Джоан Хол
Покореният изкусител (3)

Трета глава

Омаян, объркан и смутен Люк седна под рехавата сянка на едно почти изсъхнало дърво и посегна към храната, която беше сложил разсеяно в картонена чинийка.

Селена, останалите двама водачи и Люк бяха подредили с опитна ръка закуската, която можеше да съперничи на тази от най-добрите ресторанти. Имаше подбрани сирена, туршии, маслини и бисквити, дебели парчета наденица и пушени стриди. Не липсваха ядки и пържени картофи. Десертът се състоеше от различни сладкиши и резенчета от ябълки и портокали.

Люк опита от всичко… Но нищо не му хареса. Чувстваше се повече от объркан. Мислите му се въртяха и прескачаха от съпружеските двойки, прекарващи заедно отпуските си, до удивителните страни от характера на Селена.

Почти не обърна внимание, когато един от туристите възкликна, че вижда дива коза. Животното се бе изправило на самия ръб на отвесна скала, извисила се над поточето, където групата се бе спряла да отдъхне. Люк се изненада от бързия отговор на Селена, която в момента режеше портокали. Тя хвърли поглед през рамо, присви очи и каза:

— Не е коза, а кон — и продължи работата си.

Туристът не й повярва и беше готов да спори.

— Не може да е кон — настоя той и проточи врат, за да огледа по-добре животното. — Положително е коза.

Тъй като Селена не каза нищо, а само повдигна рамене, Люк реши да разреши спора. Той бутна чинийката настрана, изправи се, извади бинокъл от торбата си и го насочи към животното.

— Наистина е кон — съобщи той и предложи бинокъла на туриста, за да се увери сам. Все още със скептично изражение на лицето, мъжът пое бинокъла и го вдигна към очите си.

— Вярно, по дяволите! — свали бинокъла и се обърна със смутена усмивка към Селена. — Права сте, госпожице.

— Нали затова ми плащат — отвърна малко заядливо Селена и го възнагради с блестяща усмивка.

Усмивката й се отрази силно върху опънатите нерви на Люк. Той взе чинийката с едва докосната храна и я хвърли в голямата торба за боклук, окачена отстрани на сгъваемата маса.

Макар и да не обичаше да прахосва храна, Люк не беше в състояние да прекара и глътка през присвитото си от вълнение гърло. Вместо това си отвори бутилка чиста изворна вода. Прохладната течност се плъзна надолу, овлажни засъхналото му гърло, но не отпусна напрежението му. Обзе го раздразнение. Оттегли се от групата, тръгна по коритото на поточето и вървя дотогава, докато престана да чува приглушените им гласове.

Наоколо всичко тънеше в тишина. Макар и успокояваща, тя му се стори досадна. Люк се опита да подреди разбунтувалите се в главата му мисли. Гледаше заобикалящия го пейзаж, но не забелязваше нищо. За първи път в живота си се чувстваше така несигурен, така объркан в чувствата си. Не си спомняше да е бил в подобно състояние дори в началото на двадесетте си години, когато срещна за първи път бившата си жена.

Откакто се помнеше, винаги успяваше да съчетава живота с чувствата си. Винаги знаеше какво точно иска и как да постигне личните и професионалните си цели. Дори по време на унищожителния процес и решението на английския съд, с което се отнемаха родителските му права върху малкото им момиченце, Люк не изпитваше ни най-малко съмнение как трябва да постъпи.

Той просто се потопи в работата си и създаде архитектурни шедьоври, които му донесоха световно признание. Заедно със славата внезапно осъзна, че се е превърнал в обект на изключително женско внимание. Все още изпълнен с горчивина от живота, той се отдаде на удоволствията, предложени му от нежния пол.

Всичко това обаче беше преди дребната и енергична зеленоока жена да нахлуе в туристическата агенция и в неговия живот и да обърка както съзнанието, така и чувствата му.

По дяволите! Запали цигара. Защо се тормозеше толкова много? Имаше нужда от жена и погледът му съзря Селена. Защо усложняваше излишно въпроса?

Остра болка прониза сърцето му. Затвори очи и започна да разтрива туптящите си слепоочия.

