Джейн Ан Кренц
Светлина в сянката (36)

Тридесет и шеста глава

Бони се потопи още по-дълбоко в пълния с мехурчета басейн и отправи пълен с разкаяние поглед към Зоуи.

— Извинявай за изненадата вчера. Джеф и Тео се прибраха от училище, въодушевени от идеята. Очевидно някой от съучениците им е бил на голяма сватба през уикенда, носел е пръстените и не спрял да се хвали за голямото тържество.

— Не ми казвай, нека да позная — прекъсна я Зоуи. — Джеф и Тео са решили да го надминат, нали?

— Нещо такова. Двамата решиха, че трябва да ви подготвим изненада. За нещастие вече бяха споделили плана си със Сингълтън и вече бяха успели да го привлекат на своя страна, преди да го обсъдят с мен. Оказах се малцинство.

— Не се притеснявай — каза Зоуи. В един момент бе решила да приеме всичко с философско спокойствие. — Имали са добри намерения. Това е един от онези неудобни моменти, които се случват на всички понякога.

— Що се отнася до мен — обади се Аркадия от другия край на малкия басейн, — прекарах си страхотно. Тортата беше великолепна.

Бони се засмя.

— Шоколадова, с имената на Зоуи и Итън, изписани с розова глазура. Определено постижение на сладкарското изкуство.

— Беше доста впечатляваща — съгласи се Зоуи. — Не като обичайните сватбени торти.

Бони намираше идеята за забавна.

— Така си е.

За да запази равновесие, Зоуи се облегна назад и опря ръце на пейката под водата, на която седеше. Бълбукащата вода й действаше успокояващо. Не беше съзнавала напълно колко напрегната е била през последните четиридесет и осем часа. Аркадия бе предложила този следобед трите да се срещнат във фитнес клуба, който тя посещаваше. Бони веднага бе приела и съответно се бе погрижила да изпрати синовете си в „Найтуиндс“ при Итън. Зоуи се бе присъединила, защото имаше нужда от малко женска компания. Животът с представител на мъжката половина от човечеството се бе оказал сложен.

Просторното помещение с баните бе елегантно и подходящо украсено с различни по цвят плочки. Клубът предлагаше голямо разнообразие от водни процедури. Около голям басейн имаше множество по-малки и средни, едни с топла, други със студена вода. В ъглите се плискаха фонтанчета и водопади. На удобни места бяха поставени петдесетина бели хавлиени кърпи.

Доста жени, голи или в бански костюми, се бяха отпуснали в басейните. В малките ниши покрай стената някои лежаха, удобно изтегнати на тапицирани кушетки, оставили се блажено в ръцете на масажистите.

— Ако трябва да съм напълно откровена — призна си Бони, — не положих кой знае какви усилия да предотвратя тържеството.

— Няма нищо. — Зоуи отпусна глава назад, философският подход явно вършеше работа, помисли си тя. — Знам, че много искаш да видиш Итън женен отново.

— Това, което наистина искам, е двамата да дадете шанс на брака си — сериозно заяви Бони. — Съвсем естествено е — и без това имате връзка, а и свидетелство за брак. Защо просто не оставите нещата да се развиват от само себе си за известно време? Да видите какво ще излезе.

— Тя има право — обади се и Аркадия. — Разводът е скъп дори и когато никой няма имуществени претенции към другия. Нито ти, нито Итън можете да си позволите големи адвокатски сметки точно сега.

— Ще мога да платя таксите за развода, когато си получа парите от акциите в „Клийлънд и Кейдж“ — тихо каза Зоуи. — Съвсем не очаквам от Итън да плаща, за да се измъкне от тази каша.

— Той обаче ще настоява да поеме половината от разходите — каза Бони. — Гарантирам ти го. За него ще бъде въпрос на чест.

— Не става въпрос за чест. Това е бизнес.

Бони размърда крака под водата, като лениво ги размаха като ножица.

— Може пък Итън да не иска да се отърве от този брак. Говорила ли си с него за това?

— Разбира се, че иска да се отърве — въпреки успокояващите ласки на водата, Зоуи усети как раменете й се стягат болезнено. Освен това почваше да се ядосва. Дотук с философския подход към положението. — От къде на къде ще иска да е окован в този брак?

— Може би защото му е много удобен — Аркадия вдигна сребристите си вежди. — В крайна сметка, нали и без това спите заедно, защо да не останете женени, докато и двамата не сте готови да се разделите?

— Повярвай ми, много е сложно — отвърна й Зоуи.

— Защо? — попита приятелката й.

