Дороти Колет
Бъди мой блян (4)

IV

Кристи отдавна вече се бе приготвила, когато в събота вечер прозвъня входната камбанка. Беше взела душ, беше си сложила парфюм, дискретен грим и елегантно бе повдигнала косата си нагоре. Към копринената рокля с цвят на мента, която нежно обвиваше тялото й, бе подбрала нови сандалети с висок ток и с цвят на слонова кост.

Когато отвори вратата, Кен, облечен в елегантен смокинг, свирна продължително от възхита и очите му блеснаха.

— Тази вечер ще ми завидят всички мъже в „Ошънвю“. Надявам се само да не офейкаш с някой от тях.

Засмяна, Кристи посегна към шала и плетената дамска чанта — също подарък от грижовната Трейси — и за пръв път в живота си се почувства наистина желана. По тялото й премина прекрасна тръпка парливо вълнение, когато малко по-късно Кен й отвори вратата на своята изискана спортна кола.

— „Ошънвю“ се ползва, впрочем, с много добро име не само заради своята кухня. Това е наистина нещо особено — разказваше Кен пътьом, когато минаваха по крайбрежието. — Цялата му западна стена е от стъкло, така че всеки клиент може да вижда океана. Когато собственик беше баща ми, беше едно малко невзрачно заведение, в което се поднасяха съвсем обикновени ястия. Сега се сервират рибни деликатеси в изискана атмосфера. Някога баща ми се оправяше доста добре. Мама му помагаше в заведението, преди да се разболее. Когато татко ми почина, Рей пое управлението и преустрои напълно ресторанта — дори името беше променено. При пътуванията си беше събрал различни специални рецепти, по които после трябваше да се готви в изисканата му кухня. Нали си е гениален — Кен направи малка пауза, преди да продължи. — През лятото, когато завърших следването си, той ми предостави „Ошънвю“ и отвори втори ресторант в Сан Франциско. Така поне се отървах от него — Кен сви рамене, мъчейки се да изглежда безразличен.

— Рей сигурно е изключителен бизнесмен — Кристи забеляза твърде късно, че беше направила грешка, като похвали Рей.

Физиономията на Кен се промени мигновено.

— Да — промърмори с омраза. — Той е „великият“ човек с „големите“ идеи. Майка ми го намира чудесен.

— Разкажи ми за майка си — побърза Кристи да смени темата.

— Тя страда от артрит и не е особено добре. Сега е в инвалидна количка и състоянието й се влошава забележимо… — устните му се разкривиха подигравателно. — И това, въпреки че „най-обичаният“ й син изостави къщата на крайбрежието и й купи нова в Грийн Дезърт, защото сухият въздух на пустинята щял да облекчава болките й. За мен тази смяна на местоживеенето означава да пътувам всеки ден по трийсет мили до ресторанта и обратно.

— Защо не си потърсиш жилище в града?

— Някой трябва да остане при майка ни. Рей, е твърде зает с „империята“ си, за да се грижи за нея.

Кен се отклони от главния път и навлезе в тясна павирана улица, водеща към планините. Вдясно и вляво на пътя се издигаха дървета, които бяха толкова високи и разклонени, че слънцето едва проникваше през тях. Кристи потрепери зиморничаво, защото тъмнината й въздействаше някак заплашително. Когато Кен зави още веднъж, тя притаи поразена дъх. Точно пред тях, върху едно скалисто плато, се издигаше продълговата сграда с блеснали прозорци сред осветен от скрити прожектори парк. Когато се приближиха, Кристи различи редици от грижливо паркирани коли — предимно огромни, импозантни лимузини и малки скъпи спортни коли, като тая на Кен.

Спряха пред покрит с навес вход, над който биеше на очи изписаното с неонови букви име „Ошънвю“.

Към тях се приближи облечен в ливрея портиер, поздрави Кен със страхопочитание и любезно усмихнат й помогна да слезе от колата. Тя доби чувството, че е принцеса от приказките.

Кристи изобщо не можа да излезе от състоянието си на изненада, когато влязоха в просторното фоайе. Докато Кен разговаряше с управителя, тя хвърли поглед към залата за хранене. Из нея бяха разпръснати сандъчета за цветя, които разточително бяха изпълнени с растения във всички възможни нюанси на червеното и разделяха голямото помещение на малки ниши. Широката западна стена беше цялата от стъкло, а източната бе покрита със стенописи, изобразяващи скачащи риби, красиви морски нимфи и един огромен коралов риф. В средата на залата се намираше огромен аквариум. Келнери в синьо се движеха безшумно между масите. Приглушеният говор и звънът на чашите се смесваха с тихите носталгични звуци на класическата музика, долитаща отнякъде. Кристи се оглеждаше наоколо с широко отворени очи, подобно на дете, попаднало в приказен свят.

