеше плач, стенание, вик на отчаяние. Деца и родители се търсеха, викаха се, тичайки на всички страни.

voina.jpg

Войсковите части на кулите, които защитаваха града, като чуха виковете от площада, напуснаха постовете си и се отправиха в безредица към центъра на града.

— Всички към палата — викна Бхимасена, жаден да се бие.

Колесниците се прегрупираха и бързо се понесоха към палата на Друпада, но трябваше да се спрат пред стените, които го обкръжаваха. Друпада ги чакаше на входа с един ескадрон стрелци.

Царят чу виковете, които се носеха от всички страни, и предугаждайки опасността, беше подготвил защитата си.

Щом се приближиха колесниците на Юдищира, неприятелските стрелци опънаха лъковете. Неколцина от нападателите бяха смъртно ранени и паднаха като подкосени.

В миг отекнаха в далечината ударите на барабан и острият звук на тромпет. Гражданите, след като премина първият миг на объркване, бяха вдигнали оръжие и се стичаха да обкръжат воините.

Юдищира си даде сметка, че трябва да плени царя, преди да е станало късно. И така той събра колесниците си, но не можа да атакува веднага: отляво напредваха пет слона, които носеха войници върху гърбовете си, отдясно идваше ескадрон стрелци, развяващи знаме с цветовете на Кампилия.

— Аз се заемам със слоновете — извика Бхимасена.

— Аз със стрелците — извика почти едновременно с него Арджуна.

Гигантът се изпречи пред петте дебелокожи животни и развъртя боздугана си. С един удар той разгроми кулата, издигната върху гърба на едно от животните, събаряйки на земята войниците, които се намираха в нея. Друг удар на мощния му боздуган разби челото на един от слоновете, който го застрашаваше с хобота си. Той отблъсна трети, който беше доста напреднал, надавайки боен вик, равен на рева на сто слона и сто лъва.

bozdugan.jpg

Добре стана, че още незасегнатите слонове побягнаха в полуда.

Арджуна не бе по-малко смел от Бхимасена. Той изпрати една стрела, която разкъса знамето на Кампилия; друга удари точно в челото знаменосеца; той се строполи по лице в праха. Стрелците се спряха нерешително, после, виждайки, че всичките стрели на Арджуна попадат в целта, се оттеглиха.

Моментът беше удобен. Юдищира насочи колесниците си срещу Друпада. Устремът на нападателите беше толкова силен, че царят на Кампилия въпреки куража си се видя принуден да се оттегли във вътрешността на своя палат. Юдищира беше издал заповед да не се засяга царят и скочи от колесницата си със сабя в ръка. Разбивайки противника, той проникна в палата.

Двамата противници се оказаха почти сами в двора един срещу друг; Друпада, бесен като лъв, който брани бърлогата си, се нахвърли върху Юдищира, а той отвърна с резки удари по дръжката на царската сабя. Целеше да я събори, но Друпада я стискаше като занитена в юмрука си. Бхимасена успя обаче да обезоръжи царя и вдигайки ръката на победения, го обяви за пленник.

Друпада трябваше да се върне и да заповяда на своите да прекратят битката.

Победителят Юдищира прояви великодушие, като поиска от Друпада само да му даде клетва, че повече няма да нахлува в земите на своя съсед. После в знак на помирение той прегърна своя противник и напусна града.

* * *

На връщане Юдищира не можеше да се въздържи да не възобновява в мисълта си онова, което се бе разиграло пред очите му, когато влезе въоръжен от главата до петите в двореца на Кампилия. Докато той се сражаваше с царя, една много красива девойка с благороден вид присъстваше безучастно на дуела. Юдищира после разбра, че това е била Драупади, дъщерята на Друпада.

Замечтаното лице и гордата осанка на принцесата покориха сърцето на младия цар.

* * *

При все че царуваше като независим и уважаван владетел, Юдищира винаги слушаше своя стар възпитател Дрона и драговолно следваше съветите му. Учителят го съветваше да бъде разумен и да не се замайва от властта.

За да му покаже какви опасности се крият под съвсем невинни на вид неща, той му разказа тази приказка.

Един ден Парикшит, цар на Хастинапур, отишъл на лов в една тъмна гора.

Владетелят бил придружен от стотина коня и слонове и го следвала цяла армия от смели бойци в ризници, въоръжени със саби, копия, боздугани, лъкове и стрели.

Докато свитата напредвала, гората ехтяла от ударите на барабаните, трясъка на колесниците и рева на слоновете.

Парикшит, дързък и жесток като някой тигър, навлизал в гората начело на своите войници и слуги, избивайки всякакви животни. Привечер той наранил една великолепна газела. Смъртно ранена, тя все пак успяла да избяга и да се скрие. Царят събарял дървета и храсти, за да намери своята плячка. Напразно: тя била изчезнала!

Тъй както претърсвал всяко кътче на гората, царят се озовал ненадейно пред един молещ се брамин, изпаднал в дълбоко съзерцание.

