Сюзън Симънс
Сълзите на милейди (11)

Единадесета глава

Майлз бе решил да се преоблече за вечеря, когато чу, че някой чука на вратата на Рицарските стаи. Блант отвори и видя Ема Пибъл, която стоеше в коридора.

— Мис Пибъл, милорд — обяви слугата.

Последва пауза.

Жената стоеше на прага изправена, като че ли глътнала бастун, и каза:

— Трябва да говоря с вас, маркиз Корк.

— Ще влезете ли, мис Пибъл?

Тя пристъпи две крачки в гостната и се спря.

— Не съм човек, който вдига тревога.

Майлз не можа да разбере.

— Да, мадам?

— Ще ви кажа направо.

— Моля ви — рече той, като кръстоса ръцете си и се надвеси над голямото бюро, покрито с писалки и мастилници, хартия и книги.

Книгите бяха пълните съчинения на Шекспир.

— Нея я няма, маркиз Корк.

— Кого няма? — попита той с равен глас.

— Лейди Алиса, милорд.

Той пусна ръце и безшумно се изправи.

— Какво искате да кажете?

— Точно това, което вече казах. — Ема Пибъл подсмръкна няколко пъти, извади ленена кърпичка и изтри носа си. Бе на границата да се разплаче. — Никой не я е виждал, откакто отидохте сутринта да яздите.

Майлз реши да не прави прибързани изводи.

— Проверихте ли стаите?

— Още в началото, когато започнах да я търся.

— Беседката на милейди?

— Там отидох след това. — Тя гледаше изплашено. — Знаех, че ще е любопитна да види цвета, за който й каза Голсуърти.

Цветето. Бялата роза, която е цъфнала на изсъхналия розов храст. Той бе забравил за това.

— Обиколих всичките й любими места. — Ема Пибъл започна да ги изброява високо, като движеше пръстите си. — Кабинетът, градината, пътеката, Параклиса на дамата, зад него гробището…

— Гробището зад Параклиса на дамата? — попита той.

— Там са погребани нейните родители, милорд.

— Разбирам. — Майлз замислено поглади брадичката си. — Има ли някакви планирани срещи за днес?

— Само с мен и някои членове на домакинството. За нас е голям товар да имаме толкова гости в дома си.

— Мисля, че работата на всеки сега е повече — каза той съчувствено. — Сигурен съм, че вашите усилия ще бъдат възнаградени.

Тя се усмихна срамежливо.

— Благодаря ви, маркиз Корк.

— Да не би Алиса да е отишла да посети някой приятел от селото, без да ви каже?

Ема Пибъл поклати решително глава:

— Тя знае, че ще се безпокоя, а е твърде загрижена за мен. Освен това последното място, където ходих, бе конюшнята. Точно когато отидох, Бюти се бе върнала без ездача си.

Това може да е обяснението, помисли Майлз.

— Може би е паднала от коня си.

— Не ми изглежда вероятно — не се съгласи Ема Пибъл. — Лейди Алиса е превъзходен ездач.

— Претърсихте ли навсякъде в къщата?

— Навсякъде. Не исках да вдигам паника, така че всичко върших дискретно. Не е обядвала. Не е пила чай. — Интелигентните й очи го разглеждаха внимателно зад тънките рамки на очилата. — Това, което мога да кажа, е, че вие сте последният човек, който я е видял.

Майлз присви устни.

— Оставих Алиса в Изкуствената пещера.

— Това не е от любимите й места — произнесе дребната жена.

— Между нас се случи малко недоразумение, което е без последици — заяви той, като се изкашля. Нямаше намерение да казва на някого, включително и на Ема Пибъл, какво се бе случило между тях в пещерата. — Лейди Алиса помоли, не, тя настоя аз да се върна у дома преди нея. Искаше да остане известно време сама.

— Твърде невероятно.

— Никога не бих я оставил — каза маркизът разпалено. — Шестото ми чувство ми казваше да не я послушам, но я послушах.

— Шестото ви чувство ли, милорд?

— Ето тук! — удари той с юмрук по гърдите си. — Винаги усещам, когато нещо не е наред. Трябваше да не я слушам.

Да, беше сбъркал. Бе твърде ангажиран със своите сексуални щения, с това, от което имаше нужда, това, което желаеше. Трябваше да помисли за Алиса. Не трябваше да я докосва. Тогава тя не би останала след него, за да сложи в ред дрехите и мислите си.

— Блант! — изрева той.

Блант веднага се появи от съседната стая.

— Да, милорд.

— Ще бъда ясен — каза Майлз, като започна да рови в бюрото за оръжието си. — Лейди Алиса не е в абатството. Мис Пибъл се страхува, че може да й се е случило нещо. — Той намери револвера и го сложи на кръста си. След това мушна острия си нож в ботуша.

— Да не би да смятате, че се е случило нещо лошо, милорд?

— Може само да предполагаме. Или е хвърлена от коня си и лежи със счупен глезен, или нещо друго — каза Майлз, като се молеше да не се е случило нещо по-лошо.

— Кога са видели лейди Алиса за последен път, милорд?

— Аз съм последният човек, който е бил с нея. Излязохме заедно да яздим и спряхме да разгледаме Изкуствената пещера.

— Това не е от любимите й места — повтори мис Пибъл.

— Тя помоли да я оставя сама.

Блант мълчаливо ги гледаше.

— Какво да направя, милорд?

— Поръчай да оседлаят Бул Рок и да го изведат пред дома. Ако някой се интересува, кажи, че съм решил да се поразходя преди вечеря.

Блант се намръщи.

— Ще звучи неправдоподобно.

— Тогава измисли нещо друго — предложи Майлз.

— Някоя лъжа ли?

— Да, Блант, някаква лъжа, история, извинение. А вие, мис Пибъл, ще се държите, като че ли нищо не се е случило, докато ви кажа какво да правите. Съобщете, че лейди Алиса съжалява, но не може да присъства на вечерята. Кажете на всички, че има главоболие.

— Алиса не страда от главоболие.

— Тогава измислете нещо друго. — Майлз погледна и двамата. — Блант е превъзходен артист, а вие, мадам, също сте веща в класиката. Използвайте таланта си.

Майлз излезе от къщата и бързо яхна коня си. Щом излезе от абатството, той препусна в галоп и се насочи направо към пещерата.

Беше неспокоен. Може би случаят бе на живот и смърт. Удари с камшик по ботуша си и произнесе тихо:

— По дяволите, по дяволите. Ако нещо се случи с Алиса, ще ми тежи на съвестта.

Сърцето му лудо биеше, но умът му бе трезв. Сетивата му бяха изострени. Винаги бе така при опасност. Той бе хладнокръвен войник и дори по-добър като шпионин. Някога казваха за него, че в жилите му тече ледена вода. Бяха напълно прави.

Ако този инцидент имаше нещо общо със странните неща, които ставаха в абатството, той щеше да разбере всичко, дори и ако това застрашаваше живота му.

Ако паднеше косъм от главата на Алиса, той щеше да намери кой да плати за това… и то скъпо.