Джоан Хол
Покореният изкусител (8)

Осма глава

— Джеймсън се е справил много добре с тези укрепления — забеляза Люк. Той проучи внимателно изложения в магазина модел на Аламо от периода преди известната битка.

— Така ли? — запита Селена и приближи да разгледа по-добре модела.

— Ммм — измърмори Люк и с това показа колко много му харесва. — Ето тук — и посочи едно място вътре в крепостта, — на източната стена е изградил парапет, върху който е монтирал три оръдия, както и специална площадка за наблюдение на югоизточния край, откъдето се е виждал целият град. Блестящо решение — в гласа му се долавяше възхищението на професионалиста. — Колко лошо, че всичко това се е оказало недостатъчно.

— Напротив, напълно достатъчно е било.

Люк отмести поглед от модела и погледна удивено Селена.

— Какво говориш? — той я хвана за ръка и я отведе на по-спокойно място в двора. — Фортът не е издържал атаката на „Света Ана“. Всички защитници са загинали.

— Знам — отвърна тя с ведра усмивка. После го накара да седнат на каменната пейка под сенчестите клони на стар кипарис. — Но всичко се е оказало достатъчно, дори предостатъчно.

— В какъв смисъл? Та те са загубили битката.

— Прав си — съгласи се тя, — но тяхната гибел е изиграла огромно значение. Тези укрепления са дали възможност на защитниците да задържат неприятеля в продължение на тринадесет дни. Така са осигурили на Сам Хюстън ценно време, през което да събере отново армията си. После, вдъхновена от битката при Аламо, тази армия нанесла унизително поражение над „Санта Ана“ при Сан Джасинто и то само седем седмици след падането на Аламо.

Известно време Люк не каза нищо, после върху устните му се появи крива усмивка.

— Надсмиваш ми се, така ли?

— Ни най-малко! Познавам историята на Аламо — възкликна тя. — Зная дори, че са били изградени и други укрепления. Но, честна дума, не знаех как са устроени тези укрепления, докато ти не ми обърна внимание на това — изражението й остана спокойно, ала гласът й леко се стегна. — А сега си признай. Ти пък не знаеше, че бойния вик „Помнете Аламо“ се е превърнал в решителен фактор за победата над „Санта Ана“.

— Разбира се, че знаех — отвърна той. — Но имах предвид единствено инженерния замисъл на фортификациите.

— И с опитното си око на архитект — продължи тя със сух глас, — ти оцени високо умението на Грийн Джеймсън, гарнизонният инженер.

— Знаеш, че съм архитект? — повдигна учудено вежди Люк.

— Разбира се, че знаех. Това беше първото, което чух за теб.

— Първото ли? Какво друго си чула?

— Не чак толкова много — призна си тя. — Разбрах, че си от Пенсилвания, че си разведен, донякъде останал самотник и че строиш къща върху купена от Уил земя на около една миля нагоре по реката от мястото, където живееш сега под наем. Чух също, че си извоювал световна слава за новаторските си проекти.

— И смяташ, че това не е чак толкова много? — поклати глава Люк. — Бих казал, че е предостатъчно и много повече от онова, което аз знам за теб.

— Остава да ме попиташ.

— А ти би ли ми отговорила? — запита изпълнен със съмнение той.

— Може би — засмя се Селена, стана и му подаде ръка. — Но няма да узнаеш нищо, преди да направиш опит.

Люк пое ръката й, стана от мястото си и се извиси над нея.

— Няма да забравя думите ти — каза той. — А сега къде отиваме?

— На кратка разходка из града. Хайде. Ако не побързаме, ще изпуснем открития автобус.

 

 

— Това, дами и господа, е „Крал Уилямс“, най-представителният жилищен район на Сан Антонио.

— Тъй като си архитект — обърна се Селена към Люк и му посочи внушителните сгради от двете страни на широката улица, — струва ми се, че тази част от града ще те заинтересува. Тук са използвани най-различни архитектурни стилове.

— Права си — отвърна Люк и огледа с окото на специалист две от сградите, построени в колониален стил. — Прекрасно са възстановени.

— Да. И на мен ми харесват… — тя замълча, понеже екскурзоводът продължи беседата си.

Люк престана да обръща внимание на думите му. Не че се отегчаваше, а защото мислеше за нещо много по-лично и по-настоятелно от сградите около тях.

Селена! Искаше Селена. Отново. Не, не отново, поправи се Люк, а все още. Желанието му бе постоянно и започна да го тревожи, защото то се разрасна и не беше само физическо. Появи се нещо ново. Не само искаше да притежава Селена, но и да разбере какво се крие под съблазнителната й външност.

Размърда се върху твърдата дървена пейка на автобуса и хвърли крадешком поглед към Селена. И тя не следеше думите на екскурзовода. Гледаше с присвити очи към него.

