Хари Стоянов
Мислите в главите (21) (Гимназиален роман)

Двадесет и първа глава
БЕЗГРИЖНОСТ

— Ели! — извика Райчо от кухнята. — Това в хладилника какво е?

— Я не пипай там! — Елито веднага изхвръкна от стаята. — Пияница! Защо пипаш? Баща ми ще се развика! Любимото му питие е това! Защо си го изпил?

— Ама аз не исках!

— Глупчо!

— Просто рекох да го опитам…

— Измитай се от кухнята! Кой ти позволи да влизаш тук и да бърникаш?

— Ама аз…

— Какво ти? Пияница! Хайде!

— Райчо се вмъкнал в кухнята — засмя се Иванчо. — Усладило му се уискито.

— Я гледай! Алкохолик! — извика Елито и бутна замаяния Райчо в стаята. — Като си отиде в къщи, майка му ще го попита къде е бил. И той в това състояние веднага ще издрънка.

— Ами ти защо му даде? — укори я Марина.

— Как ще съм му дала! Той си взе. Какво да го правя?

— Бутни го в банята! — засмя се Иванчо.

— Дай нещо да пием, де — каза Дора.

— И ти ли искаш да си ходиш на четири крака? — запита я Елито.

— Какво имаш?

— Водка.

— Леле! Я дай насам! — извика Иванчо.

— После да не кажете, че съм ви напила — услови се Елито.

— Абе дай я тука! — Иванчо беше нетърпелив.

Райчо вече спеше на дивана.

— Я-а! Райчо му откърти един! — засмя се Иванчо.

— После ще продължи. Нали го знам — каза Дора.

Елито донесе водката и едно шише с доматен сос.

— Точно по руски.

— Алкохолици! — промърмори Емо.

— Такива са, какво да ги правиш! — каза Елито. — Няма как да им откажа.

Изведнъж се позвъни.

— Леле! Кой ли ще е? — уплаши се Елито.

— Иди виж през шпионката — каза й Емо.

От коридора се чуха весели гласове. Скоро се вмъкнаха Румен и Искра.

— Вие пък откъде? — провикна се Иванчо.

— Какво му е на рагацото? — попита Румен и посочи Райчо.

— Пиян — презрително констатира Емо.

— От какво?

— От „Пешеходеца“.

— „Джони Уокър“?

— На баща ми беше — тъжно поклати глава Елито.

— На баща ти ли? Леле! — извика Румен.

— Ами вие как разбрахте, че сме тук? — пак запита Иванчо, който си надигаше от време на време чашата с водка.

— Случайно минахме. Ти ще се спиртосаш, бе!

— Ами!

— Ще се търкулнеш като Райчо.

— Я-а! — извика Иванчо. — Аз да не съм неиздръжлив като него.

— Ще видим! Ами Дора? Тя май се напи.

— Още не съм.

— А! Навярно си решила? — запита я Марина.

— Ще се нарежа и за умрелите!

— Ти си откачена! — извика Елито. — Няма да пиеш повече!

— Е-е! Каква учтива домакиня! — провлече Дора.

— Тя е вече пияна — каза Румен.

— Нека пие, щом иска — вдигна рамене Елито. — Тази нощ няма да има никого у нас. Ще спи тук.

— Свърши! — констатира Емо и я посочи. Дора лежеше на масата до опразнената водна чаша.

— Алкохоличка! — безпомощно разпери ръце Искра.

— Ти не искаш ли да опиташ? — Иванчо й подаде пълна чаша.

— Не, благодаря, не пия.

— Още по-добре за мен! Румба, не искаш ли?

— Не съм вечерял.

— Голямо чудо! На! Опитай!

— Е, щом си рекъл.

— Ха, наздраве!

— Наздраве!

— Ели, ти всички ще напиеш — каза Марина.

— Какво да ги правя!

— Не трябваше да им даваш.

— Щяха да се разсърдят.

— Я заведи Дора да спи — каза Иванчо. — Не мога да гледам пияни!

— Ха наздраве! — провикна се развеселеният вече Румен.

— Наздраве! — и Иванчо обърна чашата. След това се захлупи на масата.

— Още един! — констатира Емо. — Ели, няма да ти стигнат леглата.

— Ще спя у вас.

— Тук изтрезвително ли ще бъде? — запита Искра.

— Ами май че ще трябва да го направим — каза Емо. — Ще ги натикам всичките под душа и ще ги оправя за нула време.

— Я не се занасяй.

— Дай ми една цигара — каза Искра. — Не мога да ги гледам как пият!

— Искаш ли „Дънхил“? — запита Елито.

— Става.

— Охо! То остава и да пушиш! — извика Емо. — Върви на балкона!

— Добре де!… И Румбата свърши — засмя се Искра като излизаше от стаята.

— Какво да ги правя! Хем не са свикнали, хем пият — проплака Елито.

— Не трябваше да им даваш, Елисавета, ти си виновна — каза Марина.

— Знам, не трябваше.

— И сега ще се разчуе — каза Емо.

— А! Не вярвам.

— Ели, дай нещо да си разквася гърлото — Искра влезе с димяща цигара.

— Нали не пиеше? — хапливо я запита Емо.

— Нещо ми пресъхна гърлото.

— Я виж!

— Няма да ти дам водка, защото другите се напиха — обади се от кухнята Елито.

— Дай ми тогава коняк.

— Алкохол не ти давам.

— Ти даде на тях да се напият, а на мен не даваш. Емо е дошъл, а само гледа сеир.

— Че защо не! Който пие, нека си чупи главата!

— Ели, хайде!

— Ще ти дам, щом толкова искаш!

— Браво! Само така те обичам! О-о! От къде имаш този коняк?

— Не знам. Баща ми го донесе отнякъде.

— Елисавета, не й давай! — каза Марина.

— Я не се обаждай пък ти! — грубо я сряза Искра.

— Добре, напий се.

— Ще се напия!

— Поне за мое удоволствие.

— Я си гледай кефа! — каза през рамо Искра и обърна една чашка. — Иха! Екстра!

— Може ли толкова извратени момичета да съществуват! — промърмори Емо.

— Това не е нищо! Мерито да видиш! — с възхищение каза Искра.

— О! Тази е от нейния бранш! — възнегодува Емо.

— И тя ще свърши скоро — каза Елито.

— Да свършва! — ядоса се Емо.

— Ето! — вдигна рамене Елито.

— Те ти беля на главата! — Емо стана.