Дороти Колет
Бъди мой блян (10)

X

Неделята протече без усложнения, докато Рей влезе в края на работния ден в канцеларията си. Кристи тъкмо се канеше да си тръгва.

— Щях да дойда и по-рано — каза той, като пристъпи към нея и остави някаква малка кутийка върху писалището, — но колата ми изгасва няколко пъти — прегледа набързо списъка, който Кристи му беше приготвила. — Навярно не й се е отразил добре престоят на летището. Ще я закарам в сервиза рано сутринта в понеделник, преди да тръгнем за санаториума.

Рей вдигна поглед и виновно погледна Кристи, която стоеше на вратата, готова за тръгване.

— Имаш ли нещо против да поостанеш още няколко минути, за да попрегледаме заедно списъка?

— Разбира се, че не — тя бавно тръгна към писалището му и тайно се надяваше наистина да става дума само за няколко минути.

Разговорът трая почти цял час, тъй като Рей искаше най-точно да се информира за всички подробности от последните пет дни. Като капак на всичко се появи и Тони, за да провери дали Рей наистина му е донесъл подправката.

— Днес изразходих последния остатък, сър — каза той с очакване.

— Няма нищо, Тони — отвърна Рей усмихнато и му подаде пакетче, което беше поставил върху масата. — Канех се да я донеса в кухнята, преди да си тръгна. Тук има шест пълни чаши, би трябвало да стигне поне за шест месеца.

Докато двамата разговаряха какви проблеми е имало през изтеклата седмица в кухнята, Кристи изненадано оглеждаше Тони. Без бялата си престилка той изглеждаше съвършено пременен. Носеше модерно сако, светла риза и тъмен панталон и Кристи забеляза за пръв път, че косата му е гъста и черна и че е изобщо един атрактивен мъж. Тя незабелязано поклати глава. Откакто мисълта за Рей витаеше из главата й, изглежда беше ослепяла за достойнствата на останалите мъже.

След като Тони се сбогува, Рей и Кристи също излязоха от ресторанта. Колите им бяха една до друга на опустелия паркинг.

— Ще те взема към единадесет часа — каза Рей, докато отключваше мерцедеса си.

„Защо ли — питаше се по-късно Кристи — трябваше тази вечер толкова дълго да търся ключовете си? Защо реших да изчакам Рей да потегли пръв и да тръгна след него?“ Ако не беше направила това, някои неща щяха да й бъдат спестени!

И тъй, Кристи още не беше запалила колата си, когато Рей слезе, ругаейки, от своята.

— Проклетият акумулатор е изтощен! — ядосваше се той и се наведе към страничния прозорец на Кристи. — По-рано от утре сутринта няма да намеря нов. Мога да се върна в ресторанта и да повикам такси, но жилището ми ти е по път. Не би ли могла да ме закараш?

Не бе възможно да му откаже, а и Рей, изглежда, не очакваше такова нещо.

Извади куфара си и заключи, преди тя да успее да каже нещо.

По време на краткия път до жилището му Рей разказа на Кристи за принудителната продажба на един ресторант в Сиатъл и че обмислял дали да не участва в търга. Той бил определен за петък, така че решението трябвало да се вземе бързо.

— Всъщност, канех се да отлетя от Сан Франциско направо за там, за да видя заведението, но нали трябваше да донеса жизненоважната подправка за Тони. Освен това, не обичам да отсъствам две седмици последователно оттук. И без това не съм сигурен дали… — гласът му прозвуча необичайно несигурно и той млъкна замислен, докато изминаха разстоянието до жилището му. Когато Кристи спря пред сградата. Рей се поколеба, преди да се накани да слезе.

— Благодаря ти за транспорта, Кристи — посегна към куфара си и я погледна въпросително, следвайки някаква внезапна идея. — Какво ще кажеш да се качиш за малко при мен, да обсъдим заедно различните „за“ и „против“?

— Какъв смисъл има това? — попита Кристи наострено. — Аз не знам абсолютно нищо за това заведение и за Сиатъл. Моят съвет изобщо няма да ти бъде полезен.

— Ще ми помогне. Трябва с някого да споделя проблемите си. А и ти си опитна в гастрономията — с въздишка добави: — Нямам време да обсъждам всичко със Сам.

Представата да остане сама с Рей в жилището му я хвърли в треска. Тя обаче нямаше нищо общо с решението й да се съгласи. Беше заместник-управител и този факт я задължаваше да помага на Рей в деловите неща. „Това е всичко“ — така поне се уверяваше Кристи.

