Ан Харъл
Диамантен огън (26)

25

— Чакай ме, ако можеш — каза Старк на пилота. — Но ако е невъзможно, гледай да изчезнеш — кимна към Джулиана и Райдър. — И вземи тези двамата с теб.

— Ясно.

Матю се обърна към Райдър.

— Задръж я тук. Разбра ли?

Въпреки всичко очакваше Райдър да му отвърне, че Джулиана ще остане с пилота, но той е войник-ветеран и с готовност ще помогне на Матю да се справи с Блок. Ала сенаторът от Флорида само кимна с пребледняло лице.

Цветът на Джулианиното лице бе по-скоро лилав.

— А ако не искам да стоя тук? — заплашително попита тя. Кичури от светлорусите й коси почти закриваха страните й. Според Матю изглеждаше страхотно.

— Виж — отвърна той. — Ти познаваш Ерик Шуджи Шизуми. Аз познавам Филип Блок. Аз не се бъркам между теб и Шуджи; ти не се бъркай между мен и Блок. Става ли?

— Той държи майка ми и леля ми.

Старк не предполагаше, че логиката й ще работи така безотказно.

— Добре — издърпа предпазителя на пистолета и й го подаде. — Автоматичен е. За да застреляш някого, просто го насочи и дръпни спусъка. Стар изпитан боен пистолет е. Райдър знае как да борави с него, но в момента на теб ти имам повече доверие — наведе се и силно я целуна. — Бъди послушна.

Скочи от хеликоптера и потъна зад боровете отвъд площадката за кацане. Джулиана гледаше след него със загриженост, гняв и… облекчение поне за себе си. Напрежението, стегнало цялото й тяло, й подсказваше да се свие някъде в дъното на хеликоптера, където никой да не я вижда, и да изчака всичко да свърши. Тя не искаше да пречи. Да се превърне в нечия отговорност. Или в потенциална жертва. Но и не искаше да бездейства.

— Мат мина през сериозно обучение — обади се Райдър тихо. — Знае какво прави.

— Можеше да му помогнеш — сряза го Джулиана.

— Не мога да…

— Не искаш — погледна го и осъзна какво представлява, досети се какво мисли. — Искаш той да умре, искаш и Блок да умре. Това е, нали? Тогава никой от тях няма да витае наоколо като заплаха да разкаже на света какво представляваш. Но те уверявам, сенатор Райдър, че заплахата няма да изчезне с тях, разбираш ли ме? Аз ще те изоблича, ако трябва.

— Грешиш — едва пророни той.

— Тогава си размърдай задника и му помогни!

Райдър понечи да възрази, но премисли и бавно слезе от хеликоптера. Джулиана се питаше дали пък не го е накарала да размисли. Загледа се как се затичва през оголеното пространство зад хижата, но в следващия миг го видя да се качва в оставения там открит джип. Така и не успя да го запали. Човек от хората на Блок застана до него с пушка. Изразът на Райдър представляваше смесица от уплаха и възмущение, когато последва мъжа в хижата.

— Трябва да кажа на Матю — промърмори Джулиана и се накани и тя да слезе.

Пилотът я улови за ръката.

— Съжалявам, мадам. Старк ще се справи с положението, а ти престани да размахваш пистолета пред мен, защото знам, че няма да се застреляш.

Но Джулиана гледаше зад рамото му и потресена извика:

— Мамо!

Пилотът се извърна, Джулиана се възползва от краткия миг и скочи от хеликоптера; с приведена глава притича под все още въртящите се перки и се спусна към езерото с тежкия пистолет в ръка.

Хендрик де Гийр помагаше на майка й и на леля Вили да стъпят в алуминиевата лодка. Беше въоръжен с нещо, което изглеждаше способно да убие и тигър, но то въобще нямаше да му помогне, ако не забележи мъжа, който се прокрадва към него. Мъжът бе въоръжен с пушка по-малка от тази на холандеца.

Джулиана позабави крачка и вдигна пистолета. През цялото време се страхуваше да не гръмне ненадейно, но нищо такова не се случи и тя пристъпи напред, прикривана от боровете. Майка й и леля Вили вече се намираха в лодката. Де Гийр се огледа, но пак не забеляза човека на Блок, който стоеше до ъгъла на бараката и насочваше дулото с очевидното намерение да стреля по холандеца, а вероятно и по двете жени.

— Не — извика Джулиана. — Не!

Мъжът се извърна и тъкмо я вземаше на прицел, когато майка й извика.

— Джулиана… Остави ни!

