Барбара Бозуел
Последната от рода Брейди (9)

Девета глава

— Можеш да ни оставиш пред блока — каза студено Колийн, като наближиха дома им. — Няма нужда да се притесняваш да паркираш колата.

„Или да влизаш вътре“ — добави мислено Джек. Той погледна изкосо Колийн. Ръцете й бяха скръстени пред гърдите, а изражението й бе буреносно. Тя беше много далеч от виновния, разкайващ се човек, който се качи в колата с него.

Лицето му потъмня, бе недоволен от промяната.

— Значи, след като изпълних задълженията си на шофьор, трябва да изчезна?

— Можеш да отидеш, където искаш — каза Колийн. — Но първо мисля, че дължиш извинение на Никол. Темпераментното ти внезапно избухване я накара да се чувства неудобно. Ето защо тя поиска да си тръгне.

— Искаше да си тръгне от ресторанта, защото очаква телефонен разговор с братовчедка си — извика Джек.

— Тя използва това като извинение — отбеляза Колийн. — Дана й се обади вчера.

— Мога ли официално да се оттегля от тази битка? — попита сухо Никол. — Джек, благодаря за разходката и не е необходимо да ми се извиняваш, защото въобще не ме накара да се чувствам неудобно. Исках да се прибера, понеже наистина очаквам да ми се обадят, макар и да не е Дана. Тя наистина ми се обади вчера.

— Камал ли чакаш да ти се обади, Никол? — попита Колийн.

Никол бързо кимна и скочи от колата:

— Продължавайте без мен. Чао!

Колийн щеше да изскочи след нея, но Джек я хвана за ръката и я дръпна обратно.

— Бяхме стигнали до средата на един спор, ако си спомняш. — Гласът му бе изгубил сарказма си, лицето му бе загадъчно, но не ядосано.

— Съжалявам, но не мога да остана да споря с теб. Трябва да попреча на този разговор. Никол ще бъде наранена, ако позволи на Камал да я измами, като я накара да повярва, че тя значи нещо за него.

— Може би тя наистина значи нещо за него — вдигна рамене Джек. — Азербайджан е ужасно далеч, Колийн! Остави Никол да ръководи собствения си любовен живот и обърни внимание на своя.

— Моят собствен любовен живот — такъв, какъвто е…

Той не й разреши да довърши.

— Такъв, какъвто е? — повтори той. Все още държеше ръката й, с другата си ръка я хвана за брадичката и завъртя главата й така, че я накара да погледне право в блестящите му очи. — Имаш ли нещо против да обясниш това?

— Какво има за обясняване? — Колийн се опитваше да се освободи от хватката му и успя само защото той реши да я пусне. Вятърът отвън виеше и хвърляше снежинки върху предното стъкло. Колийн потрепери и се загърна по-добре с палтото си.

— По-добре да сляза, за да можеш да се прибереш вкъщи. Пътищата могат да станат хлъзгави…

— Пътищата ще станат лоши, гарантирам го. — Джек запали колата. — Но ние ще бъдем у нас много преди това. — И той подкара колата, като не обръщаше внимание на молбите на Колийн да я пусне да слезе. — Онази забележка за любовния ти живот беше едно предизвикателство — каза той студено. — Ти хвърли ръкавицата и ако не обърна внимание на това, ще значи, че или съм безразличен, или истинска баба.

Колийн се занимаваше с дамската си чантичка.

— Не знам за какво говориш.

— В такъв случай ще трябва да ти обясня. Когато една жена каже „любовен живот — такъв, какъвто е“ с особена интонация, естествената асоциация е, че тя няма за какво да говори. И тъй като аз съм единственият мъж в живота ти, разбира се, направих изключение.

— Единственият мъж! Искаш да кажеш, че не вярваш, че тайничко излизам с Род Гарет! — Ядът й беше започнал да преминава, обземаше я вълнение.