— Люк!

Това бе единственият глас, който му се искаше да чува, затова си помисли, че той идва от дълбините на душата му.

— Люк, къде си? — извика Селена със силен и нетърпелив глас. — Време е да тръгваме.

— Тук съм — извика в отговор Люк, свали ръце от слепоочията и нахлупи сламената шапка върху изпотеното си чело. — Идвам!

— Какво, за Бога, правиш там? — обърна се към него Селена, като го видя, че се появява откъм поточето. — Или задавам неделикатен въпрос? — Усмихна му се дяволито и примамващо.

— Разговарях с природата — провлече думите си Люк.

— Добре ли си? — Селена надникна под периферията на шапката си.

— Разбира се. Да тръгваме — навъси се той.

Селена го хвана за ръката и го спря.

— Почакай, Люк. Сигурен ли си, че ти няма нищо? Имаш странен вид. Блед си, топъл си.

Пламтеше целият както отвътре, така и отвън, но това не се дължеше на безмилостните слънчеви лъчи. Изпепеляваше го желанието да бъде с нея, да я притежава. Имаше нужда от нея, от страстта й, а не от съчувствието й.

— Да, сигурен съм — отвърна все така навъсено той и дръпна ръка. — Доказателство ли искаш? — сграбчи я без предупреждение и я притисна силно към прегрятото си тяло.

Този път в целувката му нямаше никакви задръжки, никаква липса на чувства. Устните на Люк не се допряха до тези на Селена, а просто ги погълнаха. Устата му бе твърда, пареща, зажадняла. И нейните устни и чувства пламнаха, вълнението завладя цялото й тяло. Тя почувства как върхът на езика му притисна стиснатите й устни. Търсеше, искаше да проникне. Останала без сили, тя отвори уста и му позволи да проникне в нея. Резултатите от инстинктивната й реакция бяха смайващи.

В този кратък миг на свързване Селена стана негова и тя го разбра. Сега той можеше да прави каквото си пожелаеше с нея.

За щастие на Селена, Люк или не разбра, или не пожела да се възползва от проявената от нея слабост. Той я пусна от обятията си, поклати глава и промълви:

— Да се връщаме при останалите.

С изпънато тяло от вътрешната битка, която водеше, за да преодолее трепета, обхванал цялото й тяло, Селена погледна с изумление Люк, който се отдалечаваше от нея. Какво беше казала, че я целуна по този начин? Без да иска, тя прокара език по устните си и обра останалите върху тях пощипвания от пламенната му и възбуждаща целувка. Беше го запитала единствено дали се чувства добре и го бе хванала за ръката. Какво лошо имаше в това?

Мъже! Селена поклати глава и тръгна след него. Дали някога щеше да ги разбере? Усмихна се кисело. А наистина ли искаше да ги разбере, особено тези с дълбоките и мрачни души като Люк?

Селена се отърси от нежеланата възбуда, предизвикана от целувката на Люк и странното безпокойство, което изпитваше към него, и закрачи край поточето, докато не стигна до очакващата я вече група.

— Тръгваме — обяви с решителен глас тя.

Люк прекара по-голямата част от плаването в мрачно настроение. Ядосваше се на себе си — за рязката си и физически мъчителна реакция на безпокойство на Селена към него, и на Селена — за нейното първоначално хладно отношение. И въпреки всичко, наблюдаваше с възхищение как тя се справя умело с греблата и как наблюдава внимателно двамата все още неопитни водачи, които я следваха на безопасно разстояние с двата сала.

Разбира се, призна си Люк, Селена се справяше прекрасно с всичко, с което се заемеше. Спомни си пламенния начин, по който отвърна на целувката му и едва не изохка. Искаше много повече от нея.

В ранния следобед туристите изгубиха част от сутрешното си въодушевление и започнаха да клюмат като парникови цветя под ярките лъчи на слънцето. Въпреки това желанието за забавления не ги бе напуснало, когато Селена, все още облечена със спасителна риза, скочи във водата и ги покани да се присъединят към нея.

