Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кел Сейбин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Midnight Rainbow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 175 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2009)
Разпознаване и корекция
Qnka (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2010)

Издание:

Линда Хауърд. Среднощна дъга

ИК „Коломбина“ ООД, София, 2004

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-732-062-900

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

Джейн спря и постави ръка на бедрото си. Вече напълно будна, подразнена от лекото му небрежно шляпване, тя се обърна.

— Нямаше нужда от това!

— От кое? — попита напълно незаинтересован той, докато махаше мушамата от навеса и я навиваше, за да я прибере в раницата.

— Да ме удряш! Едно простичко „събуди се“ щеше да свърши работа!

Грант я погледна изумен.

— Бре да му се не види, много те моля да ме извиниш — изрече подигравателно той, а на нея й се прииска да го удуши. — Чакай да започна отначало. Извини ме, Присила, но времето за нанкане свърши и се налага, ама наистина се налага да тръгваме… Ей! По дяволите! — Той се наведе навреме и стрелна ръка, за да хване юмрука, насочен към него. Хвана я светкавично бързо, след това улови и другата й ръка, преди да е замахнала отново към него. Тя беше вбесена и се нахвърли като подивяла котка. Силата, с която бе насочила юмрука си, можеше да му счупи носа, ако бе попаднал там.

— Жено, какво, по дяволите, ти става?

— Вече ти казах веднъж да не ме наричаш така! — фучеше Джейн и съскаше гневно. Бореше се като обезумяла и се опитваше да си освободи ръката, за да го удари отново.

Грант се задъха, когато я повали на земята и задържа ръцете й над главата, но този път се намести така, че коляното й да не направи някоя поразия. Тя не спираше да се гърчи и извива и на него му се стори, че държи октопод, но най-сетне успя да я успокои.

Погледна я вбесен.

— Каза да не те наричам Прис.

— Няма да ме наричаш и Присила! — изсумтя тя и го погледна не по-малко вбесена.

— Слушай, аз не съм екстрасенс! Кажи ме поне как искаш да ти казвам.

— Джейн! — кресна тя. — Името ми е Джейн! Никой никога не ме е наричал Присила!

— Добре! Просто трябваше да ми кажеш! Започна да ми писна да ме риташ по глезените, ясно ли ти е? Мога да те нараня, преди да успея да се спра, затова помисли добре следващия път, когато решиш да ме нападаш. Сега, ако те пусна да станеш, ще се държиш ли прилично?

Джейн продължаваше да го гледа лошо, но тежестта на коленете му върху натъртените й ръце беше ужасна.

— Добре — каза нацупено тя, а той се надигна бавно и я изненада, като й подаде ръка, за да се изправи. Тя остана изненадана и от себе си, защото я прие.

Златните му очи неочаквано проблеснаха.

— Джейн, а? — попита замислен той и огледа джунглата около тях.

Тя го погледна застрашително.

— Да не съм чула тъпотии от рода на „Аз Тарзан, ти Джейн“ — предупреди го тя. — Чувам ги още от първи клас. — Тя спря и призна нацупено. — Пак е по-добре от Присила.

Той изсумтя в знак на съгласие и се зае отново с мушамата, а след малко тя започна да му помага. Той я погледна, но не каза и дума. Не беше от приказливите, забеляза тя, а и като го опознаваше, нещата си оставаха същите. Независимо от това, бе рискувал собствения си живот, за да я спаси, не я бе изоставил, въпреки че тя си даваше сметка, че сам ще се движи много по-бързо, да не говорим, че и рискът щеше да е по-малък, ако е сам. А в очите и изражението му имаше предпазливост, цинизъм и някаква празнота, сякаш бе видял прекалено много, за да прояви доверие в някого. На Джейн й се искаше да го прегърне и да го защити. Сведе глава, за да не му позволи да разгадае изражението й и се упрекна, че й се иска да защити мъж, който очевидно можеше да се справи сам във всяка ситуация. Имаше моменти в собствения й живот, когато се страхуваше да се довери на когото и да е друг, освен на родителите си и тогава бе ужасена от самотата. Познаваше страха и самотата и затова й бе мъчно за него.

След като всички следи от навеса им изчезнаха, той си сложи раницата, закопча каишките, преметна пушката през рамо, а Джейн натъпка косата си под шапката. Той се наведе, за да вземе и нейната раница и сам се учуди от жеста. След това тъмните му вежди се събраха над носа.