— Не се опитвай да смениш темата, Колийн. Говорим за…

— За моя любовен живот, знам. — Те спряха на светофара и Джек я погледна преценяващо. Тя посрещна погледа му с открити очи: — Такъв, какъвто е.

Проточиха се няколко дълги секунди, преди да подкара колата отново, макар че нямаше други коли на улицата.

— Трябваше да те вкарам в леглото си преди няколко седмици — процеди той през зъби. — Можех да те имам, знаеш го добре.

— Така ли? — попита подигравателно тя.

— Точно така. Нямаше да ме спреш, не можеше да го направиш.

Тя сладко се усмихна:

— Да го гласуваме, Джек.

— Създадох една сръдла — оплака се Джек. — Това е, което получих, че не те насилвах и не те хвърлих в леглото, че ти дадох време да… — Той млъкна, стисна зъби и здраво стисна кормилото.

— Да се влюбя в теб? — отгатна тихо Колийн.

Тежка тишина изпълни колата.

— Толкова бързо снегът отрупа пътищата. — Гласът на Джек бе груб. — Ужасни са! Наистина трябва да се концентрирам върху шофирането.

„Добър начин да прекратиш разговора, ако изобщо има такъв“ — помисли си мрачно Колийн. Тя погледна през прозореца. Пътищата съвсем не бяха толкова лоши…

— Защото аз се влюбих, Джек, и ти го знаеш — каза тя тихо. — Влюбих се в теб.

Радостен трепет изпълни сърцето й, докато тялото й трепереше. Всичко стана толкова естествено. Тя обичаше Джек, а любовта й подхранваше и усилваше физическото желание, което изпитваше към него. Не можеше да е срамно, че го иска, тъй като това беше така.

— Обичам те, Джек — повтори шепнешком тя. Беше чакала през целия си досегашен живот да каже тези думи на човека, когото обича.

Джек я погледна скришом, тъмните му очи бяха замислени. Беше чувал и преди обяснения в любов от Дона, която наистина го обичаше по време на бейзболната му кариера, и от много други, които просто искаха да го използват.

Но сега недоверието му изчезна. Той знаеше, че Колийн е искрена. Знаеше, че времето, което бяха прекарали заедно — за което той й позволи да опознае неговите най-добри и най-лоши качества — беше унищожило възможността тя да обърква физическото привличане с истинската любов. Дали той подсъзнателно бе търсил тази случайност? Беше поразен от прозрението си.

— Джек! — В гласа на Колийн внезапно се усетиха тревожни нотки. — Кажи нещо, кажи каквото и да е. Седиш мълчалив като камък, откакто… — Тя преглътна. — Откакто ти казах, че те обичам. — Неприятен трепет на съмнение я накара да изтръпне. Какво щеше да прави, ако той е ужасен от признанието й! Ами ако приемаше обяснението й в любов като тежест, а не като подарък?

Джек мина през алеята и спря точно пред гаража.

— Изглежда ужасно прозаично в този момент, но трябва да сляза и да отворя вратите на гаража. Заклевам се, че ще купя дистанционно управление за отваряне на вратата — и то още утре.

Слезе от колата и се забърза през плътно падащия сняг, но мисълта му беше много далече от дистанционното управление за врати. Думите на Колийн все още се въртяха в главата му. Тя беше влюбена в него и той трябваше да признае, че дотук я бе довело държането му през последните месеци. И той искаше тя да го обича, а не просто да спи с него. Вътрешно сгорещен, не обръщаше внимание на студения вятър и ледените снежинки, които се въртяха около него.

Обичаше ли Колийн? След Дона беше решил, че любовта е дума, използвана от самоизмамените да опишат някаква връзка, основана на секс или изгода. Но той не беше спал с Колийн и нямаше нищо изгодно във връзката им. Трябваше доста да се потруди, за да спечели доверието й — повече от когато и да било през живота си.

