Р. А. Салваторе
Обещанието на краля вещер (8)

Глава 7
Мечтатели

Ентрери залюля стола си на два крака и се облегна на стената. Отпи от виното си, докато наблюдаваше общуването на Джарлаксъл и командир Елъри. Ентрери разбра по движенията й, че бе търсила конкретно Джарлаксъл, макар за него да бе очевидно, че се опитва да изглежда сякаш не е. Не бе облечена в обичайната си броня, нито пък в някоя от армейските униформи и изглеждаше като истинска дама в розовата си рокля, дискретно нашарена със сребърни нишки, които проблясваха при всяка стъпка.

Плътна светлосива жилетка допълваше облеклото й, скроена така, че да подчертава женствеността й. Не носеше оръжие — поне не открито — и на Ентрери му бе отнело няколко минути да я разпознае, когато за пръв път я забеляза в огромната тълпа. Дори на полето, когато бе дошла в пълна броня, мръсна от пътя, Ентрери я бе сметнал за привлекателна, но сега просто не можеше да откъсне очи от нея.

Когато осъзна истината за чувствата си, това го обезпокои не малко. Кога преди си бе позволявал да бъде разсейван от подобни неща?

Изучаваше движенията й, докато тя разговаряше с Джарлаксъл, начина, по който се навеждаше напред, начина, по който очите й се разширяваха, проблясвайки с интерес. На устните на убиеца се изписа примирена и безпомощна усмивка и той вдигна за кратко чашата си в таен тост за своя спътник, мрачен елф.

— Тоя стол свободен ли е, старче? — попита пресипнал глас и Ентрери погледна настрани, за да види двойка мърляви джуджета, взиращи се в него.

— Е? — попита другият, сочейки към един от трите празни стола.

— Вземете цялата маса — покани ги Ентрери.

Довърши пиенето си на една глътка, после се плъзна от стола си и се отдалечи покрай задната стена. Избра заобиколен маршрут, за да не прекъсва разговора на Джарлаксъл.

— Добра среща, коман… лейди Елъри — каза Джарлаксъл и я поздрави с чашата си с вино.

— И сега очаквам да заявиш, че дори не си ме разпознал.

— Подценявате уникалния вид на очите си, лейди — отвърна мрачният елф. — Дори и при шлем, закриващ цялото лице, предполагам, че не бих могъл да пропусна подобна красота.

Елъри понечи да отговори, но за момент беше изненадана.

Джарлаксъл умело прикри усмивката си.

— Има въпроси, които бих ти задала — започна Елъри и в тона й се промъкна настойчивост, когато елфът се обърна настрани.

Той обаче се завъртя обратно надясно, а в ръката му имаше втора чаша вино, която очевидно бе намерил на бара. Подаде я на жената. Тя присви очи и се огледа подозрително. Как бе възможно там да има втора чаша?

„Да, знаех, че ще дойдеш при мен“, ясно разкри усмивката на Джарлаксъл, когато Елъри прие напитката.

— Въпроси? — подкани той очевидно смаяната жена няколко мига по-късно.

Елъри се опита да се държи спокойно и да владее емоциите си, но от крайчеца на устата й капна малко вино и тя се почувства абсолютна глупачка, докато го почистваше.

— Никога преди не бях срещала мрачен елф, макар да съм виждала двойка отдалече и да съм чувала разказите за мрачна полуелфка, която гради репутация в Дамара.

— Умеем да го правим, за добро или за лошо.

— Но съм чувала доста истории — изтърси Елъри.

— Ах, и сте заинтригувана от репутацията на моята тъмна раса?

Тя го изучаваше внимателно, очите й го обхождаха от главата до петите и обратно.

— Не изглеждаш толкова страховит.

— Може би това е най-голямото предимство.

— Войн ли си, или магьосник?

— Разбира се — отвърна мрачният елф, докато отпиваше още една глътка.

За момент лицето на жената се сбърчи.

— Твърди се, че мрачните елфи са майстори на бойните изкуства — каза тя, след като се освести. — Твърди се, че само най-добрите елфически войни могат да се изправят в единоборство срещу мрачен елф.

— Предполагам, че нито един от елфите, които са искали да докажат тази теория, не е жив, за да я потвърди или отрече.