— Какво, по… — започна той. — Какво си помъкнала в тази проклетия? Тежи поне с десет кила повече от моята!

— Всичко, което прецених, че ще ми трябва — отвърна Джейн, пое раницата от него, провря ръка през здравата презрамка, закопча каишката през кръста, за да стои на едно място.

— Какво например?

— Разни работи — отвърна неопределено тя. Провизиите й може и да не бяха съобразени с военните изисквания, но сандвичите й с фъстъчено масло бяха много по-хубави от неговите консерви. Мислеше, че той ще й нареди да остави раницата на земята, за да прегледа нещата и да реши какво може да запази, затова бе решена да не позволи подобно нещо да се случи. Стисна зъби и го погледна.

Той подпря ръце на ханша и погледна необикновеното й екзотично лице, нацупената долна устна, доказателство, че няма намерение да се предаде, както и нежната извивка на челюстта. Беше готова отново да му се нахвърли. Той въздъхна примирено. Та тя бе най-големият инат и най-опърничавото създание, което някога бе срещал.

— Свали я — изръмжа той и разкопча каишките на своята раница. — Аз ще нося твоята, а ти носи моята.

Тя стисна зъби.

— Много ми е добре с моята.

— Крайно време е да престанем да губим време с празни приказки. Тежестта ще те забави, а ти вече си изморена. Дай ми я и ще оправя каишката, преди да продължим.

Тя смъкна презрамките с нежелание и му подаде раницата, готова да скочи, ако той се опиташе да я хвърли. Само че той извади несесер от своята, отвори го и измъкна игла и конец, а след това започна умело да пришива скъсаната презрамка.

Джейн наблюдаваше жилавите му мазолести ръце като омагьосана, докато се справяше с малката игла. Не можеше да не завиди на умението, с което работеше. Шивашките й способности се изчерпваха с шиенето на копчета, а тя обикновено си набождаше пръста.

— Във военната школа вече и шиене ли преподават? — попита тя и се наведе, за да види по-добре.

Той отново я погледна незаинтересован.

— Не съм военен.

— Сега може и да не си — съгласи се тя. — Но си бил, нали?

— Много отдавна.

— Къде се научи да шиеш?

— Просто се научих. Полезно е. — Скъса конеца със зъби и върна иглата в несесера. — Да вървим. И без това изгубихме прекалено много време.

Джейн взе раницата му и пое след него. Просто трябваше да го следва. Погледът й спря на широките рамене, й след това се спусна надолу. Никога не бе познавала друг толкова силен човек. Не, наистина не беше. За него умора нямаше, не обръщаше внимание на потискащата влага, която изцеждаше силите й и я караше да се облива в пот. Дългите му силни крака се движеха без усилие, а мускулите на бедрата опъваха панталоните. Джейн наблюдаваше краката му и се опитваше да крачи като него. Щом той направеше крачка, тя го следваше автоматично. Така бе по-лесно. Поне не мислеше и се опитваше да не обръща внимание на негодуващите мускули.

Той спря веднъж и отпи голяма глътка от манерката, а след това я подаде на Джейн, без да каже и дума. Тя надигна водата мълчаливо, без дори да избърше гърлото и отпи жадно. Че защо да се притеснява, че пие след него? Поне тук нямаше опасност да настинат. След като постави капачката, тя му върна манерката и поеха отново.

Струваше й се, че в напористото му крачене напред има някаква лудост. Ако трябваше да избират между две пътеки, той със сигурност щеше да избере по-трудната. Предпочиташе най-невъзможните места за преминаване, най-гъстата растителност, най-стръмните склонове. Джейн си скъса панталоните, докато се спускаше по някакъв скалист склон, който от високото й се стори, че е истинска лудост, не че когато се добраха долу изглеждаше по-добре, но през всичкото време го следваше, без да се оплаква. Не че нямаше какво да каже, но бе прекалено уморена, за да изрече и дума. Силите, които бе събрала по време на късия сън, отдавна се бяха изчерпали. Краката я боляха, гърбът я болеше, едва мърдаше натъртените си ръце, а пък очите й горяха. Въпреки това не му каза да спрат. Дори ритмичните му крачки да я убиеха, нямаше намерение повече да го бави, защото знаеше, че той би бил много по-бързо без нея.