Какво ли се въртеше в прекрасната й главица? За какво мислеше, какво чувстваше? Дали проявяваше към него онзи интерес, който той проявяваше към нея? Обля го вълна на нетърпение. Защо, по дяволите, си задаваше подобни въпроси? Не му ли беше казала, че може да я пита каквото си поиска?

— Изглеждаш много сериозна — забеляза той. — За какво мислиш?

— За теб.

— О! — Люк вдигна вежди. — Какво за мен?

— Просто любопитство — сви рамене тя.

— Остава само да ме попиташ — перифразира той собствените й думи и закачливо се усмихна.

— А ще ми отговориш ли?

Люк започна да се забавлява от тази игра на думи.

— Може би, но няма да узнаеш нищо, преди да направиш опит.

— Тогава добре — кимна Селена. — Какво правиш в западен Тексас?

— Живея — отвърна язвително Люк. — Просто живея.

— Или съществуваш?

— Какво значение има това — сви рамене той.

— Опарил си се от нещо — продължи настоятелно тя.

— До известна степен.

— Наскоро, след като се запознахме — намръщи се тя, — реших, че изпитваш ужасна омраза към някаква нещастна жена.

— Омраза ли? — засмя се Люк. — Да не искаш да кажеш…

Селена се огледа бързо наоколо, да не би някой да слуша разговора им.

— Знаеш ли, струва ми се, че препълненият автобус не е най-подходящото място за подобни разговори.

— Длъжни ли сме да останем в автобуса до края на обиколката?

— Разбира се, че не.

— Тогава да слизаме.

На следващата спирка двамата слязоха. Люк нямаше ни най-малка представа къде се намират или къде щяха да отидат. Това не го интересуваше. Любопитството му към Селена се разпали още повече. Изпитваше удоволствие да върви редом с нея. Чакаше я да поднови анализа си за неговите мотиви. Но се излъга.

— Мисля да отидем до Ла Вилита.

— Какво? — спря се Люк.

— Ла Вилита — повтори тя. — На испански означава „малък градец“. Това е най-старата част на Сан Антонио.

— Не ме ли занасяш? — запита я той със сух глас. — Мислех, че екскурзоводът е останал в автобуса.

— Прав си, но имам причина да те заведа в Ла Вилита.

— И каква е тази причина?

— Трябва да си купя рокля за сватбата на Бренда и Дейв — обясни му тя.

— А… да, сватбата — възкликна той със саркастичен тон. — Колко романтично!

— А, ето я! — възкликна Селена.

Люк се стресна и се огледа. Не видя нищо необикновено.

— Какво има? — запита той и обърна отново учудения си поглед към нея.

— Омразата, за която ти говорих — върху лицето й се бе изписало неодобрение. — Ти не мразиш някоя специална жена. Ти мразиш всички жени. Не съм ли права?

— Не, Селена — отвърна направо той. — Аз не мразя жените.

— Но и не ги обичаш кой знае колко.

На Люк не му хареса насоката, която взимаше разговорът, но след като й бе разрешил да го разпитва, отвърна откровено:

— С малки изключения. Но имам причина за това.

— Точно така — тя се отдръпна от него с вдигната глава.

— Селена, почакай — извика Люк и я догони. — Ти ме попита и аз ти отговорих. Нима искаш да те лъжа?

— Не, Люк, не искам да ме лъжеш — поклати глава Селена, но не го погледна.

— Защо се сърдиш тогава? — хвана я за ръката Люк и я накара да спре.

Селена го погледна. Сенките в дълбините на зелените й очи накараха Люк да се разкае за думите си.

— Не се сърдя — отрече тя с тон, който подсказваше точно обратното.

— Така ли? — повдигна недоверчиво вежди Люк. — Защо се дърпаш от мен?

— Не се дърпам — Селена вдигна гордо брадичка.

— Какво има тогава? — настоя той.

— Да вървим на пазар — каза тя, кимна рязко и отметна дългата си плитка върху рамото.

Люк се прокле, че унищожи по такъв глупав начин непринудеността и приятелството, което успяха да постигнат, пъхна ръце в джобовете на джинсите си и я последва.

С малки изключения, Люк не мразел жените. Ужасно! Селена забеляза, че той не спомена никакви имена.

Почувства се силно наранена. Нима бе възможно да се обвърже толкова много с един мъж само за няколко кратки часа? Тя изгледа косо Люк. Болката в стомаха й подсказа, че това не само бе възможно, но бе и самата истина. Намесили се бяха чувствата й и тя имаше нужда от размишления.

