Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gourmet Lover, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 35 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Дороти Колет. Бъди мой блян

ИК „Слово“ Велико Търново 1993

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954–439–087–7

История

  1. — Добавяне

XI

Както се оказа, не беше необходимо Кристи да предприема кой знае какво, за да се стигне до желаната тема. Не беше необходимо дори да припомня на Бевърли коя е.

— Предполагам, че сте разбрала за мен и Кен — каза Бевърли още щом отвори вратата и разпозна Кристи.

— Да — отвърна тихо Кристи. Едва сега осъзна, че нито за миг не се беше усъмнила в думите на Сам.

Кристи влезе подир жената в занемареното жилище и веднага осъзна, че няма вече никакво значение дали Кен я беше мамил. Вероятно тогава е имала леко подозрение, че двамата поддържат връзка под носа й, но просто не е искала да погледне истината в очите.

— Защо чакахте толкова време, преди да дойдете тук? — гласът на момичето беше предизвикателен. Кристи внимателно огледа Бевърли — разчорлената й коса, смачкания, накапан пеньоар, дългите й червени нокти, единият от които беше счупен, размазания туш под черните й очи.

— Ако възнамерявате да ми създавате неприятности — каза Бевърли неочаквано плахо, — ще трябва да си помислите добре. Аз ще отричам всичко.

— Не искам да ви създавам неприятности — отговори спокойно Кристи. — Исках само да бъда сигурна — тя се прокашля. — Справяте ли се, като го няма вече Кен?

Бевърли се отпусна на един стол и се втренчи изумено в Кристи. Кристи я наблюдаваше. „Дали е обичала Кен?“ — мина й през главата. Бавно седна на единия край на дивана.

— Исках само да поговоря с вас.

— Добре съм — прошепна Бевърли. — Когато Рей… това е братът на Кен… — тя спря объркана, — но вие го знаете и без това. Та когато той пое ресторанта, погрижи се всички да си намерим работа другаде. Сега работя в „Сали — Пиле на грил“ — Бевърли погледна неуверено Кристи, после заби поглед в ноктите си. — Надявам се, че моят… нашият… нали разбирате… — тя бързо облиза устните си. — Надявам се, че не сме ви причинили твърде голяма болка.

— Не зная — произнесе бавно Кристи. — Тогава, когато той… почина, се чувствах страшно нещастна, преди всичко, защото… — тя се поколеба.

— Аз също… — прекъсна Бевърли потискащото мълчание. — Известно време се упреквах, защото го оставих да си тръгне с колата толкова пиян — тя въздъхна при този спомен. — Онази вечер беше безкрайно щастлив, защото брат му се съгласил да му помогне при някакви парични затруднения.

Този път Кристи сякаш се сгромоляса от много високо. Тя си спомни съдбоносната нощ. Значи Кен, след като беше излязъл от дома, беше отишъл направо при Бевърли. Беше късно, около един в полунощ. Катастрофата беше станала в пет, но беше узнала за нея много по-късно. Спомни си, че Рей беше излязъл тази сутрин, облечен в елегантен костюм. Дали още в неделя не се беше срещал с някого от банката, за да уреди нещата с кредита? Полицаите донесоха ужасната вест едва когато Рей се върна.

Бевърли бе потънала твърде много в собствените си мисли, за да й направи впечатление разсеяността на Кристи.

— Имаше големи планове във връзка с „Ошънвю“ — казваше тя в този момент. — Възнамеряваше да увеличи заплатата ми и да даде съгласието си за развода, за който сте настоявала.

Кристи я погледна за момент съвсем слисано.

Бевърли продължи да говори, но не чуваше думите й. Мислите й се объркаха. Разводът, за който тя беше настоявала? Наистина ли беше разказвал тези неща на Бевърли? О, Господи, нима Кен беше лъгал всички? Никога не му беше споменавала за развод.

Кристи заряза този въпрос и се върна на факта, че Кен очевидно е знаел, че Рей ще изплати заема. Защо тогава й беше казал съвсем друго? Дали се беше срамувал от нея, че отново се е възползвал от помощта на брат си? Или просто е искал да отиде при Бевърли, без да събуди подозрение у нея? Ако това беше причината, то той наистина добре си бе направил сметката, защото тя въобще не се беше усъмнила през онази нощ.

Внезапно и една друга мисъл обсеби съзнанието на Кристи. Ако Кен беше разбрал, че Рей ще му помогне, значи не бе имал причина да се самоубива. Нали Бевърли току-що й каза, че е бил пиян. Може би в крайна сметка наистина е било нещастен случай?

Кристи стана. Трябваше да остане сама, за да подреди мислите си. Тя се сбогува с обърканата Бевърли и пое към къщи.