Широките му безшумни крачки й показаха, че енергията му е много по-голяма от нейната. Сигурно можеше да върви цялата нощ, без да се бави. Изпита страхопочитание към тази сила, защото никога преди не се бе сблъсквала с подобно нещо. Той не бе като другите мъже. Личеше по прекрасното му тяло, по невероятната компетентност, с която се справяше с всичко, по блясъка в очите му.

Сякаш доловил мислите й, той спря и се обърна към нея, прецени състоянието й с острия си поглед, който никога не пропускаше подробностите.

— Ще издържиш ли още около един-два километра?

Ако беше сама, никога нямаше да успее, но щом срещна погледа му, разбра, че няма да си позволи да го признае пред него. Вирна брадичка и се направи, че не обръща внимание на тежестта в краката.

— Да.

Нещо неопределено премина по лицето му, но се скри толкова бързо, че тя така и не успя да разбере какво означава изражението му.

— Дай аз да понося тази раница — изръмжа той, направи крачка назад към нея и дръпна каишките от раменете й.

— Няма проблем — започна да негодува възмутено тя и сграбчи раницата. — Не съм се оплаквала, нали?

Тъмните му вежди се навъсиха и той насила й отне раницата.

— Я започни да мислиш — сопна се той. — Ще припаднеш от изтощение, а тогава ще трябва и теб да те нося.

Логиката му я накара да замижи. Без да каже друга дума, той се обърна и пое отново. Без тежката раница, по-лесно го настигаше, но бе ядосана на себе си, че не е във форма, че му виси на врата. Години наред Джейн се бори за независимостта си и знаеше, че целият й живот зависи от това. Никога не бе седяла да чака някой друг да върши нещата вместо нея. Беше се впуснала в живота устремено и с наслада приемаше предизвикателства поднасяни от съдбата, защото те й показваха чудесата на живота. Бе изпитала много радости, но се бе справила с проблемите сами и сега се чувстваше неловко, защото се налагаше да разчита на друг. Стигнаха нов поток, не по широк от първия, който прекосиха, но значително по-дълбок. На места дори стигаше до коленете й. Водата, стрелкаща се помежду камъните й се стори хладна, а тя си помисли, че ще бъде божествено да се потопи, както бе потна, вътре в потока. Погледна водата с копнеж, препъна се в някакъв корен и протегна ръка, за да запази равновесие. Дланта й попадна на някакъв пън и нещо се размаза между пръстите й.

— Гадост! — изпъшка тя и се опита да изчисти мъртвото насекомо с листо.

Грант спря.

— Какво има?

— Размазах някакво насекомо. — Листото не бе успяло да го почисти много добре. Петното все още караше кожата й да щипе и тя погледна Грант, по лицето й изписано неприкрито отвращение. — Може ли да си измия ръката в потока?

Той се огледа, кехлибарените му очи пробягнаха по двата бряга.

— Добре. Ела насам.

— Мога и тук — каза тя. Брегът не беше по-висок от метър, а храстите не изглеждаха прекалено гъсти. Тя внимателно си проправи път през корените на огромно дърво, подпря се с ръка на ствола му, за да запази равновесие, докато се спуска към потока.

— Внимавай! — рече остро Грант и Джейн застина на място, за да обърне веднага глава към него.

Неочаквано нещо невероятно тежко се стовари върху раменете й, нещо дълго, тежко и живо и тя наддаде приглушен вик, когато нещото започна да се увива около тялото й. По-скоро се стресна, отколкото да се уплаши, защото реши, че е паднала някоя лиана, но след това забеляза движенията на триъгълната глава и издаде нов писък.

— Грант! Грант, помогни ми!

Ужас стисна гърлото й, задуши я и тя започна да драска с нокти тялото на змията в безполезни опити да я махне. Чудовището спокойно се увиваше около нея и бавно затягаше стоманените си мускули, които щяха да смачкат костите й. Уви се около краката й и тя падна и се претърколи по земята. Някъде отдалече дочу ругатните на Грант и собствените си писъци от ужас, но те й се сториха смътни и неясни. Всичко наоколо се въртеше като безумен калейдоскоп от кафява почва и зелени дървета и напрегнатото, ядосано лице на Грант. Той й крещеше нещо, но тя не успяваше да го разбере. Единствената й цел бе да се бори с живото въже, което се усукваше около нея. Само едното й рамо и едната й ръка бяха свободни, но боата се затягаше около ребрата й, а голямата глава приближаваше към лицето й с отворена уста. Джейн изпищя и се опита да хване главата със свободната си ръка, но змията изцеждаше въздуха й и писъците й ставаха беззвучни. Едра ръка, не беше нейната, улови главата на змията и тя като насън забеляза проблясването на сребърно острие.