Беше отдала не само чувствата, но и девствеността си на един мъж, който приемаше, че не обича жените, а в същото време очевидно не изпитваше никакви угризения да ги използва за задоволяване на физическите си нужди. Каква глупачка съм, каза си Селена. А глупачките заслужават всичко — доброто, злото и равнодушието.

В объркания й ум проблесна заглавието на един стар филм и Селена едва не се разкиска. „Добрите, лошите и равнодушните“.

Магазините в Ла Вилита бяха претъпкани с дрехи за карнавала. Селена едва си проби път през тълпата до един магазин, който бе посещавала много пъти. Люк я следваше по петите като таен агент, преследващ заподозрян престъпник. На входа на магазина, тя обърна глава към него.

— Знам, че повечето мъже се отегчават при подобни покупки — каза тя. — Тъй като жените са ти противни, струва ми се, че ще се отегчаваш още повече. Няма да имам нищо против, ако ме почакаш отвън.

— Не си ми противна, Селена, и не ме отегчаваш — въздъхна Люк. — Ще дойда с теб.

Отвратена от себе си при прилива на удоволствието, което й доставиха неговите думи, Селена се обърна и промълви:

— Както желаеш — отвърна тя, сякаш това не я интересуваше.

Селена се престори, че е спокойна и започна да разглежда роклите.

— Какво ще кажеш за тази?

Като се молеше да се освободи от обзелите я чувства, Селена се обърна да види какво имаше предвид Люк. Той държеше в ръцете си красива рокля.

— О! — успя само да възкликне тя.

— Харесва ми — каза Люк и премести поглед от тоалета към Селена. — Мисля, че ще ти отива.

Колкото и да не искаше да си признае, но и Селена хареса роклята.

— Е? — обърна се Люк към нея. — Какво ще кажеш?

— Прекрасна е!

— Тогава я пробвай — отвърна той и й подаде роклята.

Селена хареса изключително много роклята. Но дори и да не беше така, пак щеше да я купи, понеже забеляза изписалото се върху лицето на Люк изражение, след като излезе от пробната, за да го попита за мнението му.

— Прекрасно! — възкликна той, огледа я от главата до петите и спря поглед върху дълбоко изрязаното деколте, където се виждаха нежните извивки на гърдите й. — Никой мъж няма да може да ти устои!

— Може само да си мечтае за мен — провлече думи тя, дълбоко развълнувана от удоволствието, което й достави неговата забележка. После вдигна царствено глава и влезе отново в пробната. Чу след себе смеха на Люк.

Селена купи роклята и се закле наум, че ако той си позволи отново да направи някоя сексапилна забележка по отношение на нея, ще му го върне. Стори й се, че стоя цели часове на опашката, докато плати роклята. Очакваше, че Люк ще я покани да отидат някъде, но вместо това той я помоли за помощ.

— Е, аз ти помогнах да направиш своята покупка — каза той. — Помогни ми сега аз да направя моята.

— Да не искаш да си купиш дрехи за сватбата? — ахна от учудване Селена.

— Нищо подобно — отвърна той и я погледна с насмешка. — Искам да купя подаръци за брат ми и за неговото семейство.

— Значи имаш брат? — Селена не можа да си обясни защо това я изненада толкова много.

— Да, имам брат — отвърна кисело той. — И макар да разбирам, че в момента сигурно ме смяташ за безчувствено чудовище, вярвай или не, но имах дори майка и баща.

— Имаше ли?

— И двамата починаха.

— Съжалявам.

— Аз също — въздъхна Люк, после се усмихна. — Е, ще ми помогнеш ли? Нуждая се от женски съвет.

— Разбира се, че ще ти помогна — Селена смръщи чело. — Труден човек ли е брат ти?

— Не е — поклати глава Люк. — Ханк не е такъв, но не съм сигурен за жена му, Лора.

— Защо, капризна ли е?

— Лора е прекрасна — засмя се Люк. — По професия е вътрешна декораторка и има изящен вкус. Ужасно ще ми е неприятно да й изпратя нещо, което няма да й хареса, но ще се почувства задължена да го постави на видно място само защото е подарък от мен.

Чудесно! Селена почувства как в нея припламна искрица на гняв. Без да се замисли, тя даде воля на негодуванието си.

— Предполагам, че Лора е сред малкото изключителни жени, които харесваш?

Без да обръща внимание на тълпящите се около тях хора, Люк присви очи и прикова Селена с поглед.

— Да, Лора е изключителна. Както душевно, така и физически и е готова да даде живота си за Ханк.

Селена разбираше чувствата му. Някъде дълбоко в себе си, макар и да предпочиташе да не го признава, самата тя бе готова да даде в момента живота си за Люк. Разбираше, че това е чиста глупост. Беше убедена, че е безразсъдно да се влюбва. Но се влюбваше. По дяволите!

