Вишнушарман, Пурнабхадра
Панчатантра (8) (Древноиндийското петокнижие)

Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
पञ्चतन्त्र, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor (2002)
Корекция
Мирела
Източник
bezmonitor.com

Предоставил хартиената книга: Мито Павлов (Дзверо)

 

Издание:

Панчатантра

Древноиндийското петокнижие

Народна младеж — София, 1981

История

  1. — Добавяне

БЕЛЕЖКИ

Встъпление

Достойно — Традиционно за древноиндийската литература обръщение към божество в началото на произведение.

Ом — дума, която се употребява в началото на молитви и при религиозни церемонии. Фонетично тя означава съответно Вишну, Шива и Брахма — три от най-големите божества на индийския пантеон.

Сарасвати — — богиня на красноречието, науката и изкуството. Почита се като дъщеря и съпруга на Брахма.

Вишнушарман — легендарен съставител на „Панчатантра“. букв. „пазен от Вишну.

Шарман — пазен, благословен“, окончание, характерно за част от името на брахман. Срещащите се в текста собствени имена на героите по правило са свързани с характеристиката на действуващото лице. При всички тези случаи в забележките се дава техният превод.

Махиларопия — съвременният Мелиапур — град около Мадрас.

Амарашакти — притежаващ безсмъртна сила.

Васушакти — притежаващ богата сила.

Уграшакти — притежаващ огромна сила.

Ананташакти — притежаващ безмерна сила.

Божествени — букв. „боже“ — обикновено обръщение към царя.

Сумати — благоразумен. Според представите на древните индуси гъската е толкова мъдра птица, че е способна да извлече млякото, смесено с водата.

Брахман — член на висше жреческо съсловие. Паметници на древноиндийската литература свидетелствуват за разделение на робовладелческото и раннофеодалното общество на древна Индия на ред съсловия, главните от които са: брахмани, кшатрии — военна каста, вайши — търговци, земевладелци, занаятчии и т. н., задължени да хранят представителите на висшите съсловия (брахмани и кшатрии), ищудри — зависими земевладелци и лица, изпълнявали най-черна работа.

Пътя на боговете — шеговито название на задник.

Панчатантра — първоначалното значение на тантра е било „основа за тъкан“, даващо редица преносни значения: „основно положение“, „наука“, „книга“, „житейска мъдрост“. Оттук и различните тълкувания на името на книгата.

Шакра — могъщ. Едно от имената на Индра.

бог — воин, почитан като господар на боговете, а по-късно един от осемте пазители на света.

Първа книга

Пурандара — разрушител на градовете, едно от имената на Индра, разрушаващ по преданието градовете на своите врагове.

Вардхамана — процъфтяващ.

Матхура — един от седемте свещени градове на Индия, разположен на десния бряг на река Джамна. Досега служи като място за поклонение.

Раковина и турия — музикални духови инструменти в древна Индия.

Нандака — радостен.

Сандживака — издръжлив.

Ахава — дърво, даващо растителен клей.

Кхадира — вид акация, разпространена в Източна Индия.

Палаша — дърво с кръгли зъбчати листа и яркочервени цветове.

Шала — дърво, отличаващо се с голяма височина.

Гайял — вид див бик, срещащ се в гористите местности на Индия.

Ямуна — съвременна Джамна, една от големите реки на Индия. Извира от Хималаите.

Хара — едно от имената на Шива, почитан като бог-разрушител. Съгласно легендата Шива язди на бик.

Пингалака — червеникавокафяв.

Каратака — тъмночервен.

Даманака — усмирител.

Анджана — дърво, срещащо се в Източна Индия.

Вияса — име на легендарен мъдрец, създател на преданието на великия древноиндийски епос „Махабхарата“.

Пандавите — тук се има предвид епизод от IV книга на „Махабхарата“, в който се разказва за службата при цар Бирата на намиращите се в изгнание петима пандави — Юдхиштхира, Бхима, Арджуна, Накула и Сахадева.

Брихаспати — великият баща — легендарен мъдрец, който се почита като съветник на Индра и наставник на всички богове.

