Сандра Браун
Безразсъдна любов (12)

Дванадесета глава

— Здравей, скъпа.

Кетрин седеше на бюрото си, вкаменена от яд и изненада, когато Джейс влезе, прекоси стаята и се наведе да я целуне по бузата.

— Хей, пребит съм. Има ли готово кафе?

— Мисля, че има — отговори тя сковано.

Гледаше гърба му, докато той вървеше към кухнята и говореше, като че беше излязъл само да си купи вестник — преди два дни. Коментираше времето, питаше как е Алисън и изрази съжаление, че вече е заспала сутрешния си сън. Не спомена нищо за това къде е бил през последните два дни и какво е правил с Лейси Нютън Манинг.

Откакто Били й се обади, Кетрин живееше като във вакуум. Джейс беше отишъл при Лейси. Отсъства цели два дни, без да каже нито една дума. Дали смята, че сега като се е върнал, ще започнат живота си оттам, откъде спря преди тези два дни? Може би ще се държи, сякаш нищо не се е случило? Е, нямаше да му е толкова лесно на господин Джейсън Манинг този път!

— А работата ти как върви? — попита я той, докато се връщаше от кухнята с димяща чаша кафе. Отпусна се тежко на дивана и облегна глава на възглавниците, като за миг затвори очи. Отвори ги и я погледна озадачено, понеже отговор на въпроса му не последва. Тя видя лилавите сенки под очите му и тъмната набола брада, небръсната дни наред. Изглеждаше отслабнал, измъчен, и изтощен с тъмния си тен.

— Добре върви — отговори тя след още малко. — Вчера получих писмо от господин Нютън с коментара му по първите проекти, които изпратих. Освен това разговарях с шефа на продукцията в телевизията. Той вече избира места за заснемане на видеоклиповете.

— Хей, това е чудесно! Знаех, че можеш да го направиш. Гордея се с теб.

Тя стана от стола и отиде до прозорците. Обърната с гръб към него, произнесе с едва доловима въздишка:

— Предполагам, че ти също изпитваш облекчение. Сега няма да се налага да се чувстваш отговорен за мен и най-после можеш да си спокоен.

В стаята увисна тежко мълчание. Когато той проговори, в гласа му трептеше остра нотка:

— Какво би трябвало да означава тази завоалирана мрачна забележка?

Кетрин преглътна, като се опитваше да потисне страданието, раздиращо сърцето й. Изправи се, придаде на лицето си студено, безчувствено изражение и си наложи да се обърне и да го погледне в лицето. Бавно се завъртя.

— Означава — каза сприхаво, но сухо, — това, че трябва да сложим край на този маскарад, който наричаме брак — струваше й се, че ако изречените думи не я убиха, то болката в сърцето непременно щеше да стори това. Тя продължи твърдо, без да може да срещне проницателния му поглед, който я пронизваше изпод притворените му клепачи. — Ти имаш други… интереси… а аз винаги съм била независима. Не ми харесва някой непрекъснато да направлява живота ми — защо не успяваше да поддържа твърд тона си? Гласът й се променяше съобразно мислите й. Не й се искаше да признае, че неговият нарастващ гняв и обвиняващи очи я обезкуражаваха и й действаха разколебаващо.

— Разбирам. Всичко си измислила и е готово — каза горчиво той.

— Да — отекна тя.

— Не можеш да приемеш съществуването на Лейси.

Тя остана потресена, че той може толкова спокойно да назове на глас източника на техния непосредствен проблем. Въпреки това без колебание отвърна:

— Не, не мога. Не мога да приема…

— Не можеш да приемеш мен! Не си приела нито едно проклето нещо, каквото и да било у мен, откакто прекрачих този праг за първи път — той се изправи и се насочи към нея с гневни крачки.

Тя инстинктивно направи крачка назад.

— Ето, виждаш ли? — изкрещя той, сочейки нейното оттегляне. — Точно за това говоря — спря на няколко педи от нея и поиска отговор: — Какво имаш против мен всъщност? А? Защо аз автоматично се превърнах в някакъв буги-мен във всичкото това? Отговори ми!

