Вацлав Чтвъртек
Румцайс (15)

Как Циписек разбуди изворчето

По това време бира в Ичин правеше пивоварят Куле^[1]. Бирата му беше хубава и затова в града го търпяха, макар че беше голям шишко и земята под него се чупеше като марципан. В цял Ичин имаше само един стол, който можеше да го издържи.

Куле често обикаляше поляните в Ржахолецката гора и търсеше тайни коренчета за бирата. Крачищата му бяха като на слон, където стъпеше правеше поразии.

— Защо не ходиш по-човешки из гората? — караше му се Румцайс.

А пивоварят внимателно правеше крачка и току стъпкваше яйцата на някоя фазанка. Правеше втора и петата му потъваше до дъното на язовича дупка. А с раменете си олющваше кората на дъбове и буки.

В същото време Циписек доизносваше втория кат дрехи и се впускаше все по-навътре в Ржахолецката гора. Манка все се притесняваше да не го хванат самовили или да не се изгори от огнения мъж.

— Нека вкуси от всичко — казваше по този повод Румцайс.

Веднъж Циписек навлезе дълбоко в гората. Там дърветата не шумяха, а шепнеха и никой не разбираше говора им. Там цареше мрак. Който стигнеше до тези места, обземаше го страх и се връщаше.

Циписек направи още една крачка и се озова до едно изворче. За него в Ичин приказваха, че го пазят самовили. Ако не успеели да го опазят, трябвало да напуснат гората, а вън, на полето, вятърът би ги разнесъл като паяжинки.

Самовилите седяха там. Бяха седем.

— Аз съм Циписек — каза Циписек.

— Ние сме самовили — рекоха самовилите и продължиха да почистват с нежните си пръстчета изворчето от листенцата и боровите иглички, които бяха нападали в него.

— Ще ви помагам — рече Циписек.

— Добре — рекоха самовилите и му сториха място.

— Много сте хубави — рече Циписек.

А самовилите рекоха:

— За благодарност ще ти разкажем приказка.

И те му разказаха много пъти една и съща приказка, но всеки път тя изглеждаше различно.

Циписек започна да ходи там всеки ден. На мястото, на което седеше между самовилите, се появи трапчинка. Самовилите много се чудеха как някой може да направи трапчинка, като седи.

Когато Циписек за девети път отиде при самовилите от извора, той видя, че те плетат чантички от зелена трева и плачат.

— Защо плачете? — запита ги той.

— Погледни — рекоха самовилите.

И показаха изворчето, а то бе пресъхнало, капчица вода нямаше в него. Тревата наоколо клюмаше и също съхнеше.

— Да не сте го изпили? — запита ги той.

— Не, пресъхна — рекоха самовилите и повдигнаха раменца.

— Защо пресъхна? — запита Циписек.

— Никой не знае — рекоха самовилите, взеха чантичките от трева и казаха, че си тръгват.

— Никъде няма да ходите — рече Циписек. — Първо ще ида да разбера защо е пресъхнало това изворче.

Той обиколи четирите краища на Ржахолецката гора и направи един кръг по самия й край. И що да види — под една трънка седи човек. Настанил се беше в една падинка и хъркаше, сякаш някой пресяваше чакъл. Навсякъде пред него от земята бликаха струйки вода, а зад него беше сухо като грахова слама. Пред него вода колкото щеш, зад него тревата вехне. Циписек викна в ухото на шишкото:

— Ставай!

Шишкото изхърка тъй, сякаш се откърти голям камък в каменоломна.

— Защо да ставам? Аз съм Куле, пивоварят от Ичин.

— Ставай! — викна Циписек в другото му ухо. — Седнал си върху жилките, по които върви водата към изворчето на самовилите!

Пивоварят Куле измърмори и продължи да си спи.

— Ако изворчето не се разбуди, самовилите ще трябва да напуснат гората и вятърът ще ги отнесе! — извика Циписек.

— Бруф-ф-ф! — направи пивоварят Куле и продължи да спи.

Тогава Циписек хвана една малка червена мравчица и я пусна в пазвата на Куле. Мравчицата се впи в пивоваря като клещи.

Куле изкрещя:

— Ах-х-х!

Скочи на крака и хукна към Ичин, та пивоварката да изтръска мравчицата от ризата му.

Щом Куле престана да притиска земята, водата се върна по жилките и изворчето се пробуди. Самовилите насядаха около него, започнаха да чистят с пръстчета нападалите листенца и борови иглички, а Циписек им помагаше.