Тръстиково стебло — в древна Индия пазачите са го използували, за да преграждат входа на царските покои.

Маргарит от змея — съгласно индийска легенда в главата на змея има скъпоценни камъни.

Паиава — малък дървен барабан с конусовидна форма.

Мриданга — кожен барабан.

Трите свята — небето, населено с богове, въздушното пространство, населено с демони и духове, и земята — обител на хората. По друго тълкувание — небе, земя и подземен свят.

С изтъняла от глад шия — често употребяван в санскритската литература епитет за гладуваш.

Махешвара — велик господар — едно от имената на Шива.

Калинди — название на река Ямуна.

Чандика — страшна — едно от имената на богинята — отмъстителна Дурга, съпруга на Шива.

Дантила — зъбат.

Вардхамана — съвременен Бардван в Бенгалия.

Горабха — ревящ като бик.

Нарада — легендарен мъдрец и заклинател. Почита се като син на Брахма и посредник между боговете и хората.

Домашен жрец — тук има непоследователност. В началото на разказа това лице е наречено царски съветник.

Четири способа — имат се пред вид четирите способа на политиката в древна Индия: приятелско обръщение, подкуп, всяване на раздор и употреба на сила. Тези способи се описват в 10-ия разказ на IV книга.

Девашарман — пазен от бога.

Ашадхабхути — притежаваш непреодолима сила

Сансара — по религиозните представи на индуизма непрекъснато възраждане в света на живите същества, източник на страдания.

За втори път ще се роди — така са казвали за човек, като правило при брахманите, който се е приобщавал към знанията, в отличие от невежата, който съгласно законите на индуизма е подобен на животно.

Павитрарохана — летен празник в чест на богиня Дурга.

Девадата — даден от бога.

Пазителите на света — осем богове, всеки от които царувал над една от осемте части на света: Индра — над изток, богът на огъня Агни — над югоизток, богът на смъртта и справедливостта Яма — над юг, богът на слънцето Сурия — над югозапад, богът на водата Варуна — над запад, богът на вятъра Ваю — над северозапад, богът на богатствата Кубера — над север, и богът на луната Сома — над североизток.

Ахарма — добродетел — тук навярно се има предвид богът на справедливостта и правосъдието, тъждествен с бога на смъртта Яма.

Баняново дърво — индийска смокиня.

Черна змия — вид отровна змия, която често се среща в Индия.

Мандамати — неразсъдлив.

Бог-пазител — букв. желан, любим бог. Богът, за когото трябва да си спомни човек преди смъртта.

Бхаргава — епитет на легендарния и могъщ брахман Парашурама, едно от въплъщенията на Вишну. Въплътен в този образ, Вишну освободил брахманите от насилието на кшатриите.

Гарвана и плода на палмата — има се пред вид приказката, в която гарванът загива от падналия върху него плод.

Гарутман — също така Гаруда — крилат митичен цар на птиците, върху който се носи Вишну.

Гауди — жители на страната Гауда върху територията на съвременна Източна Бенгалия.

Бетел — вид пипер, който се употребява в Индия за дъвчене и оцветяване на устните и венците в тъмночервен цвят.

Манасиджа — роден в душата — едно от имената на бога на любовта Камадева. Съгласно легендата той е въоръжен с лък от захарна тръстика и пет стрели от цветя, всяка от които има свое название.

Бимба — дърво, което ражда червени плодове, често сравнявани в индийската поезия с устни.

Буда — пробуден, просветен — епитет на Сиддхартхи Гаутама (VI-V в. до н. е.) — основател на будизма.

Нараяна — едно от имената на Вишну.

Мадаиа — опияняващ, едно от имената на бога на любовта Камадева.

Вайнатейя — син на Вината, едно от имената на царя на птиците Гаруда.

Гандхарви — название на низши божества, небесни музиканти, радващи боговете с игри и песни.

Брак по обичая на гандхарвите — една от осемте форми на брака, съществуващи в древна Индия; той се е сключвал по взаимното съгласие между жениха и невестата, без да е необходимо съгласието на родителите.

