Джоан Хол
Покореният изкусител (7)

Седма глава

— Ако искаш, вярвай!

Селена погледна кисело своя събеседник.

— Ако искаш, вярвай? — повтори тя със същия кисел тон.

Закачливата усмивка, разцъфтяла върху устните на Люк, и блясъкът в очите му пронизваха душата й. Устните на Люк! Те предизвикаха дълбока празнина у нея, която нямаше нищо общо с глада. Люк разбра ясно страстното й желание, затова тя извърна поглед към сградата, на която имаше голям надпис, който Люк бе преиначил на шега. Надписът гласеше: „Вярвате или не, но това е театър «Плаза» на Уакс и Рипли!“

Двамата стояха на тротоара, близо до атракционното заведение, разположено през широкия булевард, точно пред „Аламо“. Беше още рано и прочутото заведение все още не беше отворено за публиката. Но туристическата атракция, наречена „Фантастични приключения“, току-що отваряше вратите си за посетителите.

— Влизала ли си вътре? — Люк говореше близо до ухото й и топлият му дъх разпалваше още повече страстите й.

— Не съм — отвърна тя и поклати глава. Плитката на косата й се поклати насам-натам и тя си спомни ловките пръсти на Люк, който сплетоха косите й тази сутрин. Дори сега, три часа по-късно, споменът за това я караше цялата да изтръпва в очакване. — Искаш ли да влезем? — запита я Люк.

— Ако искаш, вярвай… бих влязла. А ти? — усмихна му се Селена, все още под влияние на бушуващите у нея чувства.

— Защо не? — усмихна й се по същия начин Люк. Двамата се отправиха към вратата и влязоха вътре.

Решиха първо да разгледат музея с восъчните фигури, в който имаше три отдела: „Холивуд“, „Ужаси“ и „История“.

Хванати за ръце, те тръгнаха безгрижно из изложбата и започнаха да обменят впечатленията си от восъчните фигури с лекотата и доверието на стари приятели.

— Знаеш ли, че гледах един ням филм по телевизията — възкликна Селена и се взря с явно удоволствие в една сцена от „Фантомът в операта“. — Тази восъчна фигура е невероятна. Изглежда поразително точно копие на изиграния от Лон Чейни образ във филма.

— Права си — съгласи се Люк и я дръпна за ръката да продължат по-нататък. — Погледни — възкликна миг след това той и кимна към фигурата на Джон Уейн в ролята на Хондо. — Като дете обожавах Уейн.

— А не го ли обожавахме всички? — обърна се към него Селена. Изпитваше странната увереност, че силните и строго индивидуализирани образи, сътворени от Джон Уейн, отговарят на силата и характера на самия Люк.

— И на теб ли ти харесва? — усмихна й се Люк.

— Разбира се — призна му тя. — Уейн, Гари Купър, Грегори Пек, както и този — тя кимна и обърна вниманието му към внушителната восъчна фигура на Чарлтън Хестън, облечен като римлянин и качен с вид на победител в колесница. — После — продължи тя, след като отминаха по-нататък — започна да ми харесва Клинт Истууд — погледна Люк с блеснал поглед. — Винаги съм обожавала силните и мълчаливи мъже.

— Ти! — възкликна Люк. — Никога не бих то допуснал за теб.

— Не, така е — настоя тя и продължи да се движи напред.

Тя беше девствена и това обясняваше учудването на Люк. От друга страна, Селена неочаквано разбра защо бе изпитала такава силна привързаност към него. От момента, в който прекрачи прага на туристическата агенция и го видя облегнат на гишето, Люк й се стори като живо превъплъщение на героите от нейното детство. Всъщност беше се възхищавала не толкова от самите актьори, колкото от сътворените от тях образи.

Внезапно и с голяма яснота Селена разбра, че продължава да се възхищава от силните и мълчаливи мъже. Това бяха редки и тихи хора, на които човек винаги можеше да разчита — уверени, компетентни, надеждни, по-големи от самия живот. До появата на Люк нейната девственост и нейните чувства се бяха запазили затова, защото беше вярвала в съкровената си мечта за идеалния мъж.

— Ти изглежда олицетворяваш всички онези качества, от които съм се възхищавала у героите, които тези актьори са сътворили във филмите си — каза тя на Люк.

Люк дълбоко се развълнува от думите и, но не го показа. Той пусна ръката й, прихвана я през кръста и я издърпа в един тъмен ъгъл, далеч от погледите на останалите посетители. И преди Селена да успее да каже каквото и да е, той я сграбчи в прегръдките си и впи устни в нейните.