Тя само го гледаше, сякаш прикована към пода. Обхвана я безумен страх от неговия буен и избухлив нрав, който и преди се беше проявявал пред нея.

— Отговори ми, по дяволите!

— Ти си от семейство Манинг — успя да пророни тя. Сърцето й биеше бясно в слепоочията, задъхваше се. Сега, когато беше настъпил мигът на крайното изпитание, на разкриването на всички карти, тя се страхуваше до безумие.

— Веднъж вече пострадах от твоето семейство и нямам намерение да се откривам за нови удари и болка.

— От моето семейство. Не от мен! — изтъкна той рязко.

— Не е ли същото?

— Не! Не си ли разбрала досега, че моите ценности се различават от техните като деня от нощта? Боже мили! — той удари с юмрук по дланта на другата си ръка.

— Не непременно. Боя се, че не е точно така — сега Кетрин набираше сила за своя аргумент.

Беше уплашена от гнева, който се излъчваше от всяка пора на тялото му и проблясваше като светкавица от очите му, но беше решила този път да каже всичко, което мисли и да направи така, че то да звучи убедително. Не можеше да му каже, че за нея е невъзможно да живее с него, щом той обича друга жена. Но тази ситуация беше абсурдна, направо непоносима, особено при факта, че тя самата го обичаше.

— Ти се държа точно така, както очаквах, Джейс. Ти манипулираш другите, очароваш жертвите си, за да ги накараш да свалят бариерите, да спрат да се предпазват, а после ги лишаваш от собствения им живот. Колкото и малко да беше доверието ми към теб, ти ме предаде.

— О… мам… — той спря насред псувнята. Прокара разстроено пръсти през косата си, после сложи ръце на кръста си и я изгледа с неподправено презрение.

— Ти си лицемерна, мнителна кучка! Знаеше ли това?

— Ето! — насочи тя обвиняващ пръст срещу него. — Ти току-що потвърди това, което казах. Питър говореше на сестра ми с обидни думи. Мери дори ми е казвала, че не разбира напълно всичко, което й говори. Но това беше само началото. А после започна и физическия тормоз. Алисън е плод на изнасилване. Знаеше ли това? Мога ли да очаквам такова отношение от твоя страна? Ти правиш всичко точно като по разписание — дори и това, че се срещаш с бившата си съпруга и я развяваш пред очите ми. Питър също се подиграваше на Мери с връзките си с други жени.

С няколко скока той премина разстоянието, което ги разделяше, и сграбчи ръката й под мишницата. Хватката му беше желязна. Придърпа я до себе си. Изръмжа през стиснати зъби:

— Предупредих те никога да не ме сравняваш с Питър, Кетрин. Той беше чудовище. Можеш ли да разбереш това? От времето, когато бяхме деца, той беше обречен на разруха. Уби моето първо куче и на възглавницата ми остави бележка къде мога да го намеря погребано. Изнасили една от дъщерите на прислужницата — беше на тринадесет години, струва ми се. Беше дошла веднъж след училище при майка си. Разбира се, всичко се покри. Просто едни пари смениха собственика си — той стисна ръката й по-силно и горчиво попита: — Много бързо ли говоря? Успяваш ли да проумееш всичко? Ще ти разкажа и някои кървави подробности, ако желаеш.

— Джейс, моля те…

— О, не, госпожице Кетрин. Вие искате да знаете всичко за нас, семейство Манинг. Е, тогава няма да ви разочаровам — пусна ръката й и се извърна рязко. Пъхна ръцете си дълбоко в джобовете на джинсите и започна да крачи из стаята, докато говореше: — Естествено, той беше златната ябълка в очите на родителите ми. Беше техен единствен наследник, а аз бях излишният — и този факт постоянно ми се напомняше. Като дете понякога се чудех защо мен не ме заливат с такава сляпа любов и всеотдайност. Като малък ненавиждах тяхното предпочитание към Питър, но сега съм доволен. Щях да стана същият като него. Знаеш ли, те го обичаха, но грешаха. А бяха прекалено невежи, за да го проумеят. На мен ми бяха нужни години, за да го разбера. Години на много пиянство и буйни пиянски свади и загубена енергия, изразходвана в безразсъдни приключения. Един ден в съзнанието ми се оформи мисълта, че ако искам да бъда едно почтено човешко същество, трябва да постигна това сам. И бях твърдо решен да не им позволя да провалят живота ми.