— Аз съм Парикшит, царят на Хастинапур — му казал той. — Видял ли си да минава една ранена газела?

Браминът нищо не отвърнал. Той бил дал обет да не произнесе нито дума в продължение на една година.

Царят се засегнал, обхванал го ужасен гняв и той повторил ядно:

— Твърдоглав ленивецо, на тебе говоря! Видял ли си да минава оттука една ранена газела?

Браминът нищо не отвърнал.

Царят, още по-разгневен, повдигнал с върха на сабята си една умряла змия, навита в праха, и я метнал около врата на мъдреца. После се отдалечил, ругаейки брамина.

В това време малкият син на брамина неочаквано дотичал и чул обидните думи на царя. Силно възмутен от оскърблението, нанесено на баща му, той вдигнал ръка към небето и извикал:

— Моля те, Такшака, благородни царю на змиите, отмъсти за тежката обида, нанесена на моя баща. Нека, преди да изтекат седем дни, царят на Хастинапур да умре от твоята отрова.

Едва произнесло тези думи, момчето съжалило, че се е увлякло толкова. Но било вече късно; проклятието тегнело върху царя.

От своето царство с широки подземни пещери, пълни със злато и скъпоценни камъни, Такшака чул молбата и се приготвил да отмъсти.

Обаче царят не закъснял да узнае за проклятието, което надвиснало над него. Разтревожен, той свикал на съвет своите министри.

Те решили, че царят трябва да напусне града и да се усамоти в малък уединен дворец на върха на един хълм. Над неговото усамотение да бди ден и нощ тройна стража. Стаята на царя да се пази от брамини, познаващи точно магическите формули за отдалечаване на всякакъв вид влечуги. Освен това царят изпратил да повикат един лекар, вещ в церенето на ухапани от змии.

Лекарят, на който било обещано значително възнаграждение, се отправил към дома на царя. По пътя той срещнал Такшака, царя на змиите, преоблечен като брамин.

— Къде отиваш, почтени пътнико? — запитал той.

— Царят ме извика, за да го предпазя от ухапването на Такшака.

— Губиш си бремето, учени лекарю. Аз съм Такшака. Ако ухапя царя, ти не ще можеш да го излекуваш.

Лекарят се усмихнал предизвикателно. Тогава Такшака, преобразявайки се в змия, изсъскал:

— Само с едно ухапване аз ще изсуша хилядолетното дърво, което е зад тебе. Върни му живота, ако си способен на това.

На дървото, ухапано от ужасните зъби на Такшака, в миг окапали всичките листа.

Лекарят се объркал: той се опитал да вдъхне нов живот на дървото, но било безполезно. Изкуството му нямало силата да възкресява. Пред превъзходството на божеството лекарят не посмял повече да се противи.

— Аз ще ти дам хиляда пъти повече, отколкото ти е обещал царят, ако се върнеш откъдето си дошъл, без да се бъркаш в тази работа.

Лекарят приел и се върнал обратно.

Такшака стигнал до царския дом, но му било невъзможно да влезе вътре: вратите и прозорците се охранявали от стражи, въоръжени със саби и тояги. Царят на змиите разбрал, че трябва да прибегне до измама.

Обаче шест дни били изтекли и цар Парикшит се надявал, че е могъл да избегне отмъщението на Такшака.

Царят на змиите извикал четирима от своите слуги и им казал:

— Преобразете се на брамини и занесете тази кошница с плодове на царя на Хастинапур.

Слугите изпълнили заповедта на господаря си.

Цар Парикшит, като не знаел откъде иде този дар, приел плодовете и благодарил на брамините за подаръка.

Оставали само няколко часа до края на седмия ден. Парикшит, сигурен, че е избягнал проклятието, седнал на масата с придворните си. Поискал кошницата, донесена от брамините. Той избрал най-хубавия плод и го захапал.

В сочното парче царят забелязал мъничък червен червей с черни бляскащи очи. Той избухнал в смях и като хванал малкото животинче между пръстите си, го показал на сътрапезниците си.

— От всички поданици на могъщия Такшака, вижте, приятели, храбрецът успял да премине прага на моя дом! Денят преваля и аз съм все още жив! Ужасният цар на змиите не ще ме види да треперя пред това нищожно червейче.

Но докато царят се смеел с цяло гърло, червеят вдигнал червената си глава и ухапал ръката, която го стискала. Парикшит надал вик и се строполил безжизнен.

Презряното червейче било самият Такшака. Проклятието постигнало царя на Хастинапур.

* * *

Подкрепян винаги от своите доблестни братя, Юдищира успя и в други начинания. Ако трябва да се каже истината, младият цар силно желаеше да приобщи и братовчедите си Дурьодан, Дюсазана и Карна, но те се държаха настрана, затворени в своята ненавист и прекомерна гордост.

Това състояние на нещата дълбоко огорчаваше стария Дритаращра: колкото племенниците му ставаха все по-известни, толкова неговите деца оставаха в сянка. Но те не бяха толкова бездейни: замисляха разплата и желаеха гибелта на своите братовчеди.