Светът около нея се разлюля, умът й излетя някъде в космоса и Селена моментално си припомни тъмнината на нощта и часовете на тяхната необуздана и сладка любов.

— Време е да станем много добри и много лоши… но заедно.

Резултатът от изкусителното предложение на Селена беше невероятен.

Люк буквално бе разцъфтял. Селена почувства как неговата сила прелива в цялото й тяло. Възбудата я възпламени. Тя измънка нещо с нисък и зажаднял глас и прилепи тяло и устни към неговите.

Ръцете му бяха навсякъде по тялото й — в косата, по лицето, по шията, милваха гърдите, галеха бедрата й.

Усещанията ставаха все по-силни и по-силни. Сякаш престанала да разсъждава, Селена се отказа от всякакви задръжки, притисна се към неговото великолепно тяло и се заогъва в ритъм с него.

Задъхан и с дрезгав глас, Люк й шепнеше окуражителни думи:

— Да, Зеленоочке, да, отпусни се, отдай се на желанията си.

— Искам… Трябва! Помогни ми, кажи ми, покажи ми, целуни ме… силно! — едва успя да промълви тя с отмалял глас.

— Прекрасна си — възкликна той и пръстите му се плъзнаха по лицето й. — Ето тук! — ръцете му обгърнаха потръпващите й гърди. — И тук! — дланите му се плъзнаха по корема й. — И тук! — той вплете пръсти в стегнатите черни къдри между бедрата й. — И тук!

— И ти си чудесен — възкликна сподавено Селена, — но ме подлудяваш.

— Искрено се надявам да е така — засмя се Люк и върхът на езика му се плъзна надолу по врата й. — Нали затова се старая толкова много.

— Люк, моля те… — гласът й премина в дълбока въздишка.

— Какво? — Люк поднови енергичните движения на тялото си, наведе глава и целуна гърдите й — Какво искаш, което не мога да ти дам?

Без да съзнава какво казва, Селена поклати отрицателно глава.

— Нищо… — каза тя. — Искам да кажа… Не мога повече. Това напрежение… е твърде голямо. Не мога… О! — извика тя, когато той поднови своите движения.

— Можеш, ще го направиш. Толкова си мека, толкова си гладка — като коприна — ръцете му милваха тялото й от раменете до гладките й като мрамор бедра. — Отвън — той пое дълбоко дъх и навлезе още по-дълбоко в нея, — както и вътре.

Останала без дъх и обзета от въодушевление, Селена впи нокти в Люк и огъна снага под проникващото в нея тяло.

Обзет от крайна възбуда, лицето на Люк излъчваше върховна страст и железен контрол. Екзалтирана и изпълнена със сили Селена разбра, че причината за неговото очевидно удоволствие бе самата тя. Изпаднала в, еуфория, реши, че Люк никога досега не бе изглеждал толкова красив и толкова демоничен.

— Люк… Люк! — викът се изтръгна от гърлото й, когато вътрешното напрежение достигна връхната си точка.

— Почакай! — отвърна задъхано той. — Още… един… миг — пръстите му се впиха в бедрата й и той проникна дълбоко в нея. — Сега!

Сякаш някаква невидима струна се скъса и Селена бе залята от кипнал водопад от пулсиращи усещания. Чу как собственият й вопъл се сля с ликуващия вик на Люк.

Покорена, но ликуваща и напълно задоволена, тя се сгуши в божествената прегръдка на Люк. Беше убедена, че това прелестно усещане никога вече няма да се повтори.

 

 

Но ето че то отново се повтаряше. Селена пламтеше и изгаряше от желание. Забравила къде се намират, тя вплете пръсти в косата на Люк и отвърна пламенно на целувката му.

Очевидно възбуден от докосванията й, Люк пъхна крак между бедрата й. Усещането беше прекрасно и предизвика изблик на нова възбуда в току-що събудилата се у нея чувствителна същина. Без да разсъждава, без да проявява предпазливост, забравила къде се намира, Селена разтвори бедра, и сякаш безмълвно го канеше да проникне у нея.

Люк прилепи още повече устни към нейните и я притисна с твърдото си тяло. Усещанията сякаш започнаха да експлодират в тялото й. Селена изпъшка, обзета от негодувание, че дрехите им пречат.

— О, Божичко! — удивеният женски глас прониза мъглата, обвила съзнанието на Селена. — Дами, мисля, че трябва да посетим следващата зала.