Кен сложи ръка върху нейната и я отведе от вратата.

— Първо ще пийнем един аперитив в салона — чу го да казва, като я поведе през две стъпала към помещение, в което имаше малки масички, разположени по дължината на остъклена стена. В единия край на дългия, облицован с огледала бар бяха се настанили оркестрантите.

В момента, в който седнаха, Кристи бе очарована от гледката, която се откри пред нея. Светлините на рибарското селище Ла Йола блещукаха точно под тях и в сиянието на залязващото слънце океанът преливаше в червеникавозлатисти цветове. Кристи не беше в състояние да се откъсне от този природен спектакъл и да насочи вниманието си към седналия насреща й мъж.

— Кристи, казах, че очакваме твоята поръчка. Какво ще пиеш? — гласът на Кен прозвуча шеговито и все пак с лека нотка на нетърпение.

Тя отвърна погледа си от грандиозната гледка с огромно нежелание:

— Това, което и ти — прозвуча тихият й отговор. Погледна разсеяно Кен и любезно усмихващия се барман.

Проявяваше свръхусилия, но наистина не й се удаваше да се върне към действителността, а продължаваше да се чувства като героиня от някоя приказка. Не знаеше какво пие и съща толкова малко внимаваше в това, което Кен й разказваше за своя брат. Само се усмихваше и кимваше замечтано от време на време, наслаждавайки се с всички сетива на лукса, който я обкръжаваше.

Едва когато Кен повика бармана, за да поръча втори аперитив, Кристи бавно се върна на земята.

— Достатъчно алкохол пое за деня, Кен — забеляза механично. У нея беше проговорила асистентката по въпросите на диетичното хранене и тя изплашено хвърли поглед към Кен. С облекчение забеляза, че той само се ухили развеселено.

— Ако продължиш да се грижиш за мен по този начин, Кристи, ще се превърна във въздържател или в монах!

— Няма да се стигне чак дотам — отвърна му. — Би било обаче жалко, ако заради второ питие се видиш принуден, да се откажеш от вечерята си… заради диетата…

— Тогава да се отправяме към трапезата, мадам… — Кен стана и тръгна с усмивка към нея, за да й предложи ръката си.

Кристи имаше усещането, че не стъпва на земята, когато редом с него влезе в огромния ресторант й се настаниха на една маса. Изтрезня обаче набързо, щом погледът й пробяга по листа с менюто. Лицето й помръкна и зачете на глас предястията:

— Миди в гнездо от пресни пиперки, гъби и лук в сос, приготвен с растителна мазнина

— „Алфреди“ плодове на морето в прекрасния сос от прясна сметана, масло и пармско сирене

— Скариди, пълнени с пикантно приготвени раци от кротони, масло и отбрани подправки, с гарнитура от сочен пилаф, приготвен от едрозърнест ориз

— Деликатесни раци в сос „Маринара“, приготвен с екзотични подправки, сок от лимон и вино, с гарнитура от макарони

Кристи изостави останалите предястия и зачете с растящо недоволство листата на предлаганите гарнитури.

— Аспержи в холандски сос

— Зеленчуци със сметана

— Суфле от сирене със спанак

— Смесена салата със специалната подправка на заведението (неповторимият ни специалитет рокфор)

Отказа се да чете по-нататък и погледна Кен.

— Тук няма нищо, което би могъл да ядеш — рече тя колебливо. — Всичките ястия са прекалено тежки за теб — с доста сол, холестерин и прекалено много подправки.

— Почакай да видиш десертите — отвърна Кен през смях. — Почти всички „творения“ преливат от сметана, да не говорим пък за захарта.

— Надявам се, че не се храниш често тук.

— Всяка вечер, освен в понеделник — призна той. Когато някакъв усърден, усмихнат келнер, появил се изневиделица, поздрави Кен и ги попита какво желаят, Кен я погледна.

— Ще поръчаш ли и за двама ни, Кристи?

И тя го стори. Донесоха яденето им — две порции варен ориз, към него скариди без сос и подправки и зелена салата без майонеза, но затова пък полята с лимонов сок. Кен го опита съвестно, но го остави почти непокътнато.

— Има подправки, които биха придали на храната повече вкус, без да са вредни — каза Кристи извинително, — но съм сигурна, че тук нямате от тях.