Тримата братя имаха съюзник в лицето на Сакуни, един от вуйчовците им, който смъртно ненавиждаше синовете на Панду и който беше станал вече от известно време злият дух на Дюсазана. Всъщност той беше го подтикнал да посегне на живота на вълчия търбух. Сакуни и племенниците му успяха да въвлекат в тази работа и Каника, един от старите министри на Дритаращра. Макар и измамник той беше спечелил като лисица, с хитростта си, доверието на Юдищира.

По време на честите му отсъствия петимата заговорници обграждаха стария цар и използваха всички случаи да очернят синовете на Панду. Те подмятаха например злонамерено такива неща, че уж Юдищира се е възгордял от победите си, не изпитвал никаква благодарност към стария цар и дори едва понасял почестите, отдавани все още в палата на Дритаращра, който вече не беше на власт. Вероломците добавяха, че Бхимасена искал да убие Дурьодан и че, преценено добре, да се даде короната на Юдищира, без да се зачетат правата на най-големия син на царя, беше осъдителна грешка.

zagovor.jpg

Юдищира и братята му, заети да воюват или да обхождат земите на царството, съвсем не знаеха за съзаклятническото и не подозираха нищо за зложелателството, на което те бяха прицел.

Дритаращра много беше страдал, когато трябваше да вземе решение да лиши сина си Дурьодан от наследничество; той се противеше все по-слабо на внушенията, направени му от неговия зет, от неговите деца, от неговия стар съветник.

* * *

Един ден Каника го застъпи открито:

— Мъдри Дритаращра — му каза той, — ако ти не беше сляп по рождение, твоят брат Панду нямаше да стане цар и днес, според закона, Дурьодан щеше да бъде наследник на трона. Твоя ли е вината, че си се родил сляп? Защо пожела твоето нещастие да се стовари и върху сина ти?

Дритаращра наведе глава, после с уморен глас добави:

— Защо ме измъчвате? Дори да съм допуснал грешка, то тя е непоправима. Юдищира има властта; кастата на брамините и на воините му е вярна. Ако се опитаме да го свалим от трона, ще бъдем сразени.

— Не е вярно, че грешката е непоправима — настоя тогава Сакуни. — Хитростта може много там, където силата не достига. Ние имаме един план, който завинаги ще ни освободи от горделивия Юдищира и неговите братя… Близо до делтата на Ганг има един град, който Юдищира още не е посетил. Негов управител е един от нашите приятели, готов да изпълни нашите заповеди. Щом Юдищира се върне, ти ще го посъветваш да отиде в този град малко да си почине. Дотогава управителят ще построи великолепно жилище, в което ще приеме царя. Това ще бъде една къща… специално замислена… от смолисто дърво и лак. Тя ще се нарича „Къщата на щастието“, това е привлекателно име! Една нощ, когато Юдищира заспи, къщата чисто и просто ще пламне. Смолата и лакът ще се възпламенят. Юдищира не ще има време и да се свести. Къщата на щастието ще стане негов гроб… Ние ще оплачем преждевременната му смърт, както се полага, и Дурьодан ще стане цар. Стига да го пожелаеш. Как мислиш ти?

Дритаращра леко кимна с глава в знак на съгласие.

* * *

Няколко дни по-късно Юдищира се върна от пътуването си по Северните провинции. Той беше бляскаво честван от съветниците и народа. Когато се представи пред стария цар, за да му засвидетелства своята почит, царят го покани да седне близо до него и му заговори с престорено развълнуван глас:

— Дете мое, ти направи за няколко месеца това, което аз, бедният слепец, не можах да извърша през многото години на моето царуване. Границите на царството вече са сигурни, провинциите са умиротворени, хазната е удвоена. Сега можеш да си разрешиш малко почивка. Близо до делтата на Ганг, на юг, град Варанавата ще бъде щастлив да приеме своя цар. Върви да го посетиш заедно с братята си и прекарайте там приятно!

pochivka.jpg

За пръв път Юдищира забеляза в гласа на царя лъжливи и лукави нотки, но не можеше да отблъсне предложението, направено така разпалено. Отдалечавайки се от покоите на Дритаращра, младежът срещна Видура, стар роднина, който живееше в един кът на палата, вън от дворцовите интриги. Старецът здраво стисна ръцете на Юдищира и като видя, че бяха сами, му каза тихо:

— Отваряй си добре очите, дете мое! Оръжията не са само от желязо. От някое време усещам в палата атмосфера на измяна, на съзаклятничество… Всички ме смятат за дърдорко, но аз имам очи да виждам и уши да слушам. Знам какво ти каза Дритаращра… Върви във Варанавата. Щом мога, ще ти изпратя един доверен човек, който ще ти разкрие намеренията на твоите неприятели. Ти ще познаеш пратеника по следните думи: „Истината крепи света“. Върви сега и бъди смел!