Зоуи сви крака под водата и ги обви с ръце.

— Просто е така. Бракът е много важно нещо.

— Не съм убедена, че Итън очаква с нетърпение поредния развод — каза Бони. — Ако става дума, той е много старомоден в някои отношения.

— Старомоден ли? Итън? — възкликна удивена Зоуи. — Та той е бил женен четири пъти.

— Сигурно е просто ужасно лош късмет — заяви Аркадия. — Какво пък, случва се.

— И мислиш, че всичките четири брака са само лош късмет? — Зоуи започваше да се чувства притисната в ъгъла. — Това май е малко прекалено, не мислиш ли?

— Обясних ти за първите му три брака — напомни й Бони. — А ти най-добре знаеш обстоятелствата около четвъртия. Този не е само по вина на Итън.

— Какво имаш предвид? — настръхна Зоуи. — Идеята бе негова.

Бони не й обърна внимание.

— Ако трябва да говоря като загрижена за него снаха, а и като единствения човек, който го познава най-добре в тази баня, не смятам, че е добре за него да преживее стреса от още един развод. Поне не и в този момент.

— Не се тревожи — промърмори Зоуи. — Итън добре се справя със стресовите ситуации.

— Не съм убедена в това. Той е уязвим.

— Итън ли? Уязвим? — Зоуи направи гримаса. — Я стига.

— За него това е тежък период — настоя Бони. — Да започнеш нов бизнес винаги е трудно. Знаеш как е. Трябва да се бори със сериозна конкуренция в лицето на „Раднър“. Трябва да си създаде връзки в полицията и на улицата. А освен това трябва да успее да привлече богати клиенти, които си плащат.

— Ей, чакай малко, и аз си плащам — прекъсна я Зоуи. — Или поне много скоро ще си платя.

— Може би, но междувременно трябва да признаеш, че той не е спечелил нищо от труда си. Всъщност му се наложи да плаща от собствения си джоб.

— И да го принудиш да плати своя дял от разходите по развода определено би се оказало финансово бреме, което не му е по силите в момента — заяви Аркадия.

— Ооо! — Зоуи впери гневен поглед в приятелките си. — Не мога да повярвам на ушите си. Нарочно ме подмамихте да дойда тук днес, нали? Било е заговор. Мислех, че ще си почина, а вместо това се оказах в капан.

— Спокойно — каза Аркадия. — С Бони искаме само да ти кажем да не прибързваш. Какво лошо има в това да оставиш нещата както са си за известно време?

— Тук става дума за брак — настоя Зоуи. — Това е нещо сериозно. Може би не е така за човек, който е бил женен четири пъти, но за мен определено е.

— Итън се отнасяше към всеки един от браковете си много сериозно — обади се Бони. — Дори мисля, че ще се наложи ти да направиш първата стъпка към прекратяването на този. Съмнявам се, че той ще го стори.

Зоуи преглътна трудно.

— Тогава ще я предприема аз.

Аркадия протегна единия си крак над водата и огледа платинения лак на ноктите си.

— Толкова много ли искаш да се отървеш от този брак?

Приятелката й се поколеба.

— Не искам той да си мисли, че го държа като в клетка.

Бони се засмя.

— Ако Итън пожелае да се измъкне от клетката, веднага ще разбереш. Повярвай ми.

Зоуи се предаде. Време бе да смени темата на разговора. Тя прикова Аркадия с поглед.

— Достатъчно за мен. Да си поприказваме за теб.

— Какво за мен?

— Как беше в Ню Орлиънс?

Аркадия бавно потопи крака си обратно във водата. Загадъчна усмивка изви ъгълчетата на пълните й устни.

— В Ню Орлиънс бе чудесно — отвърна тя.

 

 

Седяха на сянка в задния двор и гледаха Джеф и Тео, които си играеха с огромна надуваема топка около басейна. Стаг бе излегнат в шезлонг. Сингълтън се бе настанил в плетен стол. Итън седеше на друг, наведен леко напред с лакти, облегнати на коленете, и стискаше кутия сода. Наблюдаваше момчетата, които весело се плискаха във водата.

Малко по-рано бе извадил голяма купа с чиле и солени бисквити, както и кутия със захаросани пуканки. Знаеше, че Бони няма да е възхитена от избора му на закуски след училище, но се утешаваше с факта, че момчетата изразходват доста енергия и сигурно ще имат чудесен апетит за вечеря. Смяташе, че е изпълнил дълга си, като им е напомнил да се намажат обилно с лосион против слънчево изгаряне.