Увитото тяло на змията се отпусна, когато се обърна към новата плячка и се опита да привлече и Грант в смъртоносната си прегръдка. Младата жена отново забеляза проблясъка на сребро и нещо мокро плисна в лицето й. Грант ругаеше злобно, докато се бореше със змията, възседнал я на земята, докато тя се опитваше да се освободи.

— Мътните го взели, стой мирна! — кресна той. — Накрая ще те порежа!

Не можеше да стои мирна. Беше увита от змия, която все още се гърчеше. Беше така обзета от страх, че не разбра, че това са предсмъртните гърчове на влечугото, не го разбра и когато забеляза, че Грант хвърля нещо настрани и започна с всички сили да се опитва да се отърве от плътните намотки около тялото си. Чак когато усети, че е свободна от хватката на удушвача, тя разбра, че всичко е свършило, че Грант е убил змията. Престана да се бори и се отпусна немощно на земята. Лицето й бе съвсем пребледняло, освен луничките по носа и скулите. Очите й бяха впити в Грант.

— Свърши се — потвърди грубо той и прокара пръсти по ръцете и ребрата й. — Как си? Нещо счупено?

Джейн не можеше да каже нищо, защото гърлото й бе стегнато, а гласът й бе изчезнал. Можеше само да лежи и да го гледа с ужас в очите. Устните й трепереха като на дете, а в погледа й се четеше молба. Той понечи да я привлече в прегръдката си, както би постъпил с уплашено дете, но преди още да повдигне ръка, тя откъсна поглед от него с истинско усилие. Забеляза, че за това й бе нужна много воля, но успя да открие сили, за да спре треперенето на устните и да вирне брадичка по вече познатия му начин.

— Добре съм — успя да каже тя. Гласът й трепереше, но тя изрече думите и се опита сама да им повярва. Седна бавно и отметна коса от лицето. — Малко съм натъртена, но иначе няма нищо счу…

Спря рязко и се загледа в кървавите си ръце.

— Цялата съм в кръв — каза удивено тя и гласът й отново се разтрепери. Погледна Грант, сякаш очакваше да чуе потвърждение. — Цялата съм покрита в кръв — каза тя и протегна разтрепераните си ръце към него, за да му ги покаже. — Грант, аз съм цялата в кръв!

— Това е кръвта на змията — успокои я той, но тя го гледаше с огромно отвращение.

— Господи! — изрече тя с тънък писклив глас, скочи и се погледна. Черната й блуза бе лепкава, а по зелените панталони се виждаха огромни червеникави петна. И по двете ръце бе размазана кръв. В гърлото й се събра горчилка, когато си спомни мокрото нещо, което бе плиснало в лицето й. Вдигна пръсти и откри същата лепкава течност размазана и по бузите, и по косата.

Разтресе се още по-силно, а по бузите й рукнаха сълзи.

— Махни я — каза тя със същия тънък разтреперан истеричен глас. — Трябва да я махна. Навсякъде по мен има кръв и тя не е моя. Навсякъде, дори в косата ми… Влязла е и косата ми! — хлипаше тя, докато се устремяваше към потока.

Грант изруга и посегна към нея, но както бе обезумяла в стремежа си да измие от тялото си кръвта на змията, тя се изскубна от него и го повали на земята. Преди да успее да се измъкне. Грант я притисна на земята, стисна я силно и болезнено, докато тя се бореше и ридаеше, молеше се и го кълнеше.

— Джейн, престани! — нареди остро той. — Ще измием кръвта. Просто се успокой и ме остави да ти сваля ботушите, може ли?

Наложи му се да я държи с едната ръка и да свали ботушите с другата, но когато започна да смъква своите ботуши, тя се разплака толкова силно, че остана отпусната на земята. Намръщи се, докато я наблюдаваше. Бе издържала толкова много, без дори да й трепне окото, затова не бе очаквал да рухне така изведнъж. Беше се държала смело, докато не видя кръвта по себе си, а това очевидно бе много повече, отколкото можеше да понесе. Той смъкна ботушите, след това се обърна към нея, разкопча грубо панталоните и ги свали. Вдига я на ръце с лекота, сякаш беше дете, слезе надолу и навлезе в потока, без да обръща внимание, че панталоните му подгизват.

