Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Биография
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Петя, Филип
Източник: http://bezmonitor.com
Спас Трайков Тодоров, Милко Димитров Стефанов
Георги Аспарухов
Рецензенти: Л. Ангелов Л. Алдев
Редактор: Кр. Иванов
На ц. бълг. I издание. Лит. група II-8: Код 06 95318
/1755-1-78 Из. — N7195
Технически редактор: М. Попова Коректор: Н. Костова
Дадена за набор на 13. VIII. 1978 г. Подписана за печат на 10. XI. 1978 г. Излязла от печат на 28. XI. 1978 г. Формат 16/60/84 Печатни коли: 6 Издателски коли: 5,60 Тираж: 50100 Цена на дребно: 0,50 лв.
„Медицина и физкултура“, пл. Славейков 11 — София
ДП „Валентин Андреев“ — Перник
История
- — Корекция
В утрото на 30 юни 1971
Утрото на 30 юни 1971 година е ведро. Към 9.30 ч. Аспарухов пристига на стадион „Левски“ в квартал Подуяне. Другарите му са вече в анцузи, подготвят се за поредната тренировка. Капитанът няма да бъде днес с тях, ще пътува за Враца заедно с Никола Котков, където и двамата са поканени да участвуват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния „Ботев“. Винаги отзивчив, той не може да отклони тази покана. Не бива да си помислят хората, че се големее.
И досега мигът на тази раздяла е врязана до болка в паметта на тези, които са изпращали двамата изтъкнати футболисти. И сега като че ли са пред очите им — Аспарухов в тъмносиня спортна блуза, Котков в елегантен костюм и с вратовръзка. Усмихнати, те се вмъкват в бежовата „Алфа Ромео — Джулия ГТ“, след като полагат автографите си върху снимките, които неизменните им поклонници и в тоя ден не пропускат да им поднесат. Колата потегля и само за секунди номерът СГ 9999 изчезва от погледа на изпращачите. Изчезва заедно с пътниците завинаги …
Витиня, станцията. Автоматът отчита бензина, а обслужващата жена в оранжева блузка и синя престилка се взира в тези така познати от многобройните фотографии и от страници те на вестниците образи. Тя и не подозира, че е последният човек, който ги вижда живи, че само след няколко минути тези образи ще се изпепелят. Към колата се приближава непознат мъж, който бърза за някъде и моли да бъде взет. Аспарухов не е от тези, които ще откажат. Подава на продавачката десетлевова банкнота, сяда зад волана и запалва мотора. Жената изтичва, обяснява, че бензинът струва 9,20 лв., иска да върне остатъка. Гунди махва с ръка и дава газ. По-късно, като се знае развръзката по-нататък, неговата майка ще спира с въздишка на тоя момент: „Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези осемдесет стотинки още една минута.“
Минутка, която щеше да го спаси… Защото по-сетне при злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването със самосвала и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута.
Автомобилът ловко се измъква от стръмните серпантини, излиза и от последния завой. Но малко по-надолу, на 150– 160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, е изскочила товарна кола „ЗИЛ“ с тежко ремарке, преградило фатално асфалтовия път.
По-нататък всичко се развива мълниеносно и трагично. Аспарухов е направил енергичен опит да предотврати неизбежното — данните говорят, че алфата е оставила следи от своите гуми цели 30 метра. Напразно! Ударът е страшен, предната част на купето се удря в резервоара на камиона. Върху колата плисва бензин и се възпламенява. Спортната кола СГ 9999 гори като факла. Никой, нито шофьорът на самосвала, нито пристигналите с други коли хора не успяват да помогнат. Това става на 52-ия километър от София, в 11 часа на 30 юни 1971 …
Така трагично и нелепо загина заедно със своя съиграч и другар Никола Котков заслужилият майстор на спорта Георги Аспарухов.
Едва беше навършил 28 години.