— Аз и без това не бях особено гладен — отвърна Кен. — Когато отнесоха полупразните им чинии и келнерът донесе листа с десертите, Кен махна с ръка. — Какво ще кажеш да хвърлим поглед в интимния живот на един изискан ресторант, преди да си тръгнем? — предложи той.

Кристи се съгласи с въодушевление и малко по-късно оглеждаше вече канцелариите и огромната кухня, както и помещенията за персонала. Всичко бе така различно от болницата, беше обзаведено не само целесъобразно, но и с много вкус. „Сигурно е невероятно усещането да работиш в такова обкръжение“ — стрелна се през ума на Кристи.

Скоро след обиколката на ресторанта Кен й предложи да я откара до града. Беше мълчалив по време на пътуването. Обърна се към нея едва след известно време.

— Сега, когато Пийт подаде молбата си за напускане и ще ни остави след три седмици, възнамерявам да направя някои нововъведения. Ти ми отвори очите затова, че се нуждаем от някого, който да разбира от проблемите на храненето, за да състави едно умерено меню.

— Това не е необходимо — рече изплашено Кристи, изведнъж засрамена от високопарната си критика на менюто на този преуспяващ ресторант. — Не биваше да казвам всичко това. Направих го само защото ти… Е, тревожа се за теб и когато спомена, че се храниш там всяка вечер… — тя се поколеба отново, преди да продължи със запъване: — Брат ти сигурно не би…

— Тук аз съм шефът — прекъсна я той рязко. — Аз вземам решенията! — сграбчи лявата й ръка и я стисна здраво — жест, който сякаш го поуспокои. — Не се грижа само за себе си, Кристи, чувствам се отговорен и за здравето на своите клиенти. По-рано не съм осъзнавал какво вършим, но сега ти… така да се каже, ми отвори очите. И така… — гласът му премина в дрезгава молба: — И така, ще ми помогнеш ли и ще приемеш ли тази работа? — гледайки слисаното й лице, добави: — Разбира се, че ще удвоя досегашната ти заплата.

Кристи беше покорена и се чувстваше поласкана. Работата в болницата не беше твърде разнообразна, а предложението на Кен беше действително примамливо. Въпреки това тя се колебаеше. Не беше уверена, че е дорасла за такава важна задача.

Когато пристигнаха до жилището й, те продължиха да обсъждат още дълго в колата всички „за“ и „против“ предложението. Най-големият проблем на Кристи беше недостатъчната й самоувереност, и Кен я уговаряше настойчиво. Беше упорита борба, докато Кристи най-сетне се реши да рискува.

 

 

През следващите три седмици, в които Кристи трябваше да продължи работата си в болницата, тя и Кен прекарваха много време заедно. Срещаха се винаги, когато можеха, обядваха в едно кафене близо до клиниката, водеха дълги телефонни разговори, излизаха до късно вечерта, а в понеделниците, когато и двамата имаха свободен ден, ходеха на плаж.

Кристи витаеше сякаш в облаците. Тя разцъфна и придоби такава самоувереност, която би хвърлила Трейси в силна почуда. Изпробваше безспир различни гримове и бродеше дълго из магазините, щом имаше свободно време. Харчеше пари с безгрижна лекота, купуваше си скъпи, съблазнителни рокли, модерни дънки, предизвикателно и изкусително бельо. Не й пречеше, че никой не виждаше миниатюрните й копринени пликчета и сутиени. Когато ги облечеше, се чувстваше много добре — красива и желана така, сякаш е нещо изключително.

Докато не му напомнеха за брат му, Кен беше перфектен ухажор. Забавен и внимателен, влюбен и очарователен. Почнеха ли обаче да говорят за Рей, ставаше мрачен и плашещо недостъпен. Междувременно, свикнала с внезапните обрати в настроението му, Кристи не беше съвсем неподготвена за избухването му през онази вечер, когато Кен я покани за четвърти път да отиде в дома му, за да я представи на майка си.

Големият му елегантен дом се намираше сред безкрайни пясъчни дюни, където на отделни места само растеше див чай. Всред тая пустош обкръжената от висок жив плет вила приличаше на гостоприемен пустинен оазис. Те влязоха вътре и докато чакаха Майра в салона, а Кен приготвяше напитките, Кристи се огледа в разкошното помещение. Тежките греди, които крепяха високия таван, придаваха уютен вид на стаята и това впечатление се усилваше още повече от обстоятелството, че капаците на прозорците бяха затворени, за да пазят от ярката слънчева светлина.

