Читателски коментари (за „Идеален ден за лов на рибка-бананка “ от Дж. Д. Селинджър)

Уважаеми нт,

Много благодаря отново…за всичко!

Явно по някаква духовна телепатия, преди да видя отговора Ви, аз съм продъжила с разказите („Мече буболече“…), както са подредени в сайтчето! Думи …нямам! Чувства… свлачище, лавина, потоп, ураган…едновременно. Затрупване, отвяване, удавяне, летене и отново затрупване… Ако има духовна черна дупка — еквивалентът на този вселенски катаклизъм е Селинджър! Ще последвам съвета за „Спасителя…“, защото след всеки разказ (чета бавно и по три пъти един след друг) аз се наслаждавам с езическа страст, но едновременно с това събирам останките на разбитата си душевност. Трябва ми време, трябва ми пространство за такава експлозивност в емоциите, посланията, мислите. Простете, че не ми се пише, не ми се говори тук, сега, за тези литературни брилянти. Не мога! Не искам! Седя на балкона, слушам дъжда и вятъра в клена отсреща и бягам от себе си. Мисля, че сте прав — и аз завиждам на онези, които за пръв път ще се докоснат до това съкровище. Да, предположих, че бележката е от Вас! И да, катастрофата е необратима! Стоплих се от лъчите на „червилното“ слънце! Виждам Ви да гледате дъжда, който плаче вместо Вас!