Читателски коментари (за „Среднощна дъга “ от Линда Хауърд)

В поредицата Кел Сейбин няма „слаба“ книга. Всичките ги харесвам, но съм длъжна да подчертая, че пак го има момента за опит за трилър ала Лъдлъм. „Диамантеният залив“ твърде силно напомня „Самоличността на Борн“ пък и справка в Читанка показа, че Линда е написала романа си 7 години след този на Лъдлъм. Може да е имало копипейст, но това е на ниво идея и не дразни. Просто на мен ми избоде очите веднага, защото много харесвам Лъдлъм и в крайна сметка не смятам, че е престъпление да се направи подобен опит за интрига в любовен роман, особено когато писателката умее това. Интересното е, че на финала се появява Рафърти, главният герой от третата книга в поредицата, който е „голям образ“. На мен специално ми е много див, но симпатичен и държа да отбележа, че не е „супершпионин“, а съвсем обикновен фермер, за разлика от Съливан и Сейбин, дори донякъде и Стоун (от 4 книга). Жените и в 4-те книги са „нормални“, демек не става дума за поразително красиви девственици на 20 и кусур, а за разведени или вдовици, т.е. реални прототипи от живота. Това разбира се е една голяма точка за Линда и причина да съм сред почитателките ѝ. Аа, да първата книжка за Съливан, който може да ви се стори „супер герой“, започва с това как той … се чувства остарял, писнало му е да кисне по джунглите и да яде войнишки полуфабрикати и т.н. Нова точка за Линда! Пак имаме „земен“ тип! Изобщо всичките книжки стават. Диалозите са в типичния за Линда стил. Хем имате чувсвтото, че е сленг, хем че героите са достатъчно остроумни и забавни, т.е. искам да кажа, че липсва тъпнята, така типична за жанра между говорещите и опитващи се взаимно да се чифтосат. Има и издънки, разбира се, но те са повече смешни, отколкото глупави и това не нарушава дотам духа на книгите в поредицата, че да ви иде да я захвърлите, а ако се захванете с тях, карайте по реда. Всичките влизат личната ми десетка на Линда. Приятно прекарване и утре пак ще продължа!

…и тази книга е интересна…

Много ми хареса ! Грабна ме !

Приятна и на моментни весела .

Приятна книга. Цялата поредица ми хареса.

В началото си мислех, че ще ми хареса, но си промених мнението, след като Джейн заобича Грант на втория или третия ден. Определено няма потенциала да е сред любимите ми книги, дори и само заради тази липса на реалистичност.

Отделно от това се бях подготвила за повече динамика (все пак са в джунгла, преследват ги хора), а всъщност почти нищо не се случва, с изключение на два по-напрегнати момента, единият от които даже и не беше в достатъчна степен развит според мен (визирам случката с войника). Това е до осма глава поне, защото дотам стигнах, и май няма да я довърша.

Ако все пак се върна да я дочета до края, ще поставя и оценка.

Имам всички книги на авторката, препрочитам ги и тук когато се сетя. Но наистина понякога преводът е ужасен! Незнам къде гледат редактори и т.н. Жалко за книгите..