— Но само за няколко минути — отвърна примирително.

Щеше да владее чувствата си и да си мисли през цялото време само, че става дума единствено за служебна консултация.

Обаче й беше трудно да запази трезвите си разсъждения, когато влязоха в луксозния, дискретно осветен апартамент. Преди да може да каже нещо, Рей я отведе до едно канапе и я покани да се настани там. Тапицерията беше толкова мека, че трудно можеше да се седи изправен. Докато Кристи се мъчеше да заеме подходяща поза, тя наблюдаваше как Рей включи стереоуредбата, след което прозвуча тиха романтична музика. После той мълчаливо свали сакото и вратовръзката и отиде до барчето, за да приготви два коктейла.

— Трябва да се отпусна, преди да мисля — поясни, като й подаде чашата и се отпусна в креслото насреща й. Започна да й разказва за заведението в Сиатъл.

Проблемът на Кристи се състоеше в това, че самата тя не можеше да се отпусне. Осъзнаваше болезнено вълнуващата му близост — дрезгавия звук на гласа му, трапчинката, която се променяше, докато говореше, тъмните косъмчета по гърдите му… Отмести поглед от него и се загледа във витата стълба в дъното на стаята, опитвайки се да преброи стъпалата, за да отклони вниманието си. Но не можа да стигне повече от три. Погледът й неволно се връщаше към Рей и Кристи беше сякаш хипнотизирана от нежния му плътен баритон, без да е разбрала нито дума от това, което й разказваше.

Внезапно обаче в съзнанието й проникнаха думи — думи, които въобще не звучаха делово.

— … още от първия миг, щом те видях… — казваше в този миг Рей. — Като годеница на брат ми, по дяволите! Не можах да те забравя. Когато те видях отново през януари, стана ми ясно, колко много значиш за мен, но ти беше омъжена за моя брат и трябваше да се съобразя с това — говореше все по бавно почти неуверено, сякаш му ставаше все по-трудно да говори. — Това, което усложняваше още повече нещата, беше моята фиксидея, че и аз не съм ти безразличен — тя не ми излизаше от главата — погледна я въпросително. — Онази вечер при теб… — Рей се запъна. — Трябваше да си отида, беше прекалено рано. Боя се, че развалих всичко.

— Нямаше нищо за разваляне — отвърна тихо Кристи. Тя притвори очи, за да не прочете истината в тях. Но ушите си не можеше да затвори.

— Бих искал… — Рей въздъхна дълбоко. Кристи се страхуваше от това, което щеше да й каже сега, и искаше да го прекъсне, но той не й позволи.

— По дяволите, Кристи, Кен е мъртъв от година. Ти си свободна.

Гласът му прозвуча някъде съвсем отблизо или тя само си го въобразяваше?

— Дай ми шанс, Кристи! Моля те!

Когато усети топлината на ръката му върху своята, Кристи разтвори широко очи. Погледна право в умоляващите му тъмни очи и разбра, че беше загубена. Надигащото се желание я накара да се задъха и потисна всичкия й здрав разум.

— Желая те, Кристи… — прошепна Рей дрезгаво.

Тя не беше в състояние да говори, седеше като парализирана. Без точно да разбере как стана това, малко по-късно Кристи вече се намираше в обятията на Рей. Мисълта й се беше самоизключила — беше само едно чувство.

Допирът на ръцете и устните му сякаш я изгаряше. Почти не усети как Рей съблече дрехите й. Пламтеше от копнеж по него и се притисна до тялото му, сякаш искаше да се влее в него.

Когато престана да усеща топлината му до себе си, Кристи потрепери и за няколко секунди осъзна безумието на това, което се случваше винаги между тях. Беше ли редно това, което вършеха? Щом Рей легна отново до нея, този въпрос стана абсолютно незначителен. От значение беше само мигът — обстоятелството, че желанието, което Рей събуждаше у нея, заплашваше да я унищожи.

Той бавно погали шията й и зарови лице в косата й. Помилва гърдите и плоския й корем, бедрата… Кристи простена и заби нокти в гърба му. Рей я обхвана внимателно, наслаждавайки се на магията, преди да отстъпи пред нейната настойчивост.

Страстта на Кристи го помете и той се отказа от опита си да се владее. Извикаха едновременно, обзети от едно почти болезнено чувство на облекчение, когато и двамата достигнаха кулминацията на желанието си.