Вайкунтха — син на Викунтхи, едно от имената на Вишну, а също така название на рая, където съгласно вярванията поклонниците на Вишну прекарват във вечно блаженство.

Сударшана — прекрасна.

Кританта — едно от имената на бога на смъртта Яма.

Всички косъмчета… — широко разпространен в индийската литература израз за описване на различни състояния: удивление, възторг, любов и т. н.

Раковина, диск и жезъл — принадлежности на Вишну.

Викрамасена — притежаващ могъща войска.

Войска от четири вида — пехота, конница, колесници и слонове.

Меру — митическа златна планина, пазена от Шакра (Индра). Според легендата намирала се в Хималаите.

Хираниякашипу — притежаващ златен килим, съгласно легендата цар на демоните, намиращи се в постоянна вражда с боговете. Благодарение на полученото от Брахма могъщество, Хираниякашипу отнел властта на самия Индра. Впоследствие бил умъртвен от Вишну.

Каиса — легендарен цар на Матхура, въплъщение на демона Каланеми, убит от Вишну.

Матху и неговият по-малък брат Кайтабха — демони, убити от Вишну.

Васудева — благодетелен бог, едно от имената на Вишну.

Аскети с три пръчки — има се пред вид секта изнемогващи брахмани, които носели в дясната си ръка три завързани пръчки.

Панчаджания — морски демон, убит от Вишну, чиято раковина-тръба той взел.

Девараджа — цар на боговете, едно от имената на Индра.

Нагари — враг на змиите, едно от имената на царя на птиците Гаруда, намиращ се във вечна вражда със змиите, прародител ката на които съгласно легендата е излъгала майката на Гаруда.

Хари — едно от имената на Вишну.

Супративарман — добре защитен.

Лакшми — богиня на щастието и красотата, съпруга на Вишну.

Нимба — дърво, което ражда горчиви плодове.

Аиджаиа — название на планина.

Яджиядата — даден в жертва.

Бхригукачха — град, разположен на северния бряг на река Нарбада.

Три блага — три занятия, които според древноиндийската философия трябва да лежат в основата на всички човешки деяния: добродетел, изгода, любов. Тези три фактора на човешкия живот трябва да се намират в равновесие.

Мандависарпини — бавно пълзяща.

Дундука — дребничка.

Джахнави — дъщеря на Джахну, едно от имената на река Ганга (у нас се е утвърдила формата Ганг). Според легендата тази река е протичала отначало на небето, след това Шива я пренесъл на земята. И в своето течение тя се приближила до мястото, където принасял жертва Джахну (един от десетте най-велики святи отшелници). Разгневен от неочакваната пречка, Джахну изпил водата от реката и след това отново я пуснал. Оттук и името — Джахнави.

Чандарава — гневно ревящ.

Акхандала — едно от имената на Шива.

Мадаракта — обхванат от страст.

Аста — залез, легендарна планина на запад, зад която залязва слънцето.

Маг — староперсийски, мидийски или халдейски жрец; магьосник, вълшебник, чародей.

Сагарадата — даден от морето.

Вината — безобразна.

Мадотката — изпълнен с ярост.

Двата свята — земята, светът на хората, и небето, светът на боговете.

Девагупта — пазен от бога.

Вимала — безукорен.

Ладдука — лакомство във вид на топче, приготвено от захар, пшеничено или оризово брашно, биволско масло и подправки.

Ашокаварти — също вид лакомство.

Кхадяка — не е установено какво е това ястие.

Четири вещества — подправка, състояща се от четири продукта.

Три пътя — т. е, преди да се прибегне до насилие, да се опита действието на другите три способа: дружба, подкуп и всяване на раздор.

Джхаша — неизвестна на нас порода риба.

Макара — фантастично морско чудовище.

Титибха — малка птичка, която се среща в Индия и живее край морета и езера. В индийската литература се счита за олицетворение на надменност и самоувереност. В стиховете се среща образ на титибха, спяща с краката нагоре, за да поддържа небето.

Утанапада — ширококрак.

Пативрата — предана съпруга.

Камбугрива — с шия, подобна на раковина (т. е. с три гънки, както у раковината).