Когато следобеда Кристи пристигна в ресторанта, тя вече знаеше какво трябва да направи. Но за да осъществи намерението си, трябваше да почака Сам да си излезе. Часовете се влачеха едва-едва. Нервите й бяха изопнати до краен предел, когато Сам най-сетне излезе от „Ошънвю“.

След като провери, дали няма някой наоколо, тя се промъкна в кабинета на Сам. За щастие в качеството си на управител имаше достъп до всички стаи. Обзе я чувството, че е крадец и в известен смисъл беше така, както засрамено призна пред себе си.

Намери ключа за шкафа с документите на Рей на обичайното му място — в горното чекмедже на писалището. Стисна го здраво в юмрук и се отправи бързо към кабинета на Рей. Пред вратата се поколеба малко. Ами ако някой влезеше и я видеше как рови из личните документи на Рей. „Но от къде на къде — успокояваше се тя. — Рей дори не е в града, а Сам си тръгна последен.“ Но ако Сам се върнеше по една или друга причина и не намереше ключа? Какво щеше да стане, ако разбереше, че тя го е взела? Как щеше да му обясни всичко това?

Кристин си пое дълбоко дъх, рискът все пак трябваше да се поеме. Отвори вратата и я заключи отново след себе си.

Когато отключи шкафа, пръстите й така трепереха, че не успяваше да изважда папките. За щастие, те не бяха много и Кристи бързо откри личната документация. Нямаха старателно написаните заглавия като на служебната и бяха малко безразборно подредени. На първата папка беше надраскано името Рестхейвън. Кристи я остави настрана. Не обърна внимание и на втората папка с надпис Мерцедес.

Тя притаи дъх. Третата папка носеше името Кен. Извади я и я разтвори. Най-отгоре намери платена сметка на погребалното бюро. Бавно продължи да разлиства.

Ето го! Известието за падежа на кредита от банката носеше отметката „платено“, приложена беше и квитанцията. Кристи мислеше напрегнато и се мъчеше да си спомни точната дата. Да, Рей наистина беше уредил всичко, за да може заемът да се плати още сутринта в понеделник.

Беше платил кредита дори от собствения си джоб. Бевърли бе казала истината. В онази ужасна нощ Кен е знаел, че се е отървал… и я беше излъгал.

Потресена, Кристи осъзна, че е направила страшна грешка. Беше се заблуждавала от самото начало. Тя бързо върна папката в шкафа и застина на мястото си. Имаше още една папка с написано на ръка — Кристи.

Извади я с любопитство. Намери известия от детективското бюро, което бе имало задачата да я открие. Първото известие носеше датата на деня непосредствено след прибързаното й бягство. Не вярваше на очите си колко много беше платил Рей през тези единадесет месеца, за да я открие.

Кристи замръзна на мястото, защото й се причуха стъпки. Върна бързо папката обратно и отново заключи шкафа. Отдъхна си с облекчение, когато се увери, че само така й се бе сторило.

Щом седна в колата си, Кристи затвори за малко очи. Шкафът с документацията беше заключен, а ключът се намираше на мястото си — в бюрото на Сам. Нищо нямаше, да я издаде какво е направила. Запали двигателя и потегли.

 

 

По-късно Кристи седеше вече в жилището си с чаша горещо кафе. Беше успяла да подреди мислите си така, че всичко прие ясни очертания. Рей не беше изоставял Кен. Той се беше грижил и за самата нея. Никога не я бе обвинявал, че също е отговорна за промените в менюто, които в крайна сметка бяха довели до краха. Беше дал куп пари, да я открие, за да може тя да получи наследството си. После беше положил всички усилия да я облекчи при изпълнението на условието. Искрено беше загрижен за здравето на майка си и се стараеше да я настани колкото се може по-добре. Не е чудно защо служителите му така го уважават. В никакъв случай не беше „чудовището“, което тя бе виждала у него. Беше „един добър човек“, точно както го охарактеризира веднъж и Сам.

Кен се оказа „черната овца“ в семейството. Беше истинският лъжец и измамник. Мразеше брат си, който правеше всичко за него. Беше се излъгала в него, през цялото време се беше държала като слепец и беше стигнала до задънена улица с упоритата си лоялност към Кен, намирайки непрекъснато извинения за постъпките му. Не бе поискала да си отвори очите за неговите грешки и слабости. И всичко това, защото тогава вярваше, че той я обича!

Едва след като си легна, мислите й се отклониха от Кен и се насочиха към Рей — към мъжа, когото обичаше, както никого не беше обичала досега и както никога повече нямаше да обича. Мислеше си с болка и горчивина за мъжа, когото беше отблъснала. Отново си спомни думите му: „През цялото време мислих за теб.“ Споменът за целувките и докосванията му събуди копнеж, който никога нямаше да се осъществи. Беше се доверила сляпо на Кен и така си беше навлякла презрението на Рей. Беше доловила горчилката в гласа му, когато й каза, че се е излъгал в нея.