Бързата усмивка, която му хвърли Елъри, подсказа на Джарлаксъл, че тя започва да схваща остроумието му — което винаги беше твърде суховато и безмилостно за повечето обитатели на повърхността.

— Това потвърждение ли е, или хвалебствие? — попита тя.

— Просто мисъл.

На устните на жената се появи лукава усмивка.

— В такъв случай го заявявам отново, не изглеждаш толкова страховит.

— Това честно наблюдение ли е, или предизвикателство?

— Просто мисъл.

Джарлаксъл вдигна чашата си и Елъри я чукна със своята.

— Някой ден, може би, ще попаднете на мен във Вааса и ще получите своя отговор — каза Джарлаксъл. Двамата с приятеля ми имахме известен успех с лова.

— Забелязах трофеите ви — отвърна тя и очите й отново го огледаха от глава до пети.

Джарлаксъл се разсмя високо, но бързо се укроти под напрегнатостта на погледа на Елъри. Ярките й очи дълбаеха неговите.

— Въпроси? — попита той.

— Много — отвърна тя — но не тук. Мислиш ли, че приятелят ти ще се оправи достатъчно добре без теб?

Когато се спогледаха, Джарлаксъл сви рамене и каза:

— Отговори.

Оставиха шумотевицата на „Калните ботуши и кървавите остриета“ зад гърба си. Джарлаксъл следваше жената, която с лекота се оправяше из безбройните коридори на стенния комплекс. Тръгнаха по един страничен коридор и преминаха през стаята, където ушите на чудовищата се разменяха за награди. Придвижването към вратата в задния край на стаята даде възможност на мрачния елф да надникне зад бюрата и да забележи малка ракла.

Запомни я.

Вратата отведе двойката в друг коридор с четири възможни изхода. Десен завой ги заведе до друга врата.

Елъри небрежно извади ключ от малката кесия на колана си и Джарлаксъл я изгледа с любопитство, а сетивата му привикнаха към заобикалящата го среда. Нима жената войн бе планирала срещата им от самото начало?

— Дълъг път само за няколко отговора — отбеляза той, но Елъри само го погледна и се усмихна.

Тя сграбчи близката факла и я взе със себе си в следващата стая, където се приближи до стената, за да запали още няколко.

Усмивката на Джарлаксъл се разшири, както нарасна и любопитството му, щом разпозна целта на стаята.

По периметъра имаше разположени чучела, а край далечната стена бяха подредени мишени за стрелба. Туктам имаше няколко стойки, в които се помещаваха дървени копия на различни оръжия.

Елъри се приближи до една такава стойка и измъкна дълъг дървен меч. Огледа го за момент, после го хвърли на Джарлаксъл, който го улови с една ръка и го размаха с лекота.

Елъри изтегли второ острие и вдигна дървен щит.

— Нима за мен няма щит? — попита мрачният елф.

С кикот Елъри му хвърли втори меч.

— Чувала съм, че расата ви предпочита стил на борба с две остриета.

Джарлаксъл улови второто острие с ръба на първия дървен меч и прекъсна падането му, балансира го, а после го запрати в контролирано превъртане.

— Някои, да — отвърна й той. — Някои са доста умели с дълги остриета с равна дължина.

Леко свиване на китката му изпрати второто острие въртящо се нагоре и мрачният елф веднага спря да му обръща внимание. Обърна поглед към Елъри и насочи върха на меча към земята, след което подви единия си крак зад другия си глезен и зае небрежна поза до сведеното острие.

— Аз лично предпочитам разнообразието — каза той, без да прикрива намека в тона си.

Елъри го изгледа внимателно, после погледът й се върна към стойката с оръжията.

— Има ли друго, което би предпочел?

— Да предпочета? За какво?

Очите на жената се присвиха. Тя закрепи щита на лявата си ръка, след което се протегна и изтегли дървена бойна брадва от стойката.

— Скъпа моя лейди Елъри — каза Джарлаксъл, — предизвиквате ли ме?

— Чувала съм толкова много разкази за уменията на расата ти — отвърна тя. — Ще разбера.

Джарлаксъл се разсмя високо.

— А, да, отговори.

— Отговори — отвърна като ехо Елъри.