Люк освободи Селена от прегръдките си и избухна в силен смях.

— Много умно от тяхна страна — каза той и кимна към трите възрастни жени, тръгнали с бързи крачки през музея.

— Колко неразумно от наша страна — промълви Селена. Ужасена и смутена от собственото си поведение, тя извърна лице и се отдръпна от него.

— Селена, почакай — Люк я хвана за китката и я накара да спре. — Какво говориш? Та това беше само една целувка.

— Не беше — отвърна остро тя. — Не беше само целувка. Това беше една много по-крещяща и по-ярка сцена от всички, показани в музея. Това бе поведение на младежи, които искат да бъдат забелязани.

— Така ли? — възкликна Люк. — А на мен ми се стори, че не беше нищо повече от приятелска целувка.

Той съзнателно я закачаше и се опитваше по този начин да я накара да се отърси от объркването си. Селена го разбираше, но въпреки това не беше в състояние да контролира чувствата си.

— Нищо повече от една приятелска целувка ли? Глупости! — възкликна тя, спря рязко и впери учуден поглед в него. — Люк Брансън! Не бяхме на себе си! Ако не бяха тези жени, в следващия миг щяхме вече да си разкъсаме дрехите и… — тя рязко млъкна. Лицето й пламна в отговор на еротичните видения, които проблеснаха в съзнанието й.

— И… какво? — запита той с провлечен глас.

— Много добре знаеш какво — отвърна Селена, извърна поглед и тръгна безкрайно смутена към отдела на ужасите.

— Нямаше да допусна това да стане — извика след нея Люк с уверен глас.

„А аз щях да го допусна.“

Селена отвори вратата и влезе в отдела на ужасите, последвана от Люк.

— Слушай, Зеленоочке, нищо особено не се е случило — каза той е успокоителен тон. — Целунахме се пламенно пред публика. И какво от това. Те никога няма да го забравят.

— Наистина ли мислиш, че беше толкова забавно… Че аз съм толкова забавна? — стрелна го с огнен поглед Селена. Беше толкова объркана от собствените си чувства, че не забеляза звуковите ефекти в тази зала — писъци, трясъци и блъскане.

— Струва ми се, че му отдаваме прекалено голямо внимание — отвърна Люк. — Просто разбрахме, че можем да се разгорещяваме — той сви рамене. — Това е нещо толкова естествено.

— Отнесохме се много лековерно — отсече тя. — Предполага се, че ние двамата сме зрели и интелигентни хора — и тръгна към изхода.

— А зрелите и интелигентни хора никога не се разгорещяват, така ли? — запита учудено Люк.

— Откъде да зная — отвърна Селена и зелените й очи изпуснаха мълнии. — Никога не съм… — гласът й замлъкна.

— Зная — отвърна той с ласкав глас. — Имах възможността да се убедя. Не си ли спомняш?

Дали си спомняше ли? През цялата сутрин не беше в състояние да направи каквото и да е, защото непрекъснато си представяше онова, което се бе случило предната нощ в мотела. Беше й трудно да възприеме факта, че му се отдаде, както и че се справи с току-що откритата у себе си сексуалност.

— Се-ле-на!

Мекият глас на Люк я стресна и я отърси от завладелите я мисли.

Излязоха от сградата. Селена мълча дълго. Той очакваше отговор на въпроса си, очакваше сама да признае собствената си податливост. Сатана! Как можеше да му отговори? Какво друго да му каже… освен очевидното? Беше я хванал на тясно и тя съзнаваше това. По-лошото беше това, че и той го съзнаваше.

— Да — промълви тя и сведе поглед. — Спомням си.

— Ако искаш вярвай! — провлече думите си той.

— Какво каза?

— Изложбата. Може би трябва да влезем, след като купих вече билети.

— О! — Селена вдигна глава и зърна развятото пред сградата знаме. Внезапно разбра, че като променя темата на разговора, Люк й предоставя време да си отдъхне и да събере мислите си. — О… да! Разбира се — после причудливо му се усмихна. — И, Люк, моля те. Без никакви тъмни ъгълчета и целувки на публично място.

Люк се опита да не се засмее, но не успя да го направи.

— Тогава, да вървим — каза той и се усмихна.

Люк разбираше, че по друго време би останал очарован от изложените предмети и описаните факти. Но тази сутрин вниманието му беше насочено изключително към Селена и към събитията, които станаха след неговото пристигане в Сан Антонио.

