Спас Тодоров, Милко Стефанов
Георги Аспарухов (13)

Последен гол, последен мач

1971… Започна — както и другите преди нея — с лечение, процедури, специални грижи. И с надежди. Уви! Кой е допускал, че това ще бъде последната година в неговия живот.

Появява се на терена едва на 18 април срещу „Локомотив“ (Пд). „Левски-Спартак“ спечели с 3:2. Но губи за следващите изпитания своя капитан. Нервите на Аспарухов отдавна са опънати до скъсване. И скъсват. Не издържат. Влиза в саморазправа и получава червен картон. За пръв път в цялата си кариера и на спортист, и на спортсмен. Няма да играе и на следващите три мача — такава е последвалата санкция. Затова го виждаме отново в боя чак на 23 май в Ямбол. Играе добре, отбелязва гол. „Левски-Спартак“ побеждава с 2:0. След срещата му връчват възпоменателно флагче за най-коректен състезател. Наред е „Черноморец“ (Бе) — 4:2 в София. И два гола на капитана …

Сетне го виждаме във Велико Търново на 13 юни срещу „Етър“. До 81-та минута — 0:0. Тогава „Левски-Спартак“ получава право на свободен удар. Панов „изсипва“ топката пред вратата на съперника. С мощен отскок над всички там се извисява Аспарухов и с, ефектен удар с глава забива топката в мрежата. После „Етър“ изравнява, но всички след мача коментират чудесния гол с глава. Последен гол …

Следват две поредни срещи с „Марек“ — едната за купата (5:0), другата за шампионата (4:0). Гунди е пак радарът на своя отбор, улучва веднъж гредата с бомбен удар, извежда с прецизни пасове Веселинов и Панов на стрелкови позиции, ловко организира атаките, става съпричастен на почти всички нападения. Като че ли всичко е вече наред — и с играта, и със самочувствието. За да дойде фаталният последен мач, фаталният случай…

… 28 юни. Заключителен шампионатен мач „Левски-Спартак“ — ЦСКА „Септемврийско знаме“. Изходът е вече без значение — на практика и на теория армейският тим си е осигурил титлата. Но в тези двубои и престижът има висока цена. Завързва се динамичен, красив дуел. Аспарухов е отново в стихията си, трудно е да се спрат неговите мощни набези към вратата на съперника. В един момент се освобождава от „пазача“ си Пл. Янков и тръгва напред, но е спънат отзад. Кръвта нахлува в главата на синята деветка, благоразумието е по-слабо от реакцията на нервите. Аспарухов посяга с крак към нарушителя.

Нататък всичко се знае. Бе изгонен от терена. Смутен, забъркан, покрусен, прекоси пистата и се мушна в тунела под главната трибуна. Никой не одобри постъпката му. Не я одобри и самият той още когато напускаше стадиона, осъди себе си и пред комисията по дисциплината при БФФ, която отново го лиши от състезателни права за три срещи.

Но той не можа да изтърпи наказанието си.