— Предполагате твърде много — каза мрачният елф, отстъпи назад и вдигна двете остриета пред себе си, за да провери теглото и баланса им. Задвижи ги в бърза серия, въртейки едното острие над другото, после промушвайки бързо с второто. Прибра остриетата веднага, отпускайки ги до себе си. — Какъв интерес бих имал да се бия с вас?

Елъри завъртя брадвата с лекота.

— Не си ли любопитен?

— За какво? Вече съм виждал много човешки войни, мъже и жени — той отново завъртя единия от дървените мечове, после се спря и й отправи хитър поглед. — И не съм впечатлен.

— Може пък да променя мнението ти.

— Съмнявам се.

— Страхуваш ли се да узнаеш истината?

— Страхът няма нищо общо. Доведе ме тук, за да задоволиш своето любопитство, не моето. Искаш от мен да разкрия нещо от себе си заради твоите желания. Ще разкриеш бойните си умения и като награда ще задоволиш любопитството си. За мен има…?

Елъри се изпъна и го изгледа кисело.

— Шансът да победиш — отвърна тя миг по-късно.

— Победата означава малко — каза мрачният елф. Гордостта е слабост, не знаеш ли?

— Джарлаксъл не обича да печели?

— Джарлаксъл обича да оцелява — отвърна без колебание мрачният елф. — Разликата не е толкова малка.

— Тогава какво? — попита Елъри, а в тона й се прокрадна нетърпение.

— Какво?

— Каква е цената ти? — настоя тя.

— Толкова отчаяно ли искате да узнаете?

Тя го изгледа решително.

— Дама с вашите очевидни прелести не би трябвало да задава такъв въпрос — отвърна мрачният елф.

Елъри дори не трепна.

— Само ако победиш.

Джарлаксъл наклони глава настрани и очите му пробягаха по тялото на жената.

— Когато победя, ще ме отведете в покоите си?

— Няма да победиш.

— Но ако победя?

— Ако това е цената ти.

Джарлаксъл се подсмихна.

— Гордостта е слабост, милейди, но любопитството…

Елъри го прекъсна, като удари силно брадвата в щита си.

— Говориш твърде много — каза тя, докато се впускаше напред.

Вдигна брадвата над рамото си и когато Джарлаксъл застана в защитна позиция, го нападна.

Разтърси ръката си, сякаш щеше да нанесе удар, но вместо това пристъпи напред по-мощно с противоположния крак и атакува с щита си, удряйки оръжията на мрачния елф отляво надясно. Започна да се приближава след стремителната атака, обичайното движение, но вместо това се завъртя на обратно и слезе ниско. Замахна с оръжието нашироко и ниско, докато излизаше от завъртането.

Ако бе очаквал движението, Джарлаксъл лесно можеше да пристъпи зад щита й и да я наръга.

Но той бе неподготвен и осъзна, докато Елъри се въртеше и го принуди да отскочи от реещата се брадва, че жената перфектно е преценила стойката му. Беше я подценил и тя го знаеше.

Джарлаксъл отстъпи назад, докато Елъри атакуваше напористо, размахвайки брадвата си. Той се опита да контраатакува, като нападна най-напред с десния меч, след това с левия, но жената с лекота блокира първия с щита си, а втория сръчно парира с брадвата си.

Джарлаксъл обаче удари с дясната си ръка, борейки се твърдо с брадвата, после развъртя лявата си ръка отново и отново, удряйки същата страна на брадвата.

Направи бързо превъртащо барабанене по оръжието и почти го изтръгна от ръцете на Елъри, принуждавайки я да се открие все повече и повече с всеки удар.

Но Елъри реагира правилно, завъртайки ръката с щита си и атакувайки с нея, за да предизвика такъв клинч, че Джарлаксъл да не може да я обезоръжи.

— Ако победя, ще те имам — каза мрачният елф.

Елъри изръмжа и удари рязко с ръката с щита, отблъсквайки го.

— А какво ще поиска Елъри, ако спечели? — попита Джарлаксъл.

Това спря жената насред подготовката за нова атака. Застана стабилно на крака и погледна към мрачния елф над върха на щита си.

— Ако спечеля — започна тя и се спря, за да добави ефект, — аз ще те имам.