Беше ли му минавало през ума, че е красива? Люк се замисли и я погали с палец по горната част на ръката. Не беше прав. Думата „красива“ не бе достатъчно изчерпателна. Естествено, че лицето и формите на Селена бяха красиви, но в нея имаше нещо повече от това. Селена беше… беше…

Палецът му продължаваше да я гали по ръката. Люк я погледна, после леко се усмихна, когато погледът му се спря на един от надписите в изложбата.

„Невероятна!“

Точно така, реши Люк, Селена бе невероятна. Невероятно красива. Невероятна личност. Невероятно възбуждаща. Невероятно сексапилна.

Самият той никога досега не се бе чувствал така невероятно задоволен — макар и все още да изпитваше глад към нея, да се радваше от сливането си с нея.

По цялото му тяло се разля силна възбуда. Тя събуди у него ненаситния звяр. Искаше да гледа Селена. Не, не, искаше да я целува! По дяволите, искаше да се люби с нея, да стане част от нея, да почувства отново топлината и гладкото й тяло.

Люк почувства, че се изпотява. Целият гореше. Какво ставаше с него? Зададе си този въпрос, като се мъчеше с всички сили да потисне повика на тялото си. Преди и след брака си бе желал и други жени. Никога обаче не бе желал толкова силно друга жена, включително и бившата си съпруга, колкото сега желаеше Селена. Какво се криеше в тази зеленоока чародейка?

Макар че преди миналата нощ не се беше срещал месеци наред с жени, Люк признаваше без свян, че сам взе това решение. Празното му легло не беше резултат на отслабнал интерес към нежния пол през шестте месеца от пребиваването му в западен Тексас и малко преди заминаването му от Пенсилвания.

Люк единствено не можеше да понася загадъчните личности. А за него Селена беше точно такава. Освен очевидните й качества — красота, познания, характер — тя, за Бога, се оказа и девствена! Люк не можеше да отрече дори пред себе си дълбокото вълнение, което изпита в момента на това откритие. Изненадата отначало го шокира, а после почувства как го заля вълна от чисто мъжко задоволство.

Той беше първият! Селена беше девствена! При това великолепна и буйна и му бе признала, че го е избрала затова, че въплъщавал всички онези качества, от които се възхищавала у мъжете! Цялото му тяло отново се напрегна.

И въпреки всичко, беше напълно убеден, че след като разкрие нейната тайна, обаянието ще угасне. Но Люк реши да приеме предизвикателството й.

Той щеше да приеме всичко, което му предложеше тя до момента, в който разкриеше причината на влечението си към нея. След това щеше да се оттегли така, както бе постъпвал с всяка жена, след като се бе отърсил от горчивото разочарование, последвало развода му.

Люк присви очи, за да прикрие мислите и зародилото се дълбоко в него силно желание. Хвърли крадешком поглед към Селена. Тя се бе загледала в някакво украшение за стена, изработено само от обвивки на дъвка. Започна да изпитва съмнение, дали тя наистина беше погълната толкова от експоната, когато Селена повдигна поглед към него. Сякаш бе доловила силата на втренчения му поглед.

— Хей!

Люк едва се въздържа да не изохка. Една мила и малка дума и той почувства как неговата хладнокръвно изчислена теория започна да се изпарява в потока от завладелите го чувства.

Може би оттеглянето от Селена нямаше да бъде толкова лесно, колкото си го представяше. Независимо от всичко, Люк реши да се наслаждава на всеки миг и на всеки нюанс от времето, което щяха да прекарат заедно.

— Хей!

Тихият и сладострастен глас на Люк събуди чувствата на Селена. Тя потисна внезапно обзелото я желание да се хвърли на врата му, затова пое дълбоко въздух и мило му се усмихна.

— Достатъчно ли видяхме? — запита тя с удивително спокоен глас, като съзнаваше състоянието, в което се намираше. — „Аламо“ е отворен вече от петнадесет минути — продължи тя и се упъти към изхода. — Освен това съм гладна.

— Как може да си гладна след закуската, която изяде тази сутрин? — подкачи я Люк, засмя се и я последва.

— Може — отвърна тя и го погледна, — като имам предвид какво се случи след закуската… Ако все още си спомняш.

— Да — провлече говор той и отново се усмихна. — Спомням си, че доста те поизморих.

По лицето на Селена пламна руменина, която нямаше нищо общо с горещото тексаско слънце. Отново си спомни всичко — закуската, зажаднелите му устни, твърдото му тяло, изпита отново вълнението от изпълнението на прастария човешки обред.

— Ще ми обясниш ли къде отиваме? — запита я Люк.