— Не разбирам защо бързаш с тоя развод — Хари Стаг се намести удобно в тапицирания в розово шезлонг. — На мен ми се струва, че двамата добре се разбирате. Освен това разводът струва пари. И аз съм минал през това, макар и отдавна. Все още си спомням как подписвах чека, за да се разплатя с адвоката си. Беше много болезнено.

— Човекът има право — Сингълтън се надигна леко в креслото си и си взе шепа чипс. — Точно сега не ти трябват допълнителни разходи, и така си имаш достатъчно. Началният етап при всеки бизнес е много рискован. Трябва да внимаваш с наличните си пари.

— Не е заради парите — каза Итън. — По-сложно е.

— Сигурен ли си? — Хари определено бе скептичен. — Да не би Зоуи да ти е казвала, че иска развод?

— Все още не — призна Итън. — Но съм сигурен, че ще повдигне въпроса след събранието на борда на директорите.

— Наистина ли настояваш да се разведеш за четвърти път? — попита Сингълтън, докато дъвчеше чипс.

— Не — твърдо заяви Итън. — Вече съм преживявал това, три пъти. Няма значение какво разправят хората, нещата никога не са прости. Винаги са много объркани.

— Така е — Сингълтън взе шепа пуканки. — Тогава защо трябва да бързаш? Както каза и Стаг, двамата със Зоуи сте си много добре засега. Когато нещата вече не вървят, тогава се тревожи за развод.

— Не мисля, че е толкова просто — каза Итън.

— Аркадия ми каза, че Зоуи се е съгласила да поработи над интериора на къщата ти — обади се Хари.

— Да — Итън си взе от чипса. — Това е част от сделката ни. И какво от това?

— Ами, сигурно не искаш да се занимаваш с развод, докато тя ще се върти тук, нали? — отбеляза Хари. — Може да й бъде трудно да се съсредоточи в работата си, а това е много опасно.

— Опасно ли? — Итън повдигна едната си вежда. — И как?

— Стаг е прав — каза Сингълтън, дъвчейки. — Почакай, докато Зоуи свърши с дизайнерската си задача, преди да заговориш за развод. Често хората са много емоционални по време на развод. Стават странни и непредсказуеми.

Итън се замисли за трите си раздели. Несъмнено имаше някои такива моменти. При това неговите разводи бяха от типа, който хората наричат „добри“.

— Не ти трябва да излагаш на риск обновяването на къщата си — каза Хари. — Имам предвид, че ако си говорим откровено, наложително е да направиш нещо с цялата тази безумна окраска наоколо.

— Така си е. Един мъж не може да живее, заобиколен от толкова розово — съгласи се Сингълтън. — Поне не за дълго. Не е здравословно.

— След известно време свикваш с него — каза Итън.

Гостите му извърнаха глави един към друг и си размениха многозначителни погледи през тъмните очила.

— Той вече свиква с това — зловещо каза Сингълтън.

— О, боже! — тежко въздъхна Хари. — Това никак не е хубаво. Времето му изтича. Мозъкът му е започнал да се размеква.

Сингълтън отново се обърна към Итън.

— Виж, забрави за проблема с розовото засега. Може би се опитваш да представиш положението много по-сложно, отколкото е в действителност. Да разгледаме фактите. Нито ти, нито Зоуи се интересувате от други хора в момента, нали?

— Толкова съм зает, откакто се преместих в този град, че изобщо не съм имал време за срещи. Същото важи и за Зоуи. Никой от нас не е имал възможност да води някакъв нормален социален живот.

Сингълтън въртеше бавно кутията с безалкохолно в ръцете си и си придаде дълбокомислен вид.

— Не мисля, че има нещо като нормален социален живот.

— Аха — Хари очевидно се замисли над твърдението му. — Може и да си прав. Аз определено не съм имал такъв.

Итън го погледна.

— Ами Ню Орлиънс?

— В Ню Орлиънс беше различно — широките тъмни очила на Хари скриваха напълно израза в очите му.

— Нормално ли беше всичко? — настоя домакинът.

— Не знам дали ти би го нарекъл нормално — Хари леко помръдна устни, може би се усмихваше. — Но в Ню Орлиънс определено беше хубаво.

— Ще ти кажа нещо — обади се Сингълтън, — нека Зоуи първа повдигне въпроса. Така ще разбереш дали наистина иска развод.

— Ще си помисля — обеща Итън.

Но не бе сигурен, че ще може да понесе несигурността. Бракът бе много особено преживяване според собствения му опит. Нещо като бременността. Или си женен, или не си. Никога не се бе справял добре в неясна ситуация.