Санката — малка.

Анагатавидхатар — грижеща се за бъдещето.

Пратютианамати — запазваща присъствие на духа.

Ядбхавишия — букв. „да става каквото ще“.

Синдху — река Инд.

Тамала — голямо вечнозелено дърво с красиви цветове. Среща се главно в планините.

Винарава — бръмчащ като лютня.

Мегхадута — облак вестител.

Кошамби — не е установено какво растение се има пред вид.

Асура — демон, полубог. Първоначално се е почитал като добро божество. Впоследствие в епическите поеми се явява като враг на боговете, побеждаван от тях (главно от Вишну).

Амаравати — безсмъртен, митически небесен град, местонаходище на господаря на боговете Индра.

Чатурака — ловък-

Ваджраданщтра — със зъби, твърди като елмаз.

Кравиямукха — обичащ месо.

Шанкукарна — остроуха.

Дхармараджа — цар на справедливостта, едно от имената на бога на смъртта Яма.

Шест начина… — Под шест начина за ръководене на държавните работи се подразбира: сражение, примирие, поход, стануване, съюз и двуличие. Балабхадра — силен.

Кошала — название на страната и народа, който я населява. Столица на Кошала е бил град Айодхия (непобедим).

Суратха — притежаващ прекрасна колесница.

Оголял и беден монах — т. е. монах, принадлежащ към джайнската секта на дигамбарите. За разлика от другата джайнска секта на шветабарите, отличаващи се с голяма търпимост, дигамбарите проповядвали строго въздържане, отказ от всякакво имущество, дори от дрехите. Дигамбара — облечен в светлина, и Шветамбара — облечен в бяло. Джайнизмът е близко до будизма религиозно-философско течение, възникнало около VI в. до н. е. сред кшатриите. Много от споменатите тук начини за гадаене са неясни.

Раджагриха — царски дом, древна столица на държавата Магадхи. Съвр. Раджгир.

Васуки — легендарен цар на змейовете и змиите, живеещ в подземното царство.

Куткутанагара — петльов град.

Пушлака — пъстър.

Кетаки — често срещащо се в Индия растение.

Миробалан — разпространено в Индия дърво, киселите плодове на което се използуват за лекарство.

Сучимукха — с клюн, остър като игла.

Дхармабудхи — добромислещ.

Дущабудхи — зломислещ (Папабудхи). Имената на действуващите лица в разказа в известна степен престават да се усещат като собствени имена. Така вместо Дущабудхи в разказа нееднократно се употребява друго съвършено тъждествено по значение на него име — Папапудхи.

Сърце на Брахма — метафорично обозначение на парите.

Божие правосъдие — за такова изпитание се е считала клетвата, произнесена пред образа на бога,. над главата на син, жена и брахман или над някои предмети, а също така над огън, вода, отрова и т. н.

Шами — дърво, във вътрешността на което според вярванията на индусите има огън.

Ихневмон — малък звяр, на който не действува змийската отрова.

Надука — радващ се.

пала — мярка за тежина (93.32 г).

Лакшмана — щастлив.

Дханадева — бог на богатствата.

Рохана — планина в Цейлон. Съвременното й название е Адамов връх.

Бхила — название на горски племена, отдавна населяващи територията на съвременен Раджастхан. Трудно е да се съди доколко това име е свързано със селището, което, както се вижда от по-горната бележка, се намира в Цейлон.

Чакора — голяма черна яребица, която се среща в планинските гори на Индия. Съгласно легендата чакората се храни с лъчите на луната. Очите й стават червени при вида на отровна храна.

Втора книга

Прамадаропия. В други версии на „Панчатантра“ — Махиларопия. Етимологическо значение и на двете — названия — развъдник на жени.

Лагхупатанака — бързо летящ.

Кала — мрачен. Едно от имената на бога на смъртта Яма. изобразяван обикновено с много мрачно лице.

Читрагрива — с пъстра шия.

Бхарунда — страшна.

Хирания — златна.

Мулето умряло… — съгласно вярванията на индусите мулето често загива при бременност.

Панини — знаменит индийски граматик (около IV век пр.н.е.).