Джулиана обаче не се подчини. Вместо това натисна спусъка. Последва силно изгърмяване и ръката й отскочи назад. Тя извика от болка и усети как рамото й изтръпва. Незнайно защо пред очите й се мерна лицето на Шуджи в момента, когато му съобщава, че е провалила кариерата си, понеже се е била с лоши момчета из проклетите тресавища на Флорида. Всичко й изглеждаше така безсмислено и глупаво, че й идеше да се разсмее дори когато усети, че нещо я тегли обратно към дърветата.

Около ушите й се разнесе пукот, а после съвсем наблизо, изплува лицето на Матю.

— Господи — не се въздържа той. — С теб не е възможно да се живее.

Тя си даде сметка, че още държи пистолета, но ръката й е така безчувствена, че не я усещаше.

— Ръката ми…

— Скъпа, по-добре започни да се тревожиш за врата си, защото се каня да те удуша.

— Уцелих ли го?

— Не, по дяволите, не го уцели. И как въобще си въобразяваш, че ще застреляш някого със затворени очи? — просъска Матю гневно и я стовари на обсипаната с борови иглички земя. — Но успя да отвлечеш вниманието му — призна й той, — и Де Гийр го довърши.

— Мама…

— Леля Вили успя да я измъкне оттук с лодката. Явно си е дала сметка, че така е най-добре, защото не са въоръжени и има опасност да се превърнат в потенциални заложнички.

Едва тогава Джулиана погледна към езерото. От лодката нямаше и следа. Всичко бе странно притихнало.

— Къде е Блок?

— Вътре, подозирам. Повечето от хората му се разбягаха. Нямат нищо против да си играят на война, но не виждат защо трябва да умрат или да попаднат в затвора заедно с него. Поговорих с неколцина. Решиха да не чакат агентите на ФБР да пристигнат.

— А те ще дойдат ли?

— Разбира се.

— Но как…

— Накарах Фелди да им звънне. Обадих й се от летището. Ще проявят изключителна предпазливост при проверка на имот, собственост на сенатор на Съединените щати, но рано или късно ще се появят.

— Един от хората на Блок държи Райдър. Той се опита да избяга и го хванаха.

— О, великолепно. Сега Блок разполага с нов заложник — Матю изведнъж застана неподвижно. — По дяволите!

Джулиана проследи погледа му към хижата и нямаше нужда да пита какво не е наред. Видя как Филип Блок, въоръжен с пушка, крачи към хеликоптера.

— Пилотът сигурно ще излети и…

— Няма да може. Знае, че Блок ще го застреля, ако се опита.

Без думичка повече Матю се плъзна в сенките и остави Джулиана сама. Очевидно й се доверяваше. Сети се за Менестрела и се зачуди дали би успяла да забави Блок, като му го обещае, но осъзна, че са отминали този етап. Блок просто ще я застреля и ще избяга. В най-добрия случай ще я сграбчи и ще я отведе със себе си. Значи, ако излезе на открито, няма да свърши никаква работа. Но няма да постигне нищо и като седи тук.

Тръгна натам, накъдето изчезна Матю. Ръката й си възвърна чувствителността; беше напрегната, но не счупена. Ако й се наложи да стреля втори път, ще е подготвена за отката.

— Ще те прикривам — прошепна тя, когато стигна до Матю. Той я погледна със съмнение, но тя успя да му се усмихне. — Не мога да уцеля нищо, но Блок не го знае.

— Добре, но се постарай да не уцелиш мен.

Тя кимна сериозно, а Матю й се ухили и понечи да излезе на откритото.

Джулиана го сграбчи за рамото.

— Почакай… Виж…

Отвеждаха към хеликоптера Сам Райдър с дуло, опряно в гърба му. Той и човекът на Блок стигнаха до сержанта и тримата тръгнаха към хеликоптера.

— Тъпо копеле! — не се стърпя Старк. — Блок ще го убие.

— Нищо ли не можем да направим?

Преди Матю да успее да й отговори, иззад хижата се появи Хендрик де Гийр. Извика нещо на холандски и мъжът, който водеше Райдър, се извърна и стреля. Де Гийр отвърна на огъня и двамата паднаха. Дори от мястото си Джулиана видя как кръвта шурва по гърдите на холандеца. Райдър стоеше като вкаменен, загледан в мъртвия човек в краката си.

— Сам — изкрещя Матю, изскачайки от храстите. — Лягай и се претърколи, дяволите да те вземат!

Райдър продължаваше да стои неподвижно. Блок се извърна и видя какво се случи. Поколеба се само за миг. Ако отиде и сграбчи Райдър, хеликоптерът ще излети без него. Ако не се върне, ще загуби заложника си.