Щом се успокояваха малко, любовната им игра започваше отначало. Не можеха да се наситят един на друг — шепнеха си нежности, галеха се, попиваха с устни потта от лицата си и се оставяха изцяло на екстаза на пламналите си тела.

Мина много време, преди да бъде утолена неистовата й жажда за любов. Кристи положи глава върху гърдите на Рей и бавно прокара пръст през гъстите къдрави косъмчета, заслушана щастливо в гласа му, който й говореше за любов, че са родени един за друг и че не бива да се разделят никога повече.

Рей внимателно я пое в прегръдките си и тя заспа почти мигновено.

 

 

Когато стенният часовник удари три, Кристи се надигна уплашено. Очите на Рей бяха затворени — той дишаше дълбоко и равномерно. Видя, че е заспал с лека усмивка на устните, подобно на дете, сънуващо в прегръдките на майка си. В този момент Кристи осъзна значението на това, което беше сторила. Рей отново я беше измамил, а тя с прекалена готовност се бе оставила да я оплете с красиви слова.

Изчерви се при спомена за горещото си желание и се срамуваше, че беше изгубила контрол над самата себе си. Стана внимателно, за да не го събуди, и се облече с трескава бързина. Избяга от жилището му, от него, от самата себе си… Мразеше се за това, че бе изпитвала наслада от докосването на мъж, когото всъщност трябваше да презира.

Докато караше по безлюдните улици към дома си, представи си близкото бъдеще. Утре беше понеделник. Утре? Денят беше вече настъпил и съвсем скоро щеше да е време за тръгване за Рестхейвън при Майра. „Заедно с Рей!“ Стана й горещо. Не можеше… не сега. Запита се дали Майра би се почувствала обидена, ако не отиде. Дали изобщо щеше да го забележи?

Мислите на Кристи се насочиха към вторника. Най-късно тогава щеше да види отново Рей и щеше да се наложи да разговаря с него поне по служебни въпроси. Но как да понесе всичко това? Веднъж вече бе успяла да се справи с подобна ситуация. След онази нощ в жилището й бе съумяла да се държи тъй, сякаш нищо не се е случило. Но беше истински ад и втори път не би могла да издържи. Невъзможно беше да продължи да работи заедно с Рей в „Ошънвю“.

Когато Кристи пристигна у дома си, тя се съблече и стоя дълго под душа, сякаш да измие изтеклите часове и срама си.

Легна си, без да може да свърже една ясна мисъл или да намери изход от тази злополучна ситуация. В този момент звънна телефонът и тя веднага реши, че е Рей. Въпреки това вдигна слушалката. Трябваше да покаже ясно на Рей, че това е наистина последната нощ, която са прекарали заедно. Щеше да му каже, че няма никакво намерение да продължава да му бъде жена за леглото, която в един момент ще бъде изритана навън. По-добре да си идеше сама.

— Да не би да съм сънувал, че току-що беше тук? — интимният, закачлив тон на гласа му я ядоса.

— Наистина бях там — отвърна Кристи студено, — и ти отново получи това, което желаеше.

— А ти не? — закачливият оттенък беше изчезнал. Прозвуча разочаровано и недоумяващо.

— Да… — на Кристи изведнъж й хрумна как би могла да си отмъсти. Щеше да го победи със собствените му оръжия. — Беше добър — каза тя снизходително.

Известно време цареше мълчание.

— Не е възможно да мислиш това, което казваш и, което чувам сега, нали? — въпросът беше произнесен бавно, с колебание.

Кристи трепна, но положи усилия да продължи театъра.

— Просто те желаех… снощи.

— А сега?

— Сега вече не — рече тя студено.

Рей замълча и Кристи беше сигурна, че го е лишила поне за малко от неговата непоносима арогантност.

— Излъгал съм се в теб… — каза той почти шепнешком и прекъсна разговора.

Кристи остави слушалката й избухна в сълзи. Рей наистина я смяташе за сексуална авантюристка, която го е използвала и сега го отблъсква от себе си. Но не беше ли точно това нейното желание? В безизходното й положение целта оправдаваше средствата. Той щеше да я намрази и да я остави най-сетне на спокойствие. Сега тя вече беше в състояние да издържи тази една година, без да трябва непрекъснато да се бори с „изкушението“ на име Рей. Не изпита обаче никакво облекчение и се разхлипа отчаяно.