Когато водата стигна до средата на прасците му, той я остави да стъпи в потока и се наведе, за да плисне вода по краката й и да измие петната от кръв. След това загреба вода в шепи, изми ръцете й и намокри блузата. Докато се грижеше за нея, тя стоеше послушна, а по лицето й се стичаха сълзи и оставяха следи по кървавите бузи.

— Всичко е наред, мила — говореше й тихо той, след това я накара да седне в потока, за да измие кръвта от косата й. Тя го остави да отмие всичко от главата и мигаше често, за да се предпази от студената вода, но така и не откъсна поглед от изсечените му черги. Той извади носна кърпичка от задния си джоб, намокри я и нежно изми лицето. Вече бе по-спокойна и не плачеше по онзи тих сърцераздирателен начин. Помогна й да се изправи.

— Ето, вече си съвсем чиста — започна той, след това забеляза червените струи, които се стичаха по краката й. Блузата й бе така подгизнала от кръв, че трябваше да я свали, за да се изпере. Без да се колебае, той започна да я разкопчава. Тя дори не сведе поглед, докато той смъкваше дрехата от раменете й, за да я метне към брега. Очите й не се отделяха от лицето му, сякаш той бе спасителното въже към здравият разум, и ако не го гледаше, щеше да полудее.

Грант сведе поглед и устата му пресъхна, когато видя голите й гърди. Беше се чудил как изглежда и ето че сега вече знаеше. Видяното му подейства като удар в стомаха. Гърдите й бяха кръгли и малко по-тежки, отколкото бе очаквал, с малки кафяви зърна и на него му се прииска да се наведе, да притисне уста към тих, за да ги опита. Все едно че бе гола пред него. В момента беше само по бикини, станали напълно прозрачни от водата. Той забеляза тъмните къдрави косъмчета под тънката материя и усети как набъбва. Тя бе много красива, с дълги крака, слаби източени бедра, с изваяните мускули на танцьорка. Раменете й бяха прави, ръцете силни, гърдите налети. Прииска му се да разтвори краката й тук и да навлезе в нея, докато полудее от удоволствие. Не си спомняше някога, преди да е желал повече друга жени. Бе искал секс, но това бе просто физическо удоволствие и всяко женско тяло бе добре дошло. Сега, обаче, искаше Джейн, цялата, искаше нейните крака да се сключат около него, нейните гърди да поеме в длани, нейната уста да почувства под своята, нейното тяло да притиска.

Откъсна поглед от нея и се наведе, за да натопи кърпичката отново. Сега бе дори още по-зле. Очите му бяха до бедрата й и той рязко се изправи. Изми гърдите нежно, но всеки миг бе истинско мъчение, докато усещаше копринената кожа под пръстите си и наблюдаваше как зърната й се напрягат и се превръщат в червени малки копчета, когато ги докосваше.

— Чиста си — каза дрезгаво той и хвърли кърпичката към брега до блузата.

— Благодаря — прошепна тя и в очите й блеснаха нови сълзи. С тихо скимтене се хвърли към него. Прегърна го и го притисна. Зарови лице на гърдите му и се почувства по-спокойна от ритмичните удари на сърцето му и топлината на тялото. Самото му присъствие прогонваше страха. С него се чувстваше в безопасност. Искаше й се да остане в мъжките ръце и да забрави всичко.

Ръцете му се повдигнаха бавно към голия й гръб, а мазолестите длани погалиха кожата, сякаш той се наслаждаваше на гладкостта й. Тя затвори очи и се сгуши до него, поемайки дълбоко мъжкия му мирис. Чувстваше се като пияна, сякаш нямаше представа къде се намира. Искаше й се да се притисне до него, защото той бе единствената сигурна опора, на която можеше да разчита. Тялото й бе подето от непознати досега усещания — буйните води, които се завихряха около голите й крака, лекият ветрец, докоснал мократа гола кожа, топлите му твърди ръце. Непозната топлина се надигна на местата, където ръцете му се движеха от гърба към раменете. След това едната му длан мина по гърлото, за да обхване челюстта, палецът му остана под брадичката й, а другите пръсти — в косата. Обърна лицето й към себе си.