Кетрин прикри устата си с трепереща ръка, за да не извика. Ако можеше да си вземе назад поне част от изречените жестоки думи, щеше да го направи. Но беше невъзможно.

Сега вече Джейс не говореше на нея. Той анализираше изминалия си живот, изговаряйки гласно мислите си.

— Скърбях за бедната Мери. Знаех, че сигурно се чувства като Даниел в леговището на лъва. Предполагам, че за Питър е било време да се ожени. Заради добрия имидж в очите на банкерите и цялата друга паплач. Но не можех да си обясня защо трябваше да се свърже с жена като нея и защо моите родители са позволили такъв брак. После проумях. Ако той се беше оженил за жена от своя кръг, при неговата първа недискретност или любовна авантюра, тази жена щеше да се втурне разплакана при татенцето си у дома или още по-лошо, при пресата, и Питър щеше да бъде изправен пред огромен скандал. Но милата, наивна малка Мери, сираче, което има само една по-голяма сестра да се грижи за нея, не би могла да устрои такава сцена. Тя би могла само стоически да търпи прашките и стрелите.

Той спря да ходи из стаята и въздъхна дълбоко. Дълго се взира в Кетрин, като очите му се опитваха да се фокусират въпреки голямата му умора.

— Джейс, аз…

Той протегна двете си ръце с длани обърнати към нея, като че ли да я възпре.

— Моля те, Кетрин, не мога да слушам нищо повече. Уморен съм — затвори очи и ги стисна, като ги разтъркваше с пръсти. — Смятам, че ти каза, каквото имаше да казваш, а аз отговорих. Нека да спрем дотук и да оставим нещата така.

Наведе се да вземе ключовете на джипа, които лежаха на масичката за кафе до чашата му и се отправи към вратата.

— Къде отиваш? — плахо запита Кетрин.

— На работа. Имах намерение да си взема почивен ден, но при тези обстоятелства… — сви рамене и гласът му замлъкна.

Вече на входната врата, той се обърна отново.

— Права си, Кетрин. Ако се чувстваш така, както каза, за всички нас ще е по-добре да сложим край на този „маскарад, който наричаме брак“. Точно ли цитирах? — сърцето на Кетрин се разби на хиляди парченца, а всеки отломък раздираше душата й. — Щом е така — продължи той с равен, безчувствен глас — един от нас ще трябва да се откаже от Алисън.

Кетрин постави стиснатия си юмрук върху болезнените си гърди и устата й се отвори като буквата „о“.

— Какво искаш да кажеш? — попита разтреперана.

Той я изгледа с леко изкривена настрани глава, устата му беше стисната в непоколебима, тясна ивица.

— Толкова си умна, знаеш всички отговори, значи можеш да се досетиш и сама. Само не забравяй колко яростни и зли ставаме всички от семейство Манинг, когато някой се изпречи на пътя ни.

Вратата се затръшна зад гърба му.

 

 

В следващите няколко часа Кетрин продължи да се движи като автомат, хранеше Алисън и правеше каквото е нужно за себе си, но беше като упоена с наркотик. Притисна бебето към себе си и заплака. Не се страхуваше, че Джейс ще изпълни последната си завоалирана заплаха, а беше отчаяна повече заради доведената й до пълна неосъществимост любов към него.

Нямаше никаква надежда. Прекалено дълбоко го нарани, та да може някога да й прости подозренията, които хвърли срещу него. Може би грешеше за неговите подбуди, ценностните му критерии, характера му, но едно беше сигурно — той имаше гордост. И тази гордост щеше да го държи далеч, щеше да му попречи да се върне и да се опита отново да възстанови крехката връзка, която съществуваше между тях.

Гордост и Лейси.