Челюстта на Джарлаксъл можеше и да не срещне земята, но щитът на жената щеше да я улучи, защото тя използва разсейването, за да се хвърли в нова агресивна атака, блъскайки с щита и замахвайки с брадвата. Джарлаксъл имаше нужда от цялата си скорост и подвижност, за да се измъкне от брадвата и успя да го направи единствено защото се превъртя на една страна и позволи на Елъри да го нацели с атаката си с щита. Мрачният елф използва инерцията, за да се измъкне, като се хвърли назад и се превъртя. С лекота се изправи отново на крака и бързо пристъпи настрани, извъртайки се насред движението, за да избегне диво разсичане от жената.

— Ах, но вие хитрувате! — извика той и продължи да отстъпва, увеличавайки разстоянието между двамата. — Моя скъпа лейди, вие отнемате целия ми стимул. Не трябва ли просто да сваля оръжията си и да се предам?

— Ако победя, ще ти откажа! — извика тя и нападна.

Джарлаксъл сви рамене и прошепна:

— Значи няма да победиш.

Мрачният елф се дръпна наляво, а после бързо обратно надясно, когато Елъри се опита да компенсира и макар тя да се опита да запази инициативата си, внезапно се оказа засипана от замайваща серия от промушвания, разсичания и бързи кратки мушкания. В един момент Джарлаксъл дори успя някак да премести краката си напред, да падне на земята и да я подсече. Тя не падна веднага, но залитна, извивайки се наляво и надясно.

Въпреки това беше безполезно, защото се строполи на земята.

Подвижността й свърши работа, защото се претърколи странично и се изправи на едно коляно навреме, за да блокира очакваната атака на мрачния елф. Тя парира и блокира първата вълна от атаки и дори успя да се изправи.

Джарлаксъл продължи с атаките, а остриетата му я нападаха от замайващо количество ъгли. Тя движеше ръцете си яростно, придържаше щита си, въртеше брадвата и отбягваше, отстъпваше, извиваше се, за да избегне хитрите удари, които пробиваха защитата й. На няколко пъти жената можеше да обърне атаката.

Но не го направи.

Играеше изцяло защитно и остави на мрачния елф няколко очевидни възможности само за да ги затвори веднага щом Джарлаксъл се опиташе да натисне. В един момент защитата й бе толкова бърза, че мрачният елф изгуби баланса си и огромната му шапка падна пред очите му. Само за миг обаче, защото замахна нагоре с една ръка и дръпна шапката от главата си и я захвърли настрани. По голата му глава имаше капчици пот.

Той се разсмя и отново атакува силно, натискайки, докато Елъри не премина изцяло в отстъпление.

— Млада си, но се биеш като мрачен елф ветеран поздрави я Джарлаксъл след поредната неуспешна атакуваща серия.

— Не съм толкова млада.

— Нямаш тридесет зими — протестира мрачният елф.

Усмивката, която се разля по лицето на Елъри, я направи да изглежда дори по-млада.

— Прекарах детството си в сянката на краля вещер — обясни тя. — Село Кървав камък познаваше непрестанната война с Ваасанските орди. Всички деца там познаваха остриетата.

— Обучили са те добре — каза Джарлаксъл.

Той се изпъна и вдигна единия меч в поздрав.

Елъри не беше готова да пропусне такава възможност и се хвърли напред, размахвайки диво брадвата си.

Насред движението осъзна, че е била подмамена и се разсмя безпомощно, когато видя как лесната й мишена се извърта с лекота настрани. Смехът й се превърна в скимтене, когато плоският меч на Джарлаксъл я перна здраво по задните части.

Тя започна да се извърта, за да се изправи лице в лице с него, но той бе твърде бърз и я плесна силно още веднъж и след това трети път, преди да се откаже и да отскочи назад.

— По всички правила това би трябвало да се брои за победа — настоя Джарлаксъл. — Защото ако остриетата ми бяха истински, можех на три пъти да съм ти прерязал сухожилията.

— Ударите ти бяха малко високо за това.

— Само защото не исках да нараня краката ти — отвърна той и повдигна вежди.

— Имаш планове за тях?

— Естествено.

— Ако си толкова нетърпелив, трябва да ме оставиш да победя. Обещавам ти, че ще ти е много по-приятно.

— Каза, че ще ме отхвърлиш.