Без да бърза се наведе и покри устните й със своите, навеждайки глава, за да задълбочи целувката. Езикът му се движеше лениво в устата й, докосваше нейния и чакаше ответ, а Джейн усети, че без да иска му отдава това, за което той настоява. Никога преди не я бяха целували по този начин, с такава увереност, с толкова опит, сякаш бе негова, сякаш двамата се бяха върнали в онези примитивни времена, когато силният мъжки си е избирал женската. С известно притеснение тя се опита да се отдръпне. Той отпусна прегръдката и я целуна отново, задържайки главата й единствено с настойчивите си устни. Джейн отново отвори уста и забрави защо му се бе съпротивлявала. След развода я бяха целували много мъже и се бяха опитвали да я накарат да им отвърне. Не бяха успели да събудят жарта в нея. Защо тогава този груб… наемник, или какъвто там беше, я караше да потръпва от удоволствие, а някои от най-изтънчените мъже на света я отегчаваха със страстта си? Устните му бяха топли и твърди, вкусът му я опияняваше, целувките му предизвикваха непозната болка в тялото й.

Неволен стон прозвуча в гърлото й и при този женствен звук ръцете му я притиснаха още повече. Нейните длани се плъзнаха към раменете му, след това обгърнаха врата му и тя се притисна в него за опора. Не можеше да се доближи достатъчно, въпреки че бяха плътно притиснати. Копчетата на ризата му се впиваха в голите й гърди, но тя не ги усещаше. Устните му бяха като подивели, жадни, заредени с първична страст, която бе извън контрол, той притискаше устните й силно, а тя нямаше нищо против. Наслаждаваше се на всеки миг. Тялото й внезапно оживя с нови, непознати чувства и желания. Кожата й копнееше за всяко негово докосване, а всяка ласка на твърдите му пръсти усилваше болката.

Той дръзко обгърна с длан едната й гърда и потри палец в набъбналото зърно, а Джейн едва се сдържа да не извика от разпалените в нея усещания. Никога преди не бе усещала подобно нещо; настойчивостта на собственото й чувствено желание я изненада. Много отдавна бе решила, че не е човек на силните физически усещания, а сетне забрави за секса, защото той и без това не бе нещо, което я интересуваше особено много. Начинът, по който Грант я караше да се чувства, напълно разби представата й за нея. Тя се бе превърнала в женско животно в ръцете му и не можеше да се насити на ответа на тялото си, на празнотата, която се разтваряше в нея.

Времето изчезна, докато двамата стояха във водата, късното следобедно слънце ги заля в светла дантела. Ръцете му обхождаха тялото й. Тя дори не си помисли да го отблъсне. Сякаш той си бе извоювал всички права над нея, сякаш тя бе негова, за да я докосва и вкусва.

Отпусна я назад и гърдите й щръкнаха примамливо, а устните му се спуснаха жадно към едното от потръпващите връхчета. Пое зърното й в уста и го засмука, а тя се изви към него като диво създание, в което се е разгорял огън и моли за още.

Ръцете му запълзяха надолу, пръстите му се плъзнаха между краката й, за да я погалят през копринените бикини. Дързостта му я стресна и тя се напрегна, отпусна ръце, пъхна ги помежду им и опита да се отблъсне. Дрезгав стон се изтръгна от гърлото му и в първия момент тя бе ужасена, че няма да успее да го спре. След това той изруга и я отблъсна.

Тя се олюля, а той протегна ръка, за да я задържи и я дръпна отново към себе си.

— Дяволите да те вземат, така ли въздействаш на мъжете? — попита побеснял той. — Харесва ли ти да проверяваш докъде можеш да докараш един мъж?

Тя вирна брадичка и преглътна.

— Не е така. Съжалявам. Знам, че не трябваше да ти се хвърлям на врата по този начин.

— Много правилно, не трябваше — прекъсна я диво той. Наистина приличаше на дивак. Очите му бяха присвити и блестяха от гняв, ноздрите му се бяха разширили, а устата бе свита в тънка черта. — Следващия път гледай да искаш това, което си готова да получиш, защото ще ти го осигуря. Ясно ли ти е?

Обърна се и се отправи към брега, а нея остави по средата на потока. Джейн скръсти ръце пред голите си гърди, изведнъж усетила, че е съвсем гола. Не бе искала да подклажда страстта у него, но бе толкова уплашена, а той се държа смело и спокойно и затова й се стори напълно естествено да се притисне в него. Тези жарки целувки и огнени ласки я изненадаха, изкараха я от равновесие. Въпреки това нямаше намерение да прави секс с мъж, когото почти не познаваше, особено след като не бе сигурна дали й допадат нещата, които знаеше за него.

