Хари Стоянов
Мислите в главите (49) (Гимназиален роман)

Десета глава
ИЗКЛЮЧЕНИТЕ

Четвъртият час за Емо мина мъчително трудно. Идваше му да скочи и да избяга от тази проклета гимназия.

Накрая звънецът би и той изскочи от стаята. В коридора видя Галя, но мигновено изхвръкна на двора. Седна на една пейка зад гимназията и се захвана да дълбае с ножчето си по дъските. Издълба името на Марина и влезе в гимназията когато биеше звънецът за учителите.

Петия час щяха да имат час на класния.

Класната им ръководителка, другарката Стоименова, преподавателка по български език и литература, влезе в клас забързана и загрижена, с дневника в едната си ръка.

— Сядайте, ученици — каза тя бързо и разтвори дневника. — Сега ще имаме много важна работа. Отнася се до няколко ваши съученици, които са извършили направо престъпление, а именно — фалшификация. Знаете, че това е подсъдимо. Но учителският съвет реши да не се отправяме към съдебните органи, а да решим вътрешно въпроса, като изключим тези ученици от гимназията.

Чуха се възгласи на удивление.

— И така, ученици, ще ви прочета заповедта на директора, която беше приета днес на извънредния учителски съвет. Стана така, поради неотложността на решаването на този въпрос. А сега, ето заповедта:

„Поради грубо нарушаване на дисциплината и Правилника за вътрешния ред в средните училища и за допускане на престъпен характер в нарушенията, а именно, фалшификация на медицински бележки за извинение на отсъствията по болест, от 6-то Средно политехническо училище в град N се изключват 32 ученика, от които 7 без право да продължат образованието си в други редовни средни учебни заведения“.

Надолу следват имената на изключените по класове. От нашия клас са четирима човека, единият от които е без право на продължение:

1. Мариана Енева Блажева, без право да продължи образованието си в друго редовно средно училище.

2. Искра Иванова Иванова, с право да продължи образованието си в друго средно политехническо училище.

3. Ина Денева Александрова, която в момента е в болницата, но има 23 извинени отсъствия с фалшиви бележки. И тя има право да продължи.

4. Кирил Андреев Зарев, с право да продължи образованието си.

Както виждате, ученици, от нашия клас стават 12 човека, изключени за две и половина години, 8 напуснали по свое желание и четирима останали да повтарят. Всичко 24 човека от 49, започнали в началото. Без малко, 50%. Естествено, няма половината, но още един бъде ли изключен, напусне ли или остане да повтаря, нашият клас ще бъде най-лошият от създаването на гимназията до сега.

При тези думи Емо погледна Марина. Тя вдигна рамене, сякаш искаше да каже: „Аз пък какво съм виновна?“ Емо знаеше, че щом е решила, ще се махне от тази гимназия.

— Да, ученици — продължи другарката Стоименова. — Виждате, че и успехът ни не е никак добър. Средният успех е 3,90. На предпоследно място сме в гимназията по успех и на последно по дисциплина. Например, сега от нашия клас има най-много изключени. Вие никак не се замисляте за бъдещето си, поне за края на гимназията, за матурата. И продължавате с най-различни безобразия. Дори вчера у Елисавета е имало пиянска оргия. Я да станат всички, които са били там.

Елито, Емо, Марина, Райчо, Румен, Дора, Иванчо и Искра станаха.

— Ето, вижте. Тези ваши другари са пиянствали. Между тях е и една изключена, а и добри ученици е имало. Дора, Емил, Марина. Ти какво ще кажеш, Дора?

— Нищо.

— А ти, Емиле?

— Аз не пия и не пуша.

— Тогава какво прави у Елисавета?

— Питайте този, който ви е докладвал.

— Емиле, дръж се по-прилично! А ти, Марина?

— Ние с Емо се обичаме. Аз бях с него!

Тези думи паднаха като гръм. Нито другарката Стоименова, нито Емо, нито който и да е от класа не очакваше такъв дързък отговор.

— Вярно ли е това, Емиле? — запита класната.

— Разбира се.

— А аз до сега да не знам.

— Не е имало кой да ви докладва.

— Емиле!

— Вече ще знаете.

— Да. И вече на никого няма да имам доверие.

— Ваша воля, другарко Стоименова.

— Седнете си по местата. Огорчена съм от този клас. В понеделник искам вашите родители да дойдат в училище.

— Нашите ги няма — каза Емо.

— Нищо. Аз ще ги намеря. А сега, ученици, вземете си чантите и напуснете тихо гимназията, защото имам много важна работа.

Емо бързо изхвръкна и, както никога, се метна в автобуса, защото искаше по-скоро да се махне и от гимназията, и от Марина, и от Галя, и от всички…