— Промених мнението си.

При тези думи Джарлаксъл се изпъна и отпусна мечовете край тялото си. Погледна я, усмихна се, сви рамене и ги пусна.

Елъри изрева и скочи напред.

Но мрачният елф бе планирал обезоръжаването си внимателно и прецизно, пускайки мечовете от толкова ниско, че да паднат точно върху краката му. Бърз подскок и свиване на крака изпрати и двата меча обратно в ръцете му и той се приземи с превъртане, а остриетата му замахаха така, че да се ударят силно в брадвата на Елъри. Джарлаксъл се превъртя напред точно зад изпънатите ръце на залитащата жена и се озова зад гърба й.

Сграбчи я изотзад с една ръка и допря меча плътно до гърлото й.

— Предпочитам да водя — прошепна в ухото й.

Мрачният елф можеше да почувства как тя потреперва под топлината на дъха му и получи прекрасна гледка към гърдите й, повдигащи се от напрежението на битката.

Елъри се отпусна, а брадвата й падна на пода. Протегна се, отвърза щита си и го захвърли настрани.

Джарлаксъл вдиша дълбоко от аромата й.

Тя се обърна и го сграбчи здраво, притискайки устни към неговите. Изглежда щеше да му позволи да води само дотук.

Джарлаксъл нямаше намерение да се оплаква.

 

 

Ентрери не знаеше дали се предполага да се разхожда така свободно из коридорите на Ваасанската порта, но така и не се появиха стражи, които да му попречат. Нямаше някакво конкретно място, на което искаше да отиде, просто имаше нужда да се разходи, за да се отърси от безпокойството. Беше уморен, но никое легло не можеше да го подмами, защото знаеше, че в последно време никое легло не му е предлагало истинска почивка.

Така че продължи да върви, а минутите се нижеха.

Когато откри странична ниша с висока стълба, позволи на любопитството да го води и се покатери. Още коридори, празни стаи и стълби го посрещнаха отгоре и той продължи криволичещия си път през тъмните коридори на масивната крепост. Друга стълба го отведе до малка площадка и паянтова врата, ориентирана на изток. По краищата й блестеше светлина. Обзет от любопитство, Ентрери я побутна и отвори.

Почувства вятъра върху лицето си, докато се взираше в първите лъчи на зората, протягащи се от Ваасанската равнина и пълзящи по долините и върховете на Галенските планини, хвърлящи искрящи отражения върху планинския сняг.

Слънцето защипа по уморените очи на Ентрери, когато излезе и тръгна покрай парапета на Ваасанската порта. Спираше често, оставаше на място и се взираше, без да се вълнува от преминаващото време. Върхът на стената беше широк повече от двадесет стъпки в най-тясната си част и се простираше на почти два пъти повече площ на някои места. Оттук Ентрери наистина успя да оцени мащаба на огромната конструкция. На изток пред погледа на убиеца няколко кули се открояваха по протежението на стената и той забеляза подпрени или седящи случайни стражи. Все още нямаше признаци, че не трябва да е тук. Ентрери се махна от площадката и тръгна по протежението на Великата стена, на височина четиридесет или петдесет стъпки над пущинаците, простиращи се на север. Очите му останаха съсредоточени предимно в тази посока, като рядко се отклоняваха на юг към дългата долина, преминаваща между величествените Галенски планини. Можеше да види палатките, пръснати из Скиталческата равнина, дори своята, и се зачуди дали Джарлаксъл не се е върнал там, но след това прецени, че е много по-вероятно Елъри да му е предложила по-уютна обстановка.

Странната двойка не се задържа в мислите му повече от юга. Северът прикова вниманието и очите му там, където Вааса се разпростираше като сплескан гниещ труп. Той зави в тази посока и се приближи до високата до кръста стена покрай ръба, така че да има по-добра видимост към Вааса, пробуждаща се под утринните лъчи.

Ентрери виждаше красота, първична и студена, камъни с остри ръбове, островърхи скелети на отдавна мъртви дървета и меките всмукващи тресавища. Поразена от война, разкъсвана от маршируването на армии, изгорена от огньовете на магьоснически заклинания и драконов дъх, самата земя, душата на Вааса, бе оцеляла.