За най-голямо удивление на Люк, жените последваха Селена така, както бяха облечени. Изхлузиха само сандалите си. Мъжете останаха на сала й подвикваха окуражително на жените си, после се засмяха добросърдечно, когато ги напръскаха с вода.

— Чудесно е! — извика жената на Чет, като пляскаше весело с ръце. — Ела да опиташ.

— Не, благодаря — отвърна Чет и свали мократа риза от гърба си. — И без това ме измокри до костите.

Гледката развесели Люк.

— Винаги ли се отдават така всеотдайно на ваканционните си забавления — запита Люк и посочи къпещите се жени.

— Твърде често — отвърна язвително Чет. — Както казва жена ми Каръл: „Това е единствената възможност, която ни предлага животът, затова трябва да изстискваме колкото се може повече удоволствия от него.“ И всички споделяме мнението й.

— Тази философия за живота е най-добрата от всички, които някога съм чувал — отвърна Люк и неволно си спомни за цялата изживяна от него горчивина.

Салът продължи безпрепятствено пътя си, след като жените се покатериха отново на него мокри, но щастливи. Люк въздъхна с облекчение, когато спряха на малкия пристан.

Близо до брега на реката вече ги очакваше автобусът, паркиран под сянката на голямо дърво. И Селена беше доволна от приключилото плаване, макар и само заради това, че щеше да се раздели с един много привлекателен, но и създаващ много трудности, член на групата. Люк Брансън я изнервяше и подкопаваше самочувствието й, а Селена се гордееше с това, че досега не бе позволила на нито един мъж да я изнерви или да подкопае самочувствието й.

С общите усилия на Селена, Люк, останалите кандидат екскурзоводи и двама от туристите саловете и екипировката бяха натоварени бързо на ремаркето на автобуса. Селена тъкмо се готвеше да седне зад волана на автобуса, когато внимателно, но твърдо, беше изтикана встрани.

— Ти ни води през реката — каза Люк, преди да е успяла да възрази. — Сега ще шофирам аз.

Селена се отмести и без да каже нито дума седна зад него. После в съзнанието й отново изплува образът на Люк — твърдите му устни и издълженото му стройно тяло, триещо се чувствено в нейното. Образът беше толкова ярък, че изпита отново същите вълнения.

Мъжете зад нея гръмогласно се засмяха и Селена дойде на себе си. Никога досега не си бе фантазирала за който и да било мъж. Объркана и смутена от бушуващите в съзнанието й мисли, тя изпъна тяло и се загледа през прозореца. Селена за първи път истински се зарадва, когато Люк най-сетне спря автобуса пред канцеларията на туристическата агенция.

Селена, Люк и двамата кандидат екскурзоводи се сбогуваха с туристите и тъкмо да продължат пътя си, Уил им извика да почакат.

— Хей! Един момент!

— Какво има, Уил? Нещо лошо ли? — попита Селена и подаде глава през прозореца.

— Не, по дяволите! — засмя се Уил. — Надявам се, че съм прав. След като разтоварите си идете по домовете и се облечете елегантно. Към седем часа ви чакам в ресторанта. Ще има голямо тържество.

— Какво тържество? — запита развеселена Селена, понеже знаеше, че Уил винаги беше готов за подобни дела.

— Годеж! — отвърна Уил и върху лицето му се разля широка усмивка. — Тази сутрин Бренда ми съобщи, че двамата с Дейв дотолкова са лапнали въдицата, че са решили да се оженят.

— Ами! — възкликна удивено Селена. — Сериозно ли говориш?

— Напълно — кимна Уил. — По всичко личи, че Бренда и Дейв също са го решили напълно сериозно.

— Решението им е пълна глупост.

Спонтанното мнение бе изказано със сух глас от седналият зад волана мъж.

Макар и да беше съгласна с Люк, на Селена не й харесаха дръзките думи и тонът на гласа му. Ядоса се. Бренда й беше приятелка и Селена можеше да прецени дали постъпката на Бренда е прибързана и глупава. Люк обаче беше външен човек и нямаше право да раздава правосъдие. Присви очи, обърна се и го прониза с поглед.