Той помисли още веднъж за странната теория на Уилям Джеймс. Всички бяха уверени, че той и Колийн са влюбени, защото се държаха така, както трябва да се държи една влюбена двойка. Прекарваха заедно времето си, смееха се, говореха, докосваха се, целуваха се, гледаха се дълго с изгарящи погледи. Но той беше ли влюбен? Изглеждаше му странно да размисля над това след всичките си протести.

Колийн го наблюдаваше как отваря тежката врата и се връща към колата, привеждайки се срещу вятъра. Какво разочарование предизвика признанието й в любов! Джек беше останал безмълвен, след като естественият отговор трябваше да бъде: „И аз те обичам“.

Но той не го каза. Навярно не я обичаше? Беше се проявила като голяма глупачка и сега стоеше като закована тук, сред снежната буря, докато Джек говореше за пътни условия и дистанционни управления за отваряне на врати, и за всичко друго само за да смени темата.

Джек влезе при нея единствено за да вкара колата в гаража и после продължи досадната процедура по затварянето на тежката врата. Колийн не му обръщаше внимание и седеше мълчаливо на седалката си, докато той не отвори вратата на файърбърда, посегна и я измъкна навън.

— Какво правиш? — извика тя. — Пусни ме!

— Мислех, че ще го намериш за страшно романтично да бъдеш внесена на ръце от мъжа, на когото призна, че го обичаш.

Тя го погледна студено.

— Няма да ти досаждам, нито пък на себе си и ще предпочета и ти да не ми досаждаш. — Беше трудно да поддържа надменно поведение, докато той я носеше, но тя направи най-доброто, което можеше — кръстоса ръце и вирна високомерно главата си.

В кухнята той я пусна и тя веднага се отправи към тъмночервения телефон на стената.

— На кого ще се обаждаш? — попита Джек.

— На Никол. Надявам се да е достатъчно смела и да дойде да ме вземе.

— Имаш предвид — да е достатъчно глупава. Никой не може да кара в тази буря. — Джек взе слушалката от ръката й и я върна на мястото й. Той започна да разкопчава палтото й. — Тази вечер няма да се обаждаш никъде, Колийн, и няма да излезеш оттук.

Колийн неуспешно се опитваше да се закопчае отново.

— Пътищата не са чак толкова лоши…

— Пътищата нямат нищо общо. — Той дръпна палтото от раменете й и то се свлече на пода. — Искам да останеш с мен тази вечер, Колийн. — Той взе ръцете й в своите.

— Защото ме съжаляваш за това, че те обичам, а ти не ме обичаш! Е, нямам нужда от… от благотворителност.

— Добре, защото нямам намерение да ти давам такава. — Джек въздъхна нетърпеливо.

— Това сигурно е така. Вярвам, че един хитър мъж като теб е свикнал жените да се влюбват лудо в него и да му го казват. Трябва да имаш някаква готова тактична, стандартна стратегия, нещо като „обичам те, но не съм влюбен в теб“. Един от зетьовете ми призна, че е открил, че това е доста ефикасно — разбира се, преди да се ожени за сестра ми.

— Разбира се — Джек се намръщи, — и аз съм го използвал.

— Е, благодаря, че не го каза на мен. Вече достатъчно съм унизена.

— Повярвай ми, Колийн, последното, което искам да чувстваш сега, е унижение. — Той си пое дълбоко въздух. — Аз също мога да кажа това, което искаш да чуеш. Аз… — Той спря и се изкашля. — Аз те обичам, Колийн.

Това бяха думите, които тя искаше толкова много от него, но не по начина, по който ги каза. Тя помръкна:

— Казваш го просто защото знаеш, че искам да го чуя. Ти дори го призна.

— Казвам го, защото е истина. Луд съм по теб, Колийн. Влюбен съм в теб от седмици, но бях твърде глупав или инатлив, за да го призная пред себе си, а камо ли пред теб. Но това е истина. Обичам те!

Тя го гледаше втренчено.

— Ти… наистина ли? — въздъхна тя.