Джаймини — известен индийски философ. Не е уточнено времето, в което е живял. Основател на философската школа „миманса“.

Морски звяр — макара вж. бел. за стр. 134.

Пингала — индийски учен (около II в. пр.н.е.), автор на трактат за ведическото стихосложение.

Мантхарака — бавна.

Колкото частица — букв. 1/16 част от тялото на приятеля.

Бутакарна — с отрязани уши.

Брихатспхиг — с дебел задник.

Дъждовното време — прието е тълкуването на И. Хертел.

Лятното слънцестоене — 22 юни. Този ден, както и някои други дни, се е смятал за празник и се е отбелязвал с различни церемонии и жертвоприношения.

Откакто за ръка те хванах… — има се пред вид една от церемониите при индийската сватба, по време на която женихът хваща с дясната си ръка дясната ръка на невестата.

Пулиида — название на диво племе.

Маханджана — голяма Анджана.

Рупия — златна монета.

Чандрамати — почитаща луната.

Кусумабана — притежаващ стрела от цвете; едно от имената на бога на любовта Камадева.

Манобхава — раждащ се в душата. Друго име на Камадева.

Винаявати — скромна.

Варакирти — притежаващ добра слава.

Съчетания на съзвездията — т. е. съчетания на съзвездията, по време на което, съгласно ритуала, трябвало да се извършва бракосъчетанието.

Седем материци — Съгласно древните вярвания на индусите на земята има седем материци. Нямат нищо общо с реално съществуващите материци.

Картар — Олицетворение на всички постъпки, извършени в настоящия живот.

Карман — Всички добри и зли дела, извършени в миналото, определящи съдбата във следващите раждания.

Ракшас — Зъл дух. Той често съществува в индийските сказания като чудовище, което през нощта преследва хората и се храни с тях.

Ракошка — най-дребна монета, употребявана в Индия от най-стари времена.

Праламбавришана — с висящи мъде.

Пралобхика — жаден.

Чатака — пъстра индийска кукувица. Образът й често се среща в индийската поезия.

Дханагупта — криещ богатството.

Бхуктадхана — наслаждаващ се на богатството.

Видхатар — творец. Едно от имената на Брахма.

Читранга — пъстра.

Сурендра — господар на боговете. Едно от имената на Индра.

Куша — трева, която се почита като свещена и се употребява при религиозни церемонии.

Трета книга

Притхвипратищхана — основа на земята.

Мегхаварна — облачен цвят.

Аримардана — побеждаващ враговете.

Удживин — отново живеещ.

Сандживин — заедно живеещ.

Анудживин — живеещ за сметка на друг.

Прадживин — поддържащ живота.

Чирадживин — дълго живеещ.

Болен да измиеш — букв. при дизентерия.

В два месеца — тук се имат пред вид Чайтра — пролетен месец от индийския календар, съответствува приблизително на март-април, и Картика — есенен месец (октомври-ноември).

Стхирадживин — непоколебимо живеещ.

Кокила — индийска кукувица.

Карайика — неголяма птица от породата на жеравите.

Шияма — малка червена птичка от породата на дроздовете.

Чакранкита — неизвестно растение.

Сахадеви — растение с ароматни семена; названието му означава и някои други растения.

Седемте острова — вж. бел. за стр. 245 от Втора книга.

„Бял“ аскет — букв. облечен в бяла дреха, една от сектите на бедните монаси (шветабари). Вж. бел. за стр. 162 от Първа книга.

Чакравака — птици от породата на патиците с червенокафяви пера.

Харита — разновидност на гълъб със зелени пера.

Чатурданта — с четири зъба.

Балака — птица от породата на жеравите.

Виджайя — победител.

Кармасакшин — свидетел на всички дела. Епитет, който се прилага към бога на слънцето, бога на луната, бога на смъртта и някои други божества.

Шилимукха — с глава, твърда като камък.

Карникара — тропическо дърво с крилати семена и островърхи листа. —

Айравата — слонът на Индра.

Бхуджагендра — повелител на змейовете и змиите.

Едно от имената на техния цар Васуки.