Кетрин чу като през сън виенето на сирените на противопожарните автомобили, но беше прекалено погълната от своето собствено отчаяние, за да забележи колко много противопожарни коли преминаха по улицата по пътя, излизащ от Ван Бюрен.

Така остана в неведение до момента, когато някой тежко заизкачва стълбите и я извади от летаргията й. Може ли да е Джейс? Сърцето й спря да бие за миг, после затупка лудо. Но след това тя разпозна тежките стъпки на Хепи — възрастната жена се движеше много бързо.

Кетрин я посрещна на вратата.

— Кетрин, милата ми. Не се разстройвай, докато не разберем какво точно се е случило — обикновено веселите й очи сега бяха замъглени от безпокойство.

— За какво говориш? — попита Кетрин, но предчувствието за опасна беда пропълзя по гръбнака й и тя потръпна. Спомените за нощта, в която умряха Питър и Мери, връхлетя съзнанието й като на филм.

— Но Кетрин, мила, не чу ли противопожарните сирени?

— Да, но…

— Пожарът е при петролния кладенец. Имало е експлозия.

— Господи! — изпищя Кетрин, после бързо покри устата си с ръка, за да потисне истеричните крясъци, които напираха в гърлото й.

— Засега още не знаем никакви подробности…

— Можеш ли да вземеш Алисън? — Кетрин вече тичаше към спалнята за чантата си и някакви обувки.

— Кетрин, и дума не може да става да отидеш там! Все още е опасно. По радиото призоваха хората да стоят настрана.

— Аз отивам. Ще се погрижиш ли за Алисън или да търся друг начин? — Кетрин се ненавиждаше, че се държи така отвратително с приятелката си, но сега нямаше време да търси доводи да я убеждава. Ами ако… О, боже, не! Не може да бъде!

— Но Кетрин, знаеш много добре, че ще поема бебето. Ще я заведа в моята къща и можеш да си напълно спокойна за нея, докато дойдеш да си я вземеш, без значение кога — в гласа на Хепи се прокрадваше обида и Кетрин отдели доста дълъг миг да я прегърне и успокои. После силно я притисна до себе си, като че ли за да почерпи от нейната сила в отчаянието си.

— Хепи, благодаря ти за… О, Хепи, а Джим? — едва сега се сети, че синът на Хепи може би също е в опасност.

— Той днес не е на работа — има почивка. Благодаря на Бога. Отиде в Далас — тя побутна Кетрин. — Ако ще тръгваш, тръгвай. Обади ми се като разбереш нещо. Нищо лошо не се е случило на Джейс, сигурна съм — в очите на хазяйката имаше странна влага.

В очите на Кетрин също проблясваха сълзи, когато каза:

— Надявам се да си права. Не бих понесла, ако… — дори не посмя да изрече на глас това, което мислеше. Затича се надолу по стълбите и се метна в паркираната нова кола.

 

 

Ставаше вече невъзможно да се справя с неравния път и в същото време да се опитва да нагласи радиото на станция, която съобщаваше новини от мястото на пожара. Отчаяна, Кетрин се отказа. По-добре да не знае нищо.

Плачеше, молеше се и се проклинаше. Джейс трябва да е жив! Дори и с откъснати пръсти, или целият обгорен, или каквото и да е друго, но трябва да остане жив! От тези мисли започна да й се гади и тя запреглъща често-често.

Отправяше молитви към бога: „Няма значение, дори и да ме мрази, Господи! Ако иска Алисън, ще му я дам. Само не позволявай да умре. Обичам го. Ако трябва да умре, нека поне да успея да му кажа, че го обичам. Не допускай да страда в болки. Изгорен! О, Боже, няма да го понеса!“

А той дори нямаше намерение да ходи на работа днес. Каза, че е поискал да си остане у дома. Грозните й обвинения го накараха да тръгне. Нейна беше вината, че той днес е на обекта.