— А не допускаш ли, че Дейв и Бренда може да са влюбени? — обърна се тя към него с тих глас, в който прозвучаха опасни нотки.

— Естествено, допускам — провлече думите си Люк, — затова тези древни планини отсреща утре сутринта вече няма да ги има.

— Да не би е това да намекваш, че няма да присъстваш на празненството? — запита Селена.

— Ти си намеквай каквото искаш — отвърна Люк, — но аз няма да пропусна това тържество.

— Колко жалко — усмихна му се противно Селена.

— Как ми се искаше да прекарам приятно.

Селена му обърна гръб и седна някъде в средата на автобуса, а Люк подигравателно се засмя.

Смехът на Люк и думата „сватба“ не излизаха от ума на Селена.

Изпаднала в състояние на леко зашеметяване от внезапното решение на своята приятелка и от присъствието на Люк, Селена успя да се отърси по време на разтоварването на екипировката от бушуващите у нея чувства. Веднага след приключване на работата, тя се втурна към колата си.

Надяваше се да завари Бренда у дома, но се излъга в очакванията си. Не си представяше Бренда като съпруга и домакиня. Страхуваше се, че нейната приятелка се е поддала на ефекта от умопомрачението след прекараната нощ на възхитителна любов. Селена полегна на леглото си. Налагаше се да поговорят с Бренда. Да си поговорят дълго и приятелски, като жена с жена. Взела това решение, Селена въздъхна дълбоко и се унесе в сън.

Когато Селена пристигна малко преди осем часа, ресторантът и барът бяха препълнени с хора. На дансинга танцуваха рокендрол. Въпреки блъсканицата, първият човек, когото Селена зърна, бе Люк.

Той седеше на бара. Селена изтръпна от очакване. Ядоса се, че се вълнува толкова много при вида на Люк. Беше облечен като повечето мъже — с памучни панталони и риза с къси ръкави. С това обаче приключваше приликата му с останалите мъже, които изглеждаха представителни и приятни. Люк излъчваше нещо вълнуващо и опропастяващо.

Люк забеляза Селена и стомахът му се сви. Тя беше в бяла лятна рокля, напръскана с лилави и зеленикави петна, подчертаваща прекрасната й фигура. Голите й рамене сякаш блестяха на приглушената светлина в ресторанта. Беше си пуснала косата и черните къдрици падаха като водопад по гърба й. От непреодолимия копнеж да вплете пръсти в тези копринени коси й да притисне голото си тяло до нейното, Люк почувства как гърлото му изсъхна и нещо го стегна в гърдите.

Селена!

Името й кънтеше в него, около него. Селена, с гъвкавото тяло, с котешките очи на вещица и блестящата като коприна коса! Тялото му реагира силно. Люк се зарадва, че се е облегнал на бара, в противен случай се опасяваше, че ще се сгромоляса на земята. Желаеше я безумно.

Непреодолимите му черни очи извикваха еротични образи във въображението й. Те я ужасяваха и съблазняваха. Селена пристъпи несъзнателно към Люк, подчиняваща се безмълвно на мълчаливия му зов. Привлечена от силата на волята му, тя беше готова да се хвърли направо в обятията му, ако един познат глас не я бе повикал и не бе разрушил странната магия, парализирала мозъка и чувствата й.

— Селена! — извика Бренда и гласът й се извиси над всеобщата глъчка.

Селена забеляза, че Бренда, Дейв, Уил и още няколко други мъже и жени седяха на голяма маса отстрани на дансинга.

Селена се усмихна и се запромъква през тълпата към тях, като пътьом отвръщаше на поздравите на приятелите си. Когато стигна до масата, тя прегърна Бренда и съзнателно обърна предложения й стол с гръб към бара. На голямата маса спокойно можеха да се разположат десетина души. Имаше само още едно свободно място — това до стола на Селена. Почуди се за кого ли е запазено, но след това широко се усмихна и каза:

— Чувам, че вече се поднасят поздравления — и премести поглед от Бренда към Дейв.

Дейв глуповато се ухили, а Бренда просто разцъфтя.

— Точно така — отвърнаха всички заедно.