Целия ден тя остана в жилището си в очакване Рей да й позвъни. Може би въпреки всичко ще реши да я вземе със себе си при майка си. Попита се дали Майра ще усети отсъствието й. Какво щеше да й каже Рей, ако тя го запиташе за „своята Кристи“? „Това изобщо не ме интересува“ — укоряваше се Кристи и се опитваше да си внуши, че наистина трябва да бъде доволна, задето вече я оставяха на мира.

 

 

Във вторник и сряда Рей не се появи в ресторанта и Кристи не можа да го види. Тя непрекъснато си повтаряше, че е щастлива от това обстоятелство. Но не беше.

В четвъртък следобед Сам й съобщи, че Рей е заминал за Сиатъл, за да огледа някакво заведение, и няма да се върне преди понеделник.

— Каза, че ще позвъни. Остави ми телефона си в Сиатъл, в случай че трябва да му предадем нещо. Освен това — продължи той — трябва да ви предам, че е назначил Пола на постоянна работа.

След като Сам излезе от кабинета й, Кристи се запита кога всъщност двамата са разговаряли помежду си. Дали Рей е идвал или е звънил на Сам? Господи, та какво я засягаше всичко това?

Следващите две вечери протекоха спокойно. Тя не чу нищо повече за Рей. Беше убедена, че ако той изобщо позвънеше, щеше да потърси Сам, а не нея. Но Сам не споменаваше нищо за какъвто и да било телефонен разговор.

Едва в неделя, когато Кристи преглеждаше сметките със Сам, той я заговори за Рей.

— Сигурно предишните дни сте се обаждала на Рей. Казвал ли ви е нещо за преговорите си с Фред Хокинс относно веригата „Сисайд“?

— Не — отвърна тя, без да му обяснява, че Рей изобщо не й е телефонирал.

Сам се засмя тихо и й разказа, без да вдига очи от документите, колко хитро Рей бе извозил конкурента си. После продължи по-делово.

— Тревожи се за финансирането, не иска да уволнява никого от нас. Той е наистина забележителен човек, добър човек.

„Добър!“ При тази незаслужена похвала Кристи щеше да се изсмее на глас. „Рей и добър!“ Хитър да, беше хитър, дори дяволски хитър.

— Странно… — произнесе Сам замислено. — Колко различни могат да бъдат понякога двама братя.

— Кен не беше толкова добър само в деловите неща — отвърна Кристи привидно равнодушно.

— Това е недооценката на века — изсумтя Сам. — Затова пък, що се отнася до жените, го превъзхождаше много повече.

Кристи изненадано вдигна глава. Трябваше да защити Кен от този несправедлив упрек.

— Кен несъмнено имаше много слабости, но към тях не спадат историите с жени! — заяви тя решително.

— Хайде, Кристи, оставете. Сигурно сте знаела за него и оная натруфена блондинка. Как й беше името? Бевърли Еди-как си.

— Блайстоун… — прошепна Кристи.

Бевърли Блайстоун! Тази жена изведнъж застана пред очите й. Не, не беше разбрала. Не можеше да е вярно! Разбира се, по това време Кристи идваше рядко в ресторанта и Кен почти не се вясваше вкъщи, но причината беше и че му се налагаше да работи много.

Темата „Кен“ беше изоставена, когато Сам я попита защо един от служителите този път има по-различен брой часове.

— Поиска няколко свободни часа, защото трябваше да иде на зъболекар — отвърна разсеяно Кристи.

От този момент Бевърли Блайстоун завладя мислите й подобно на вирус, макар Кристи да си втълпяваше, че това вече няма никакво значение.

Но тя искаше да е сигурна! Късно вечерта разтвори телефонния указател. Не беше разчитала сериозно да постигне някакъв успех с това име и беше изненадана, когато наистина се натъкна на някаква Бевърли Стоун. Живееше в южната част на града. „Доста лош жилищен квартал“ — помисли си Кристи. Внезапно тя полюбопитства да узнае какво се бе случило с момичето.

Обмисляше как да подхване нещата дори и когато си легна. Просто да позвъни? Но ако тази Бевърли не поиска да говори? Какво може да се направи? Да иде при нея? Какво да й каже, когато застане пред вратата и? Че се е върнала в града и обикаля старите си приятели? Не, това беше невъзможно. И при най-добро желание не можеше да се каже, че с Бевърли са били някога приятелки. А ако й заговореше за смъртта на Кен? Вероятно Бевърли щеше да се издаде? Или само да й каже, че е чула някакви клюки за себе си и Кен? Независимо от всичко тя трябваше да узнае истината!

Кристи реши първо да отиде у дома й. Всичко останало щеше да се реши на място.