През сълзите й околният пейзаж изглеждаше замъглен и воднист. Тя се ориентираше по стъбла черен пушек, който се издигаше над боровата гора, така както Мойсей е следвал пътя си по стълба огън в пустинята. Виждаше се на мили разстояние. Със сигурност това беше мрачен предвестник, подготвящ я за разрухата, която щеше да се разкрие пред нея, когато пристигне на сондажния обект. Видя няколко репортерски хеликоптера, които кръжаха като лешояди над мърша. Възненавидя ги и ги прокле. Нощ след нощ беше гледала по телевизията репортажи с графични снимки на дерайлирали смачкани влакове, автомобилни катастрофи, пожари. Дали семействата на жертвите мразеха такова нахлуване в личната им трагедия и съкровени чувства? Кетрин не беше осъзнавала толкова ясно досега, че тяхното страдание е реално. Такива репортажи не биваше да се показват — едва ли не за забавление на зрителите. Те бяха чисто лични, човешки трагедии.

Тя се изненада, като видя върха на сондата. Тогава значи експлозията не е била в кладенеца?!

Имаше камиони, кранове и противопожарни коли в полукръг около сондажния обект. Кетрин натисна спирачките, бързо изскочи от колата и се втурна през глава, с лудешко безразсъдство към огъня. Едва сега видя, че той е ограничен само на едно място — около ремаркето!

— Ей, госпожо! — чифт силни ръце я сграбчиха около кръста и тя започна да се бори като дива котка, за да се освободи. — Не може да отидете там. Има опасност да бъдете ранена — пожарникарят в ярка светеща мушама изруга невъздържано, когато тя го ухапа по ръката, която я държеше.

— Ще се уверите, че не се поддава лесно на убеждение — спокойният дълбок глас прониза обезумелия мозък на Кетрин и тя внезапно падна тежко в ръцете на стреснатия пожарникар. Той щеше да я изпусне, ако друг чифт ръце не бяха му помогнали да я задържи.

— Джейс! — прошепна тя невярващо, като се взираше в очерненото му лице. — Ох! — възкликна, уплашена от вида му.

— Не, не съм ранен, само съм мръсен — увери я той.

— О, мили, скъпи мой! — тя зарови лице в ризата му и го притисна силно към себе си. — Така се разтревожих — гърлото й се запуши от избликналото чувство.

— Ела по-натам и ще ти обясня какво се случи — Джейс се освободи от нейната прегръдка и докато той проправяше път по-далеч от суматохата, тя мярна пожарникаря, когото бе ухапала.

— Моля да ме извините — обърна се тя към него. — Мислех, че съпругът ми е ранен и се държах малко безразсъдно. Наистина много съжалявам.

Той се усмихна малко накриво и произнесе неохотно през стиснати зъби:

— Няма нищо.

Джейс я поведе към мястото, където беше оставила колата си, като здраво я поддържаше за ръката под лакътя. Когато стигнаха, Кетрин погледна нагоре към него с уплашени зелени очи:

— Какво стана?

Джейс изтри чело с ръкава на ризата си.

— Изглежда малко по-страшно, отколкото е наистина. Всичките коли са тук заради горите наоколо. Всъщност са на линия с превантивна цел, нищо повече. Обаче — добави мрачно — трябва да сме благодарни, че не станахме всички на пух и прах.

— Пушекът…

— Да, нормално е, петролът гори с адски пушек. Станало е нещо близо до ремаркето — някаква електрическа жица, или телефонен кабел — отнякъде е дошла достатъчно голяма искра, която е запалила цистерните с бутан под него. Експлодира и изригна до небето. Няколко варела бяха оставени не където трябва поради небрежност. Ако бях там… — той стисна зъби. — Както и да е, те хвръкнаха във въздуха, когато се взриви ремаркето.

— Били?! — възкликна Кетрин и стисна ръката на Джейс.

— За щастие, той и аз тъкмо бяхме излезли от ремаркето да проверяваме как работи пикапът, който Били ремонтираше.

Кетрин потрепери и той я притегли към себе си.

— Имам велик екип, Кетрин — каза той гордо. — Всички захвърлиха работата си и се разтичаха да викат пожарната. Някои грабнаха лопати и започнаха да копаят окопи около огъня. Реагираха като професионалисти.