Беше поела всички удари, бури и тъпчещи ботуши, и бе излязла нещо повече от преди. Толкова много от жителите й бяха загинали, но Вааса бе оцеляла.

Ентрери подмина един страж, подпрян на северната стена и потънал в дрямка. Мъжът го погледна с леко любопитство, после кимна, когато убиецът мина покрай него.

На известно разстояние напред Ентрери спря разходката си и се обърна изцяло, за да наблюдава севера, подпирайки ръце на високата до кръста стена, която преминаваше по протежението на портата. Погледна към Вааса със смесица от привързаност и самоненавист — сякаш гледаше в огледало.

— Смятат, че си мъртва — прошепна той — защото не виждат живота, който изобилства под блатата и камъните ти, във всяка пещера, пукнатина и кух пън. Смятат, че те познават, но не е така.

— Говориш на земята? — долетя познат глас и Ентрери откри, че този момент на съзерцание му е откраднат от приближаването на Джарлаксъл. — Смяташ ли, че те чува?

Ентрери огледа приятеля си за момент, енергичността на походката му, капчиците влага под периферията на широкополата му шапка, тихото спокойствие, прозиращо зад обичайното му въодушевено изражение.

Нещо не беше на мястото си, осъзна Ентрери, преди дори да забележи, че в кръчмата превръзката на Джарлаксъл бе на другото му око.

Ентрери можеше лесно да предположи маршрута, който в крайна сметка е довел Джарлаксъл до върха на стената и едва тогава осъзна, че са изминали няколко часа, откакто остави приятеля си в „Калните ботуши и кървавите остриета“.

— Мисля, че някои биха направили добре, ако ме слушат по-малко — отвърна той и обърна очи обратно към Вааса.

Джарлаксъл се разсмя и се премести до него на стената, облягайки се на парапета с гръб към северната земя.

— Моля те, не позволявай на присъствието ми да пречи на разговора ти — каза мрачният елф.

Ентрери не отговори, дори не го погледна.

— Засрамен ли си?

Това предизвика презрителен поглед.

— Не си спал — отбеляза Джарлаксъл.

— Сънят ми не е твой проблем.

— Сън? — долетя саркастичният отговор. — Така ли наричаш часовете си неспокойно въртене всяка вечер?

— Сънят ми не е твой проблем — повтори Ентрери.

— Липсата му е — поправи го мрачният елф. — Ако рефлексите ти са забавени…

— Искаш ли демонстрация?

Джарлаксъл се прозя и си спечели още един не особено приятелски поглед. Мрачният елф му отвърна с усмивка, която Ентрери не забеляза, защото се бе загледал към калната Ваасанска равнина. Джарлаксъл също се обърна и се наведе на север, поглъщайки необикновената гледка. Сутрешната мъгла се виеше на сиви стълбове на някои места и се издигаше като пробуждащ се великан на други.

Наистина Вааса изглеждаше като останки от времената преди разумните раси да населят света. Изглеждаше като руина от времето, може би, преди каквито и да било същества да са обикаляли земята, сякаш останалата част от света бе тръгнала напред, без да вземе Вааса със себе си.

— Забравена земя — отбеляза Джарлаксъл и погледна към Ентрери.

Убиецът отвърна на погледа и дори кимна леко, и мрачният елф с изненада осъзна, че Ентрери е разбрал забележката му.

— Какво виждаш, когато гледаш натам? — попита Джарлаксъл. — Пропилян потенциал? Безплодие, където би трябвало да има плодовитост? Смърт, където би трябвало да има живот?

— Реалността — отвърна със студенина Артемис Ентрери.

Обърна се, отправи един суров поглед към мрачния елф и го отмина.

Джарлаксъл долови несигурността в гласа на Ентрери и почувства, че мъжът е изпълнен с колебания.

И знаеше източника на тази липса на равновесие, защото бе изиграл немалка роля в това да се подсигури, че флейтата на Идалия ще се окаже в ръцете на Артемис Ентрери.

Остана край парапета за известно време, потъвайки в разкрилия се пред очите му пейзаж. Припомни си изминалата нощ и се сети за вечно намусения си приятел.

Мрачният елф се чудеше най-вече какво трябва да направи, за да доминира над първото, да повтори второто и да промени третото.

Вечно чудещ се, вечно обмислящ.