— Не е ли ужасно романтично и вълнуващо? — обади се въодушевено някаква млада жена, седнала до Уил.

Селена отмести поглед към красивата жена. Казваше се Мерилин Трент. Като опитна речна екскурзоводка, тя работеше от около осем месеца при Уил. Селена не я познаваше много добре, защото отсъстваше шест месеца след постъпването на Мерилин. Беше дочула, че Мерилин се държи дружелюбно и е станала твърде известна сред местните хора и сред туристите. Мерилин бе известна както с доброто си сърце, така и с не дотам целомъдреното си поведение. Като реши, че личният живот на тази жена си е нейна работа, Селена обикна Мерилин, макар и сега да не споделяше нейното мнение. Нямаше обаче намерение да помрачава празника, като изкаже опасенията си. Оказа се, че има човек, който не споделяше нейната въздържаност.

— Романтично и вълнуващо ли, Мерилин? — обади се Люк със студен глас зад Селена и тя се стресна. — Бих казал, че е по-скоро прибързано и прозаично.

За миг настана ужасна тишина. Всички, освен Селена, погледнаха изумено Люк. После Бренда намали внезапно създалото се напрежение, като избухна в силен смях.

— О, Люк, та ти си бил голям шегаджия — каза закачливо тя. — Запази мислите за себе си, разположи се на масата и раздай напитките.

Когато Люк мина зад нея и приближи масата, Селена забеляза, че е понесъл голям поднос. На него бяха поставени чаши с вино, две халби бира и няколко празни чаши. Люк постави подноса на средата на масата и се настани на свободния стол до Селена.

Неговата близост я накара да потисне с усилие въздишката си. Въпреки всичко, призна пред себе си, единствено Люк прояви смелостта или безочието да заяви открито истинското си мнение за спонтанното решение на Бренда и Дейв да сключат брак. Противно на всичко, убедена, че това не е работа нито на Люк, нито на когото и да е друг, тя мълчаливо одобри съвета на Бренда, Люк да запази мнението за себе си.

— Искаш ли да танцуваме?

Гласът на Люк прозвуча тихо и твърде близо, но Селена се стресна, сякаш чу силен вик. Докато съзнанието й се бунтуваше при мисълта, че отново ще попадне в обятията му, тялото й потръпна от очакване. Като проклинаше наум физическата си реакция, Селена се обърна към него и го погледна със студено презрение.

— След като вече познавам твоя начин на танцуване ли? — запита го тя и навъси чело. — Не, благодаря.

Люк си придаде вид, сякаш се разкайва, но очите му просветваха дяволито.

— Би ли помислила отново, ако обещая да се държа много, много добре? — попита я той.

Селена не се съмняваше, че Люк може да се държи изключително добре. Точно от това се страхуваше. Върху лицето и се изписа съмнение.

— И няма да ме притискаш и да правиш сцени?

Тъмните му очи продължаваха да гледат присмехулно, но изражението му стана печално.

— Имаш честната ми дума.

— Добре, осланям се на думата ти — отвърна тя, тъй като й се стори, че няма друг избор. — Но те предупреждавам — продължи Селена, като му позволи да я отведе на дансинга. — Нарушиш ли и най-малко обещанието си, ще те оставя да си танцуваш сам.

В отговор на думите й Люк стегна мускули и леко се засмя. Селена потъна в прегръдките му завладяна от силен трепет.

Страхът на Селена се оказа неоснователен. Люк се държа като същински джентълмен по време на всичките романтични мелодии, които някой беше подбрал на музикалния бокс. Тя изпита някакво смущаващо чувство на неудовлетвореност, когато той я отведе обратно на масата.

Люк не я покани отново да танцуват. През останалото време танцуваше и флиртуваше с Мерилин по начин, който се стори на Селена както твърде очевиден, така и възмутителен. Не беше учудващо, че другата жена се радваше на неговото внимание и се притискаше до стройното му тяло по време на танците.