— Имат и отличен шеф! — измърка тя срещу него, сгушена под брадичката му.

Той лекичко се отдръпна назад и се вгледа дълбоко в овлажнените й очи.

— Ти сигурно много си бързала да пристигнеш. Защо беше това бързане? — закачливо я подкачи я той, макар че изражението му оставаше сериозно.

— Трябваше да те намеря — призна тя, без да крие тревогата си. — Трябваше да те видя, за да ти го кажа. Съжалявам, Джейс! За всичко. Бях такава глупачка! — сега вече сълзите й бликнаха без никакви задръжки. — Когато си помислих, че може да си… Е, вече нищо друго нямаше значение. Дори и… искам да кажа, че… те обичам, без значение ти какво…

Той не я остави да довърши. Прекъсна думите й, като постави устни върху нейните. Тя забрави за калта и саждите, които покриваха всяка видима част от кожата му. Не усещаше парливата миризма на пушека, която проникваше и в дрехите, и в косата й. Всичко, което я интересуваше сега, беше топлотата, с която той я целуваше.

В тази целувка липсваше част от чувствената страст от преди, но сега не беше време за страсти. Беше време за обричане, поемане на задължение. Устните на Джейс, прилепнали до нейните, скрепяваха споразумението между двамата.

— Кетрин, Кетрин. Аз те обичам! Как можа изобщо да се усъмниш. Да се усъмниш в мен?!

— Просто бях прекалено глупава, струва ми се — усмихна се тя нагоре към него.

Той я погъделичка под брадичката и каза мрачно:

— Колкото и да ми се иска този разговор да продължи, чака ме доста неприятна работа. Иди си вкъщи и бъди търпелива — усмихна се той. — Но не ме чакай. Може да се позабавя.

— Ще те чакам — прошепна тя, преди да го целуне за довиждане и с нежелание се качи в колата.

 

 

— Джейс?

— М-м-м?

— Кажи ми за Лейси.

Джейс отвори едното си око и примигна срещу Кетрин. Лежаха на широкото легло. Ранното утринно слънце се процеждаше през щорите върху голите им тела. Джейс се изпъна по гръб, а едното му коляно остана свито. Кетрин лежеше по корем, подпряна на лакти и лениво се взираше в съпруга си.

Той се беше върнал малко след полунощ, изтощен, мръсен и гладен. Докато вземаше душ, тя му направи огромен сандвич, който той погълна цял, преди да се строполи на леглото и да заспи дълбоко.

Кетрин се беше опитала да прибере Алисън у дома, но Хепи настоя двамата с Джейс да бъдат сами на спокойствие. Джейс имаше нужда да си почине след преживяното напрежение около пожара и беше по-добре Алисън да не го безпокои с плач и мрънкане. Кетрин остана доволна от възможността да прекара един цял ден само с Джейс и не се опита да противоречи на предложението на Хепи, така че Алисън остана при нея.

Джейс се беше събудил само преди час и не я разочарова. Веднага се пресегна да я докосне и този път любовта им беше пропита от нежна страст.

Сега той протегна двете си ръце над главата си, после ги скръсти под нея.

— Лейси, Лейси — насмешливо каза той. — Не знам откъде да започна. Беше красива, дъщерята на шефа. Налетя на мен — амбициозен млад мъж, който бързо расте, знае какво иска от живота и как да се оправя с него — така че накрая се ожених за нея. Беше се премерила много точно. По време на ухажването ни нямаше лъжа и измама, поведението й беше безукорно. Можеш да си представиш колко се изненадах, когато в нощта след сватбата ни открих, че други са проправили пътя, който би трябвало да е запазен за мен. Може би заради това бях толкова изненадан, когато разбрах, че втората ми съпруга е девствена.

Той се надигна и целуна Кетрин по носа. Тя веднага се зарови в меките косъмчета на гърдите му.