Нещо я задушаваше в гърлото и й беше лошо. „О, Господи, как да издържа оставащите още десет и половина месеца в «Ошънвю»?“ Достатъчно трудно й беше и преди, когато се самозалъгваше, че мрази Рей и че остава само заради парите.

Парите! Сега те нямаха никакво значение. Тя и без това не ги беше заслужила. Преди смъртта на Кен не бе допринесла с нищо за успеха на „Ошънвю“, а и през изтеклите седмици не беше направила нищо значително.

Дълбоко съжаляваше, че беше вършила всичко наопаки, и пресметна наум средствата си. Благодарение на щедрата заплата, която й даваше Рей, беше спестила достатъчно, за да може да се върне в Чикаго и да започне отначало. Знаеше, че там ще е нещастна, но сигурно щеше да й е по-поносимо, отколкото ако остане в Сан Диего. Пак щеше да избяга. Но този път нямаше да се върне. Рей с положителност не би се заел да я издирва — в това беше сигурна.

Опита се да мисли за бъдещето. Утре е понеделник. „Ошънвю“ ще е затворен, но Рей ще се върне в Сан Диего, за да посети майка си. Кристи се усмихна унило. Ако Майра изобщо попиташе за нея; той щеше да има поне едно достоверно обяснение под ръка, без да му се налага да лъже. Можеше чисто и просто да каже, че е напуснала града.

Кристи зарови лице във възглавницата, мъчейки се да не мисли повече за Рей, но не й се удаваше да го пропъди от главата си. Тя се разплака, питайки се дали изобщо ще успее някога да го забрави…

На сутринта Кристи стана много рано. Почти не беше спала и се чувстваше като пребита. Тъй като обаче искаше да подготви всичко за заминаването си през този ден, тя се стегна и реши да не мисли повече за миналото, а да насочи поглед към бъдещето.

След като взе душ и изпи две кафета, почувства се малко по-добре. Състави систематично, списък на нещата, които се налагаше да уреди. Първо трябваше да позвъни на летището и да се информира кога е следващият полет за Чикаго.

Държейки чашата с кафе в ръката си, Кристи влезе в спалнята и посегна към телефонния указател. След десет минути вече си бе резервирала място. Щеше да напусне Сан Диего още тази нощ.

Огледа се замислено наоколо. Не беше подписвала наемен договор за този апартамент, но беше вече привела наема за един месец. Всички сметки бяха платени. Дали просто да не позвъни на наемодателя и да го уведоми, че не се нуждае от жилището? Не, по-добре да го уреди писмено. Щеше да му съобщи, че напуска Сан Диего тази нощ и че ще му остави ключа, за жилището на масичката в хола.

Погледът й попадна върху телефона. И за него трябваше да се обади да го изключат. После трябваше да се свърже с оня адвокат — Елсдън Прайс, и да му каже, че се отказва от Сан Диего, от „Ошънвю“ и от наследството. Той можеше да го съобщи на Рей. Макар че него едва ли щеше да го интересува. Ако изобщо изпиташе нещо, то би било логично да е облекчение, че нея най-сетне я няма. Тъкмо се канеше да позвъни на адвоката, когато се сети за колата. Тя беше собственост на фирмата, а косвено и на Рей. Трябваше да му остави ключовете и документите.

Всъщност, и мистър Прайс би могъл да извърши това.

Кристи остави телефонния указател обратно на мястото му. Нямаше никакъв смисъл. Наистина ще е по-разумно да потърси Прайс. Навярно е необходимо да подпише, че се отказва от наследството. Можеше да отиде в кантората му и да остави колата на паркинга, където ще е на сигурно място, докато Рей дойде да я вземе.

Кристи седеше на края на леглото и обмисляше какво да направи за кореспонденцията си, макар че почти нищо не получаваше, освен веднъж в седмицата сметката за телефона. А Трейси едва ли ще й пише, преди Кристи да отговори на последното й писмо. Отдавна се канеше да го стори, но през изминалите десет дни просто не беше намерила сили да се преструва, че всичко е наред. Когато пристигнеше утре в Чикаго, щеше да има достатъчно време за обяснения. Що се отнася до останалите пратки, то пощальонът можеше да пълни с тях пощенската кутия догоре, беше й все едно.

Трябваше естествено да иде и в банката, за да изтегли парите и да закрие сметката си. Щеше да мине оттам на път за адвокатската кантора.

Доволна, че е помислила за всичко, тя вдигна слушалката и набра номера на телефонната агенция. Освободи телефонния пост още за същия ден и остави адреса на сестра си за окончателната сметка.