— И затова ли е толкова специална, понеже е готова да даде живота си за брат ти? — изрече тези думи по отношение на жената със сарказъм — а тя дори не я познаваше — само и само да отхвърли собствените си нежелани мисли.

— Селена, вече ти казах…

Изтощена от тази мисъл и дълбоко наранена, Селена нетърпеливо го прекъсна:

— О, остави всичко това. Да купим подаръците ти и да излизаме!

Накрая намериха подарък за Лора, за двете й големи дъщери от първия й брак, за зет й, за малката й внучка и за нейния и този на Ханк шестмесечен син. Единствено подаръкът на Ханк просто подлуди Селена, защото Люк отхвърляше всяка нейно предложение.

— Започвам да си мисля, че си се побъркал — обърна се към него Селена, след като той отхвърли и поредното й предложение. — Оставам с впечатление, че ти си човекът, който е готов да даде живота си за Ханк.

Думите й го накараха дълбоко да се замисли.

— Вероятно мога да го направя — кимна той в знак на съгласие. — Ханк е от малкото добри хора в този несъвършен свят. Помогна ми да завърша учението си, помогна ми да започна бизнеса, утешаваше ме, докато бившата ми жена ми създаваше всичките онези неприятности. Той е истински стопроцентов джентълмен и аз наистина го обичам.

Селена почувства, че я поставиха заслужено на мястото й. В същото време остана доволна, че Люк е способен да обича. Сведе поглед.

— Извинявай, Люк! — прошепна тя. — Нямам право да съдя нито теб, нито близките ти. Отсега нататък ще държа езика си зад зъбите.

— Обзалагам се, че ще го направиш — отвърна той с демоничната си усмивка.

Напрежението между тях премина. Обзета от вълна на облекчение, на Селена й хрумна блестяща идея.

— Люк, сетих се! — възкликна тя. — Сетих се кой подарък би бил най-подходящ за брат ти. Нали каза, че е добър човек?

Люк кимна и тя се засмя.

— Купи му бяла каубойска шапка.

Люк тъкмо плащаше шапката, когато вниманието на Селена бе привлечено от една гравюра. Когато Люк се върна, тя я разглеждаше с очевидно удоволствие.

— Нещо интересно ли откри?

— Погледни това, Люк — тя му подаде гравюрата с блеснал поглед. — Сякаш отново са претворени индианските пещерни рисунки от езерото Амистад. Там сега е построен язовир.

Люк погледна гравюрата, после присви очи да я разгледа по-добре.

— Чувал съм за скалните рисунки в областта Биг Бенд — каза той, — но за първи път чувам, че при този язовир имало пещера. Цветовете и подробностите от тези рисунки са невероятни — той я стрелна с поглед. — Наистина ли в тази пещера има такива рисунки?

— Разбира се — отвърна напълно убедено Селена.

— Ти виждала ли си ги?

— Да.

Той поклати удивено глава.

— Сякаш времето не е оставило своя отпечатък върху тях.

— Точно така — усмихна се Селена.

— Може ли да се видят?

Селена кимна.

— Съществуват отдавна, но след построяването на язовира до пещерата може да се отиде само с лодка — обясни Селена.

— Жалко — въздъхна разочаровано Люк. — Толкова ми се искаше да ги видя.

Селена се замисли за миг, после взе мигновено решение.

— В Дел Рио имам приятел лодкар — каза бързо тя, преди да си е променила решението. — Освен това, тази вечер няма къде да спим — тя погледна часовника си. — Часът е три и двадесет. Ако се измъкнем още сега от Сан Антонио, преди часа пик, към осем вечерта ще бъдем в Дел Рио. Искаш ли да отидем?

— Ще намерим ли място за нощуване?

— Без проблеми — засмя се Селена. — Там няма карнавал. Освен това има няколко прекрасни мотела. Единият от тях е до самия язовир. Още сега ще се обадя по телефона.

— Да вървим да намерим телефон — предложи Люк и я хвана за ръката.

След по-малко от половин час двамата тръгнаха на път. Селена се движеше отпред, следвана наблизо от Люк. След като се обади в мотела, тя просто съобщи на Люк, че е направила резервация. Не му съобщи обаче, че е резервирала две отделни стаи.

Селена беше убедена, че това няма да се хареса на Люк. От друга страна, не й се искаше Люк да остава с впечатление, че е леснодостъпна за всеки мъж — особено за онзи, в когото имаше неблагоразумието да се влюби.

Тя погледна в огледалото за обратно виждане и се намръщи. Джипът на Люк неотклонно я следваше.

Щеше да даде добър урок на Люк, помисли си Селена и върху устните й се появи малка предизвикателна усмивка. Ако започнеше да възразява, щеше да научи този дявол на по-изискани маниери.