— Да, Лейси беше разглезено зверче, нещо като Питър, струва ми се. Беше, и още е, обречена на разруха. Подхващаше една връзка след друга. След всяка следваща ме молеше да й простя, като правеше сърцераздирателни сцени, заплашваше със самоубийство, самоукоряваше се. Най-после ми дойде до гуша и казах на Уилоуби, че за да продължа да работя за него, трябва да получа развод. Той уреди нещата. При цялото му унижение в ситуацията, бях прекалено ценен за него, за да ме изпусне. А и знаеше колко струва Лейси. Неговото виждане за любовта е нескончаема поредица от пожънати успехи сред другия пол. Но мисля, че дълбоко в себе си се чувства отговорен за това, което е създал. Сигурно съжалява, че Лейси е такава, каквато е.

— А какво се случи, когато отиде в Лонгвил?

— Да не би да ревнуваш? — попита той.

— Абсолютно си прав, ревнувам.

Той се засмя, но после стана сериозен и продължи:

— Ами, както несъмнено си забелязала в деня, когато ни завари в ремаркето, Лейси отказва да приеме факта, че вече не сме женени. Около нея винаги се въртят много мъже, които запълват празнотата в живота й — каза той без никаква омраза или злоба. — А истината е, че тя е лоша любовница. Чувствителността й е слаба. Достойна е за съжаление.

Той се намести по-удобно и въздъхна:

— Историята продължава. Отишла в един бар в Лонгвил и се забъркала в някаква неприятна каша, като се опитала да отмъкне чуждо гадже. Когато другата жена все пак й попречила, изпаднала в депресия, отседнала в мотела, изпила едно шише приспивателно и ми се обади. Първоначалният ми импулс беше да й кажа да върви по дяволите, но не можах да го направя. Не знам защо — поклати глава — може би поради моето чувство за отговорност или морално задължение пред Уилоуби, но просто не можах да отмина и да не й обърна никакво внимание. Минаха два дни, докато я изпишат от болницата. Телефонирах на Уилоуби да дойде да я прибере. Той обеща да се погрижи за някакво лечение за нея. Дали ще го направи или не, не знам. Но се постарах той да разбере, а и на нея обясних, че това трябва да се прекрати и аз повече няма да се занимавам с нея. Сега имам съпруга, обичам я много и нямам намерение да излагам на опасност нашите отношения.

— Трябваше ти да ми се обадиш, Джейс, и да ми обясниш какво е положението. Щях да разбера.

— Сега разбирам, че е така — той се засмя с къс смях. — Ужасно много неща се случиха, и честно казано, не ми е дошло наум да го направя. Живях сам толкова дълго, че нямам навика да се обаждам на някого къде ходя и какво правя. Извинявам се. Освен това, ненавиждах мисълта, че трябва да те въвличам в блатото на предишния ми живот.

Кетрин срамежливо наведе глава:

— Ти не си… не си…

— Не съм спал с нея от много време още преди развода ни преди четири години.

— А въпросът за децата?

Той се засмя дрезгаво.

— О, така и никога не можахме да се разберем. Освен това аз не съм говорил с нея за нас. Тя е чула подробности за нашия брак от Уилоуби и не можа да се стърпи да не си покаже зъбките срещу теб.

— Защо не ми обясни всичко това по-рано? Когато я видях първия път…

— Какво? — извика той невярващо. — И да те лиша от всичките тези приятни изживявания — сръдни, цупене, тръшкане на врати? Понякога си мисля, че ти наистина изпитваш удоволствие от своите колебания. Освен това, прекалено съм горд, за да се оправдавам, че съм невинен, когато изобщо не може и дума да става за престъпление.

— Джейс! — промълви тя, като се наведе над него, просейки устните му със своите. Останала без дъх от целувката, Кетрин се сви върху гърдите му и с въздишка отпусна глава под брадата му. Той лениво потупа гърба й.

— Какво ще кажеш да купим някакъв имот и да си построим къща? — изненада я той с въпрос. Тя вдигна глава и го погледна учудено. Той продължи:

— Набелязал съм едно хубаво място от три акра, което се продава. Само на една миля извън града е. Гората наоколо е непокътната, а дърветата го откъсват от целия градски шум. А и не мисля, че този апартамент ще ни бъде достатъчен. Стените се оказват тесни — някой ден ще ни затрупат.