— В хотел „Менгер“ — отвърна Селена, без да го погледне, защото знаеше, че я наблюдава, изпълнен с очакване.

— Стая ли ще си резервираме?

— Ще обядваме — отвърна му по същия начин тя.

— В стаята ли — продължаваше да настоява той.

— В ресторанта — извика Селена. — Там приготвят прекрасна супа със сирене.

— Ще ти кажа, като я опитам.

Селена не му отговори, а усили крачки и влезе в ресторанта, разположен в единия ъгъл на стария и елегантен хотел.

Но и там не успя да избяга от измъчващия я блясък в очите на Люк. Искаше да я дразни. Селена не знаеше как да му попречи, затова, веднага след като келнерката взе поръчката им, тя влезе в ролята си на екскурзовод.

— Един немски пивовар на име В. А. Менгер започнал строителството на този хотел през 1858 година, веднага след падането на Аламо — започна бързо да обяснява тя.

— Така ли? — Люк вдигна сатанински вежди и се засмя с разбиране.

— Точно така — Селена преглътна и продължи: — Това е бил най-хубавият хотел по цялата граница и е давал подслон на много известни личности.

Люк отпи от димящото кафе и погледна Селена над ръба на чашата.

— И сега ще ми изредиш имената на всички тези хора?

— Да — отвърна Селена със сладка усмивка.

— Така и подозирах.

— Какъв голям умник си!

Люк се засмя, остави чашата на масата и се облегна на стола.

— Е, добре, продължавай да ме обучаваш по история.

— Обещаваш ли, че няма да се отегчаваш? — засмя се на свой ред Селена.

— Селена, струва ми се, вече ти казах, че ти никога не можеш да ме отегчиш — отвърна той. — А може би точно това се стремиш да направиш?

— Толкова ли си личи? — отвърна тя и премига с клепачи.

Преувеличената й невинност го порази и той избухна в силен смях. Хората от съседните маси обърнаха глави към тях.

— Знаеш ли, току-що разбрах нещо — каза той, когато се успокои и смаяно я погледна.

— И какво е то?

— Не съм се смял и не съм се забавлявал така от години. Човек се чувства много приятно в твое присъствие.

— Така ли? — отново се размекна, но това нямаше значение. Доволна и поласкана от комплимента му, тя сведе поглед и едва промълви: — Благодаря ти.

Люк присви очи.

Що за човек е той! Отново правеше същото — дразнеше я, измъчваше я, караше я да мисли за него, караше я да го желае.

Селена не знаеше какво да прави — да се смее ли или да лисне кафето в лицето му? Не направи нито едното, нито другото. Вместо това го наказа с цяла лекция по история.

— Робърт Е. Лий е бил в този хотел, когато го повикали от Вашингтон. Точно тогава отношенията между Севера и Юга започнали да се нагорещяват.

— Както сега между нас двамата.

— Люк! — изстена Селена, но продължи решително: — Юлисис С. Грант също е отсядал в „Менгер“, когато е идвал в Сан Антонио. Но той не е единственият президент, който е отсядал тук. Тук са идвали Тафт, Макинли, Айзенхауер и Никсън. Дълги години в хотела е живял поетът Сидни Ланиър. Може да си поръчаш стая и да спиш в леглото на Оскар Уайлд, Сара Бернард, О’Хенри и много други.

— Няма да го забравя.

— Отегчаваш ли се?

— Не!

— А знаеш ли, че мястото е населено от духове? — прошепна Селена и се наведе към него.

— Не, не зная — призна Люк. Той се усмихна на келнерката, която дори не се преструваше, че не чува нищо. — Имам обаче чувството, че преди да свърши обяда, ще се убедя и в това.

— Една камериерка на име Сали Уайт е била убита тук — довери му с тих глас Селена. — Убиецът и до ден-днешен не е открит — тя погледна наляво, после надясно и сниши още повече глас. — Говори се дори, че някои хора са чували и виждали как Сали се разхожда по горните коридори.

— Ами! — на Люк му беше забавно, въпреки че не вярваше и на дума от всичко казано.

— Истина е, сеньор — намеси се келнерката и се прекръсти. — Аз никога не се качвам горе.

Люк опита поднесената им супа и когато келнерката се отдалечи, се обърна към Селена.

— Селена, ти си безценна. Освен това си съвсем права.

— О, така ли?

— Принуден съм да призная, че тази супа със сирене действително е чудесна. Но си мечтая да прекарам още много и по-вълнуващи мигове с теб.