Кристи хвърли поглед върху пъстрата сбирка от семейни снимки върху перваза на камината и се вгледа в една, поставена до фотография на Кен. Това можеше да бъде само Рей. Замислена, тя сравни двамата мъже, които външно толкова много се различаваха един от друг и въпреки всичко си приличаха като братя. По-възрастният, Рей, без съмнение беше по-едър, чертите му бяха по-решителни, косата му беше по-късна и по-тъмна от тази на Кен. Добре очертаната брадичка издаваше сила на волята, очите му на дива котка гледаха така неустрашимо в камерата, че Кристи усети неволно горещи тръпки по гърба и. Думите на Кен, пълни с упрек, я изтръгнаха от нейната вглъбеност.

— Добре изглежда, нали? — твърдият блясък на очите му показваше, че усмивката му лъже. — Допускам, че в момента си мечтаеше първо него да беше срещнала — той постави чашата й върху масичката, отпи от своята и пристъпи до Кристи. — Е, ще го видиш, когато предприеме следващата си контролна обиколка из тукашните си имоти — гласът му се тресеше от гняв. — Може би дори ще се превърнеш в едно от завоеванията му и в една от „бившите“ му.

Стремейки се да го успокои, Кристи отвърна бързо:

— Няма никакъв шанс. Изглежда твърде… твърде рязък — ярката разлика между него и брат му беше засилила симпатиите й към Кен и тя добави със съчувствие: — Обзалагам се, че е деспотичен — хвана Кен за ръката и бе възнаградена със здраво стискане за своята пристрастна позиция.

Когато Майра влезе в хола на електрическата си инвалидна количка, Кен вече отново се беше върнал към обичайната си безгрижност. Още от първия миг Кристи се почувства привлечена от слабата жена със сребриста коса. Лицето на Майра излъчваше доброта, макар че беше белязано от болките. Изтерзаното й тяло въпреки тегнещата горещина беше загърнато в тежко вълнено одеяло.

— Радвам се, че искате да станете помощничка на Кен — каза й Майра по-късно, докато вечеряха. После добави, обръщайки се към сина си: — Защо напусна Пийт всъщност?

— Семейни проблеми на изток — той сви рамене. — Домът ти се хареса на Кристи, мамо — побърза веднага след това да смени темата.

Лицето на Майра забележимо просветна, когато се зае да описва къщата — четири спални, точно колкото били необходими за четиримата живущи тук… — тя самата, компаньонката й, която й е същевременно и болногледачка, Кен и брат му Рей — когато последният се намира в града. Мати и Хърман живеят в жилището над гаража — продължи тя. — Тъй като има място за всички, не сме се заемали с дострояването на мансардата. Няма за какво да я използваме…

 

 

Две седмици по-късно се намери за какво да я използват. След като преливащата от щастие Кристи бе приела предложението за женитба на Кен, възложиха на една фирма да превърне огромното таванско помещение в пълноценно жилище за младата двойка.

Месеца преди венчавката Кристи преживя като неописуемо красив сън. За нея тази женитба означаваше край на самотата. Най-сетне щеше да има истинско семейство и да не я терзае повече чувството, че животът преминава покрай нея. Купи всичко, от което щеше да има нужда като съпруга на Кен и се стараеше с всички сили да направи щастлив своя капризен годеник. Отрупваше го с внимание и обич и го ласкаеше, стремейки се да укрепи самочувствието му.

Вечер тя и Кен обсъждаха заплануваните промени в ресторанта. Беше хрумване на Кен да използват заместител на солта в сосовете и да заменят пилафа със задушен на пара обикновен ориз. Нейната задача се състоеше в изготвянето на листа с десертите. Кристи решително задраска някои от тежките торти и ги замени с леки кремове и пресни плодове.

— Освен това е доста еднообразно да се предлагат само рибни ястия — реши тя. — Бихме могли да включим в менюто и печена пуйка или пиле, както и месо без тлъстини.

— Виждам вече, че ще трябва да отпечатваме всички листи с менюто наново — промърмори Кен — Рей ще получи удар заради допълнителните разходи. На него му е абсолютно все едно дали яденето, което предлага на клиентите си, е здравословно или не. Важното е парата да върви.

В крайна сметка, решиха да отпечатат менюто на по-евтина хартия и да уволнят тримата щатни оркестранти, като само от време на време ангажират някой цигулар.

— Сега ще му покажем на Рей! — ликуваше Кен. — Наистина много се радвам, че се срещнахме.

— Аз също — прошепна Кристи, която се опиваше от насладата на новото чувство за съпричастност.