Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rumcajs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Вацлав Чтвъртек

Румцайс

 

Václav Čtvrtek

Rumcajs

Albatros, Praha, 1973

 

Чешка

Второ издание

 

Художник: Ивайло Николов, 1996

Коректор: Нина Иванова

Компютърен дизайн: София Делчева

Формат 70х90/16. Печатни коли 8

 

Издателство „Дамян Яков“, София, 2000

Печат „Симолини — 94“ АД — София

ISBN 978-954-527-056-X

История

  1. — Добавяне

Как Румцайс си купи пищов

Румцайс си имаше ядове с пищова. Шестте славейчета, които отгледа в него, останаха да си живеят там като в гнездо. Наложи се да им отстъпи пищова и да отиде при оръжейника в Ичин за нов.

Оръжейникът Халер[1] се появи от работилницата си в дюкяна и запита:

— Какво ще желаеш? Барут, куршуми?

— Нищо подобно — рече Румцайс. — Трябва ми нов пищов.

Халер се разтършува из дюкяна. После подаде на Румцайс един пищов.

— Този вземи, от Холандия е, сам стреля.

— Колко струва? — запита Румцайс.

— За колко може да бъде пищовът при Халер? За един халер — каза оръжейникът.

Барут и жълъди в джобовете на Румцайс имаше колкото щеш, тъй че той веднага зареди новия пищов.

Като напусна дюкяна на Халер, Румцайс се упъти към площада. Тъкмо по това време имаше панаир, на пазара имаше стрелбище, където един дядка викаше:

— Рицари, главорези и разбойници, опитайте си пищовите на моето стрелбище!

Румцайс пристъпи, насочи холандския пищов и натисна спусъка. Изстрел не последва.

— Добро тенеке си купил — каза дядката.

— Сигурно не е зареден както трябва — рече Румцайс и насочи пищова към портата с кула, за да го презареди.

И както се прицелваше, пищовът взе, че гръмна от само себе си. Сигурно го беше хванал срам за първия път. Жълъдът свирна нанякъде през площада и преди Румцайс да бе преброил до три, от едно дюкянче изскочи часовникарят Семерад. В ръцете си държеше часовник с кукувичка и нареждаше, та се чуваше из цялата чаршия:

— Ах, какво направи Румцайс, застреля ми кукувичката!

Кукувичката беше тежко ранена в крилцето.

— Тоз куршум ще я погуби — вайкаше се часовникарят Семерад.

— Няма — рече Румцайс. — Каквото съм повредил, ще го оправя.

Той взе часовника с ранената кукувичка и го отнесе при Манка в пещерата. На Манка й стана много мъчно за кукувичката, ала как да й помогне, не знаеше.

— Бедното птиче, какво да го правим?

— Ще го лекуваме — рече Румцайс. — Има ли по-добро място за кукувицата от зелената гора? Затова туй нещастно птиче ще остане в нашата гора, докато оздравее.

Окачиха часовника с ранената кукувичка на един счупен клон и зачакаха да видят какво ще стане. Горският въздух наистина правеше чудеса. След седмица кукувичката се опита да закука, а след четиринайсет дни вече кукаше като по ноти.

— Нека остане три седмици, за да закрепне както трябва — реши Румцайс.

Скоро обаче сред птиците в Ржахолецката гора плъзна слух, че при Румцайс имало странна кукувичка. Долетяха славейчета, сойки, синигери, червенушки, авлиги и кълвачи, накацаха по клоните наоколо и се ококориха.

Кукувичката потърпя, потърпя, после обаче това любопитство започна да я дразни. Тя се затвори в часовника-къщичка и отказа да излиза.

Това пък ядоса птиците. Кълвачът рече, че тая работа няма да стане тъй, строши вратичката с клюна си и всички отново зяпнаха в кукувичката.

— Какво сте зяпнали? — кресна им тя.

— Ами да те видим — прихнаха птиците.

— Сега ще видите вие! — развика се кукувицата, изскочи от часовника и полетя из Ржахолецката гора. Обикаляше от гнездо на гнездо и във всяко кацаше замалко.

— Какво правиш там? — викаха подире й птиците.

А тя — нито гък. Обиколи всички гнезда и с най-хрисим вид се върна в своя часовник.

След няколко дни часовникарят Семерад дойде при Румцайс да си прибере излекуваната кукувичка. Румцайс го заведе при часовника. Семерад погледна джобния си часовник.

— Правилно. След секунда часът ще бъде три.

Благодари на Румцайс, свали часовника от клона и го занесе в Ичин.

Същия ден следобед Манка се захвана да разтреби разбойническата пещера. Румцайс се оттегли в гората, за да подремне през това време върху мекия мъх. Полегна той под едно дърво, но не беше още задрямал, когато долетя един синигер и взе да му се ежи. Румцайс го отпъди с шапката си и отново задряма. Тогава обаче долетяха сойки, славейчета, червенушки и кълвачи. И всичките — сърдити на Румцайс.

— Дявол да го вземе, какво става днес в тая гора? — прозя се той и седна.

Птиците го нападаха от всички страни, та трябваше да стане; после го подгониха от гнездо на гнездо. Гледаше Румцайс и не вярваше на разбойническите си очи. Във всяко гнездо имаше по една току-що излюпена часовникова кукувичка.

Цял ден Румцайс трябваше да се катери по дърветата и да събира кукувичките от гнездата. След това двамата с Манка ги отнесоха на часовникаря Семерад. Семерад набави зъбчати колелца и настани всяка кукувичка в часовник-къщичка; тъй се получиха много часовници с кукувичка.

Румцайс и Манка не си взеха часовник за своята разбойническа пещера, защото кукането би ги издало на княжеските лесничеи.

Затова пък в Ичин дълго след тази случка се чуваше кукане и кукане, та човек се чувстваше като в гората.

rumcajs_pic6.png
Бележки

[1] Дребна чешка монета.