Вдигна пушката.

— По дяволите — изруга Матю и стреля два пъти, но Блок бе прекалено далеч и куршумите на Старк не го достигнаха. Приведен се втурна към Сам и като го събори, двамата се претърколиха. Куршумите на Блок вдигаха прах наоколо, но Старк и Райдър се озоваха своевременно зад джипа. Джулиана не виждаше дали някой от тях е пострадал, но мобилизира цялата си воля, за да не извика. Блок не подозираше за присъствието й.

Прикривайки се зад боровете, тя тръгна предпазливо, но бързо към сержанта. Той държеше джипа под око; стреля веднъж и към хеликоптера, за да предупреди пилота, че дебне и него. Джулиана изпита угризения, задето набърка нещастника в тази каша — сега нямаше право да го изостави. Като се изключат спомените й от няколкото детективски телевизионни филма, тя нямаше никаква представа от тактика. Знаеше единствено, че няма да допусне Филип Блок да се качи в хеликоптера.

— Спри — извика тя, за да преодолее шума от перките и стреля по посока на Блок. От отката дяволски я заболя, но този път поне го очакваше. Не го уцели, естествено. Да попаднеш на движеща се цел не е така лесно, както изглеждаше. Все пак успя да позабави Блок и да отклони вниманието му от хеликоптера, Матю и Райдър. Той спря и стреля слепешком в храстите, като попречи на Джулиана да стреля повторно, докато залягаше. В следващия миг, странично от Блок, изскочи Матю и го изненада. Стреля веднъж и уцели Блок високо в гърдите. Блок се олюля и изтърва пушката, политайки към земята. Притисна дясната си ключица с две ръце. Матю се приближи и изрита пушката му настрана за всеки случай.

Изведнъж настъпи тишина — перката на хеликоптера заглъхна.

— Добре го направи, Мат — махна пилотът и слезе. — Извиках помощ.

Матю дишаше тежко, загледан в гърчещия се Блок.

— Би трябвало да те убия, Блок. Ти уби Невестулката и Рейчъл Стейн, а във Виетнам се погрижи доста хора да измрат, макар че можеха да не загинат. Позволи на Райдър да прави какви ли не глупости и го прикриваше.

— Райдър беше моят командир…

— Райдър беше глупак и ти го знаеше. Но го остави да вилнее и му помагаше да оцелее, независимо че такава зелена ливада като него или се научава бързо, или умира. Подкокороса го колко щял да се впечатли баща му, като види взвода му в действие. Въпреки че ми подаде погрешна информация за „горещата“ зона, ти не го спря, не докладва срещу него, не ми извести за какво, по дяволите, става дума. Затова пристигнахме неподготвени, а баща му загина заедно с Джак и Чък.

— Сам се надяваше всичко да мине добре — гласът на Блок беше пресипнал.

Свиваше се от болка, но не крещеше. Никога не бяха го ранявали.

— Да, но не се получи така.

— Изпълнявах заповед.

— Ти още тогава си подготвял днешния ден.

Блок изсумтя.

— И какво ще направиш по въпроса?

— Нищо — отвърна Матю. — Просто ще дочакам полицията да дойде и да изтегли задника ти оттук.

Джулиана отиде до повалената фигура на Хендрик де Гийр. Лежеше по гръб и обилно кървеше. Приклекна на пясъка до него и го докосна по рамото. Цялото бе подгизнало от кръв.

— Не мърдай — посъветва го тя, без да има нужда, и свали жилетката си. — Ще видя какво мога да направя с кървенето.

Той вдигна ръка и взе нейната.

— Не си прави труда — прошепна той немощно. — Виждал съм много рани, Джулиана. Тази… — усмихна се и леко поклати глава. После пророни: — Катарина и Вилхелмина?

— Измъкнаха се.

— Добре… Това е добре. Трябва да им кажеш… — трепна от болка и преглътна. Устата и очите му изглеждаха някак хлътнали. Джулиана се опита да избърше част от кръвта с жилетката. Той продължи, но гласът му звучеше още по-слабо. — Трябва да им кажеш, че съжалявам за Амстердам. Кажи им, че ме беше страх, че мислех прекалено много за себе си. Знам… Знам, че това нищо няма да оправдае. Да съжаляваш, не помага.

Джулиана кимна; усети как цялата трепери.

— Непременно ще им кажа.

— И им кажи също… — усмихна се и стисна ръката й. За миг проницателните сини очи станаха съвсем бистри. — Кажи им, че и двете много ги обичах.