Той стигна брега и се обърна към нея.

— Ще идваш ли? — сопна се той и Джейн пое след него, прикрила гърдите си с ръце. — Не си прави труд — заяви той. — Вече видях и пипнах. Не е нужно да се правиш на скромна. — Посочи блузата й на земята. — След като си толкова гнуслива, най-добре я изпери.

Джейн погледна оплесканата в кръв блуза и пребледня отново, но сега вече успяваше да се владее.

— Добре — каза тихо тя. — Ти… би ли ми донесъл панталоните и ботушите, ако обичаш?

Той изсумтя, но се качи нагоре по брега и й ги подхвърли. Тя остана с гръб към него, за да обуе панталоните и потръпваше заради кръвта по тях, но поне не бяха оплескани като блузата. Бикините й бяха мокри, но нямаше как да ги смени, затова реши да не им обръща внимание. Когато бе отново облечена, коленичи на чакъла край потока и се опита да си изпере блузата. Червени облаци се понесоха надолу по течението. Тя търкаше настойчиво, докато най-сетне прецени, че блузата е чиста. Когато понечи да я облече, той я прекъсна грубо.

— Дръж — подаде й ризата си. — Облечи я, докато твоята изсъхне.

Искаше да откаже, но знаеше, че гордостта няма да й помогне. Пое мълчаливо ризата и я облече. Беше й прекалено голяма, но бе суха и топла и не прекалено мръсна, миришеше на пот и на мускусната му миризма. Мирисът я успокои. По нея се виждаха и петна като от ръжда, които й напомниха, че той й е спасил живота. Завърза ризата на кръста и седна на чакъла, за да си обуе ботушите.

Когато се обърна, откри, че той е застанал до нея, мрачен и ядосан. Помогна й да се изкачи по брега, след това вдигна раниците и на двамата на рамо.

— Няма да вървим още много. Следвай ме и гледай да не докосваш нищо, което аз не докосвам и да стъпваш в моите стъпки. Ако някоя друга боа реши, че те иска за вечеря, току-виж реша да те оставя, така че не си насилвай късмета.

Джейн бутна мократа си коса зад ушите и го последва послушно, внимателно следвайки стъпките му. Известно време оглеждаше страхливо всеки клон, под който минаваше, след това си наложи да престане да мисли за змии. Това бе вече минало, нямаше смисъл да мисли за него.

Вместо това остана загледана в широкия му гръб и се зачуди как ли баща й е открил човек като Грант Съливън. Бе очевидно, че живеят в два различни свята, така че как изобщо бяха успели да се срещнат?

В този момент я прониза страховита мисъл и по гърба й пробягна студена тръпка. Дали изобщо се бяха срещали? Не можеше да допусне, че баща й познава хора като Съливън. Освен това знаеше много добре в какво положение се намира тя самата. Всички искаха да се доберат до нея, а тя нямаше представа на чия страна е Грант Съливън. Беше я нарекъл Присила, което бе първото й име. Ако го бе изпратил баща й, нямаше ли да му каже, че никой никога не я е наричал Присила, че е била Джейн за всички още от раждането си? Той не й знаеше името!

Преди да почине, Джордж я бе предупредил да не се доверява на никого. Не й бе приятно да мисли, че е сама насред джунглата с мъж, който може много лесно да й пререже гърлото, когато прецени, че повече не му трябва. И въпреки това си оставаше фактът, че няма доказателство баща й да го е изпращал. Той просто я бе проснал на земята, беше я провесил на рамо и я бе повлякъл към джунглата.

Тогава бе разбрала, че трябва да му се довери, защото не бе имала друг изход. Той бе единствената й надежда. Беше опасно да му се довери, но много по-опасно бе да поема сама през джунглата. Понякога умееше да се държи много мило. Усети леко бодване, когато си спомни как се бе погрижил за нея, след като уби змията. Не само че се бе погрижил за нея, но я бе целунал, а тя бе все още разтърсена от тази целувка. Наемник, или не, враг, или не, той бе разпалил в нея страст. Разумът й не бе сигурен, но тялото бе убедено.

Щеше да й се стори странно, ако не бе безкрайно уплашена.