Решена да не обръща повече внимание на развеселените Люк и Мерилин, както и на болките, които и причиняваха, Селена се опита сама да се отдаде на забавления. Тя танцува с Дейв, с Уил, с Джаспър Чанс, дори и с хлапето. Говореше разпалено и се смееше. Успя също да си поговори за малко и на четири очи е Бренда, главно за това, къде ще спи занапред.

— Оставам при Дейв — каза Бренда, когато Селена я попита дали ще се връща същата вечер у дома. — Но ще си платя моя дял от наема за месеца — добави тя.

— Парите не ме тревожат — отвърна Селена и сви рамене.

Бренда се усмихна и поривисто я прегърна.

— Ти си ми добра приятелка, Лина, и аз не искам да се тревожиш ни най-малко за мен.

— Точно защото съм ти приятелка не мога да не се тревожа за теб — отвърна Селена и също я прегърна.

— Добре тогава — отвърна бързо Бренда. — Може ли да дойда утре и да си събера багажа?

— Разбира се — засмя се Селена. — Дори ще ти помогна, тъй като съм свободна цели три дни.

— И да не вземеш да ми четеш конско евангелие? — запита Бренда и дяволито се засмя.

— Само ще си поговорим — обеща Селена и също се усмихна.

— В такъв случай няма проблеми. Ще бъдеш ли до мен на сватбата ми, Селена?

— Мислех, че въобще няма да ме попиташ — отвърна Селена и стисна Бренда за ръката. — А ако не ме бе попитала, щеше да си изпатиш. Може ли да се съмняваш дали ще съм до теб?

Усмихнати и хванати за ръце, двете се върнаха обратно на масата.

Селена се ядоса, понеже начаса забеляза, че Люк и Мерилин отново танцуват. Люк бе свел глава над нейната, сякаш бяха потънали в интимен разговор.

— Извинявай, Мерилин, но нищо не чувам от музиката — Люк се дразнеше, че не обръща достатъчно внимание на Мерилин, както и че Селена го караше да се разсейва. Той погледна надолу към блесналите сини очи и му се прииска те да са зелени. — Какво каза?

— Попитах те за какво си се замислил — в тона и усмивката на Мерилин имаше нещо съзаклятническо и непристойно. — А може би сама трябва да се досетя? — допълни тя, притисна бедра до неговите и прекара пръсти по гърба му. Люк успя да се овладее от познатите докосвания.

— Мисля си, че това положение скоро ще стане нетърпимо — той се усмихна едва-едва, когато почувства как пръстите й го погалиха по врата. — Не бих желал да бъда обвинен, че те принуждавам да направиш нещо.

— О, принуждавай ме, принуждавай ме — отвърна Мерилин е глас, останал без дъх.

Люк почти не я чу. С крайчеца на очите си забеляза как Селена се отправя към вратата. Започна да се проклина и отново насочи вниманието си към преизпълнената от желания жена, която не преставаше да притиска тяло в неговото.

— Не, не, Мерилин. Ти пи твърде много тази вечер и аз не мога да си позволя да се възползвам от положението.

Мерилин измърмори нещо, но този път Люк не чу абсолютно нищо. Продължи да я води в ритъма на мелодията и наблюдаваше с присвити от безсилие очи Селена, която приближаваше вратата и щеше да напусне както тържеството, така и него.

Болката в гърдите на Селена мъчително се усили, когато забеляза как Мерилин плъзна пръсти по врата на Люк. Естествено, не я интересуваше какво правят, каза си Селена и отмести присвитите си зелени очи от тях. Поведението им беше твърде показно и толкова неприятно, очевидно за всички. За всички ставаше ясно къде ще прекара нощта Мерилин.

Като оправда накърнените си чувства с оглушителната музика и гръмогласните разговори и смях, Селена пожела лека нощ на приятелите си и се отправи към изхода, като премина грациозно през дансинга, на който Люк и Мерилин танцуваха плътно прилепени един към друг под звуците на възбуждащата мелодия.

Макар и да изпитваше отвращение от собственото си поведение, Селена се взираше непрестанно в огледалото за обратно виждане, докато пътуваше с колата от ресторанта към дома си. Пътят зад нея обаче оставаше пуст. Не я следваха никакви автомобилни фарове.