Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2011)

Издание:

Английски народни приказки

 

Съставител: Богдана Зидарова

Преведе от английски: Вера Славова

Редактор: Лилия Рачева

Художник: Теодора Стойчева

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Ирина Кьосева

 

Издателство „Отечество“ — София

Печатница „Балкан“ — София


Имало едно време една вдовица, която живеела на малко парче земя, взето под наем от чифликчията. Тя имала двама сина и полека-лека дошло време да ги изпрати да си търсят късмета. Един ден тя казала на по-големия си син да вземе стомната и да донесе вода от кладенеца, за да му омеси козунак. И ако донесе повече вода, ще му омеси по-голям козунак, а ако донесе по-малко вода, ще му омеси по-малък козунак и това ще бъде всичко, което ще може да му даде за из път.

Младежът отишъл със стомната до кладенеца, напълнил я с вода и се върнал у дома си. Но стомната била пробита и повечето вода изтекла, докато се върне, така че козунакът му станал много малък. Но колкото и малък да бил, майка му го попитала дали предпочита да вземе половината заедно с благословията й, като го предупредила, че ако предпочита целия, ще го получи заедно с проклятието й. Младежът размислил, че може би дълго ще пътува и не знаел кога и как може да си намери храна, та казал, че ще вземе целия козунак заедно с майчиното си проклятие; и така тя му дала целия козунак заедно с проклятието си.

Тогава той повикал брат си настрана и му дал един нож, който да пази до неговото завръщане, като поискал да го поглежда всяка сутрин и докато ножът блести, да бъде сигурен че собственикът му е добре, но ако потъмнее и ръждяса, тогава да бъде сигурен, че нещо лошо го е сполетяло.

И така младежът тръгнал да си търси късмета. Вървял целия ден и целия следващ ден и на третия ден след обяд видял един овчар да седи край стадото си. Приближил се до него и го попитал чии са овцете, а той отговорил:

— На Етин Червенокосия от Ирландия,

който живее във Белинган

и отвлече там дъщерята на Малкъм,

краля на прекрасна Шотландия.

Измъчва я той, дори дръзва

да я бие и да я връзва, —

с верига без жал я е оковал,

а всеки ден с палка сребърна удря

по клетата нейна глава.

Но вече мълвата се носи,

че имал и той смъртен враг;

Но още остава въпроса

кога ще го срещне, къде, как.

След това овчарят го предупредил да внимава, защото скоро ще срещне зверове, съвсем различни от тези, които някога е виждал.

Младежът продължил пътя си и започнал да среща много ужасни, страшни, отвратителни зверове с по две глави, а на всяка глава по четири рога! Той страшно се изплашил и хукнал да бяга колкото може по-бързо. Зарадвал се, когато стигнал до един замък на върха на някакъв хълм, с широко отворена порта. Влязъл в замъка да търси подслон и видял стара жена да седи край кухненския огън. Попитал я дали може да отседне през нощта, понеже бил уморен от дългото пътуване. Жената казала, че може, но никак няма да е добре за него, защото замъкът принадлежи на Червения Етин — много страшно триглаво чудовище, което не е пощадило нито един жив човек, когото е хванало. Младежът щял да си отиде, но го било страх от двуглавите четирироги чудовища вън. Затова помолил жената да го скрие колкото може по-добре и да не казва на Етин, че е тук. Мислел си, че ако може да пренощува тук, на сутринта ще си отиде без да се срещне с ужасните, страшни, отвратителни зверове и така да се спаси.

Но скоро след като се сврял в скривалището, страшният Етин дошъл и веднага почнал да вика:

— Навън, навътре в студ и пек!

Надушвам мирис на човек,

дали е още жив, не знам,

ала на хляб ще го изям.

И чудовището взело да търси наоколо и скоро намерило клетия младеж и го измъкнало от скривалището. После му казало, че ако му отговори на три въпроса, ще му пощади живота.

И първата глава попитала:

— Какво е това нещо, което няма край?

Но младежът не знаел.

Тогава втората глава попитала:

— Колкото е по-малък, толкова е по-опасен. Какво е то?

Но младежът не знаел.

На края третата глава попитала:

— Мъртвият носи живите? Отгатни ми това.

Но младежът не знаел.

Като не могъл да отговори на нито един от въпросите, Червения Етин взел чука иззад вратата и го ударил по главата, та го превърнал в каменна колона.