— Мислиш ли, че ще се държа толкова идиотски, ако не съм влюбен? — Джек се засмя. Изведнъж всичко стана толкова явно и ослепително ясно. — Разбира се, че съм влюбен в теб, Колийн. — Все още държейки ръката й, той я придърпа към себе си. — Лесно е да си студен, когато не ти пука. Но аз толкова много те обичам!

— О, Джек! — Беше примряла от радост и почуда, очите й светеха, пълни със сълзи. Тя се хвърли към него и силно го прегърна, смееше се и плачеше едновременно.

Големите ръце на Джек обвиха кръста й, той я вдигна и я завъртя. Колийн леко изпищя и те се разсмяха, очите им светеха от щастие.

— Не било толкова трудно — въздъхна облекчено Джек. — Защо просто не се предадох и не го казах преди няколко седмици?

— Радвам се, че не го направи. Може би преди няколко седмици нямаше да ти повярвам. О, Джек, не си спомням да съм се чувствала толкова щастлива дори и на сватбите на сестрите ми, нито когато се раждаха племенниците ми.

Очите на Джек потъмняха и той я пусна бавно надолу по дължината на своето дълго и силно тяло, докато тя стъпи на земята, и започна нежно да я гали.

— Откакто те срещнах, се чувствам по-щастлив от всякога, Колийн — каза той тихо. — Ти освети всички кътчета на живота ми.

Тя обгърна шията му и го погледна.

— Всички, с изключение на едно местенце — поправи го тя нежно. — Искам да се любя с теб, Джек…

Те се гледаха втренчено в продължение на един дълъг миг, след това устните на Джек докоснаха нейните — твърди, ненаситни и търсещи…

Когато накрая Джек отлепи устните си от нейните, Колийн се притисна в него и немощно прошепна:

— Искам те толкова много, Джек!

Нежните й думи го наелектризираха, накараха го да я грабне на ръце и да я понесе към спалнята. Постави я нежно в средата на леглото. Лунен лъч освети стаята със светлината на друг, възвишен свят…

Колийн се притисна плътно към него, като галеше с върха на пръстите си очертанията на устните му.

— Най-после сме заедно — промълви тя, останала без дъх. Устните й се извиха в любяща усмивка.

Джек погледна към нея:

— Красива си, Колийн!

Момичето си пое дъх. Кръвта кипеше във вените й като течен огън.

— Аз… аз… трудно ми е да повярвам, че съм тук — каза тя, леко разтреперана. — Исках те толкова дълго, но се страхувах, че ти не ме искаш.

Смехът му беше дълбок и гальовен:

— Как си могла изобщо да си го помислиш, скъпа! Явно показвах, че те искам още от първия ден, като се видяхме.

— Изглеждаше, като че искаш само да ме вкараш в леглото си. Това, от което се боях, бе, че не ме обичаш.

Тя нежно въздъхна, главата й бе замаяна от желание.

— Искам те заради всичко преживяно, скъпа — прошепна той. Отпусна глава и устните им се долепиха…

След дълга, дълга вълшебна нощ те се отпуснаха мълчаливи един до друг. Усещаха се толкова близки, че нямаха нужда от думи. Колийн лежеше гола в прегръдките на Джек и усещаше как от цялото й тяло се излъчва топлина. Тя си пое дъх и се свря в силната му топла прегръдка.

— Беше тъй хубаво, че не може да се сравни с нищо на този свят! — каза Джек, а гласът му бе топъл от вълнение. Той нежно галеше дългата й руса коса.

Колийн му се усмихна, ръцете й горяха от нежност.

— Това е второто най-прекрасно нещо, което си ми казвал, Джек.

— Кое е първото?

— Ти вече го каза — въздъхна тя щастливо. — Обичам те!

— Тогава ще го кажа отново. Обичам те, Колийн!

Те се целунаха нежно и дълго. И скоро след това заспаха прегърнати.