— Джейс, звучи прекрасно… направо фантастично! — развълнува се тя. — А „Санглоу“? Ще бъдете ли още дълго време тук?

— Ще имаме сондажни работи поне за още три години в областта. След това — той сви рамене — ще почакаме да дойде, пък тогава ще мислим, става ли?

— Добре — съгласи се тя и се усмихна. После въздъхна. — Къща. Ще бъде такова удоволствие да я проектираме, да правим планове за нея.

— О, не! Господи, опази ме! — изрече Джейс към тавана.

Кетрин се разсмя и отново положи глава на гърдите му.

— Какви планове имаше, когато за първи път тръгна да ме търсиш? — попита тя сънливо.

Той изхихика и косъмчетата по гърдите му погъделичкаха носа й.

— Ами, реших да открия госпожица Кетрин Адамс и да нашляпам малкото й задниче за наказание, че е извършила такова глупаво нещо. Разбира се, това беше преди да бях видял какво представлява малкото й задниче — той не можа да се въздържи и погали предмета на своето обожание. — После щях да приложа убеждение, разумни доводи, пари или сила, за да те накарам да предадеш Алисън на моите грижи. Не защото бях срещу теб, Кетрин — обясни той. — Боях се, че ще загубиш битката в съда с моите родители и те ще получат правата над нея. И, разбира се, се радвам, че не се стигна дотам и те не получиха правата над нея — той направи многозначителна пауза. — Но не съм сигурен, дали трябва да им забраним да я виждат — после каза меко и колебливо: — Зная как се чувстваш при тези думи, но може би си заслужава да обмислим тази страна на нещата. Вероятно сега се чувствам великодушен и благороден, понеже вчера усетих полъха на смъртта, но може би те също страдат за всичко, което се случи. А Алисън може да ни намрази и да ни е обидена за години напред, ако не й дадем възможност сама да си състави мнение за дядо си и баба си… и дори за Питър.

Кетрин не помръдна и не проговори дълго време. Най-после тихичко запита:

— Може ли да помисля над всичко, което каза и да го обсъдим по-нататък?

— Разбира се. Наясно съм, че е болезнено за теб всеки път, когато си спомняш Мери и всичко останало, което се случи — той лекичко целуна рамото й. — Моят нрав е отвратителен, знам си. Но полагам сериозни усилия, просто се старая да работя върху него. Кълна се, че ще направя теб и Алисън щастливи.

Когато тя най-после проговори отново, чувството на лекота в сърцето й се долови в гласа й.

— Когато в крайна сметка ме намери, какво те накара да промениш намерението си и да се домогваш до ръката ми едва ли не насила?

— Видях нещо — отвърна той.

Неговият глас също беше променен. Беше дрезгав и дълбок. Кетрин се изправи подпряна на лакти, погледна нагоре към него и с любопитство запита:

— Какво?

— Лицето ти — меко отговори той.

— Джейс — въздъхна тя.

— Да не говорим за всичко останало у теб — продължи той със същото вълнуващо модулиране на гласа. Очите му се преместиха към гърдите й, притиснати до неговите. Остави очите си да се насладят на красотата им, после наведе глава и покри с горещи целувки меките им извивки.

— Обикнах те от първия миг, Кетрин. След първата целувка над креватчето на Алисън знаех, че не искам нея без теб — устните му станаха по-пламенни. — Люби ме, моля те!

Тя се поколеба само миг преди да издигне тялото си над неговото, за да му даде възможност свободно да се доближи до болезнено тръпнещите зърна на гърдите й и да ги удовлетвори с настоятелния си език.

Разположи се върху неговото тяло с такава лекота и точност, че той се изненада, въпреки обзелото ума му усещане за удоволствие.

— Ходила ли си на рентгеново осветени чужди филми? — с рязък, задъхан глас попита той.

— Не, естествено — тя галеше вътрешността на ухото му с език.

— Тогава откъде си се научила толкова умело и красиво да се любиш?

— Ти ме научи, Джейсън Манинг — прошепна тя, преди да слее устните си с неговите.