На другата сутрин след тази случка по-младият брат извадил ножа да провери и с мъка видял, че е станал кафяв от ръжда. Тогава казал на майка си, че е време и за него да тръгне по света. Отначало тя отказала да го пусне, но накрая го помолила да вземе стомната и да отиде на кладенеца за вода, та да може да му омеси козунак. И той отишъл, но когато понесъл водата към дома си, един гарван над главата му извикал да погледне стомната и той видял, че водата изтича. Понеже бил умен младеж, като видял, че водата изтича, взел малко глина и запушил дупките така, че донесъл достатъчно вода, за да се омеси голям козунак. И когато майка му предложила да избира дали да вземе половината козунак с нейната благословия, той го взел, вместо да вземе целия с нейното проклятие.

И тръгнал по-младият брат да пътува с благословията на майка си. Доста път бил извървял, когато срещнал стара жена, която го помолила да й даде парче козунак. Той казал:

— С удоволствие ще го направя — и й дал парче козунак.

Тогава старата жена, която била вълшебница, му дала една вълшебна пръчка, която щяла да му помага, ако внимава да я използува правилно, и му разказала много неща, които щели да му се случат и какво трябва да прави. И след това в миг изчезнала от погледа му.

А той продължил пътя си, докато стигнал до стареца, който пасял овце и когато го попитал чии са овцете, отговорът бил:

— На Етин Червенокосия от Ирландия,

който живее във Белинган

и отвлече там дъщерята на Малкъм,

краля на прекрасната Шотландия.

Измъчва я той, дори дръзва

да я бие и да я връзва, —

с верига без жал я е оковал,

а всеки ден с палка сребърна удря

по клетата нейна глава.

Но вече вижда се края,

смъртта му съвсем приближава;

че ти ще си, вече се знае

на страната наследник тогава.

И по-младият брат продължил пътя си, но когато стигнал мястото, където били ужасните, страшните, отвратителните зверове, той нито се спрял, нито побягнал, а смело вървял между тях. Един се приближил с рев и отворена уста, за да го лапне, но той го ударил с вълшебната пръчка и веднага го повалил мъртъв в краката си. Скоро стигнал до замъка на Етин — вратите му били затворени, но той смело почукал и го пуснали. Старицата, която седяла край огъня, го предупредила за страшния Етин и за съдбата на брат му, но той не се уплашил и дори не се скрил.

След малко чудовището дошло, като викало както преди:

— Навън, навътре в студ и пек!

Надушвам мирис на човек,

дали е още жив, не знам,

ала на хляб ще го изям.

angl_prikazki19.png

Червения Етин бързо забелязал младежа, накарал го да застане пред него и му казал, че ако му отговори на трите въпроса, ще му пощади живота.

И първата глава попитала:

— Какво е това нещо, което няма край?

Но вълшебницата, на която бил дал парче козунак, му била казала какво да каже — и той отговорил:

— Топката.

Първата глава се намръщила, но втората глава попитала:

— Колкото е по-малък, толкова е по-опасен. Какво е това?

— Мостът — бързо отговорил по-младият брат.

Тогава и първата и втората глава се намръщили, но третата попитала:

— Кога мъртвият носи живите? Отгатни ми това.

А младежът веднага отговорил:

— Когато кораб плава в морето и носи хора.

Щом и трите гатанки на Червения Етин били разгадани, той знаел, че силата му вече е изчезнала и се опитал да избяга, но младежът взел една брадва и му отсякъл и трите глави. Тогава поискал старицата да му покаже къде е затворена царската дъщеря. Старата жена го повела нагоре по стълбата и отворила много врати и от всяка врата излизали благородни, хубави девойки, които били затворени там от Червения Етин, а последната хубавица била царската дъщеря. После старата жена го завела долу, където стоял каменен стълб; трябвало само да го докосне с вълшебната пръчка и брат му оживял.

И така всички затворнички били безкрайно радостни от избавлението си и благодарили на по-малкия брат. На следния ден всички заедно тръгнали за кралския дворец — прекрасна група били. Кралят омъжил дъщеря си за по-младия брат, който я бил освободил, и дал една от дъщерите на благородниците на брат му.

И те заживели щастливо до края на живота си.

Край
Читателите на „Червения Етин“ са прочели и: