Индийски приказки (4) (Подбрани случки из старинния индийски епос Махабхарата)

Голямата борба

Времето течеше. Не беше далеч денят, в който Дрона трябваше да се представи пред царя, за да му даде сметка за успехите на своите ученици.

Една сутрин мъдрецът нареди да забият в един от дворовете на палата стълб, на върха на който да вържат жив лешояд. Тогава извика юношите.

— Знатни принцове — им каза той, — искам да подложа за последен път на изпитание вашата ловкост и в същото време да ви доверя една голяма истина.

Той се обърна към Юдищира:

— Приготви се.

Юдищира нагласи стрелата и се прицели.

— Какво виждаш в този момент, мое дете? — го запита Дрона.

— Виждам тебе, учителю — отвърна момчето, — и виждам стълба и лешояда.

— Ти не ще улучиш целта — промърмори браминът. После извика: — Стреляй!

Стрелата профуча съвсем близко до главата на лешояда, който изкрещя пронизително.

И другите принцове бяха извикани поред. Браминът им задаваше все същия въпрос и всичките отговаряха като Юдищира. Те не улучваха целта. Последен беше повикан Арджуна.

— Обтегни лъка си и ми кажи какво виждаш.

— Виждам главата на птицата.

— Стреляй тогава! — се провикна доволен учителят.

Главата на лешояда, отсечена внезапно, падна на няколко крачки от стълба.

Дрона прегърна Арджуна и каза:

— Ето на какво исках да ви науча: за да улучиш целта, трябва да гледаш само нея.

След като отпрати юношите, Дрона се яви пред царя.

— Велики царю — му каза той, — аз изпълних задачата, с която ме натовари. Научих твоите деца, както и племенниците ти, на мъдрост и на тайните на военното изкуство. Ако позволиш, младите принцове ще дадат пред всички доказателство за своята ловкост.

— Мой верни приятелю — отвърна царят, — ти знаеш как очаквах този час. Сляп съм и остарявам вече. Царството трябва да се предаде в млади и силни ръце. Аз обичам моите деца и моите племенници с едно и също чувство. Желая следователно царството да бъде управлявано от принца, чиито физически качества се съчетават с мъдрост и великодушие. Това публично състезание ще ни позволи, на моите министри и на мен самия, да определим кой от принцовете е достоен да стане цар. Ти сам определи деня, мястото и условията на състезанието.

* * *

За място на състезанието Дрона избра една широка поляна вън от града без дървета и храсти.

Глашатаите известиха за голямата борба в цялото царство.

Около поляната кипяха приготовления. За царя и за благородните дами построиха трибуна, засенена със скъпи тъкани и постлана с красиви килими и меки възглавници. Златни съдове бяха наредени за разхладителните напитки. Нарочни павилиони бяха отредени за брамините и воините от цялото царство.

В околностите народът беше сковал бараки и опънал палатки, за да се подслони в очакване на забавленията. Можеше да се каже, че цял град беше изникнал, гъмжащ от хора: всички касти и всички цветове се срещаха там.

В деня на празненството, щом се показа слънцето, огромна тълпа хора се струпа около поляната, за да си осигури най-добрите места. Брамините и воините се настаниха в определените за тях павилиони. Занаятчиите, селяните и крепостните се събираха на групи, където можеха, насядали на рогозки или дори направо на земята. Доста преди часа, определен за начало на състезанията, вече нямаше свободно място. Музиката на оркестрите и провикванията на тълпата се смесваха във весела бъркотия.

На един от входовете на оградата се появи царският кортеж. Възбудата сред тълпата нарасна; шумът се увеличи. Царят пристъпваше напред, облегнат на ръката на един от своите воини и заобиколен от министрите. Царица Гандари, неговата жена, и царица Кунти, вдовицата на Панду, го следваха с придворните си дами.

Щом владетелят и неговата свита заеха местата си в царския павилион, великолепно украсен с гирлянди, скъпоценни камъни и злато, учителят Дрона излезе на поляната. Браминът имаше величествена осанка: снежнобелите му коси, напръскани с редки аромати, бяха сресани нагоре; белият му брамински колан придържаше дългата чиста роба около бедрата; на врата му висеше гирлянда от цветя.

Присъстващите се вдигнаха мълчаливо, изпълнени с почит и уважение.

Дрона, изправен пред царския павилион, подкани другите монаси да изпеят заедно с него една призивна песен.

След като бе изпълнен този обред, слугите оставиха в едно определено място на поляната оръжията, с които принцовете щяха да си послужат: цял арсенал от различни оръжия, лъкове, колчани, боздугани, саби.

С дълги овации бяха поздравени борците, щом се появиха. Дурьодан вървеше начело, следван от Юдищира, Арджуна, Дюсазана, Бхимасена и Карна.

Зрителите разпознаваха ту един, ту друг от младежите и съобщаваха имената на своите съседи. Работниците, селяните, слугите се изправяха на пръсти, за да виждат по-добре.

Принцовете, като стигнаха средата на поляната, обвиха с кожа лявата си ръка, за да я предпазят от остриетата на стрелите и от тетивата на лъка, подскачаха на място, за да разгреят мускулите си, после пуснаха няколко стрели за опит. При тяхното свистене присъстващите, които не бяха предупредени, неволно се наведоха. Други, напротив, преценяваха като познавачи качествата на състезателите.

През това време бяха изправени мишените на поляната. Принцовете заеха местата си. Учителят даде сигнал.

Момците хванаха здраво своите лъкове, нагласиха стрелите и се прицелиха. Последва миг на мълчаливо очакване, после изведнъж избухнаха поздравления около арената: шестте стрели се бяха забили в мишените и още трептяха.

Състезанието бе започнало. Шестте колесници летяха бързи като светкавица право към целта. Колелата се въртяха около нагорещените от бързината главини и вдигаха облак от червен прах. Когато колесниците се намериха на желаното разстояние, принцовете шибнаха конете, покрити с пяна, после хванаха лъковете си и стреляха. Мишените, ударени точно в средата, се разклатиха от силата на удара. Радостен вик се изтръгна от тълпата.

Моментът на третото изпитание бе настъпил: то беше най-трудното. Трябваше да достигнат мишената с две стрели, преминавайки от един кон върху друг в галоп. Момците, целите напрашени и плувнали в пот, се метнаха на конете и зачакаха сигнала. Докато ездачите се подготвяха да тръгнат, над цялата арена се възцари тишина. Присъстващите затаиха дъх. Ще успеят ли принцовете?

При сигнала шестте коня се понесоха в галоп. Това бяха чистокръвни бегачи от Камбоджа, най-бързите в цялото царство. Отстрани препускаха шест други коня без ездачи. Принцовете трябваше да скочат върху тях при пълен бяг и в същото бреме да стрелят.

Живият и отмерен галоп на конете караше земята да трепери. Приближиха мишените. В миг като по заповед, чута само от тях, принцовете се изправиха върху конете, хванаха лъковете си и приготвиха първата стрела. Втората беше готова в коланите им. Конете все препускаха с развети гриви от вятъра. Тогава момците, държейки се върху едното стреме, освободиха и другия си крак, пуснаха първата стрела, после втората и се намериха върху коня, който препускаше редом с тях.

Когато прахът, вдигнат от бързия бяг, се поразнесе, можаха да се видят дванайсет стрели в шестте мишени. Вик на възторг избликна от тълпата. Брамините следяха с особен интерес опитите на принц Юдищира, изящен, отмерен и пъргав, докато властното и борческо лице на Дурьодан привличаше благоразположението на воините.

След игрите на гърба на слон младите принцове се биха на дуел с ятагани. Хората сякаш присъстваха не толкова на сурова борба, колкото на танц, изпълнен с хумор и грация. Зрелища и удари с остър меч се редуваха, изпълнени с ловкост.

Дрона беше развълнуван и доволен.

След общите състезания дойде ред на личните изпитания. По покана на своя учител Арджуна излезе сам в средата на арената и се качи на бойна колесница, запрегната с два буйни коня, които риеха земята. Изправиха мишената: един малък глиган от бронз, който се въртеше около оста си. Стрелецът от своята колесница в пълен бяг трябваше да му вкара десет стрели в устата. Това беше изпитание достойно за любимия ученик на Дрона.

Всичките зрители се изправиха на крака. Кочияшът шибна конете, които полетяха вихрено. Арджуна, без да изпуска подвижната мишена от очи, ту се изправяше на колесницата, ту се сгушваше или коленичеше, търсейки най-добрия ъгъл за стрелба. И после, бързо една стрела! Втора… трета! Развълнувани поздравления: и десетте стрели бяха забити в устата на малкия глиган, който продължаваше да се върти. Колесницата се спря сред облак прах пред ложата на царя.

Дритаращра гледаше пред себе си със своите мъртви очи и следеше състезанието, воден от поздравленията на зрителите. Той промълви на Дрона, който седеше близо до него:

— Слава на храбрите воини от моето царство!

Всичко бе преминало спокойно: празникът протичаше в ред и с въодушевление. Но ненавистта, която кълнеше в сърцата на братовчедите, не закъсня да избухне.

Когато поздравленията и виковете, предизвикани от ловкостта на Арджуна, стихнаха, Дрона покани Дурьодан и Бхимасена да премерят силите си в борба. Двамата младежи излязоха напред с голи гърди, носейки боздуганите си на рамо: Дурьодан — горд и намръщен, Бхимасена — самохвалец и усмихнат. Гигантът бе поздравен сърдечно от децата, които се възхищаваха от колоса, едър и прав като дърво.

Пристигнали, двамата борци заеха отбранителна поза и почнаха да си разменят първите удари. Беше забранено да се удря по главата. Бхимасена беше силен, но Дурьодан, по-подвижен, отскачаше и му даваше отпор. Удари валяха и от едната и от другата страна и някои причиняваха болка! Тълпата, разделена на две групи, крещеше и окуражаваше братовчедите. Подбуждани от зрителите, двамата борци се разгорещяваха все повече и повече и се ожесточаваха.

Внезапно Бхимасена се подхлъзна. Дурьодан понечи да се възползва от това; той напрегна мускулите си, събра всичката си сила и се накани да нанесе страшен удар по главата на своя противник. Тръпка на ужас премина през тълпата. Бхимасена, опирайки се на земята с лявата си ръка, вдигна дясната и отби нападението със своя ятаган. Борбата ставаше жестока, всички удари бяха позволени. Като два разярени слона Бхимасена и Дурьодан си желаеха смъртта един на друг, подбуждани от омразата, която се бе натрупала от години.

Викове на изумление, на окуражаване, поздравления, укори излитаха от тълпата, силно възбудена от ожесточението на борбата. На всяка цена трябваше да се избегне нещастието.

Юдищира дотича с вик; Дрона напусна разтревожен царската трибуна, за да отиде при младежите. Само неговата намеса можа да раздели двамата братовчеди, задъхани, плувнали в пот, с очи пълни с ненавист.

Царят обяви с горчивина края на игрите. Шестимата принца преминаха набързо и в безредие пред царската трибуна, после излязоха от арената. Тълпата се разпръсна, тълкувайки този обезпокояващ случай. Празникът, започнал с радост, завършваше с безпокойство и тревога.