Шашаика — имаща знака на заек. Название на луната. Съгласно индийските вярвания петната по луната изобразяват зайци. Според една от легендите Индра оставил на луната заек, който се опекъл на огъня, за да нахрани с топла храна дошлия гост съгласно закона за гостоприемството.

Саптарши — седем мъдреци; съзвездие Голямата мечка, седем звезди, които индусите наричали с имената на седем легендарни мъдреци.

Шестнадесет части — според представите на индусите луната се състои от шестнадесет части, всяка от които е посветена на отделно божество.

Пурана — сказания за древността; епически поеми, създадени през IV-XIV век, близки по характер на „МАхабхарата“. Пурана е една от главните свещени книги на индуизма. Разрешено е четенето й от „низшите“ касти.

Шигхрага — бързоходен.

Дадхикарна — с уши, бели като извара.

Мрежите на Индра — метафора за всичко лъжливо и нереално.

Негодни за посев — непреводима игра на думите.

Крикалика — не е известно каква птица се има тук пред вид.

Митрашарман — пазен от Митра. Митра е едно от десетте слънчеви божества,почитан е като повелител на деня.

Магха — месец, съответствуващ на януари-февруари.

Парджания — дъждовен облак; едно от имената на Индра, почитан като бог на бурите и гръмотевиците.

Атидарпа — прекалено горда.

Ришиямука — планина в южна Индия.

Рактакша — с червени очи.

Круракша — с жестоки очи.

Диптакша — с пламтящи очи.

Вакранаса — с крив нос.

Пракаракарна — с уши като стена.

Читраратха — притежаващ украсена колесница.

Каматура — болен от любов.

Брахмаракшас — едно от нощните чудовища, в което сякаш се е въплътила дутата на брахман, отвличащ жените и имуществото на брахманите.

Сатиявачана — говорещ истината.

Круракарман — вършещ жестоки дела.

Шиби — легендарен цар, прославян за щедрост и безкористие. По преданието той пожертвувал себе си, за да спаси гълъб.

Девашакти — притежаващ божествена сила.

Йога — съединение; система от упражнения, имаща за цел да достигне блаженство и сливане с бога.

Веди — най-древните паметници на индийската литература. Тук влизат религиозни химни, събрани в четири сборника — Ригведа, Самаведа, Ядждраведа, Атхарваведа — и коментарите към тях.

Шайвала — водно растение.

Савитар — производител; епитет на слънцето. Почита се като въплъщение на божествената и животворна сила на слънцето.

Кхаранакхара — с остри нокти.

Дадхимукха — с муцуна, бяла като извара.

Кумбхипака — нажежено гърне; название на ада, в който пекат грешниците като глинени гърнета.

Острите мечове — под това название са известни два обета: първо — да стоиш на острието на меча, и, второ — да живееш с млада жена, без да се доближаваш до нея и да слагаш на леглото между себе си и нея меч.

Мандавиша — със слаба отрова.

Джалаиада — с крака във водата.

Я Д ж и н д а т а — вж. бел. за стр. 58 от Първа книга.

Деви — богиня, едно от имената на Дурга, богиня на отмъщението, съпруга на Шива.

Четвърта книга

Ажамбу — вид розова ябълка.

Рактамукха — с червено лице.

Викараламукха — с безобразно лице.

Приядартана — приятна на вид.

Гангадата — дадена от Ганг.

Пламъкът на ада — има се пред вид адският огън, който според легендата се намира под морето на Южния полюс.

Сунадата — даден от Ямуна.

Ламбакарна — клепоух.

Каралакесара — със страшна грива.

Дхусарака — сив.

Манматха — смущаващ душата. едно от имената на бога на любовта.

Стяга с макара — — на знамето на бога на любовта е изобразено морското чудовище макара, в червата на което съгласно легендата той е живял известно време.

С череп, друг пък гол… — тук се изброяват признаците, характерни за отделните монашески секти. Така членовете на шиваистката секта носели със себе си съединени във вид на гирлянди човешки черепи, с които ядели и пиели; членовете на една от сектите „бедни монаси“ носели дрехи с червен цвят и т. н.

Юдхитхира — твърд в сраженията.

Грънчар — в Индия грънчарите принадлежали към най-низшата каста.

Кусумешу — притежаващ стрела от цвете. Едно от имената на бога на любовта Камадева.

Или се бръснат не навреме — — букв. не в деня на лунната фаза, т. е. в дни само на новолуние, пълнолуние, а също така осмия и четиринадесетия ден на всяка половина от лунния месец на индийския календар. В тези дни законите забранявали бръсненето.

Наида — радост.

Вараручи — склонен да изпълнява желания.

Шудхапата — имащ чисти дрехи.

Седем крачки — тази поговорка е свързана навярно с един от сватбените обреди в древна Индия, когато женихът и невестата изминават заедно седем крачки. След това бракът се счита за неотменим.

Махачатурака — много ловък.

Читранга — пъстро.

Пета книга

Паталипутра — съвременна Патна.

Манибхадра — прекрасна скъпоценност.

Съкровище на лотоса — едно от деветте съкровища на бога на богатствата Кубера. Съгласно легендата човек, който владее съкровището на лотоса, може да получи в неограничено количество злато, сребро, мед и т. н.

Отляво надясно — има се пред вид почтителното приветствие, при което се обхожда отляво надясно така, че дясното рамо през цялото време да бъде обърнато към почитаното лице или предмет.

Джина — победител; наименование, дадено от джайните на 24-те легендарни учители, основали тяхната религия. Историческо лице се явява само последният „джина“ — съвременник на Буда — Вардхамана, живял около VI век пр.н.е. Употребявано в единствено число, името Джина означава божествено въплъщение на всички легендарни законоучители, почитано от джайните като върховно божество.

Половин стража — стражата се е сменявала на три часа. В такъв случай половин стража се равнява на час и половина.

Кирата — название на диво племе, живяло в горите на Източна Индия.

Аванти — страна, разположена на територията на съвременна Малва (Раджастхан). Нейната столица Аванти (съвременен Уджайн), на брега на река Сипра — е един от седемте свещени градове на Индия.

Махакала — велик и тъмен; едно от имената на Шива, — почитан като бог-разрушител. В Уджайн се намира знаменитият храм на Шива.

Бхайравананда — радващ се на жестокия (Шива).

Шакини — разновидност на демони от женски пол, прислужващи на богинята Дурга. Тук се изброяват най-известните видове магии, срещащи се в древноиндийската литература.

Винаватса — любител на лютни. прозвище на Удаяна (VI век пр.н.е.), цар на Каушамби. Според преданието Удаяна се е славил с умението си да свири на индийска лютня.

Рама — легендарен герой, почитан като въплъщение на бог Вишну.

Играехме заедно — по представата на индусите съвместната игра в детството свързва хората за цял живот.

Шатабудхи — със стократен разум.

Сахасрабудхи — с хилядократен разум.

Екабудхи — с един разум.

Удхата — суетно.

Не грабвай ножа… — има се пред вид, че крадецът може да заспи и ще бъде хванат.

Мантхара — простоват.

Шиншапа — дърво, което се отличава с голяма височина и гъста корона. Дървесината му е с червен цвят и е много здрава.

Бхаргава — едно от имената на легендарния мъдрец Шукра или Ушанаса.

Свабхавакрипана — скъперник по природа.

Сомашарман — пазен от Сома.

Чаидра — луна.

Шалихотра — име на древен светец, считан за изкусен лечител, а също така название на приписваните му книги по ветеринарна медицина.

Викала — вечер. Понякога във вечерните часове ракшасът се нарича Викала.

Бхадрасена — притежаващ прекрасна войска.

Ратнавати — украсена със скъпоценности.

Мадхуиурам — превъзходен град.

Мадхусена — притежаващ превъзходна войска.

Чандакарман — извършващ жестоки дела.

Мантхарака — бавна.

Ако се докоснем… — при подобни обявления докосването до барабана е било знак за съгласие.

Панчакхиянака — пет (книги) разказа.

Край
Читателите на „Панчатантра“ са прочели и: